Венабили е официалният победител от кръг I на Играта. Ето следващия цитат:

"Нещо проблесна недалеч от нея. *** се втурна натам. Беше мечът... или това, което бе останало от него. Острието бе разтрошено на безброй парчета, сред които се въргаляше дръжката, лишена от златно-сребърното си покритие. *** бе завладяна от усещането за невъзвратима загуба. Тя вдигна дръжката и плъзна ръка по изподраната й мътносива повърхност. И дръжката бе станала жертва на обратимата алхимия, превръщайки се в олово. *** се стараеше всячески да не се поддава на вътрешната си увереност, но дълбоко в себе си знаеше, че дръжката е изпълнила целта, заради която е била изработена.
*** бе мъртъв, а следователно и от дръжката вече нямаше никаква необходимост. Нито от човека, който я носеше. Този път няма да има чудо.
*** изплака от мъка, безформен звук, който се откъсна от устните й неволно и продължи, докато имаше въздух в дробовете й. Звук, пропит с отчаяние и страдание, отекващ в стените на крепостта и клисурата, ечащ надалеч в планинския проход.
И когато и последната следа от него изчезна, тя остана неподвижно със сведена глава и хлътнали рамене, жадуваща да заплаче, но изплакала всичко в себе си, жадуваща да се нахвърли върху онзи или онова, което е виновно за случилото се, жадуваща да закрещи от гняв и сляпа несправедливост за всичко това, но изпепелена отвътре докрай за да стори каквото и да било, освен едно - да стене с пресъхнал, кънтящ глас направо от сърцевината на своето
същество.
"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това да не е оная вампиро-нациска история?
Където в един замък в Карпатите нацистите се сблъскаха с древен демон затворен в крепостта със едни странни кръстове, дето после се оказаха дръжки на мечове?
Май така и се казваше - Крепостта.
И требеше да ходи един жив славянин - светъл от всякъде - рус, синеок, жив ангел, да орпавя бакиите.

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Крепостта
Ф. Пол Уилсън

А аз най-чистосърдечно си признавам че това ми звучеше познато ама тая книга не съм я чела :(( Ще се поправи това де :))

Ама след твоя постинг Google бързо го намери - и поне ще имам какво да чета довечера :)

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

"Различаваше се някак си от цветните репродукции, които видя в библиотеката сутринта. Това е, каза си той, от по-големия размер, от колоритността и чистотата на цветовете, което донякъде се губеше в цветните репродукции. Но той разбра, че това не е всичко. Различни бяха пейзажът, и съществата там. Пейзажът – по-скоро земен, пространства със сиви хълмове, кафяви храсти и необичайни папратовидни дървета. Група създания, които биха могли да бъдат гноми, са се запътили нанякъде по далечен хълм; същество, прилично на таласъм седеше под едно дърво и очевидно спеше, облегнато на ствола, прихлупило някаква шапка над очите. И други същества имаше – страшни, цинични, с гнусни тела и лица, смразяващи кръвта в жилите.

Върху билото на далечен хълм с плосък връх, в подножието на който се събираше голяма тълпа от разни същества, се открояваше малко черно петно на фона на сивото небе.

*** ахна от учудване, бързо се приближи, спря се и застана неподвижен, изопнат, страхуваше се да не се издаде.

Струваше му се невъзможно никой да не го е забелязал. Сигурно някой го е забелязал, но не е сметнал, че си заслужава да го споменава, или пък не е бил сигурен и не е пожелал да каже нищо за него.

Но за *** нямаше съмнение. Беше сигурен в това, което виждаше. Онова малко, черно петно на далечния връх беше Артефакта!"

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Резервата на таласъмите
Саймък :))

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Чело коте книжки:)))
Айде пускай, ама да не е нещо дето само ти ще си играеш:)

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той я огледа от главата до петите.
- Вие... "жена" ли сте?
Въпросът стъписа ***. Първото й хрумване бе да отговори с насмешка. Но сериозното лице и странно смущаващите очи я възпряха. Поне с чувствата си долови, че невероятният слух за този пациент си е чистата истина. Той не знаеше какво е жена. Затова му отговори внимателно:
- Да, жена съм.
Смит продължаваше да я зяпа втренчено. Джил вече се притесняваше. Не се учудваше, когато мъжкарите я оглеждаха, но това приличаше по-скоро на изследване под микроскоп. Накрая се отърси от вцепенението.
- Поне приличам на жена, нали?
- Не знам - бавно отвърна ***. - Как изглеждат жените? Какво ви прави жена?
- Що за чудо! - По-шантав разговор с мъж не бе преживявала от дванадесетия си рожден ден. - Нима очаквате да се съблека, за да ви покажа!

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Ти се подиграваш с нас!!!
Stranger in Stranger land! Р. Ханалайн
Най -продаваната фантастична книга въобще

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странник в странна страна. Р. Хайнлайн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давам Офиучи и се оказва че се подигравам :)
Давам Странника и пак се подигравам:)
Няма оправия

Карай де - нали каза да не си играя сама. И аз случам. Ей сега ви приготвям нещо по-странно за следващия път

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...