|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Мда, не знам какво да пусна вече, требе да е нещо ново за да не го знаете наизуст
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
| |
|
Всеки човек, решил да изпита силите си в Двайсетобоя, разполагаше с по някое тайно оръжие. Брайън пазеше не една, а няколко подобни тайни и именно благодарение на тях бе достигнал до финала. Така например, не се отличаваше с кой знае какви възможности в шахматната надпревара, но бе спечелил няколко бързи победи, благодарение на нестандартния си начин на игра. Този факт обаче не беше случаен, а се дължеше на дългогодишен и упорит труд. Поръчал бе на няколко извънпланетни книжарници да го снабдят с всякаква възможна литература на тема шах - при това, колкото по-стари бяха изданията, толкова по-добре. А след това се бе постарал да запомни максимално количество древни партии и най-вече всъпителната част. Това естествено, беше позволено. Всъщност, участниците можеха да използват всякакви средства с изключение на лекарства, или машини. Почти всички прибягваха до самохипноза.
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
| |
|
Или нещо старо дето сме го проспали :)
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
| |
|
Планетата на прокълнатите
Хари Харисън
Дванедесотобоя не може да се сбърка!!!
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
| |
|
И пак си ти ;)
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
| |
|
Голямата Берта:
"Дюа се чувствуваше изредяла и изтъняла, беше й студено. Прекрати
опитите да си почива на открито и да поема слънчева светлина, след като
Один я откри. Хранеше се нередовно от акумулаторите на твърдите. Не смееше да остава прекалено дълго извън сигурността на скалата, затова ядеше на бързи глътки и никога не се нахранваше достатъчно.
Постоянно усещаше глад — още повече, че престоите в скалата я
уморяваха. Това бе сякаш наказание за цялото дълго време, през което се бе
появявала на повърхността по залез и се бе хранила оскъдно.
Ако не беше работата, която вършеше, нямаше да понесе умората и глада.
Понякога се надяваше, че Твърдите ще я унищожат... но само след като
приключеше."
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
| |
|
Самите богове - Азимов
| |
|
Еййййййййй най сетне нов играч!
Верно е естествено - само тук се говори за Твърди, за Триади и тнт
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
| |
|
Аз се сетих още на първата дума - Дюа ми е било ник навремето
| |
|
Да ни е добре дошъл и да дава следващия цитат :)
А аз най-официлано се засрамвам. Азимов да не разпозная. Хлип
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|