Някой да е чел нещо от поредицата за Детекива Гарет?
Какво мислите? Аз лично го харесвам повече от Гвардията, а и повече от всичко, което съм изчел в жанра "криминално гентази" - Траксас, Хог и Фишер и прочее.
Какво мислите?

ТТ данни:
190 / 85 кг. кестенява, кафяви.
Особени белези - шатка се нагоре натолу по шлифер и със шапка.

Професия: бивша барета, сега - частен детектив

Хоби:
Красивите жени - особена слабост към червенокови.
Излежаване до късно.
Напиване.

Приятели:
Петнистия Морли - тъмен елф, професионален убиец и собственик на вегетариански ресторант.
Тъпомордия Трап - телохранител и бияч.

Съквартиранти:
Мумия на логхир - не ме питайте какво е. Знам само, че е убито преди 400 години, обаче не е савсем мъртво. Гении е. Има хобот.
Дин - полу-огър, иконом, готвач, чичо на армия от плененници за женене.
Есмералда - магически портрет на жена, в която Гарет е влюбен, но която, ако беше жива, можеше да му е баба.
Тъпозадник - проскубан папагал с богат речник от псувни, който го следва навсякъде.

еххх! тъкмо мислех да си почина малко, така следсесийно... Пришол Де3тъс и всьо опорочил... ;)



гаретите си ги бях заплюла в началото заради зверски яките заглавия на отделните киниги
(Sweet_Silver_Blues, Red_Iron_Nights, Faded_Steel_Heet, Bitter_Gold_Hearts, Cold_Copper_Tears, Dread_Brass_Shadows, Deadly_Quicksilver_Lies, angry_lead_skies, Old_Tin_Sorrows, Petty_Pewter_Gods)
но после, след като разбрах, че не става въпрос за епични кръвопускания и цветни светлинни ефекти с мълнии изпод ноктите (ужасно е като си помислиш до какво може да доведе немърливостта на един магьосник.. ;) ), нещо малко се поразочаровах.

Тъпозадник обаче ме спечели Поздрави за преводаческия порив! :D ще видим дали може да измести пратчетовия, кажжгоде, "Поли иска континетче" обаче ;)

Бе, Глен Кук се очертава златна мина за онази част от феновете, дето се мръщим на тухлите и все опяваме за "Едно време", когат мъжете бяха мъже, жените жени, хрониките - тънки, а думи като "епос" и "сага" се срещаха само вметнати набързо помежду фехтуване, ядене, пушене, чу...е, или там с каквото друго се занимава главния герой в момента.

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

даааа, бабо, друго беше га бехме млади..... :Р

....примерно.

... поредицата споккойно може да се събере на руски.
Във "Анжела" 1,2,3 и 4 ги има малък формат с меки корици,
3-4, 5-6, 7-8 и 9 (самостоятелна) - с твърди, тип две в едно.
Аз вече си ги накупих (след като ги изчетох преди тва от екрана).

Вземи си поредицата за Влад Талтош на Стивън Бруст много добро "мафиотско" фентъзи.

TANSTAAFL

Вчера следобед го почнах (някъде след прочитането на тази тема), преди малко го довърших. Много. Яко. Нещо. :)
Сега ще ми се наложи да чета и останалите. Еххх мъко моя :))))

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Ама ги карай по ред.
Следват сърцата (Златните).
Да видиш кво се вика градация / деградация във характера и взаимоотношенията.

ам сега я чета, някъде около средата съм. Но дотук не ми харесва повече от първата. В Сребърния Блус имаше приключения, фентъзи раси (вампири!), с една дума - йекшън! ;) Докато тук историята е много по-криминална - отвличания, сверяване на мотиви и истории, кой лъже, какво скрива и защо - много по-човешка книга. А и много по-статична - всичко се развива в града - къщата на Гарет и богаташкия квартал - и в околностите - там фермата и при вещицата. Ама е яко де :)
(Бтв, Гарет леееекичко ме разочарова. Не че бях харесала Тини, и не че би могла да си съперничи с полуфея, ама бива ли такова отношение?! При първото най-малко отсъствие веднага хлътва след поредната мадама.
Логъра обаче кърти :) Домашен изкуствен интелект същински. :) А и ще ми е интересно дали историиите с Глори Муунколд и стърчащата нишка с пророчеството дето остана от първа книга, ще добият някакъв по-конкретен вид нататък в поредицата. Но Глен Кук определено ми се нарежда сред любимите автори. Има и стил, и мисъл и език гада, а чувството му за хумор ме кефи макс. :) )

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Сивата оловна печал е култова. Иак психотрилър.
Студените медни сълзи също е готина... Война на логхири
Инатересно какво ли ще кажеш за Торнада една книга по-късно.
А ако искаш готино приключение - Жалките чугунени богчета.

Изобщо, вярно има една или маааалко по слаи в поредицата, обаче според мен първата далеч не е най-добрата.