Някой да е чел нещо от поредицата за Детекива Гарет?
Какво мислите? Аз лично го харесвам повече от Гвардията, а и повече от всичко, което съм изчел в жанра "криминално гентази" - Траксас, Хог и Фишер и прочее.
Какво мислите?

ТТ данни:
190 / 85 кг. кестенява, кафяви.
Особени белези - шатка се нагоре натолу по шлифер и със шапка.

Професия: бивша барета, сега - частен детектив

Хоби:
Красивите жени - особена слабост към червенокови.
Излежаване до късно.
Напиване.

Приятели:
Петнистия Морли - тъмен елф, професионален убиец и собственик на вегетариански ресторант.
Тъпомордия Трап - телохранител и бияч.

Съквартиранти:
Мумия на логхир - не ме питайте какво е. Знам само, че е убито преди 400 години, обаче не е савсем мъртво. Гении е. Има хобот.
Дин - полу-огър, иконом, готвач, чичо на армия от плененници за женене.
Есмералда - магически портрет на жена, в която Гарет е влюбен, но която, ако беше жива, можеше да му е баба.
Тъпозадник - проскубан папагал с богат речник от псувни, който го следва навсякъде.

еххх! тъкмо мислех да си почина малко, така следсесийно... Пришол Де3тъс и всьо опорочил... ;)



гаретите си ги бях заплюла в началото заради зверски яките заглавия на отделните киниги
(Sweet_Silver_Blues, Red_Iron_Nights, Faded_Steel_Heet, Bitter_Gold_Hearts, Cold_Copper_Tears, Dread_Brass_Shadows, Deadly_Quicksilver_Lies, angry_lead_skies, Old_Tin_Sorrows, Petty_Pewter_Gods)
но после, след като разбрах, че не става въпрос за епични кръвопускания и цветни светлинни ефекти с мълнии изпод ноктите (ужасно е като си помислиш до какво може да доведе немърливостта на един магьосник.. ;) ), нещо малко се поразочаровах.

Тъпозадник обаче ме спечели Поздрави за преводаческия порив! :D ще видим дали може да измести пратчетовия, кажжгоде, "Поли иска континетче" обаче ;)

Бе, Глен Кук се очертава златна мина за онази част от феновете, дето се мръщим на тухлите и все опяваме за "Едно време", когат мъжете бяха мъже, жените жени, хрониките - тънки, а думи като "епос" и "сага" се срещаха само вметнати набързо помежду фехтуване, ядене, пушене, чу...е, или там с каквото друго се занимава главния герой в момента.

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

даааа, бабо, друго беше га бехме млади..... :Р

....примерно.

... поредицата споккойно може да се събере на руски.
Във "Анжела" 1,2,3 и 4 ги има малък формат с меки корици,
3-4, 5-6, 7-8 и 9 (самостоятелна) - с твърди, тип две в едно.
Аз вече си ги накупих (след като ги изчетох преди тва от екрана).

Вземи си поредицата за Влад Талтош на Стивън Бруст много добро "мафиотско" фентъзи.

TANSTAAFL

Вчера следобед го почнах (някъде след прочитането на тази тема), преди малко го довърших. Много. Яко. Нещо. :)
Сега ще ми се наложи да чета и останалите. Еххх мъко моя :))))

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Ама ги карай по ред.
Следват сърцата (Златните).
Да видиш кво се вика градация / деградация във характера и взаимоотношенията.

ам сега я чета, някъде около средата съм. Но дотук не ми харесва повече от първата. В Сребърния Блус имаше приключения, фентъзи раси (вампири!), с една дума - йекшън! ;) Докато тук историята е много по-криминална - отвличания, сверяване на мотиви и истории, кой лъже, какво скрива и защо - много по-човешка книга. А и много по-статична - всичко се развива в града - къщата на Гарет и богаташкия квартал - и в околностите - там фермата и при вещицата. Ама е яко де :)
(Бтв, Гарет леееекичко ме разочарова. Не че бях харесала Тини, и не че би могла да си съперничи с полуфея, ама бива ли такова отношение?! При първото най-малко отсъствие веднага хлътва след поредната мадама.
Логъра обаче кърти :) Домашен изкуствен интелект същински. :) А и ще ми е интересно дали историиите с Глори Муунколд и стърчащата нишка с пророчеството дето остана от първа книга, ще добият някакъв по-конкретен вид нататък в поредицата. Но Глен Кук определено ми се нарежда сред любимите автори. Има и стил, и мисъл и език гада, а чувството му за хумор ме кефи макс. :) )

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Сивата оловна печал е култова. Иак психотрилър.
Студените медни сълзи също е готина... Война на логхири
Инатересно какво ли ще кажеш за Торнада една книга по-късно.
А ако искаш готино приключение - Жалките чугунени богчета.

Изобщо, вярно има една или маааалко по слаи в поредицата, обаче според мен първата далеч не е най-добрата.

Хех, Торнада? Пича да не се е забил със Stormwarden?*
(тва примерно как да се преведе? бурезакрилница? или е много кръчмарско? :)) )

“Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Редактирано от firefox на 20.02.04 21:41.

Ne e tq. Stiga s podskazkite. Tornada idva niakolko knigi po-kusno.

Абе, почват да ми стават малко схематични. Не ме разбирай погрешно, Гарет ВЛАДЕЕ :), но все пак... Тази примерно свърши малко прибързано. Вярно, това беше разумният край. Не типичното фентъзи и екшън (в зависимост дали е книга или филм :}) действие: главният герой влиза сам, слабовъоръжен (ако е Брус Уилис може и по потник) в бърлогата на лошите и хвърчи перушина досамия край, където обезателно има експлозия. :)
И все пак, 3-а като че ли не ми направи чак такова впечатление. (Смях се само на светлинния рицар, който Морли замери с жълтата стъкленица. Може да е плиснало през екрана ;) )
Та, така. Да се готвят останалите. В момента газя 4-а.

Those of you who think you know everything are very annoying to those of us who do.

Абе, вземи ги разреди малко! И аз ако прочета пет Прачета на веднъж ще се захаросам! И втората, и третата определено не са сред любимите ми - аз съм фен на 4-та, 6-та, 8-ма (жалките богчета) и 9-та (нощта на кървавото желязо). Да видим какво ще кажещ за 4-тата. Откровено казано, да ги чета една след друга (така ги четох) ми понесе много по-добре, отколкото като четях една след друга гвардиите (спрях на... 7-мата май беше и продължих три книги по-късно).

Не знам за теб, но аз определено предпочитам Гарет пред Траксас или Хог и Фишър. Във този жанр за сега отстъпва само на Прачет.
Между другото, има ли някакви новини за "Нощната стража"?

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

ми на славейков разправят, че до месец ще се появи
иначе: ма аз наистина разредих! между 2-а и 3-а имам пауза от около месец :)

виж Траксаси и Сие не съм чела, а и нямам намерение :) така че първенството на Гарет си е беспорно

с Пратчет не бих го сравнявала, просто защото ги чувствам много различни едно от друго - Гарет е як тип ръсещ забавни реплики, но не си прави труда да проповядва

Those of you who think you know everything are very annoying to those of us who do.

Много добро! :)
Сладка крими ситуация от типа "10 малки негърчета", поставена във фентъзи свят така, че правилото на Шерлок за изключване на невъзможното, да е максимално трудно приложимо :D I like it!

Определено ми върна вярата в поредицата, която малко се беше поразклатила от 3-а част. Изводът е: без логъри е по-добре отколкото с 2 логъра! :) Освен това познах убиеца (то не че е трудно), без това да се отрази на качеството на четивото, а бодикаунта накрая беше наистина забележителен.

Да видим нататък ;)

Those of you who think you know everything are very annoying to those of us who do.

Редактирано от firefox на 24.03.04 19:09.

Много готина книжка. Започна малко зле с целия куп червенокоски, но... Доста демидж се акумулира докъм края, а и описанието на джуджетата като сила в света на Гарет, макар и маргинално, си струваше. Хареса ми и иронията с драконите - при наличието на всякакви знайни и незнайни митологични изроди въплътени в реалността, драконите се оказаха мит, даже и за фентъзи света. :))) И бруталитета на селяните, които чакат нощния студ да приспи студенокръвните за да излязат с коси и вили много ми хареса. Добър щрих.
Морли и Супника на ниво, Садлър и Краск левъл нагоре, дъртия дон Корлеоне - Чодо с цяла каруца стил... Даже Уингър ми хареса :)

А самата история е доста сериозна. Един малък властелин на пръстените си беше тази книжка... Всяко нещо, което изпълнява неограничени желания май може да бъде единствено зло, в ръцете на когото и да било (евентуално изключвайки мен (хехе, макар че поскърцва, и моята ръждясала броня не стои постоянно в килера, та все пак си гласувам доверие да заема общо взето правилната страна на границата между добро и зло :) ))

Абе, книжката беше добра. Да видим малките чугунени богчета и какви ги къдри Глори Муунколд в Степта. :)

God is real, unless declared as an integer.

pls. Dajte nqkoj Inet link za poredicata, na ruski ili bg,moje i na eng.
10x

На бг няма нищо излизало.
На англииски - дай меил.
На руски:
http://www.bestlibrary.ru/ > Вход в библиотеку > фантастика > фентази зарубежних авторов > Глен Кук

http://free.data.bg/enfoxed/glen_cook/

tnx to Ikew

"You Live - You Learn, You Love - You Learn" but now's the time to study.

Благодаря Детритъс и ФайерФокс!!!!

На Панаира бидех силно зарадван - ще има още 4 тома от Черния отряд на български.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 01.06.04 21:09.

Прочетох я. Изпитвам смесени чувства.
Написаното по-долу е ЛИЧНОТО ми мнение

Първата адски ми хареса.
Втората беше много добра.
Четвъртата става - и то само защо ми беше интересна историята на запознанството на Влад със Мороулан и компания.

Третата (Текла) - пълна дивотия
Петата (Феникс) - малко по-добра, демек само дивотия
Шестата (не й помня името) - Абсолютна дивотия
Не знам защо трябваше да сасипва хубавата атмосвера на историите със тая революционна простотия. То не е лошо да има развитие в една поредица, във всяка книга да има по нещо ново... Ама не да сасипва цялата история!
Ако ми позволите лиричното отклонение - според мен, точно когато е писал Текла и Феникс, Бруст е бил в развод или се е разделял с приятелката си (за да натвори подобна попара).

Когато прочетох първата бях адски ентусиазиран и се замислих кой е по-добър - той или Кук. Бяха на равно. И после взв, че се скапа.

Моето лично мнение е, че "Феникс" е най-добрата от 6-те издадени до сега.
А и на мен 3-та и 6-та изобщо не ми харесаха.

TANSTAAFL

Много найс. :)

Джак Изкормвача в ТунФейр. Накара ме да изгледам наново "От Ада" (където бтв, този път ми направи впечатление, че фенерите на каретата на Джак бяха същото отровно зелено, каквото си представям, че са очите на гада от този гаретов случай :D)

Трудно ми е да я класирам спрямо останалите, най-вече заради спецификата на изчитането - първата половина в края на миналата сесия, втората - сега, в началото на идната :))) Май лошите страни са, че липсва достатъчно количество Морли Доутс, Гарет не го пребиха нито веднъж, а и любовната история тоя път беше някак по-постна, въпреки статуса на Белинда :} От друга страна, по отношение на общата картинка книгата е значима - обръщането на ситуацията в Степта в полза на Карентинската империя, въвеждането на новата Стража по идея на престолонаследника, която действа като тайна полиция и в края на книгата, макар и казано с 2-3 думи, все пак се разбра, че е обезвредила една напираща революция още преди обществеността да е научила за нея, са си все ценни неща.

Крайната оценка май е, все пак, положителна :) Сега отивам да се наслаждавам на Живачените лъжи и папагалът, който ругае насън :))))

"The Goddamn Parrot started muttering in his sleep. Something about interspecies necrophilia."


мила птичка :)

Защо така, когато лошите са хора не се плаша толкова? :І Иначе книжката беше добра. Гледам, че Кук ги е редувал - фантастични същества, по-човешка история, пак нещо магическо, следвано от повече криминале - за всеки по нещо, и никой да не зареже поредицата пренебрегнат :)))

Дръж се, почвам Тенекиените Богчета :)

Никой, който има гъдел, не може да спечели спор с някой, който няма. – Аристотел.

Леле! :DD Една доволно омешана история и богове на килограм. А късметът на Гаррет с женското изповедание вече не е човешки направо. Във всеки един смисъл. ;)
Неизбежният паралел, разбира се, е с Малките Богове на Пратчет, но добрата новина, поне според мен, е, че тукашните имат малко общо с онези (като изключим може би дори още по-голямата непочтителност на Кук към ефирните супер Ass-Kicking Masters of The Universe. Дано има стабилен гръмоотвод тоя човек :D) Хареса ми идеята за същността на боговете, която обединява хем пратчетовската им страна на чисто информационни явления, продукт на хората, хем и самостоятелната им същност, като нещо независимо от човека, или поне външно на неговата природа. (да не навлизам в подробности, че може все някой да се излъже и да ги прочете ;)
Накратко в реда на участниците: Маги рулить! Логърът е яко мултитаскинг. П.П.(Проклетият Папагал) умира по-трудно и от човека с потника. Морли го раздава висша класа, но философските му достижения са брутални, а херувимчето с огромните ПУРИ трева, е просто недостижимо попадение :)))
И Ног, разбира се, е неизбежен :))))))

Nog is inescapable

Редактирано от firefox на 15.06.04 19:24.

Метафората с охладнялата стомана е водеща за този епизод, който спада към по-скоро човешката половина от серията (всеки две книги като че ли се редуват - една по-магическа и приключенска и една по-политическа и човешка, макар и във вторите случаи да има магии и нечовешки същества)

В конкретния случай нещата се въртят около банда... ъъъ... телосменячи? Как трябва да се преведе shapeshifter? За всеки случай опасни същества мътещи водата в още по-опасна обстановка: Карента най-накрая е спечелила войната за Степите и сребърните мини срещу Венагета, и в един момент войниците победно завърнали се от фронта се озовават в големия град без работа, заобиколени от нечовешки раси и с все по-засилващо се желание да започнат да правят това, което са свикнали да правят през последните години - да се бият. В Тън Фейр назряват размирици при това на расова основа - възникват крайно десни групировки на базата на бившите Свободни Отряди, които прокламират човешки права и расово прочистване. Разбира се нито джуджетата, нито елфите, пък камо ли класическите тъпи биячи като огрета, тролове и гиганти не са съвсем съгласни да търпят глупостите на расистите. Напрежението в града нараства.

В тази обстановка Гарет трябва да се справи със странен случай включващ атака върху семейството на един от най-големите пивовари в града и негов клиент, странната намеса на шейпшифтърите, изцепките на Маренго Северноанглийски и неговите крайно десни, липсата на Умрелия, присъствието на Проклетия Папагал, увлечението на едно момиче от хората-плъхове, вниманието на набиращата сили Тайна Полиция и накрая дори склонява да язди кон, въпреки убеждението си в злонамереността на тези твари, които сякаш са излъгали всеки да ги харесва. :))

Трябва де се изтъкне също така и чудесната колекция от червенокоси, руси и брюнетки пърхащи из историята, подправена този път и с една забележителна "черна пантера" - Тама Монтесума.

На всичкото отгоре лично се появява дори Глори Муунколд, а известни митове са развенчани. Накрая денят е спасен отново, но с цената на хора, които е могло и да не бъдат жертвани или ранявани и едно леко тягостно неудовлетворение на уморените от Добрата Битка в името на всичко правилно и редно, които са позагубили идеалистичния си жар, но продължават да вършат каквото трябва да се върши като охладняла и издраскана, стара стомана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdrawej :)
Ta kato kaza stari Vremena, te vzeha i senki ot minaloto da izpluwat :) Голям фен съм на Кук, макар че да съм 4ел само "Хрониките на отряда" и "ловците на звезди" - на руски. Но няма пернат през устата папагал, който да не ме плени:) Така че би ли споделила къде да намеря тези творения, годината на издаването и издателството, щото Коко може и да иска комплиментче, но аз искам КУК - много и наведнъж :)

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

Благодарение на Ikew в bg peering-a имаме това:
http://free.data.bg/enfoxed/glen_cook/
книжките са в оригинал, което ще рече, на английски (това по повод на намека ти за руския :}), но в нета има много сайтове (голяма част от тях руски, откъдето също може да се свалят (братушките много са си харесали отряда - един сайт се казваше нещо от сорта на Иркутски Фенове на Черната Гвардия :))) ))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата на сбирката е Глен Кук, водещиия све подвизава тук по ника ФирЕфокс.
(Не беше моя реплика, но май трябваше аз да я кажа. )

TANSTAAFL

Току-що завърших поредицата "Dark War". Книгата е твърда фантастика. Противно на очакванията ми (малко са авторите, които пишат еднакво добре и в двата жанра) книгата се оказа върхът (казвам книгата, защото имам трилогията в един том).
Поредицата включва романите:
Doomstalker
Warlock
Ceremony
Разказва за войната на две разумни раси, всяка от които владее паранормални сили. Главните герои са от цивилизация на еволюирали вълци. На родната планета вълците живеят в полу-феодални, технически изостанали общества, а забулена в мистерия каста магьосници владеят технологиите, до които малцина имат достъп. Главната героиня се оказва сред малкото избрани вълчици, които заради дарбата и уменията си е избрана да пътува в космоса и да се впусне във смъртоностната и ужасяваща война със зловещите извънземни (познайте кои! - хората, разбира се).
Поредицата е адски готина с плътната си и реалистчен свят и ярките герои, добре балансирания си екшън и типичната за Кук мрачна атмосвера - изобщо много добро четиво. Страшно много прилича на друга моя любима книга, "Гордостта на Чанур" на Чери, и също като в нея човешкото присъствие е сведено до минимум, героите са от "противниковата страна" - извънземните, а културата им е адски добре разработена.
Книгата наистина си струва - препоръчвам я на всички!

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

В тона на някои изказвания от клуб Толкин по повод края на една епоха, който представлява излизането на разширеният "Завръщането на Краля", не ми се ще да мисля за гаретовите "Яростни оловни небеса" като предусещащ абстиненцията пристрастен, но нямам кой знае какъв избор.

Това е последната, десета книга от поредицата за чаровния частен детектив от Тън Фейр, на когото от време на всеме се налага да изправя кривдите на собствените си фентъзи само на книга свят и град, докато размишлява над халба Вайдерско във фенклуба на кой от трите си любими отбора - червени, тъмни и руси - да се запише за следващия полусезон.

Отговорът в тази книга е: в този на сивите. С големи черни очи. И клечести тела. И сребристи, стрелкащи се из небето, светещи, прилични на посуда кораби. :)

Дам, Глен Кук не се е посвенил да вкара класически (от онея с крушовидните глави обикновено рисувани бог знае защо с листо марихуана) извънземни в Тън Фейр. Да ни е честито. Летящи обекти изпълват небето и хората са забравили дори последното си най-успешно забавление - расистките демонстрации и спортния много(ама много!)бой. За сметка на това, едно момче има странни видения за предмети и механизми, които рисува и, които се оказват не съвсем безполезни като останалите фантасмагории от света в собствената му глава.

Извънземни се опитват да го отвлекат, но са възпрепятствани от други извънземни, които се опитват да попречат на първите и са преследвани от трети извънземни, които размахват големи извънземни значки опитвайки се "да служат и да защитават" на едно над-глобално ниво. В цялата каша Гарет и компания се опитва да определи има ли нужда от помощ момчето и да му помогне, ако да, но най-вече да вдене нещо в абсолютния хаос.

Любимците на народа - господарите и господарките от горната част на града - също не спят! "Посетителите" си имат странни иноземски "магии" като дистанционна почти мигновена комуникация, свободен полет и невидимост например, върху които всеки Пенчо Зловещата Курабийка и колегите му с руническите плащове биха искали да сложат ръка. Дийл Релуей, началникът на тайната полиция пък, вече съвсем е на път да тегли по една майна на всички по собствения си път към правовата (и като ефект - полицейска) държава и да рита както простосмъртни, така и магьоснически задници.

В хаосът от събития Гарет става по неволя (но без да се дърпа особено) ришатра-учител на иначе зарязалите всичко плътско извънземни мадами, успява да се отърве от Проклетия Папагал и да натопи Морли за съкратен курс по материала за целия семестър. ;) Последният му го връща като подучава иноземките да открият онзи вид туризъм, с който в нашия свят се слави примерно Малайзия, или поне се заканва за това.

За съжаление това е последната книга от поредицата и макар да не свършва много завършено, някои неумели зачатъци на такъв генерален край оставят горчивия привкус на предусещана дълготрайна раздяла. : /

ПП: Няма да ви кажа, за кого може би ще се ожени Гарет.

ППП: Има и колела с 3 гуми!

"ASCALON UNDER ATTACK!!!!! ASCALON UNDER ATTACK!!!"

... за това, че може би повече Гарети няма да има. Но все пак, мацето е достатъчно бойно и има навика да се навърта около Гарет достатъчно често, че да е поприхванала нещо. Може да си имаме семейно продължение.
Винаги е кофти като ти свърши любима поредица. Сигурно за това авторите на фентъзи пишат дъъълги поредици. Пък и ако достатъчно фенове попритиснат Кук, може и да напише още няколко книжки. Няма да е първия случай в историята. Надеждата крепи човека.

Ако държиш на хартиен носител и руския не е пробем, иди в коя да е книжарница на "Анжела" - аз ходя на Шипка 6 - срещу кафето на първия етаж. Според мен ги има и на Витошка (до МакДоналдс по диагонал на Съдебната палата). Там можеш да събереш първите 8 парчета - по две в книга. По 8.00/8.50 лв. са. Ако имаш късмет може да намериш и деветата на самостоятелно томче.

ПП: Няма да ви кажа, за кого може би ще се ожени Гарет.

Още не съм стигнал до края, защото си ги разреждам много яко с други, за да имам за по-дълго . Но това "може би"... няма да е за пръв път Гарет за малко да заживее спокоен живот, така че не бъди такъв "песимист" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вълци с паранормали способности..... хмм, колко близко е този труд до любимата ми огън от дълбината? :)

This desert flower

бе то любовта към поредицата май не е основен мотив за продължаването й. То ест АВТОРОВАТА любов към поредицата не е. Виж феновската измерена в парични знаци, за по-лесно разбиране от мениджърите е съвсем друго нещо.

В интервютата с Г. Кук, които четох, той си казва направо, че издателите го карат да сече единични книги на части (пример Darkwar - от 1 книга - трилогия) и да пише продължения (пример Черният Отряд), при което пък пича избива колкото може от старите герои и почва на чисто в новите серии :))) (беше трогателно как описва това - "феновете ми ме обвиняват, че често избивам любими герои и дори разказвач в първо лице не е застрахован. (... пауза в която се обяснява, че е тежко, но се налага ... ) Седя над машината, пиша и плача" - нещо от сорта беше :) Много яко.)

За Гарет не е ясно видели ли сме всичко вече де :) Той се титулова като най-финансово успешната поредица (плътно следван от Черния отряд май, но отрядът е по-стар, та не винаги е бил толкова популярен, пък и неговата популярност е в Русия, от където Кук няма приходи, докато Гарет се продава в Германия и Полша, което е съвсем друго нещо).

Бе аз не съм легнала да мра - смених си шорткъта на десктопа да сочи към първа глава от Даркуор и ще го последвам тия дни. А след това има и Империя на Ужаса и 1-2 единични бисера и Звездоловците, за поразреждане от фентъзи - не е като да няма. Кофтито ще е когато дойде онзи ужасен ден, в който ВСИЧКО вече ще е свършило, но за това не ми се мисли сега.

"ASCALON UNDER ATTACK!!!!! ASCALON UNDER ATTACK!!!"

Редактирано от firefox на 15.12.04 17:35.

Империята на ужаса я почнах на екран, защото нямам първите две на хартиен носител, но я спрях за момента, щото работата около нова година е повечко. До там, до където четох не вървеше зле, но не е особено силна или впечатлителна - а Гвардията, напротив, не можех да се откача от книгите докато не ги изкарах до деветата.

П.С. Даркуорът ще ти поднесе страхотна изненада, адски готина книга е. И не води изцяло по ревюто ми - нарочно оставих няколко подводни камъка за да не развалям изненадата от книгата.

"Гордостта на Чанур" чел ли си? Това е книга дето наистина си струва!