От известно време ме яде една идея за това как може да има любов м/у създание на Светлината и на Мрака. Например във въображаем приказен свят доблестен рицар се влюбва отчаяно в млада девойка - вампир, която не го ухапва след злощастната им и непредвидена среща в тъмните доби на нощта, защото тя също започва да изпитва чувства към този, хм, човек, ...че и служител на доброто и справедливостта.
Как мислите, възможна ли е такава любов? Могат ли последователите на злото да изпитват любов, крайни ли са те в своята роля като злодеи, или винаги вътрешната им борба със самите тях ще ги изгаря?
Ще се опита ли девойката да преодолее тези нови чувства и да забрави рицаря, а дали той няма да се опита да стане като нея, само и само да бъдат заедно във вечността, въпреки че ще рискува да бъде прокуден например от своят рицарски орден в името на любовта?
Моля, не давайте примери с "Дракула", там нещата са малко по-различни

The truth is out there, so are the lies!

Мне, мадамата ще стане ангел, ще зареже демонът, с който е ходила преди това и ще отидат заедно с новото гадже на някоя залена полянка с цветя и агънца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гуиневир пита Ланселот :
- Ланселоте, ти обичал ли си до сега?
- Да, ебал съм.
- Имах предвид нещо по-възвишено!
- И ангели съм ебал.
- Ама аз говорех за нещо по-чисто!
- Да, в банята също.
- Ама аз имам предвид едно такова съвсем човешко чуство!
- Да бе и с хора съм пробвал!





Не виждам що рицарите да не могат да ебат вампирки. Е, в подходящото време на денонощието. Нещо като "Няма да я целувам за сега, казал принцът и слязал от спящата принцеса"
Толкоз от мен по темата.

Абе, младежо, предполагах някакъв сериозен подход към въпроса, най - малкото, защото засяга такава необхватна колкото Вселената тема за любовта, а ти ми пишеш за !@#$% ... Много ясно, че двете неща вървят ръка за ръка, но нали сме социални животни, така че, моля не се !@#$%^ с мен!

The truth is out there, so are the lies!

Ми хуу. Сериозно размишление по въпроса - успеваемостта зависи само и единствено от самите индивидуалности на 2те същества и склонността им да правят компромиси ("добре скъпа, бон апетит. Но не убивай повече от двама души, моля те! В задния двор не останаха места за дупки!")

Иначе не може да се пренебрегне билогията, но поне човек-вампир връзка е със сигурност възможна. Тя обаче опира преимно до възпитанието... Не би могъл да се влюбиш в хамбургер, предполагам. Ако докато са били малки момиченца са им втълпявали да не си играят с храната, може и нищо да не излезе.
Какво да се прави - нищо конктерно не може да се предложи, в съвремената цивлизацията интерпретациите за вампирите са повече от догмите.



Надявам се, че отговорът е бил достатъчно съдържателен. Темата мен не ме интересува особено живо, но съм си графоманче та пиша.

Що да не може , може ама мерака само не стига

//какво друго бих могла да кажа по темата?!



As The Shadows Dance

My eyes hold the eventide,
thro' which I 'hold naught else
but the raven;
ah! such delight i sense:
savour the bitter grapes of life!
sleep my dearest ones -
mind not the palling velvet darkness
eternally and ne'erendingly;
a soulsister of thine i am.

albeit behind the eyes thou hast
a flame enshroudйd in its blackness;
let me openly greet thy kiss;
the most loving and caring bites.
burning without the faintest breeze.
teach me, dearest, the reason wherefore
thou by such angst mark'd art?!
grant me thineself!,
i bore the woe in my heart,
my heart was shatter'd into its tithe,
save yet are its chambers in flood.

wherefore is here loneliness?;
infinite hollowness
in which my thoughts echo,
to the shadows i whisper -
with the shadows i waltz -
bear me; i am not the plague,
altho' nightclad death ... mayhap?!

dance no longer with the shadows,
dance no longer with the dead in the graveyard;
dance with me the mephisto waltz.
wedlock 'twixt day and night -
offer me relief fro the sunrays.

dare not naysaying my grant;
vanish with me abaft the unlight! -
o! the taste on thine lips;
a trickling deep red love -
everlasting lightheartйdness -
a kiss for thee my dear.
as i depart embrace me,
and in paltry time will i re-awake -
i love thee.

И накрая пак нищо няма да излезе
Склонноста към Мрака е над всичко друго!

Може би,... нали силите в природата са в равновесия, а не е ли любовта най-силното чувство, или беше май страха?

The truth is out there, so are the lies!

Браво, моето момче, за този отговор ще получих потупване по рамото стига да се мернеш на "Ефремов"
Дадох примера с вампир, но това не е задължително, отрицателният герой може да е сукубус, или злата магьосница, но въпросът е дали лошите герои (chaotic evil) например могат да изпитват такова положително чувство като любовта, а не е ли то в разрез със злата им природа? Тук става въпросза герои, чиято роля във въображаемият свят е да играят лоши, и ако се появят такива противоречиви чувства у тях, то не е ли това просто мръсна шега на боговете?
От друга страна нищо не пречи ролите да са сменени, т.е. да имаме някой extraevil king, който се влюбва в добра горска фея например, или пък по - екстремният случай на демон в човешки образ да обикне създание на светлината, каквито са ангелите
Чели ли сте за подобни примери?

The truth is out there, so are the lies!