А коя е (беше) любимата ви приказка в детството?


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Имах една книжка - "Лъвът и маймунката", освен това много харсвах "Индонезийски народни приказки" и "Сибирски народни приказки".

После, когато се научих да чета, любими ми станаха Пипи и една книжка с разкази от българската история - "Мечът на свободата".

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Сигурен ли си, че не става въпрос за "Камбаната на свободата" на Каралийчев? Там дето имаше истории за построяването на Мадарския конник (славянина-каменоделец се влюби в дъщерята на хана), падането на Царевец (тва май беше разказът дал име на сборника), май имаше и нещо за Крали Марко, или нещо подобно, и т.н.

Карам да върви. - из Малки Обяви

Редактирано от Firefox на 01.06.03 10:25.

Червената Шапчица, разбира се! :) (Къде отива Червената Шапчица? - При баа-ба. Къде живее баба й - Еее там! Какво и носи Червената Шапчица - Папо. Ноо-ньо. и т.н. :))) Туй е от предсловесния ми период, еееех... :} )

Иначе, доколкото знам, съм отгледана по рецептата от Диамантената Ера - яко братя Грим и страшни приказки. (После не съм учила машини на Тюринг де :))), но пък още си спомням тетрадките с квадратчета.) Имаше и една книжка, не се сещам за заглавието, но както винаги помня картинки, а не звуци - имаше голямо синьо дърво в центъра, дървото беше с очи, нос, уста и мустаци - много славянско по вид и под него имаше май някакъв юнак на кон или друга декорация ( ;)) (странно е как уж помниш целия образ, а като се фокусираш върху някои детайли чезнат, все едно си сънувал..) ). Може да е била от библиотека Ден и Нощ (тая с двата грифона, флипнати вертикално един спрямо друг, единия на слънчев фон, а другия - звездно небе. "Дневникът на Пластелинко" е от същата поредица.)

Но определено впечатленията от най-ранното ми детство са за приказки на братя Грим (кафява книга, голям формат, твърди корици, без надпис, в средата - квадратна картинка на бежов фон: рицар на покрит с диплещо се покривало на зелени и кафяви квадратчета кон, а до него на седлото - някакво момиче (принцеса без съмнение :) ). Рицарят е с един от онези кофообразните шлемове. :) Вътре имаше черно бяла картинка на около 1/3 от страницата в началото на всяка приказка. (Супер изкушение за някой попельосник с цветни моливи! :) )

Карам да върви. - из Малки Обяви

(много силен въздъх)
Съвсем бях забравил... Баща ми, това чудо на природата сам измисляше приказките. Най-готината беше за един магьосник, който май приспиваше хората (мне, не беше сънчо) само че нещо се беше прецакало и той беше отишъл при едно митични същества (наши си) и беше се опитал да ги използва щото приспиват с песните си ама все заспиваше и накрая се сети да вземе един касетофон (той ми беше до леглото но мълчеше, поклон пред свсетлата му памет) и да запише песните и после да ги пусне на волумето на мах и най-накрая приспа там градчето....
... хъм. сега се спомних, че проблемите му бяха локализирани в едно момче, което сега като чел и твърде прилич на мен, дето (момчето) яко тормозеше квартала и не му даваше да спи




Ама не мога да си спомня ни едно име!!! Отивам да питам татко...

Понякога си мисля, че съм Скука, живееща само за да се противопоставя на други бастуни.

1001 нощ
и библията
и Туве Янсон - приказките"Невидимото дете". Откакто ги прочетох за мен останаха най-така...
и Приказка за Стоедин на Никола Русев
и тая тема сме я някъде вече нищили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Edna на 01.06.03 12:10.

Чак пък любимата...Ми прекалено много бяха...Определено като малка предпочитах здравословното четене на книжки пред вредните игри на чист въздух...
Освен туй аз още обичам да чета приказки...Наскоро някой ми припомни за Николай Райнов,преговорих го и много се накефих...Имаше и една,май полска,за кралицата,която танцувала с трима дяволи(има и български вариант,със змей,но полската е по-зловеща и по- ме кефи)
Обаче прекалено често краят ме разстройваше.Тъкмо лошият ми стане симпатичен и хоп - свършва по ужасяващ начин!А добрите юнаци кви изроди бяха,не си е работа...Няма справедливост,ни в живота,ни в приказките

Аз си задавам въпрос...

П.П. И питам още: "Кога най-накрая ще ми изпратиш песните? А?"
Ааааааааааа - 2 (два) деня чекам...

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Редактирано от Mag на 01.06.03 13:30.

Това е и първата книга, която прочетох сам.
След време много ми хареса едно илюстровано издание на Евангелиетата от 1930-та година с илюстрации от Гюстав Доре (ъхъ, оня същия велик илюстратор :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mag на 01.06.03 14:05.

Какво съвапдение!
И аз

I know I live... but like a stone I'm falling down

беше с едни прекрасни илюстрации. Голям формат, твърди корици...
И едни изключително (за времето си - 1950-есетте годин ) илюстрации. 1 час се моткам да търся тия илюстрации в нета ама не мога да ги намеря!

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

нали ти рекох , ама не четеш
04.04.2002
Не знам някой спомена ли "1001 нощи", но преди всичките книги за приключения и магии,които съм чела, това бяха, и още са, любими истории.
Точно това е книгата повлияла ми най-много. Точно с нея съм се смяла, плакала, и мечтала.
Помня, че бях много ядосана , защото мислех, че някой е съкратил историите и те съвсем не са 1001, както обещава заглавието на книгата! По същото време започнах да чета и библията и трябва да кажа , че тогава съчетанието между двете книги беше невероятно. Библията беше на дядо ми поп, със кожена подвързия, железни закопчалки и илюстрации на Алфонс Доде. Естествено тогава не осъзнавах какво голямо значение има вида на книгата, но я усещах, като нещо много ценно и тайнствено и това придаваше допълнителен вкус на историите. Естествено не знаех и кой е художника, чак като пораснах разбрах за него, но илюстрациите му си остават и до днес онова нещо, което виждам винаги, когато чуя библейски текст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

които и ти и аз сме чели са били една и съща (е - различни екземпляри, де).

П.П. А "1001 нощи" не е приказка а много приказки!

П.П.^2 Ама все пак съм с по-силна степен на склероза от тебе щот си спомних по-добре името на художника: Гюстав Доре....
(Алфонс Доде може и да е рисувал ама я го знам по като писател)
Даже и линк към същите илюстрации пуснах. Ама и ти не четеш, май

П.П.^3 Искааааааааааааааааааам! Песнитееееееееееееееее!


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Това беше магьосника. Добрия. А песните ги пееше свитата на Царицата на Нощтта, която си падаше малко бинарна и съществуваше само нощем.
И имаше един бухал и едно щурче.

А гадното хлапе беше Ханс.





ама не, наистина ще седна и ще я напиша...

Има ли по-дърти тук, бе?
Сетих сеееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!
Имаше една песен на Георги Кордов "О, мили мой Пинокио".
Като че ли беше от 80-те години.
Помни ли я някой, бре?
Една, ти сигурно я помниш!
Ама ако извадиш от някъде и текста ще те разцелувам!


П.П.
Само помня първите 2 куплета:
"О, мили мой Пинокио,
приятел в игрите ми детски..."
Музиката сега "изникна" в кратуната ми. Такт 3/4 - _валс_.
Като, че валсът по-най- би подхождал на Пинокио.
Щото са "родени" почти в една и съща времева епоха на европейската култура...

Маамустара - забравил съм я. Щото преди 15-20 годин не съм мислел, че ще искам да си я спомня...

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Редактирано от Mag на 01.06.03 18:48.

тогава като пуснах отговора миналата година видях , че съм сбъркала , ама не щото не го знам , ами ей така от невнимание. После не можах да го поправя и си остана. Естествено , че е Доре.
Добре ,че има кой да ме поправя!

1001 нощ е приказка!

и малко от песните съм ти пуснала - пък и те са си приказки.

Ка го дочу люта змия
низ планина, низ пещера,
заечала, зафучала
с душата си порой носи,
с крилете си гори ломи,
с нодзете си гора крати;
дека мине се повехне,
дека стапи се изсахне;
силом сили да си дойде
у пещера на легало
Ка я виде млад Груица
напред бега, назад гледа.
Достигна го люта змия,
достигна го, улови го,
с една глава кон му фана
с друга глава него фана,
с трекя глава да го пие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Edna на 01.06.03 17:56.

Пинокио"?
Мелодията си я спомням а текста - не мога и не мога...

Благодаря за песните!


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

само една ли бе, те са си цели тухли с такива - кат се почне с голямоформатните и с много картинки "индийски народни", "африкански народни" (много крокодили имаше там, ей) и т.н., също гримовци, перовци, трите тома приказки на балканските народи. честно казано бг приказките ми бяха доста скучни, имаше едни дебели томове с такива. след тва се ъпгрейднах и минах на "книга за джунглата" - там маугли, ширхан и другите, абе тъмна индия си беше тва, брр. също, както си личи и днес, непоправими мозъчни поражения още от малък ми е нанесла "алиса". и кат стана дума за приказки се сещам, че на рафтовете вкъщи имаше и една "приказка на ляно естакадо", която ми звучеше много екзотично и плашещо като заглавие, докато един ден случайно не я декриптирах, че всъщност било "призрака", а не "приказка" и се успокоих :)

мозъчни увреждания.
Тя е извършила първите си такива на създателя си...

П.П. Говоря за _първата_. В ей едно такова "времепространство" по Минковски. Когато сме били мъничета. Седнали на тротоара и клатещи си клечките, наричащи се крака. И не заобикалящи препятствието, наречено "маса", защото между чворовете, които "големите" и викаха "крака" имаше пространство за една "народна топка"...

Че после ехеееееееееееей!
Не говоря за по-най-любимата приказка изизобщу. Щоту моята изизобщу е "Малкият принц". Ама нея я прочетох къде-къде след Пинокио (и Библията с илюстрациите на Доре).
И хилядите и една нощи, и Маугли, и приказките на Райнов, на Каралийчев, на Андерсен (как мога да го класирам и на кое място тоя пич?...)
Сетяш ли са?

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Най-любими ми бяха Андерсеновите.
Толкова тъжни, нестандартни, различни от българските, с несхематичен сюжет и най-вече със силно емоционално въздействие.
Като малка най-много обичах тъжните неща. Колкото по-тъжна беше една приказка, толкова повече ми харесваше.

(offtopic) Затова и много продължително спорех с едни приятелки за края на "Оцеола" . Не можах да ги убедя, че ако всичко беше свършило добре, това щеше да провали цялата книга!

I know I live... but like a stone I'm falling down

не му ги е нанесла тя, той си е бил чалнат от малък и освен туй е бил пелтек :)
бтв, знаеш ли че лингвистичната игра да се направи от една дума друга (примерно "муха" - "слон") с най-малко стъпки, като се променя точно по една буква на стъпка е измислена от него :)

Даже си спомням, че като я свърших се бях разревал. .

П.П. Но все пак "първото впечатление" си ми беше Пинокио.
И когато ми попаднах на Буратино на Ал.Толстой ми идеше даже да не я отварям. Ама после, като я започнах се оказа _съвсем различна приказка_.
И Оскар Уайлд не мога да пропусна с оня принц на пиедестала..., и...
Абе хиляди приказки сме изчели. Но една от тях ни оставя (май) най-трайно "отпечатъка" си. В детството, което никога не свършва!
На колкото и календарни лазарника да стане човек.

П.П. А за оная приказка на Андерсен за сестрата на момчетата, превърнати в лебеди ("Дивите лебеди), сещаш ли се? Един ден съм на село при баба. Оная - "магьосницата". И тя чука в една гаванка сушени стъбла от коприва....
Питам я "Бабо, какво е това?" А тя ми вика "Ще правя копривена рогозка".
Чак тогава разбрах, че древните келти (частично техни потомци са датчаните, а и ние, де) са използвали копривата вместо лен!
Та тъй - и "дъртите" ша ни казват, че от приказките не можело да се научи "кой знае какво".

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Чарлз Доджсън!
И какъв е бил - нали съм същият"идиот" като него.
И той е един от ония "тъпунгери" (какъвто съм и моя милост), които са се опитвали да "счупят" закостенелото мислене.
Счупил е не "закостенелото" мислене а главата си.
Ама поне ние оставил Алиса и нейните "невероятности".


P.S.
Те ти го въпросният "тъпунгер":

В момента съм си обръснал брадата. Остава да напиша нещо _запомнящо се_ като него....




"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Редактирано от Mag на 01.06.03 20:04.

Тази, за кибритопродавачката е доста различна от останалите. Тя е някак си много по-съвременна и го няма онова вълшебно присъствие на времето, което не може да е истина, както в другите приказки... Затова и никога не ми е харесвала и не съм я възприемала като приказка, по-скоро като някаква статия във вестник.
Странно е, че не помня заглавията, но любимите ми приказки бяха по-различни. Най-известните на Андерсен са все тези, в които има някаква нотка надежда или пък свършват добре ("Грозното патенце", "Дивите ленеди" и т.н)
Сега имам една много любима скандинавска група, която прави кавъри на стари народни песни и като гледам текстовете на тези песни, откривам някои сюжети от Андерсенови приказки в тях

Иначе като бях малка си спомням някакво анимационно филмче, което много ме дразнеше, защото беше по андерсеновите приказки, но всичко беше представени по един детски, оптимистичен и лигав начин, с нарисувани "сладички" геройчета, точно като за инфантилни дечица

А който казва, че от приказките не може да се научи нещо, не вярвам да има особено забележителен интелект

I know I live... but like a stone I'm falling down

Лиско на наш Борис Априлов - направо ме убиваше тая книга със стил, с разсъждения, с... лайфстайл
И Незнайко също, любим ми беше оня празник на Слънчевите братя... там с ръкавичките.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

А то всъщност е обратното :) Андерсен черпи от същите извори.
Пример ще ти дам: приказката за онова момиче, което стъпило върху хлябовете. Sorgsen Ton.
Знаем го ние Андерсен, нали сме оттам ;)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Браво сестро!


има, има си фен-база тая Лорета. и изобщо целия филм владее!

Bing nIt Lф is Bing Dfined

И аз за "Sorgsen Ton" говорех.
Иначе ясно, че и Андерсен от там е черпил, макар че май не ми се разбра много ясно.


П.П. Като те видях в тази тема и много се смутих от лаишките си изказвания

I know I live... but like a stone I'm falling down

1. "Студеното сърце" - Вилхелм Хауф (тя още ми е любима приказка!)
2. "Галошите на щастието" и "Психея" от Андерсен. Имаше още една - за учения и сянката му, пак от Андерсен.
3. "Храбрият шивач" от братя Грим.


Таласъми от всички страни, появявайте се!

1. Храбрия млад шивач.
2. Иля Муромец и руските богатири.
3. Войникът и Смъртта.

Ще те нарежа на парчета и ще те използвам за стръв.

Студеното Сърце, Храбрия Млад Шивач, Малкия Мук са класика. И изобщо приказките на Вилхелм Хауф и Братя Грим.

Ще те нарежа на парчета и ще те използвам за стръв.

Ей, супер бяха полските приказки! Воршулак, който на няколко пъти измами много лошо един рогат и му набутваше реколти от коренища, тръни и не-знам-какво-си . Имаше и една "Пан Твардовски на Луната" !
Някой пази ли подобна синя книга с твърди корици ?

= Nobilitas Obligat =

И коя по-точно. На Юзеф Игнаци Крашевски ли?
Брех - не го знаех!
Това е една много стара полска легенда от (май) 16-ти век. Наричат Пан Твардовски - полския Фауст.
Пък поляците го смятат за първия си космонавт и за "колонизатор" на Луната - не македонска а полска зЕмя...
По тази легенда е и първия (май) фантастичен полски филм (1936 година).
Станислав Монюшко е писал музика по легендата.
И Мицкевич е писал нещо...
Мнооооооооооого любопитно!


В алкохола си нямам кръв!

Редактирано от Mag на 03.06.03 14:00.

Ох, хич не знам ...
Ама мисля, че става въпрос за народни приказки, дето казваш - легенда. Поне тази книга беше такава. Сборна с чешки, български, полски, словашки народни приказки. Автори нямаше. Пък и да е имало, едва ли съм поглеждал - бил съм невръстен фантазьор
А изглежда тия автори са хванали народните приказки и са ги пригодили за книгите си. Пан Твардовски просто рулираше !!!!

= Nobilitas Obligat =

Имам богата колекция гравюри от него и още един немец, който също е илюстрирал библията (даже на хартия съм я виждал). За жалост от работа не мога да ъплоадвам, но някоя вечер ще ги донеса тук на ЦД и ще ги кача на технолинка, ако искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има много деца които не знаят какво е това
има и такива които живеят само в една
и такива които приемат този свят като приказен старт...в приказният за нему свят

всички приказки са по реални от който и да е документално-исторически-енимал-географски-журналистически обработен пергамент

много стойностни приказки сте изброили
но искам да добавя една много любима моя - джуджето дългоноско:)
по памет:
не съм родена във руно перушинено
но то именно
ме задължава да се чувствам...гъсссска
до вчера мими
а днес съм мими гъссската
картината на моята съдба е в тая връззз
ка
ах
в тази перушина като че съм никоя
а в същност щерка съм
на ореол великия...
...
така е като се родиш в столетие
в което са на почит магиите;)

Za Gustav Dore li stava duma?
Ako da,ne samo Bibliyata ami i Izgubeniya svyat na Milton(i dr).Krasota!

"Istinata vse oshte strada ot tvurde mnogo analizi"

Ах, този Вилхелм Хауф!!!!!!!!!!
И до сега си препрочитам приказките му!
Впрочем - песничката не е ли от драматизацията по приказката?

Таласъми от всички страни, появявайте се!

НУТче, така е - има прекалено много деца на света, които така и не успяват да се докоснат до приказното...
И какви възрастни хора ще станат от тези деца?...

***************************

...гъска печена съм
на нож съм аз обречена
или
...от кленовият лес
помогни на родените в неделя;)

има по-играли от алиса малки принцове и кибритопродавачи
и това са децата...създадени от мрака
които могат да оценят демокрацията
във името на личното си фентази

И някоя и друга боичка от дъгата!


***************************

Съкровищнико от еловия лес,
от векове живееш и до днес
богат си ти в леса си безпределен
и щедър към родените в неделя.


Таласъми от всички страни, появявайте се!

Ако не можеш да ги ъплоудваш дай ЦД-то та да си ги копна!
То и без туй вече даунлоуда ми е на трафик... Та сваляне "без край" ще ми излезне все едно да си ги купя барабар с книгата!

***************************

Нали е "страшен". Не си спомням много добре ама когато учех френски в забавачката учителката ми - Жана Д'арк (абе иначе си беше Ваня ама ние и викахме така... ) ни показа няколко книги (на френски) на Жюл Верн с илюстрации на Доре... Ама не помня, де, май бяха на Доре или поне в неговия стил.

П.П. Не, не бяха на Жюл Верн а книгите на Данте от "Божествената комедия".

П.П.^2 Малииииииии тая склероза! И "Гаргантюя и Пантагрюел" беше....


***************************

Редактирано от Mag на 07.06.03 15:03.

много мило:) ( за студеното сърце;)
а от дългоноско си спомням и това

трябва да си врял
и кипял...
много хляб да си изял
та тогаз да си разбрал
че самият идеал
е готвачът в този дял
ех за гозбата и супата
трябва да е пълна купата
пълен царският търбуууух
докато изгуби нюх
и светът остане глух
в зътластелият тарбух...

нещо такова;)

маг извинявай за споделянето - но бях решила да не гледам течащият мач...с цел късмет и точно да ти драсна
компа ми блокира иииииииииииии автогол
преди няколко дена попаднах на едни "нещастни"(кавичките са парфюм) деца
и като ти мернах темата...направих асоциация с тях:(
а аз съм невероятен почитател на приказките:)
и ако разгърнете темата
би се получил добър фентази диалог:)

Пък и на биричка в Южния парк.

П.П. Когато човек загуби приказното, фантастичното, невероятното.... престава да бъде Човек!

А темата за приказките е безкрайна!
Ти к'во си мислиш, че до "един Пинокио" ли съм стигнал? Ами Алиса, ами Пипи, ами Карлсон, ами Магьосникът от Оз, ами Синдбад, ами малкият Мук, ами Дивите лебеди и Оле-затвори очичики, ами....

П.П.^2 Абе пак ли Милан-ци си вкараха автогола?

П.П.^3 Разбирам те, мила моя - всеки ден срещам несретни деца. Ужасно е. Ние за приказки си говорим а те нямат и хляб за ядене. Да не говорим за родителска ласка...
Не съм щраус! И не съм заел "щраусовата" (малко "анадолска" поза" ) на заровената в пясъка кратуна. Нито съм едно от тези малки (три) маймунки, затворили си коя с каквото може очите, ушите и устата!...
Но с "апотеоз" само на негативното няма да се преборим с пороците на обществото! Има начини и на тези деца да им бъде дадена _ласката_, която никой досега не им я е дал! И една моя приятелка се е посветила на това!!!!!
Бог да я благослови!

***************************

Редактирано от Mag на 07.06.03 20:24.

съм там...на две крачки ми е

и моят нос не е дългоноски
но добре си партнирам с хъкъл бери избивам повече мухи от храбрият за цар салтан съм любима снаха мери попинс ми наема чадърчето островът на съкровищата е достойна мида;)...и т.н.
спкойно можем да направим нови рамки за вратите на фармър:)

Виж.
До утре!

***************************

Точно така - затлъстелия търбух!
Аз, например съм дебел - много дебел. По душа!

Абе... в "Джуджето Дългоноско" имаше и нещо за "...нашата свинска прирооодааа!"

btw - за каков хепънинг иде реч? Кога и къде?

Таласъми от всички страни, появявайте се!

Редактирано от Fat Jim на 07.06.03 21:30.

и моят принос - "Джуджето Дългоноско"

Мина и си замина...
А онуй мОме, НУТ-чето, де, така и не отлепи зъркели да дойде...

***************************

To si li4i po nika mi.

P.S. Za pojasnenie - v kralstvoto na Kralica Davie se schitam za veren i porjadychen podanik!

Taka li e Kralice?

Редактирано от Mag на 14.06.03 23:57.

"Otsecete mu glavata!Otsechete mu glavata!"
tova beshe citat.

"Nikoy ne mozhe da ti dade tova,koeto az moga da ti obeshtaya"

To hear, one must be silent.

Ъъъъъ, пояснение на какво??
(може и на бележка да ми поясниш)

To hear, one must be silent.

О мили мой Пинокио
приятел в игрите ми детски
със всички мои тайни
ти до мен, ти със мен остани. (2)

И със скитника котарак
ще се срещнем ний утре пак
и със феята мила, добра. (2)

малко късно се включвам и не знам дали ще го прочетеш, но ако си говорим за тъжни приказки, определено Оскар Уайлд е ненадминат, макар че, естествено, него го четох в по - напреднала възраст.