Какво съвапдение!
И аз

I know I live... but like a stone I'm falling down

беше с едни прекрасни илюстрации. Голям формат, твърди корици...
И едни изключително (за времето си - 1950-есетте годин ) илюстрации. 1 час се моткам да търся тия илюстрации в нета ама не мога да ги намеря!

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

нали ти рекох , ама не четеш
04.04.2002
Не знам някой спомена ли "1001 нощи", но преди всичките книги за приключения и магии,които съм чела, това бяха, и още са, любими истории.
Точно това е книгата повлияла ми най-много. Точно с нея съм се смяла, плакала, и мечтала.
Помня, че бях много ядосана , защото мислех, че някой е съкратил историите и те съвсем не са 1001, както обещава заглавието на книгата! По същото време започнах да чета и библията и трябва да кажа , че тогава съчетанието между двете книги беше невероятно. Библията беше на дядо ми поп, със кожена подвързия, железни закопчалки и илюстрации на Алфонс Доде. Естествено тогава не осъзнавах какво голямо значение има вида на книгата, но я усещах, като нещо много ценно и тайнствено и това придаваше допълнителен вкус на историите. Естествено не знаех и кой е художника, чак като пораснах разбрах за него, но илюстрациите му си остават и до днес онова нещо, което виждам винаги, когато чуя библейски текст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

които и ти и аз сме чели са били една и съща (е - различни екземпляри, де).

П.П. А "1001 нощи" не е приказка а много приказки!

П.П.^2 Ама все пак съм с по-силна степен на склероза от тебе щот си спомних по-добре името на художника: Гюстав Доре....
(Алфонс Доде може и да е рисувал ама я го знам по като писател)
Даже и линк към същите илюстрации пуснах. Ама и ти не четеш, май

П.П.^3 Искааааааааааааааааааам! Песнитееееееееееееееее!


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Това беше магьосника. Добрия. А песните ги пееше свитата на Царицата на Нощтта, която си падаше малко бинарна и съществуваше само нощем.
И имаше един бухал и едно щурче.

А гадното хлапе беше Ханс.





ама не, наистина ще седна и ще я напиша...

Има ли по-дърти тук, бе?
Сетих сеееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!
Имаше една песен на Георги Кордов "О, мили мой Пинокио".
Като че ли беше от 80-те години.
Помни ли я някой, бре?
Една, ти сигурно я помниш!
Ама ако извадиш от някъде и текста ще те разцелувам!


П.П.
Само помня първите 2 куплета:
"О, мили мой Пинокио,
приятел в игрите ми детски..."
Музиката сега "изникна" в кратуната ми. Такт 3/4 - _валс_.
Като, че валсът по-най- би подхождал на Пинокио.
Щото са "родени" почти в една и съща времева епоха на европейската култура...

Маамустара - забравил съм я. Щото преди 15-20 годин не съм мислел, че ще искам да си я спомня...

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Редактирано от Mag на 01.06.03 18:48.

тогава като пуснах отговора миналата година видях , че съм сбъркала , ама не щото не го знам , ами ей така от невнимание. После не можах да го поправя и си остана. Естествено , че е Доре.
Добре ,че има кой да ме поправя!

1001 нощ е приказка!

и малко от песните съм ти пуснала - пък и те са си приказки.

Ка го дочу люта змия
низ планина, низ пещера,
заечала, зафучала
с душата си порой носи,
с крилете си гори ломи,
с нодзете си гора крати;
дека мине се повехне,
дека стапи се изсахне;
силом сили да си дойде
у пещера на легало
Ка я виде млад Груица
напред бега, назад гледа.
Достигна го люта змия,
достигна го, улови го,
с една глава кон му фана
с друга глава него фана,
с трекя глава да го пие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Edna на 01.06.03 17:56.

Пинокио"?
Мелодията си я спомням а текста - не мога и не мога...

Благодаря за песните!


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

само една ли бе, те са си цели тухли с такива - кат се почне с голямоформатните и с много картинки "индийски народни", "африкански народни" (много крокодили имаше там, ей) и т.н., също гримовци, перовци, трите тома приказки на балканските народи. честно казано бг приказките ми бяха доста скучни, имаше едни дебели томове с такива. след тва се ъпгрейднах и минах на "книга за джунглата" - там маугли, ширхан и другите, абе тъмна индия си беше тва, брр. също, както си личи и днес, непоправими мозъчни поражения още от малък ми е нанесла "алиса". и кат стана дума за приказки се сещам, че на рафтовете вкъщи имаше и една "приказка на ляно естакадо", която ми звучеше много екзотично и плашещо като заглавие, докато един ден случайно не я декриптирах, че всъщност било "призрака", а не "приказка" и се успокоих :)

мозъчни увреждания.
Тя е извършила първите си такива на създателя си...

П.П. Говоря за _първата_. В ей едно такова "времепространство" по Минковски. Когато сме били мъничета. Седнали на тротоара и клатещи си клечките, наричащи се крака. И не заобикалящи препятствието, наречено "маса", защото между чворовете, които "големите" и викаха "крака" имаше пространство за една "народна топка"...

Че после ехеееееееееееей!
Не говоря за по-най-любимата приказка изизобщу. Щоту моята изизобщу е "Малкият принц". Ама нея я прочетох къде-къде след Пинокио (и Библията с илюстрациите на Доре).
И хилядите и една нощи, и Маугли, и приказките на Райнов, на Каралийчев, на Андерсен (как мога да го класирам и на кое място тоя пич?...)
Сетяш ли са?

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел