Най-любими ми бяха Андерсеновите.
Толкова тъжни, нестандартни, различни от българските, с несхематичен сюжет и най-вече със силно емоционално въздействие.
Като малка най-много обичах тъжните неща. Колкото по-тъжна беше една приказка, толкова повече ми харесваше.

(offtopic) Затова и много продължително спорех с едни приятелки за края на "Оцеола" . Не можах да ги убедя, че ако всичко беше свършило добре, това щеше да провали цялата книга!

I know I live... but like a stone I'm falling down

не му ги е нанесла тя, той си е бил чалнат от малък и освен туй е бил пелтек :)
бтв, знаеш ли че лингвистичната игра да се направи от една дума друга (примерно "муха" - "слон") с най-малко стъпки, като се променя точно по една буква на стъпка е измислена от него :)

Даже си спомням, че като я свърших се бях разревал. .

П.П. Но все пак "първото впечатление" си ми беше Пинокио.
И когато ми попаднах на Буратино на Ал.Толстой ми идеше даже да не я отварям. Ама после, като я започнах се оказа _съвсем различна приказка_.
И Оскар Уайлд не мога да пропусна с оня принц на пиедестала..., и...
Абе хиляди приказки сме изчели. Но една от тях ни оставя (май) най-трайно "отпечатъка" си. В детството, което никога не свършва!
На колкото и календарни лазарника да стане човек.

П.П. А за оная приказка на Андерсен за сестрата на момчетата, превърнати в лебеди ("Дивите лебеди), сещаш ли се? Един ден съм на село при баба. Оная - "магьосницата". И тя чука в една гаванка сушени стъбла от коприва....
Питам я "Бабо, какво е това?" А тя ми вика "Ще правя копривена рогозка".
Чак тогава разбрах, че древните келти (частично техни потомци са датчаните, а и ние, де) са използвали копривата вместо лен!
Та тъй - и "дъртите" ша ни казват, че от приказките не можело да се научи "кой знае какво".

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Чарлз Доджсън!
И какъв е бил - нали съм същият"идиот" като него.
И той е един от ония "тъпунгери" (какъвто съм и моя милост), които са се опитвали да "счупят" закостенелото мислене.
Счупил е не "закостенелото" мислене а главата си.
Ама поне ние оставил Алиса и нейните "невероятности".


P.S.
Те ти го въпросният "тъпунгер":

В момента съм си обръснал брадата. Остава да напиша нещо _запомнящо се_ като него....




"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Редактирано от Mag на 01.06.03 20:04.

Тази, за кибритопродавачката е доста различна от останалите. Тя е някак си много по-съвременна и го няма онова вълшебно присъствие на времето, което не може да е истина, както в другите приказки... Затова и никога не ми е харесвала и не съм я възприемала като приказка, по-скоро като някаква статия във вестник.
Странно е, че не помня заглавията, но любимите ми приказки бяха по-различни. Най-известните на Андерсен са все тези, в които има някаква нотка надежда или пък свършват добре ("Грозното патенце", "Дивите ленеди" и т.н)
Сега имам една много любима скандинавска група, която прави кавъри на стари народни песни и като гледам текстовете на тези песни, откривам някои сюжети от Андерсенови приказки в тях

Иначе като бях малка си спомням някакво анимационно филмче, което много ме дразнеше, защото беше по андерсеновите приказки, но всичко беше представени по един детски, оптимистичен и лигав начин, с нарисувани "сладички" геройчета, точно като за инфантилни дечица

А който казва, че от приказките не може да се научи нещо, не вярвам да има особено забележителен интелект

I know I live... but like a stone I'm falling down

Лиско на наш Борис Априлов - направо ме убиваше тая книга със стил, с разсъждения, с... лайфстайл
И Незнайко също, любим ми беше оня празник на Слънчевите братя... там с ръкавичките.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

А то всъщност е обратното :) Андерсен черпи от същите извори.
Пример ще ти дам: приказката за онова момиче, което стъпило върху хлябовете. Sorgsen Ton.
Знаем го ние Андерсен, нали сме оттам ;)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Браво сестро!


има, има си фен-база тая Лорета. и изобщо целия филм владее!

Bing nIt Lф is Bing Dfined

И аз за "Sorgsen Ton" говорех.
Иначе ясно, че и Андерсен от там е черпил, макар че май не ми се разбра много ясно.


П.П. Като те видях в тази тема и много се смутих от лаишките си изказвания

I know I live... but like a stone I'm falling down

1. "Студеното сърце" - Вилхелм Хауф (тя още ми е любима приказка!)
2. "Галошите на щастието" и "Психея" от Андерсен. Имаше още една - за учения и сянката му, пак от Андерсен.
3. "Храбрият шивач" от братя Грим.


Таласъми от всички страни, появявайте се!