Тия странни същества. Всяка книга си има. Може и по няколко. Или са радикално добри, или са радикално лоши, или са радикално неутрални... Гледат внимателно, говорят малко, по-добри от всеки свой подчинен...

Как мислите, дали се раждат такива, дали се учат да бъдат Лидери или тъплата ги прави такива (всеки човек се приспособява към този, който го гледа)?
Метафора ли са?

Кои стават лидери? Пичове (или Дами) с висока Charisma и персонално обаяние, Хора, които изглеждат мъдри и знаят какво правят и защо, хора, които могат да извличат полза от ситуацията и знаят как да ходят по бъснача?



И Коруин лидер ли е? Може ли някой, несъвместим с хората да ги води?

"War does not determine who is right, war determine who is left."

Ами, аке се вземе за пример Гордън Диксън с Дорсайската си серия, то лидерите като че ли са генетично хпредопределени за такива. И ситуацията само се напасва към способностите им. Или те я огъват според волята си и виждането как трябва да върви света. Виж например какво прави Клетъс Греъм в "тактика на грешките"-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Това за генетичната предопределеност няма как да не ме издразни. :) И не толкова, че няма аргументи в тази посока - има, има и в другата - колкото.. бе въпрос на лична вяра. :)


Иначе, понеже в момента обстоятелствата налагат да чопля тук един Пролог, а и ми изглежда, че механизмите са много близки, що го ползвам за пример.
Идеята е следната - пролога решава задачи (проблеми) като най-простичко действа по следния начин: ти му задаваш "въпрос" и той почва да си рови базата за факти и клаузи, които да удовлетворят този въпрос.
Струва ми се, че действителността работи по същия начин по отношение на лидерите - възниква Ситуация и виртуалната машина я разбива на отделни изисквания, които да бъдат удовлетворени за да се реши проблема, след което почва да рови от наличната база личности. Рови, рови и ако съществува човек, група или поредица от хора, които да служат за решение,.. ами те това и правят - послужват за решение! :) Или най-малкото изплуват нагоре, така че да се видят (щото никъде не е казано, че като има решение на проблема, той непременно ще се реши).
Точно тук се крие и появата на разни тривиални "древни мъдрости" от сорта, на "Изключителните обстоятелства, раждат изключителни личности." или нещо друго в този смисъл.

От друга страна, това не значи, че ако човек иска, не може да стане сам такъв Лидер - решение на човешките проблеми (и създател на по-големи :)) ) и трябва просто да си седим и да си чакаме естествените механизми да си работят. Оказва се, че проблемите на които се натъкваме са относително тривиални и подобни, и следователно могат да се ползват шаблонни решения. Точно тези шаблони пък изграждат типичния образ на Лидера, който се складира в общественото съзнание. (И върху който се опират разни дорсайци - "Потребителят иска стоката "Лидер" в точно тези размери и разцветки, така че ние ще им я отгледаме такава.")

Номерът е, че няма абсолютно универсални шаблони и предоверяването на установения лидерски тип може да е толкова пагубно, колкото и да разчиташ на това, че в нужния момент винаги ще се появява нужният човек.
Ако има нещо сигурно, то е, че никога не можеш да си напълно сигурен. (С изключение на случаите, когато си ядосан, пиян или решаваш простички задачки. :) )

Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив.

Напълно съм съгласен, дори за яснота ще го кажа с по-малко думи:

And there was a great silence.

Т.е. раждат се с лидерски качества. Но тези качества могат да се доразвият, може и да закърнеят...
Друг е въпросът дали ситуацията, в която ще попаднат ще доведе до необходимостта от лидер, нужният в този момент с тези качества да е налице... и т.н.

П.П. Човек може много да иска да стане лидер ама не би... Ще стане ако притежава тези си качества и характеристики. Ако сам не ги е унищожил а затвърдил и ако възникне нужда от лидер...

П.П.П^2 По подразбиране е, че говорим за така наречените неформални ръководители (лидери). Такива, които ги избира спонтанно общността. И също така спонтанно ги възприема, следва и/или дори отхвърля. Не говоря за "назначените началници".

П.П.П^3 За лидерството са изписани милиони страници и са изказани милиарди думи. В една тема надали ще бъде засегната и една "трошичка" от проблема.


"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

... Маг!
Отвори някой учебник по генетика - колкото се може по-дебел - и хубавичко попрочети какви неща се придобиват по рождение. Придобиват се физически и психологически особености, интелестуален потенциал, но никога - личностни или нравствени качества.


Идеалисти от всички страни, въоръжавайте се!

Редактирано от Fat Jim на 22.05.03 18:34.

Мегаломанията се заражда въз основа на психологически особености или се възпитава? :)

всеки велик лидер си е малко луд, може би.

"War does not determine who is right, war determine who is left."

Учил съм по други учебници онова, което го написах по-горе:
1. Лидер се _ражда_;
2. За да се запазят качествата му (вродените) са необходими още условия ама нямам време да ги описвам.

П.П. Как беше рекъл ИХ - "Кесаревоту - кесарю, а Божието - Богу" ли беше?
Тъй и аз не тълкувам алинеите и параграфите...

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел

Май тръгваме към думички и определения като "тавирен", "ролинд", "един на 1000 години"...

TANSTAAFL

Може някой да е мегаломан но никога няма да стане _лидер_. Не четеш какво пиша!
Лидерът не става лидер защото _той_ иска а защото общността го възприема.

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел