Вчера приключих ‘Омагьосано странство’ на Саймък. Припомних си и другите две фентъзита на иначе добри фантасти, които прочетох последните 5-6 месеца – ‘Оковният пръстен’ и ‘Изпепеленият град’. И трите книги не ми харесаха.
Най-поносим беше ‘Оковният пръстен’, макар, че не беше особено издържан логически.
От ‘Изпепеленият град’ съм се възмущавала по-рано – не понасям книги, в които в първите 100 стр. не става нищо, в следващите 200 стр. не става нищо и най-накрая, изненадващо, не става нищо (както се казваше в един готин сайт).
‘Омагьосаното странство’ беше най-грубото разочарование за мен, тъй като доста харесвам фантаста Саймък. Никаква идея, някак самоцелен сюжет, странен финал, който не отговаря на почти никакви въпроси и не оправдава никакви очаквания. Като се гарнира всичко това и с изключително дърварския превод, картинката съвсем се оплесква. ‘Братството на талисмана’ беше доста по-добро четиво, но така като се замисля май нямам почти никакви спомени от него...
Не коментирам Зелазни, защото аз предпочитам фентъзитата пред фантастиката му.
Сравнително скоро излязоха още 3 фентъзита от фантасти – ‘Прокълнатият меч’ на Пол Андерсън, ‘Седмият син’ на Кард и ‘Лятното дърво’ на Гай Гавриел Кей. Всъщност последният автор ми е съвсем непознат (още не съм прочела ‘Лъвовете на Ал-Расан’) и не мога да преценя доколко е удачно да го наричам фантаст.
Та, мислите ли, че писателите, които пишат предимно научна фантастика, се справят добре и с писането на фентъзи?

П.П. Някой вече прочете ли ‘Прокълнатият меч’ и ‘Лятното дърво’ и би ли могъл да каже няколко думи за тях?

To hear, one must be silent.

Едва ли има чак такова деление. Който си може може си - пример Ле Гуин.

Ле Гуин е сравнително добър пример. Обаче, наскоро убеждавах човек, който не беше харесал никак Хейнския цикъл, че Землемория е невероятно четиво и си струва да бъде прочетена, независимо от разочарованието му от авторката в другия поджанр. (В собствената си преценка за Хейнския цикъл не съм сигурна в момента - трябва да си препрочета книгите.)
Делението го правя за себе си, а не по принцип. Досега на мен не ми се е случвало да ми допаднат еднакво фентъзи и фантастичните книги на един и същ автор...

To hear, one must be silent.

Аз лично много харесах Оковният Пръстен, но другите две не съм ги чела. Все пак подочух, че и други са недоволни от Изпепеленият град... Обаче не мога някак си да се съглася, че автор, добър в един жанр, няма да се справи и с друг... просто идеята ми за добър автор винаги е включвала индивид, който да може да пише добре без значение какво.. По-скоро тая идея може да се е родила от неслучване на четиво.

Кард, признавам си с ръка на сърцето, не съм чела в никакъв вид, но оставам с впечатлението, че не е чист фантаст, просто у нас е по-известен с фантастиката си.

А колкото до Ал-Расан... то си е чисто фентази.. даже не фентази, а исторически приключенски роман, поместен във фентази свят. Много е добро, бтв. Искрено се надявам Лятното дърво да не му отстъпва...

Бъдете милостиви - пускайте на мъжете!

Кард е адски добър автор на фантастика и доколкото разбирам, пише добре и фентъзи.
А самия Зелазни казва, че не може и сам да се определеи какъв е.
Но и двамата са добри.

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена

Май не съм се изразила достатъчно ясно.
Нито се опитвам да дефинирам авторите като автори само на фантастика или само на фентъзи, нито коментирам като цяло дали даден автор е добър или не.
Споделих собственото си впечатление от няколко произведения на автори, които до известна степен са се 'специализирали' в писането на научна фантастика. И исках да чуя какво е вашето отношение към тези или други подобни произведения. Интересуваха ме субективните впечатления на останалите, пишещи тук. Това е.
А иначе, и двамата автори, които споменаваш, ги харесвам.
Не мога още нищо да кажа за фентъзито на Кард, защото все още е на опашката за четене. Но сагата за Ендър беше едно от нещата, които най-искрено харесах.
Харесвам страшно много Хрониките. От друга страна фантастиката на Зелазни май не ми понася много. А има и неща на Зелазни, които откровено не понасям (Създания от светлина и мрак, например).
Та така...
Ако ти харесваш еднакво, например, фантаста Зелазни и Зелазни като фентъзи автор - ок. Но не можах да разбера това ли се опита да кажеш с постинга си...

To hear, one must be silent.

Има и такива автори, които съчетават в произведенията си двата жанра, без да се придържат към условностите и ограниченията, възприети във всеки от тях, но за това като че ли преди известно време стана дума. Джек Ванс е сред класиците в тази област (Сагата за Кугъл, общо 4-ри книжлета от които първото излезе на български като "Залезът на Земята"), а също Муркок (през седемдесетте върху сериите му бяха поставени обозначения Science Fantasy), Милан и Вардеман ("Войната на могъщите"), със сигурност и Зелъзни (Амбър), Филип Фармър (Светът на нивата), четирилогията "Моргейн" на К. Дж. Чери където героинята и нейният верен и храбър васал пътуват между световете с помощта на транспространствени врати, което пък ни довежда до Реймънд Фийст. Да не забравяме и Стивън Кинг, но той май е опитвал от всичко.

ъъъ, ама тези които пишат фентъзи не са ли фантасти ?

Ad astra per aspera

Пивчо, казвам фантасти, само защото научни фантасти ми звучи дървено. Иначе говоря за такива, които пишат научна фантастика и такива, които пишат фентъзи. Сега стана ли по-ясно?

To hear, one must be silent.

... и така пак стигаме до дефиниция на поджанровете...
Малките елементи (често не повече от 1-2 в книга), които не се вписват съвсем в 'каноните' (ако се предположи, че има такива) на който и да е от двата жанра, правят ли някоя книга 'две в едно'? Това по повод на Фийст и неговите портали.
Между другото, какви елементи откриваш в Хрониките на Амбър, които те карат да го смяташ за science fantasy (ако правилно съм те разбрала)?

To hear, one must be silent.