ОБЕТЪТ НА СЕДМИНАТА
Ще започна оттам, че ще нарека тази книга "едно добро фентъзи" и едва след това ще допълня, че е "made in Bulgaria". Признавам откровено, не са ми попадали предишните три книги на Елена Емануилова - и нямаше и да знам за тях, ако не присъстваха в списъка с книгите за десетилетието... Признавам откровено и че, ако въпросната книга се бе появила на пазара преди примерно две години, щях да кажа, че е супер-добра. Както го твърдя например за "Атрекс" - мм, класика в жанра! - само че тя е отпреди времето, когато започна масово да се издава фентъзи. Днес, когато сме запознати с Мартин, Джордан и останалите... абе, някак си ми е малка книжката!
Красиво написана, с добре завързани краища и доста интересна интрига, "Обетът на седмината" привлича вниманието не само с това, че е от български автор. Описаният в нея свят е базиран на доста интересни елементи, главният герой - тъй де, героиня - има интересна "професия"... и като цяло, книгата е различна. Не е просто "меч и магия", макар че има и от едното, и от другото, на щедри порции. Авторката си е дала труда да сътвори изцяло нов свят/обстановка; да измисли седем нови... раси, които НЕ ВКЛЮЧВАТ традиционните джуджета, орки и прочие паплач. Въпреки че, от друга страна, в книгата остават достатъчно неизяснени моменти и, поне аз с такова чувство затворих последната страница, седемте раси не се различават с нищо чак толкова съществено от хората, че да не минат под общ знаменател. Тъй де - чернокожи, жълтокожи и прочие, все хора са. Та тъй и въпросните седем раси, само дето разликите не са само - или най-вече - в цвета на кожата... хи-хи-хи.
Пак ще повторя, че книгата е "красиво написана" и "добре изпипана", което е напълно достатъчно човек да изпита удоволствие от прочита на едно фентъзи. Спокойно мога да я нарека и "най-доброто българско фентъзи", излизало в последните години - пък, ако не броим и гореспоменатия "Атрекс" (публикуван с псевдоним) и "Драконче", за което Теллалов упорито твърди, че не било фентъзи... То тогава това определено е най-доброто ever българско фентъзи, излизало на пазара с оригиналното име на автора си.

ПОСЛЕДНИЯТ ДОГОВОР
Ще започна оттам, че това е фентъзи "made in Bulgaria" и "bulgarian style" и след това ще кажа, че е едно твърде добро фентъзи. Идеите, залегнали в основата на сюжета, са крайно, абсолютно, безапелационно забавни и новаторски. Самият сюжет, базиран на "днес и сега", е дори още по-забавен, много-много-много развеселяващ...
Опа, това изобщо не е хумористична книга - нищо подобно. Просто е свежарска, като полъх на леден декемврийски въздух в задимена стая. Абсолютно си струва да погледне човек към нашата българска действителност през очите на самодива, змей или "творец"-демон. Екшънът е здрав и добре избаран, героите са жизнени и хич не им се седи на листа хартия... Готино е!
За съжаление, в една книга освен здравия екшън има и писано слово, а освен за описанието на дамското облекло, на гусин доктор Зайрянов не му е стигнало мастилото. От начало и до край човек остава със страното впечатление, че чете не книга в завършен вид, а нещо като... резюме на голям роман, нека така да го кажем. Събитията са на лице - липсва пълнежът помежду им. Липсват - до голяма степен - разсъжденията на героите, онова, което да им придаде триизмерен вид и идентичност; липсва плавното сливане на събития и елементи, да не говорим, че някъде са потънали безследно също и немалка част от нужните пояснения, а каквото го има, е дадено сухо като в учебник. Абсолютно същият сюжет, раздут поне двойно (това аз ли го казвам, дето ножицата ми е най-любимият редакторски инструмент?!!!), ще даде една превъзходна, разкошна книга.
Добре де, тя и така си е превъзходна. Чете се на един дъх и свършва прекалено бързо (ехо, къде е вторият том?!), и не оставя горчив вкус в устата - само мрачното желание да хванеш автора за гушата и да му обясниш не как се пише, ами как се конструира роман.
---
Не напразно събрах двете книги в една тема. Едната книга има онова, което й липсва на другата, а втората - онова, от липсата на което болезнено страда първата. Много странна работа и доста дразнеща. Тъй или иначе, хубавото е, че на пазара "забиха" почти едновременно две чисто новички български фентъзита... Иде зима, пък българските автори и издателства се пробуждат. Колко забавно!

... Господарката въплъщава мечтите на човечеството... тя самата е сила за мрака.

...майка ми прочете книгата за един ден (необичайно явление за нея) и веднага почна да ме разпитва. Да речем пита кой е бащата на Елица ... някакви (т.е. - още някакви) предопожения?


А тати каза, че е по-правилно ОмурКан. С "К"! Така било на български...
Ама да каже Шаркан де, той ги знае тия работи!

Абе, олигофрени! За вас думата "дърво" нищо ли не значи?!

За сега само през "Договорът" минах, но и аз забелязах някои от отбелязаните от теб предимства и недостатъци.. Така, като те слушам, ще рече - да сберем младите (Искрен и въпросната дама, въпреки че нея не я знам колко е млада) и да ги вържем в една стая, докато скалъпят перфектното фентази - от него идеите, от нея стила, а?

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

а кой ща плаща детски после?
Щото ако им осигурен удобно условия и бахур, майката и ша таковат на културата

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А мен някой пита ли ме кой ше плаща детски? А? А?

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

Въпросната дама е на 24, Искрен е някъде между 23 и 25... Проблем? Аз не виждам. Детските от Квазар и Брен, откъде другаде???

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

И аз харесах "Последния договор", но си права - КЪДЕ Е ФИНАЛА??? Предлагам да го спипаме автора в събота... и ще му го измъкнем...

Исторята се пишела от победителите!? Сред тях трябва да има много добри разказвачи!

И азъ, Знахаря, писувайки тез Анали, сътъигнах до същата идъея...
...
Тъй де, завардвам Автора в някой ъгъл, хващам го за врата и му обяснявам къде са квадратните колела в писането на книги.
В замяна на автограф от моя страна, тъй де.

... Господарката въплъщава мечтите на човечеството... тя самата е сила за мрака.

За наши хора - или хубаво или нищо, така че за Договора - нищо.
Другият основен принцип обаче е мотото на критика - Или лошо или нищо, та в тоя ред на мисли ме е яд, че не съм чела Седмината, поне за него да не си замълча...



---------
И все пак не мога да се въздържа - 2 гафа ми оставиха много лош вкус от Последния Договор:
- Как Елица хем е зъболекар, хем не знае бъкел латински, бе мама му?
- И що за клептомания беше тва да се краде компютъра на Ачо? Баси!!! То верно, че нашия пич беше яко добиче, ама колкото и да се правиш на интересен при избор между ламаринен сандък 50х50х20 примерно (неудобен за натикване в къв да е сак!) и метално парче с размерите на нормална книга (да, за харда става дума), всеки ми се струва би предпочел второто!
Да не говорим и колко е оптимизирано черното кожено яке на ЖулХан за такъв точно пренос превоз (Да ме поправи модератора на Фантастика ако греша.)

Nothing takes the past away like the future.

За латинския си абсолютно права.
Но за харда може и да не е така. Първо за да свиеш харддиск ти трябват поне 1 отвертка и време. А пък освен това на пазара има и малки кутии. Примерно т.нар. Bare-Bone System са с размерите на 2 тома от Болшоя Советская...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein