И според мен не си струва някой, който и да е той, да почне да пише за свят, измислен от друг автор. Някак си тъповато се получава. Дори и най-кадърния автор не би могъл да влезе в стила и душевността на този, който е измислил света. А ако го направи аз лично бих го нарекъл не автор, а подражател, дори и да се получи забавна история.

"С дълг меч и дълъг език всичко се постига".

На Таласъмията чухме някои от идеите му.
Един от Любимите ми български автори е, ама това неговото на "ерес: прилича (а аз дори не съм толкинист).
Е, надали ще е по-зле от Перумов.

TANSTAAFL

Това, което мога да кажа за подобни наинчния - по принцип! - е че писателите ги предприемат поради липса на пари, на фантазия или и на двете...

Ама МНОГО тъжна работа...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Историята на литературата познава най-различни "продължения", или просто ДРУГИ ВЕРСИИ. Пример:
1. Александра Рипли - "Скарлет"
2. Марк Твен - "Един янки в двора на крал Артур"
3. Грегъри Бенфорд и Грег Беър - "фондациите" на Азимов
и т.н.

... в случая с Толкин подобно начинание би било главно въпрос на чест (според мен)...

----------------------------------------------------------------------------------

Шизофренията не е раздвоение на личността!

Пък аз мисля, че изказването ти е МНОГО крайно. Да не кажа нещо повече. А за Любомир Николов просто не важи - нека не забравяме, че преводачът на една книга трябва да се "превъплъти" в автора, за да се получи стойностен превод. Все пък Л. Н. може да е вникнал в неща, които са останали незабелязани за читателите.
Освен това не виждам нищо лошо в това писателите да искат трудът им да бъде възнаграден подобаващо, защото дори фантастите не са на фотосинтеза.

Редактирано от efir на 13.12.02 12:23.

Продължение е безсмислено да се пише.
Предистория... зависи от това какво ще измисли автора. Трябва от една страна да е добре напаснато с оригинала. От друга трябва да е напаснато и с другите писания на Толкин. Предполагам, че точно Л. Николов няма да има проблеми с това. Остава и една малка подробност - трябва да се измисли нещо ново. Аз лично нямам нужда да чета допълнителни пояснения към миналото на историята от Властелина. Има неясни моменти - те носят известно очарование и простор за полет на въображението. Освен това самият Толкин може да е имал нещо предвид.

И най-накрая - ако новата книга е същата скука... пфу.

Ad astra per aspera

Ако изобщо някой може да направи нещо стойностно по въпроса, това е точно Любомир Николов. И не поради липса на пари - като преводач сигурно изкарва достатъчно - или фантазия - това изобща няма да го коментирам. А защото ще го направи много по-добре от Ник Перумов, само че ние за разлика от руснаците винаги сме се срамили да се наречем българи...

Идеята за следговор, в който един от сините истари поели на изток се жертва деградирайки до образа на Ам Гъл за да запази Пръстена е просто... ЧУДЕСНА!!! Аз ИСКАМ да прочета такава версия, не да я приема, но да я чуя.

И все пак то Е ерес, защото Толкин черно на бяло е написал другото. Как да се съвместят? Как да пишем версии без да изнасилваме реалността, която по право си е само толкиновска?! Мисля, че знам как. : )

Какво ако историята не се разказва от божествено-страничната авторова позиция, а директно от първо лице на някой от героите? Те са същества със свободата да се заблуждават и грешат колкото всеки от нас, могат да си имат каквито им се ще версии, това не накърнява "реалността". Така че, ако едикойси започне своя разказ за тази саможертва, продължи и го завърши така както той смята, че се е случил, никаква вреда няма, дори и да сгреши.
А самата версия заслужава да живее, защото идеята е интересна, но само като идея е гола и дори самият автор едва ли я вижда в пълнота. Едва когато върху скелета запулсират думи и той ще е спокоен и ние доволни.

Та си мисля, че така може да стане, а следователно - нека стане!

Аз вярвам, че това ще продължи, докато на боговете престане да им е смешно.

Редактирано от Firefox на 13.12.02 13:56.

всъщност мнението ми по тази идея е просто "блях" - ако ще си правим нагласации на гледни точки само и само да докараме съвместимост с толкин, то по-добре да се откажем от съвместимостта