сега...лутат се разни светове из огромната вселена...пресичат се времена и пространства..Орк и елф, вкопчени в смъртоносна схватка...и прелита нещо огромно, с много светлинки над тях...и докато те се чудят, консервните кутии на лорд Вейдър ги обграждат:))та какво чи станало, ако...а?дали Саурон ще се обедини с елфите срещу космо напаста?Дали дракони с прикрепени на гърба им лазерни оръжия и яздени от магьосници, няма да такуват совалките?
Балрози срещу роботи?кой меч е по силен?лазерния или магическия?Ами ако Вейдър научи магия и с едно щракване на пръстите прави чудовище, хибрид между крокодил, вентилатор и на баба ми фърчилото?Какво ли ще направи Гандалф, ако си загуби лаптопа?Назгулите определено ще са по опасни, ако вместо с коне и крилати твари се придвижват с реактивни раници на гърба...
И един кой знае откъде попаснал там Ринсуинд...ама той си има дарбата да попада...

Виновен съм...но си прощавам

Бой по хората и това е! 'ко ще зергите да ни нападнат, не ме интересува - хората да стоят ДАЛЕЧ от Ашенвеил. Точка.


а иначе - светлинни ли ще са им мечовете на ония или митрилови - аз съм с лък, и владея някоя и друга магия, така че... :-/

На змията краката са къси

Абе само да не си забравят хавлията, че тогава става лошаво.

БЕЗ ПАНИКА

Снощи се накопах с ром, като моряк, видял "Летящия холандец" в мъглата...
та затова...не можах да спя, станах рано, главата ми се мота... какво да правя, ще седна на компа и ще се чудя...не точно на глас, а на лист...А после през целия ден ме гризеше нещо...И не махмурлука, той има по друг вкус...С отрезвяващата бира дойде и мисълта, че съм пропуснал нещо съществено...много съществено- жените...що му е на някой да се бие, ко няма замесени и жени:)(ресурсите също са логична причина, ама аз не съм логичен, а романтик)начи... вкарваме в играта и 5-6 дивизии амазонки, сякаш слезли от постери на Луис Ройо, с върховен главнокомандващ Лара Крофт:)) а що те са в играта, що да не влезе в тази игра и СКИТНИК:)) ТТданни- дребен полузлодей, около лев и двайсе с дигнати ръце, голям коефицент на рошавост и интелект на склерозирала маймуна, лешпер-главанак 5 левъл, магистър от ордена на Пикантното кюфте, от клана на Алангле кюфтетата.Въоръжение- наследствена права лопата,предавана 18 поколения, с която според легендите прадядо му е утрепал змея, който му откраднал десерта.Превозно средство-кръстоска мужду диво прасе и родопски катър-вярвайте ми, изглежда страшно, ако и да не е особенно полезно.Кауза- типичната скитническа- повече ядене и купон да става:)в общност...а в частност ще издирвам една по особенна... тайствена... загадъчна...дет май си седи без дела:)))ама това вече тя си го знае:)
а както е тръгнала вечерта, утре, рано преди да се съмне, ще му трясна още един постинг:)

Виновен съм...но си прощавам

Е щом ще има и амазонки от типа на ЛуисРойовите - мисля си и аз да потърся Портален камък с достъп до тази Сянка.

TANSTAAFL

Ех, Вейдър значи... Беше ясно, че лордът е ... така де - романтично-футуристичен с елементи на междугалактическа трагичност, но не! - Врагът ще бъдел ся! Давай тогаз! Събирай си Толкиновата армия, щот не ... се знае дали само Скайуокър ще е съюзникът ми и тогава! ... Ще е верно комбат - щом си рекъл... Саурон! (зъбя се!;)

Изключително ми е приятно, милорд, да... забележа, че... Армията на... (как да го кажа по-... куртоазно ;Р)... Антикибернизациоционния Фронт ще се предвожда... ЛИЧНО от Вас, Мрачния владетел!
Ако позволите обаче просто... процедурна бележка (даже не е и... коментар, така да се каже): Нямах... намерение да... ориентирвам... Междузвездните войни... срещу... ;)
Но! Както... кажете! ;)

ся начи...нечовешко е от воя страна-аз вечи са индеферирах от тоз гамен Саурон и си направих собствена фирма "СКИТНИК-ПЕЙЗАН"-дружество без никаква отговорност, направо безотговорно... но само да речеш, слагам тирантите и грабвам лопатата:))и...мисли му, ко аз победя...,най малкото щи изпържа рибките за мезе:)) а ако загубя, ще си плюя на петите и ще идав друга приказка:))) и... не се губи дълго:)

Виновен съм...но си прощавам

ам... добре си дошъл, и се обаждай там- ко някой тъ закача, заедно ще бягаме:)) щот ко нъ фанът, шъ нъ превъзпитават...ко видим много зор, ще обявим че сме независими междупланетни наблюдатели или пък че току що сме кацнали , за да идем до WC то

Виновен съм...но си прощавам

Mne, nqma!

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

как така да няма...старшината каза, че имало

Виновен съм...но си прощавам

Ся...прамених си мнението:))кат та видя, никакъв лет мортал комбат бегин, ми направо ти са предавам и ма прави квото искаш:)))
дажи шъ си носъ копринени сиджимки в джеба, ко ти хрумне да мъ вържеш:)
като пленник де, не за леглото:)

Виновен съм...но си прощавам

А, то може и да има, но за оня горе нема!!! Не е слушал!

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

О!... Простете, но... малко... леко... твърде късно е... (нали съ сещаш: срещата Скайуокър (старши) - Скайуокър (младши) и... въпросната реплика "Твърде късно е за мен, Люк!" ;))) Хихихихихи!!!!!!!!! (ноооооооого зловещо идва тва - да си знайш - смяхчето, де;))) Мдддддддааааааа... дружество такова безотговорно - пожела война на Световете?!?! ;))))))) Ааамммм... Ще я имаш! ;) Just wait a little ;)) Ще я измисля! ;))))
Пък да видим Приказка тогава!
И елфи! И... реактивни раници (Господи! Прости им... квото има за прощаване - тъй де... кат сме злодеи - не! - кат съм Най-Зловещият и Злият от Злобните Злодей, Стилът си е... напрао... Задължителен! ;)))
Та... Ще Има! ;) И... стягай сиджимките, опвай тирантите и преговаряй умната с балрозите, щото... Иде;)))

...само да те предупредя - ние, елфите, сме твърдо на страната на тоя, дето дава повече пиене! Така че мислете мъдро!

Ако природата е художник, то тя рисува с месомелачка!

Ся...забравих да ти кажа...Оново чудовище , дет дебнеше под леглото ми, за да ме гъделичка по петите, наистина съществува...ама не било чудовище, ами най обикновен призрак, при това доста смачкан...и не щял да ме гъделичка, а да си поговори с мен...Приживе се е казвал Педро Гонзалес , бакалин от Испания и го изпърлили на клада от инквизицията...разказва много убъви истории:))ще ти преразкажа някоя:)
ари за сега и...(свирепо се дзвери) фнимавъй ф картинката:)

Виновен съм...но си прощавам

Ама... - ТВЪРДО "твърдо"!!!!!! Мисли мъдро, че... не знам как стои въпроса със "Зимам си съюзничеството назад"... при... Лорд Вейдър ;))))))) Готино е, че си нощен обаче - отиваш му на наметката;))))))

Ама то и той ли се намесва...
Брей... пък аз да не знам... Е, щом много настоява, межи да стой наоколо, стига да не се пречка... В нощта им място за хора с черни дрешки... Ако не са прекалено нахални или по-нагли от нас, елфите...

... а той да помисли първо дали иска стрелите на елфите откъм правилната им страна, и после да решава дали да ни кара да си зимаме съюзничеството!

... Със здраве!

Ако природата е художник, то тя рисува с месомелачка!

Дай го тоя СкайУокър да видим дали лазерното му фенерче ще се справи един орк (озъбва се ) . Само да кацне совалката му в подножието на Минас Моргул .... и C3PO (май Трипио му викаха на това желязо) няма да помогне.... вожда от дипломация не разбира:-)

Розовото слънце тъкмо започваше да изгрява, но каменно оголената повърхност на планетата все още не беше съвсем видима, защото острият й релеф размиваше очертанията си в някакъв граничен сумрак - между убийствената космическа тъмнина и предстоящия изгрев на Първото Слънце за Текущата Седмица.
В кухнята на Лорд Вейдър предчувствието за изгревите, които ще започнат, влизаше на ивици - нарязано от синтетичните полиизолиращи лайсни на отворените щори.
Анакин стоеше изправен до прозореца и наблюдаваше започващите изгреви. Беше му особено любимо Първото Слънце за Текущата Седмица да е Розвото - защото само тогава се случваше пронизващият мрак на междугалактическата нощ да преминава в розова светлина. Тя беше най-меката. По-мека от всички останали - от синята (защото беше по-слаба), от виолетовата (защото беше по-нежна), от жълтата и бялата, от зелената...
И само тогава се случваше този... смайващ граничен момент, който наблюдаваше - когато не можеш точно да кажеш дали изгревът е започнал... или... все още - не... Имаше нещо особено... медитативно в... преминаването на междузвездното черно в розово... Продължаваше само няколко минути... После сумракът ставаше розов... Беше си сумрак, разбира се... Но... вече изгревен сумрак...
Прозвуча меко иззвъняване, след което гастрономичният пулт изведе гласовия еквивалент на съобщението:
- Терминиран процес. 2 части кафе, 1 част мляко, 1/10 част мед. Време на процеса: 2 минути и 7 секунди. Заповядайте.
Анакин се обърна и пристъпи до пулта, повдигна люка на кафе-контейнера, за да вземе кафето си и освободи процесора на пулта:
- Благодаря. Върни се в стандартен режим.
Отпи от кафето си и се вгледа отново през прозореца. Сумракът ставаше розов. Вече можеше да се види силуета на почти завършената Звезда на смъртта.
Да я построи... С каква цел? О, да - унищожаване на бунтовниците... Но... лидерът (така да се каже - незабележима усмивка) на бунтовниците беше... Представи си мощта й... По-скоро - опита се... Защото тя надхвърляше границите на всяко осъзнаване... Замисли се отново... за кой ли път за... Оби Уан... Дали той би могъл да си представи, да... обхване в съзнанието си такава мощ... такова унищожение... Цяла планета - за секунди...
А Йода?!... Би ли могъл Йода?!... Йода...
Отпи отново... Не искаше да строи тази мощ, за да убива... хора... синове... (Болезнени визуализации...) съпруги... (Коварно пронизване някъде в гърдите...) майки... (острото дишане... усмихна се едва забележимо отново - заради него... дишането - необходимостта от маската - за да симулира... респираторно дишане... всъщност... респиратор... нямаше...)
О, да! Щеше да я построи... Цялата ирония беше там, че... всъщност Императорът... Тъмната страна... завърши джедайското му обучение... Заради него... проумя, че... всички желания, всяка емоция е... само нестабилна обвивка... незначително контейнерче на временна екзистенция... и че... съзнанието всъщност... стои извън всички обвивки...
Защо трябваше да го... усвои от... тази страна на битието?... Защо трябваше да преминава в Тъмното, за да... стигне до... тайната на Доброто?!... Защото емоциите му бяха крайни?!... Винаги на max?! Любовта му... (отпи отново... за да преглътне... лицето й!...)
Остро иззвъняване и гласово съобщение:
- Комуникационна заявка в централния пулт. Обект: непознат. Регистрация на подателя: Люк Скайуокър.
Би могъл да изпусне чашата от смайване. Би могъл.
Остави я на масата, постави маската и мина в работната зала. Когато отговори на заявката, беше... очакваният Дарт Вейдър:
- Не съм изненадан от действията ти, Люк.
Отговорът на Люк прозвуча с неудържимост, която повтаряше собствените... максимизирани... екзистенциални обвивки на Анакин:
- Татко! Трябваше да ми кажеш, че си ми баща!!! Не трябваше да го научавам от... Няма време за това обаче! Лия е засякла електронно съобщение от друго времепространство... Йода предполага, че е някакъв паралелен свят, но не може да определи как е осъществен пробивът... Подателят е с регистрация: Гандалф... Изглежда все още не познават видеограмите... Татко!... Те... подготвят война... Не срещу нас! И - не срещу вас! Срещу общото ни времепространство! Срещу собствения ни свят! Мисля, че... трябва да говорим с Императора...

И тук възниква въпросът: КОЙ е осъществил пробивът? И - дали оркът и елфът кротко са се биели в смъртна схватка, когато над тях прелита корабът на Анакин? Или - Лорд Вейдър с трагично-джедайски патос е пиел кафето си, когато получава съобщението за Гандалф?
Хайде обаче да зарежем вините... ЗАЩО е извършен пробивът? ЗАЩО е смутено паралелното събитийстване на два свята, които спокойно биха могли никога да не узнаят един за друг?
За да започне Войната на световете?! Заради сензацията Саурон и Елронд срещу Императора и бунтовниците?! "Нощен труд" би получил оргазъм.
Сега... напълно ясно съзнавам, че... не ги мога аз тия неща и... разбира се - никак не настоявам този текст да представлява... увлекателно четиво (кат знаем кви автори има!!! ;))) Само... въпросчета ми се искаше да... запитам, уеее!!! ;))) То и затва... сюжет, кат гледам, няма... особен ;))) Квото има да стаа... главно... в главите на хората стаа (е! то - ясно, басси, че... Вейдър е... любимец 13;))) А, да! И още - съзнавам, начи, че... звучи кат от некъв си захаросан сапунен сериал тоз текст, ама... извинявайте, хора... Аз... така пиша... ;)
За кво `се пак ви тормозя го четете ли?!?! Ми... честно казано - зверски ми е любопитно кой къде в тоя казус би пожелал да застане... В кое пространство?!?! Що?!?!?! С какви... емоции или... незначителни контейнерчета, де ;))) Така си мисля... Не кат допитване, басси, и национално преброяване, ами... да си играем, уеее ;))) Пък и да разбера кое ше е справедливото - щот то... нали... ако лудите са болшинство, стаат нормални и... така...
Е... лично аз... предпочитам да... оставим световете във времепространствен мир. Защото тогава бих могла да приседна в кибер-кухнята на Анакин... да разкажа... какво е Стилът и Класата на един Злодей-Джедай... да си кажа и аз на гастрономичния пулт 1 кафе с 2 части мляко, за да... помисля малко... възможно ли е да напуснеш незначителното контейнерче на временната си екзистенция, когато... мъжът до прозореца е...
Скайуокър - Сайбър-Викингското, Категоричното, Ставането на нещата - не! по-скоро - постигането им. Винаги.
Дарт Вейдър - Изяществото, Погубващата Красота, Брит-Интонацията...
Анакин - Спокойствието, Да оставиш нещата да се случат, Да ги наблюдаваш, Да ги проумяваш. За да ги трансформираш.

... и не се критикувай твърде сурово - не и толкова, че да престанеш да пишеш... а онуй горното много ми хареса...


***

... а аз мигар имам избор? Ние, елфите сме обречени да изчезнем завинаги - да, безсмъртни сме (уж), но раздаемостта е толкова ниска, че е почти отрицателна...
... но де това да ни беше проблема?
Просто ние гледаме залезите отново и отново, знаем, че те ще са пак тук и на следващият ден, както и след хиляда години, и дори нямаме право на кафе...
Има едно решение. Когато годините НАИСТИНА натежат.
Извисените елфи - отиват си. Кротко и тихо. С малката клатупшкаща се лодка по морето на забравата. Тихо и ... безболезнено...
за наз, нощните ни отава само острието на стрелата.
или войната срещу Вейдър.
... така или иначе сме обречени... но нима това някога е спирало някого?

(всъщност Елфите се страхуват от едно единствено нещо - да не се забрави името им. Аз съм единственият , който го казва, и то защото не съм изцяло елф... но го запомнете. Добре. Защото...
...защото когато си на пет хиляди години , знаеш какво означава фразата "До последна стрела".
Не, изобщо нямаш илюзии...
... но имаш лък. И заострени ушички...
... и оглед, зареян в далечината...
... и (ако такава е волята Му) голяма мишена, далеч пред теб...


.... останалото е просто ефлическа песен. От Последната страница....

Дълбина- дълбина, не съм твой, пусни ме, Дълбина...

Ного... хубуу, начи... (и кима мъдро;))) Само... знаеш ли... не можах да... схвана - кафе ше пиеш ли в крайна сметка?! ;)

Е как! Къде си виждала елф дето не пие кафе като нещо ама СЪВСЕМ обратното на кафе машина??!?!

... ми така де, знаеш ли как те спи след цяла вечност живот? или половин вечност, или четвърт... от сично ти е писнало, и т.н....
.
....

макар че по-младите елфи (като мен) предпочитат керосина (преварен в микровълнова фурна) - по-ефективен е...

... или в КРАЕН случай Шльокавицата, ама стига съм говорил за нея, на сички им писна да ме слушат...

(онуй вляво от "клубове" знайш какво значи...? Айде със здраве...)

Дълбина- дълбина, не съм твой, пусни ме, Дълбина...

Някъде далеч, в Тилилея, Скитника вдигна пак чашата...Скука...И пак отпи ром..Той беше търсач.От опит знаеше, че няма нищо хубаво в НАМИРАНЕТО. ИСТИНАТА е в ТЪРСЕНЕТО.Заклатушка се към килера, падна по стълбите и смъка се изправи пред масивния кован сандък, заключен с осемнадесет катинара и надпис"Внимание, минно поле".След два часа успя да ги отключи всичките и вдигна капака.Там на дъното имаше кибритена кутийка, монета от една стотинка (но не точно каква да е монета, а една точно определена такава) и парче от меч... липсваше другата половина от меча.Не че не можеше да потърси и тук,но това беше лесен вариант, а от Пухелита беше чувал ,че в един от безброя галактики имало много прочут строшен меч,дет бил на някакъв крал и като го изковели, оня отново щял да бъде крал...Скитник именно затова сви пространственната бормашина от ония магове...Сега я включи на максимални обороти-беше решил да намери Оная Част От Меча.Ко беше трезвен, можеше и да не реши, но не беше....Не улучи от първия път, вселената явно не беше тази, която му трябваше.След това залитна, без да изпуска бормашината, и залитайки, раздра още пет-шест вселени.В крайна сметка, докато копне тази, която му трябваше, в мазето му стана истински вселенски кръстопът-десетина различни светове се усукваха като кадаиф.В замъгленото му съзнание мина идеята, че трябва да се качи горе и да се снаряжи.Пъхна малко сандвичи, две три консерви, пакет и половина компресирано време в раницата, взе меча, утринната звезда и лопата и поведе Крантинант към мазето...Малко преди да влезе в Пространствената дупка, се сети нещо, върна се горе и на писа бележка."Преятили, аз утивъм дъ гу търсъ мечъ, ходъ йе уткъм мазету, който ще да дойди".Слезе долу, яхна коня ,замисли се за миг, след което с високо вдигнат среден пръст(знака на Джейф ) навлезе в чуждата вселена

Виновен съм...но си прощавам

Къде тръгна?
Крантинант нахрани ли,напои ли?:)
Хубаво нещо е Преминаването,ама и приказката преполовява.И сега да няма...Яхнал СКИТНИК Крантинант,преминал...и слязъл от Крантинант...и пристигане.:)Движението да усетим,моля.Обула съм удобни обувки.
Моля,пиши ти,за да не пиша аз!
Удоволствие е да те чета!


Когда на улице май...Life

далииииии .... пък тази Вселена не е сътворена от Дали? :-)
Представи си .... разтичащо се време по корпуса на Вейдъровите совалки ..което ги откарва чаааааак до ресторанта на края на Вселената .... :-)) нека седят и чакат удобен момент да влязат в сцена:-)) през това време ....(замръзнало в криостатите на Вор-ските саркофази) измъкваме тайно на сцената .... мммм..кой.... ХА що да не е Крали Марко че да вдъхнем малко балкански сюжет :-))) това дава известно объркване сред воюващите .... и омментг на размисъл за въведения герой:-))) а са накъде?:-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Скитник влезе в кръчмата на Мажирепей,взе бира и печено пиле и се ската в ъгъла до камината.Мислеше си, че на няколко пъти беше мярнал пицата да се мъкне след него, с кучешка привързаност.Така и не успя да разгадае това създание...То хем го обичаше, хем и се страхуваше от него.Последва го чак в този чуден свят, но все пак не се приближаваше близо до него.мда, полуопечената магия по начало е трудна за разбиране...Ами ако...оооххххх, мисълта беше прекъсната от настъпване с цървул поне 54 номер.Скитника погледна нагоре и видя червендалесто лице,с мустаци, намазани с восък или мас и застрашително засукани нагоре.Рунтавия калпак беше обкован с желязни пластинки, в едната ръка великана държеше боздуган,, а в другата- голяма крива сабя- дамаскиня.Изпод мустаците се чу:
-Извинявай, авер, да си виждал наоколо три синджира роби, първи синджир - все млади моми, втори синджир- все млади майки със дребни дечица и трети синджир- все отбор юнаци?Един Черен Арап ги води, да му ......майката, лелята,бабата, бълдъзата и евентуално братчедката, ей, как не кандиса тоя чиляк?
Скитник:
Не знам гусине,аз ни съм от тоя край и не познавам никой, а вий отде сте ,ваша милост?
-Не ме ли знайш, аз съм Марко Кралевити, прославения юнак, убил безброй лами, освободил безчет роби и пр,и пр, певци за мен песни пеят,даже и Мишо Тупаника и Аспириника правят сега един проект. Та тръгнах аз след Арапа, да му......................, и евентуално братчетката, да осводя трите синджира роби , хем един вид ,материал за песента да им дам, хем и малко реклама да си направя, че бизнеса позамря.Горе долу ,до Подуенската гара, изведнъж обаче им изгубих следите. Видях ги, че завиват зад един ъгъл, тръгнах след тях- зад ъгъла ограда, ав оградата дупка...Минах през дупката и изведнъж тук се озовах,нящу ни ми съ връзва...Ей,гарсон-подвикна той към Ноб, една шкембе чорбъ с многу чесън.Та така, друже, да му апнем и пийнем, па после ще го намеря тоя арапин и ще му.................. и евентуално братчетката.Ти ще дойдеш ли с мен?
Скитника каза:
- Не, мерси, аз пък търся един счупен меч!
-Нищо де, ти ще помогнеш за арапа, па аз на теб- за меча...я, такова , почеши мъ по плешката...ама по здраво де, да му се не види...пусти бълхи...
Искаш ли чорба?ей на, топни си тая коричка...Та така, да те броя ли?
-Ще ти кажа сутринта.....

Виновен съм...но си прощавам

Крали Марко се просна на една пейка, която изскърца плачевно, но удържа юнашките мощи. Разкопча елека, после антерията под него... и с неясен жест разгони няколко скитащи бълхи. После заоглежда гостите на Мажирепей, като наум преценяваше кой ли може му свърши работа в новосформирания отряд - хем да гонят Арапа...хем да не му земе дял от славата из народното творчество.
Погледът му се спря на един дребосък с неопределена възраст и странна (е поне тук така изглеждаше) дреха. "Тоя май ше стане" помисли си Марко и с въздишка се отлепи от пейката, упътвайки се към бара, където малкият чоплеше замислено детска порция жабешки бутчета.
- Ей, брато... -тупна го свойски по рамото Кралевитият- ай да редим заедно една далавера. Ше се прославиш - обещавам ти, пък и друго може да падне.

"Малкият" - всъщност Лорд Майлс Воркосиган под прикритието на адмирал Нейсмит, се надигна бавно от земята, отупас и защитния костюм и изгледа свирепо Марко от височина 1.40 м. Не стига че се оказа неизвестно къде след последния преход през точката на прехвърляне за Бета колонията, а сега и този дивак се опитваше да го претрепе. И май не беше чувал за баня, откак се е родил.
Марко леко отстъпи под напора на тоя яростен черен поглед и без да иска стъпи върху нещо, което от пет минути му се умилкваше из потурите. Пицата изквича и уплашено се сви в ъгъла, като от време на време доматчетата по нея злобно се завъртаха към Марко.
Майлс гледаше отнесено и се опитваше да се събуди- навярно е попаднал в някоя от лабораториите на Джексън Хол- барон Риовал отдавна го дебнеше.
Уви - разкъсаното и намачкано от скоковете на пицата време се заплиташе още повече и връзка с флотилията нямаше.

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Колкото и да тръскаше глава Майлс ... кошмарната гледка не изчезваше. Гигантът сърбаше здраво някаква невероятна .. мдаа... супа .... с ъс специфичен аромат, който се сгъстяваше на облаци около Марко и на плавни талази заливаше цялата стая, занитвайки здраво прозорците към рамките им.

Погледът му се спря върху Скитника, приседнал до камината. Този поне приличаше на човек, може би изпаднал тук през същите неясни космически преходи, които явно бяха полудели. Опитваше се да избегне припукващата реактивна метла, носеща се до ухото на вълк (о , боже Той говори!) в компанията на двама монаси.
- Извинете , господине - прокашля се до ухото на Скитника Майлс. На коя планета се намираме?
Скитникът трепна и стисна по здраво тоягата си. И за всеки случай придърпа халбата с ром по- близо до себе си. Изгледа го отвисоко ("къв е тоя дребосък ...да е хобит ... те не ходят така облечени, и джудже не е - грозно е като тях, ама няма брада").
- Ха! Ти от коя луна падаш бе! ТИЛИЛЕЯ! - викна в ухото му вразумително. После милостиво отсипа един напръстник ром и му го подаде - Тииии май си отдалече... (с поглед преценяваше вероятността непознатият да се промуши незабелязан покрай Ламята - Галфонтий се набиваше на очи с едрата си фигура , а вълкът Крум беше търсен във всички познати и полупознати измерения на (не)реалността.) - Всъщност- продължи на глас мисълта си Скитника- ако няма какво да правиш, що не дойдеш с нас - посочи към потресаващата компания, която окото на Майлс се опитваше системно да избегне с оглед опазване на "здравия?" разум.
- Благодаря, ама от алкохола ставам друг - отблъсна жертвоготовния жест Майлс. (Спомни си къв друг става и не пожела компанията да разбере тутакси, мислено се изчерви, а за пред Скитника зе твърда позиция на пиещ морковен сок).

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Ей тва е живот седиш си четеш си /........смееш се кат луд (всишки те гледат тъпо,и не вдяват тъпите австрийци що е то бг. творци) обаче еи ся ша доди оня идиот даскала и ша са раzвика че имаме часове да ...му гу.....и брачедката евентуално.....хаха еи хора тва е ве от бг по убаво си нема ся zаа кво ви пиша аz съм един голем негадяйша обаче напрао не zнаете колко ша съм ви благодарен и на УpykXaй и на СКИТНИК ако по нек0в начин се сдобия с теzи ваши творби тва е класика ве хора вzемете се в ръце иzдавайте книги...


Много моля (въzможно най учтиво) да ми кажете начин да получа достъп до вашите творби........ей тва е един маил дето ще получава с удоволствие вашите майли (ако въобще имате желание).....мерси ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!!!!


Искренно ваш новоиzлюпил се почитател...

Забрайх да си оставя майла


divolverditm@yahoo.com


Пак мерси предварително....

tva e mnooogo jako ve hora ja drasnete oshte neshto...

аз сега се включвам в сагата- СКИТНИК притежава правата върху останалото постнато или не тук:-))) но ако ми хрумне нещо- имаш го щом ти се чете:-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Скитника се огледа,Джейф, откъде се взеха толкова образи...То миришещи на чесън великани, то дребни човечовци, явно налитащи на моркови.Той добре знаеше, че е на чуждо място, но тия хора май и според местните стандарти бяха не на мястото си...Мислите му бяха прекъснати от врява.
-Хей, дребосък нагъл, казах ти да ми донесеш повече чеснов сос, а това едва ли ще стигне и за хобот като теб-крещеше Крали Марко на Боб(или Ноб)
-Хобит, не хобот, сър...-треперейки, отговори дребосъка
-Ся, кът ти фрасна тая солница у тиквата, щи дам аз едни хобити-мобити-Марко замахна, Ноб се наведе и солницата се строши в главата на Скитника..
Реакцията, под давлението на две кани ром, беше извадената права бойна лопата, рязък замах, и поради навеждането на тъмния балкански субект Марко, разцепена глава на Блейк, командира на седморката. Марко моментално изкара сабя дамаскиня насреща.От замаха Скитника така беше залитнал, че чак се просна на пода.Марлко се завтече към него, но в момента, преди да го прободе, нещо остро се впи в прасеца му.Невярващия му поглед видя пица, ЯВНО СЪС СОБСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, която свирепо ръмжеше в потурите му.Докато се чудеше и маеше, Скитника замахна пак, но зле премерения му удар прати Майлс в вечните ловни полета на Джейф.Марко се обърна към него,игнорирайки пицата със мощен шут.В момента, в който замахна със сабята,Поразяващата ръка се хвърли със гръм през прозореца, наведе се, и скочи през другия прозорец, който го отведе в друго пространство, а докато се навеждаше,томахока на вожда на команчите Вупа Умуги профуча над него и сцепи картуната на Марко.Вожда се намъкна и той през прозорица.
- Извинете, бле...ъ, страннолики, да сте виждали един мъж, облечен ,носещ две пушки, да минава оттук?Аз казах, Хоуг!
Мажирепей каза-
-дддда, ей през тоя джам излезе...а кой ще плати стъклата?
Без да го погледне, вожда си взе томахока, скалпира Марко и се изнесе след Поразяващата ръка.Скитника въздъхна и огледа хората си.Някой липсваше
-Къде е Крум, да го таковам във вълка,хлъц?
- Още в началото на суматохата той избяга, нагоре, към портата на селото- каза брат Галфонтий
Сговорната дружина се понесе в указаната посока.След като разпитаха стражата, те се насочиха към близката гора, но диренето им не даде резултат...докато пицата не подуши нещо треперещо и миришещо на ако в храстите...
-К-к-кой т-т-там?-попита смело Скитника?
-А-а-аз,Б-б-бил Клинт...Папратак съм!
-А да си виждал един вълк наоколо, такъв, на два крака?
-Да, видях...Втурна се на поляната, в този момент дойдоха тенекиени човеци и го хванаха в името на техния лорд Вейдър, както казаха...качиха го на огнена каляска и го отнесоха в небесата.А-а-а т-т-тоалетна хартия да имате?
-Не, не ни се намира.А ни е каво ще правим?-Скитника се обърна към дружината-вярно, че Крум е един страхлив и глупав абдал, но все пак той е с нас....

Виновен съм...но си прощавам

Вълка Крум трепереше между двата дроида.Той никога досега не беше виждал такива такива тенекиени човеци.Надеждата,че може да са малко по добри от другите породи породи двукраки, се изпари в момента, когато те отвориха една врата и с мощен шут го ориентираха към насрещната стена. Стовари се направо върху няколко същества, скупчени там. С изненада видя две три, подобни на тилилейските елфи и орки, също така джудже и човек..
Докато се оглеждаха с подозрение, орка изсъска към елфа-
-Видя ли сега, вместо да те резна с секирката и да се прибера в ортанк да хапна супа, сега и двамцата ще ни варят заедно... ама като се съпротивляваш толкова дълго..
-Млъквай, тъп Урук-Хай, на теб защо ти трябваше да ми се вреш между стрелите?
Орка замахна с юмрук.Двамата се затъркаляха по пода....

Виновен съм...но си прощавам

Вълкът Крум изгледа с подозрение джуджето. Дали то нямаше да се нахвърли върху него и с това да допринесе за всеобщата бъркотия от коси, стрели, секири и тук там по чудо все още цели тела на хмммм?... Тавматични ефекти ли бяха това? ... В какво ли поле на магия се намираха та елфът от време на време проблясваше с кърваво око, от което проникваше черен мрак, а оркът изсветляваше и аха да придобие поне малко по-човешки черти.
Джуджето си кротуваше стиснало за всеки случай изкъсо бойната си брадва. Хвърли небрежен поглед към Крум и се настани по- далеч в ъгъла от където се откриваше страхотна и безопасна гледка, мдааааа и търкалящите се бяха на една брадва разстояние. Крум се опита да мине за дружелюбна и безобидна твар, домашно кученце например, и забравил за дар-словото си се примъкна на 4 лапи до него, колебливо поклащайки опашка във въпросителна форма. Джуджето се облегна удобно на него и остави доверчиво острието на брадвата да се отпусне върху врата му, с което предизвика ужасено хлъцване. Крум аха да изпсува яко новия си приятел, но бързо се усети и всичко беше маскирано като дружелюбно мъркане. И без това говорещите вълци в Тилилея бяха каста, криеща се дълбоко в хорската джунгла и предоставяща доверие само на себеподобни .... хора ииии... други, тоест скитници, търсачи на приключения и авантюристи.

(извинете ме хора, елфи, орки и джуджета, мда и вълци, ако забавих каданса на картината с толкова описания)


Не съм от тук..... И съм за кратко....

Докато умуваха накъде да поемат и с каква ли сили а ще стигнат тенекиените каруци на Вейдър зад тях се чу разярено прокашляне. Всъщност чувствителните ноздри на Скитника бяха усетили приближаващия се по обилната миризма на чеснов сос, от която наследствената му лопата като че ли беше взела да се огъва и да се изпъстря с петна от корозия.
- Де го тоя Вуду Муги ли къв беше а му ... братчетката! - изригна Марко в искрено негодувание. Представляваше странна гледка. Скалпираната му глава беше омотана с част от пояса и с това донякъде напомняше за Халифа на Ал Кхали. - Добре че не ми отнесе и честта тоя - (поглади с любовен жест черните си мустаци). Тааааа накъде сте се упътили, таквоз и аз с вас. То са виде че изпущих синджира с робините.
Брат Галфонтий размаха неопределено тояга, по която беше наковал какви ли не железа в пристъп на дизайнерски ентусиазъм и най-вече с цел самозащита.
От един от пироните се стрелна синя светлина и се насочи някъде към небето, опитвайки се да засмуче и придържащия тоягата. Совалката на Вейдър опитваше да си прибере изпадналите части при прибиране на органичните образци от тая планета.
Марко в пристъп на дружелюбност и от желание за побратимяване цепна въпростия пирон с дамаскинята и компанията с ужас видя как той се устреми нагоре, раздирайки атмосферата и оставяйки след себе си огнена следа. Скитника огледа въпросително лопатата си. Тя му отвърна с мълчаливо свиване на стъпенките си.

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Редактирано от УpykXaй на 09.01.03 11:50.

Абе,пичове-докато аз нямам нет,вие гледам сте заформили нов разказ в клубчето.Като ми пуснат връзката ще го сглобя и го качвам на страницата. А може и аз да се включа, ако приемате

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Крум усети изведнъж, че сякаш се обръща с козината навътре. Определено не беше предполагал че е толкова остра и бодлива. За щастие долетяло изневиделица и с кратко пукване,нагорещено до синьо парче метал го жигоса по челото и временно прекрати естетическите му размисли за удобството на вълчата козина. В самозащитен рефлекс тутакси го хвана енталпията, тоест просна се като талпа на пода за неопределено според относителността време. Е, вярно здраво си го отнесе, щото едно опепелено парче от тоягата на Галфонтий също беше достигнало до тук и врязвайки се в челото на Крум внесе неописуеми ефекти в бедното вълчо съзнание.
Цветове.
И картини.
Изпаднал в тва де, талпирането, той едновременно виждаше вдигнатите сякаш към него лица на Скитника, Галфонтий и оня мустакат тип, заради когото драсна от кръчмата. Пицата май му смигна, подавайки се до крачола на Скитника.
Оркът и елфът се бяха здраво вкопчили един в/за/вътре/около друг. Нещо ставаше с пространството и понятията объркано чакаха по- благоприятен момент за да се вместят пак в него.
Единственият, който можеше да обясни какво става беше г-н Еднокамъков от Юбервалд, но той беше грабнал мандолината си и унесено свиреше по древна партитура, открита в пирамидата на вожда Тупаку Капак.

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Мислех, че Скитника като инициатор и основен вдъхновител на цялата история ще ти отговори пръв. Приключенията на героите са и в твоите клавиши:)

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Скитника отговори пръв, ама с бележка:)))РРР

вятър ме вее на сиво магаре

Мерси за поканата!Ще прочета всичко /вчера стигнах до някъде и реших да спра,защото от смях щях да се задуша,пък и колегите в офиса ме гледаха странно.../ и в удобен момент ще се включа.

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

abe hora ot dosta vreme ne ste pisali ...az samo da vi napomna de nishtu lichno ma ne sum sa smjal dobre ot odavna....

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Докато Времето и Пространството се мачкаха и гънеха взаимно, а нашите приятели се чудеха дали е по-правилно да се каже “На къде...” или “На кога...” да тръгнем?”, зад тях се отвори нова временно-пространствена ниша. Само миг, след отварянето й от там влетя с пълна скорост някакъв тип, облечен целия в червено, с червен нос и бяла брада, а малко след това върху него се пльосна и голям червен чувал, в който мърдаше нещо живо.
При приземяването си нещото в чувала каза “Ох!” и престана да шава.
Всички погледнаха към червендалестия с нескрит интерес, вежливо усмихнати, а оръжията им бавно и почти невидимо се надигаха в посоката, от която пристигна странния тип. Чакаха и най-малкия намек за заплаха от негова страна за да му покажат, че с тях никой не бива да се ебава.
Дядката с пъшкане се изправи и се зае да изтупа праха от дрехите си, като междувременно си мърмореше нещо, от което групичката чу само “Мам... ви загуб..., тъпи...подаръци....Да....го ...на май... ви в роша... Гло-гълски ...ъс!”
Като поотупа праха и приглади брадата си, пришелецът се обърна към групата герои, усмихна се и подаде ръката си на Скитника.
- Хо, хо, хо! Приятно ми е – Мраз! Дядо Мраз!
Скитника бавно премести правата лопата в лявата си ръка и пое десницата на странно изглеждащия тип, която го раздруса така, сякаш го беше ударил високоволтов ток.
- Скитника! От Тилилея,- а после добави - майна!
Докато двамата си разменяха любезности Кралевития с нескрито любопитство се приближи към проснатия на земята червен чувал. С връхчето на дамаскинята си леко побутна мърдащото допреди малко нещо в него. Нещото отново се размърда и пак каза “Ох!”
- Това е Снежанка – каза Мраз – хо-хо-хо, моята сладка помощничка. Конкуренцията от “Зло-гъл” се опита да ми я отнеме по Коледа с примамливи обещания, та се наложи да си я взема, както аз си знам, хо-хо-хо!
В това време нещото от чувала пак помръдна и изкрещя така яростно, че лявата част от мустака на Марко се вирна почти отвесно, а скалпираното място го засърбя, сякаш нападнато от батальон бълхи.
- Дже-е-еймс, тъпо мъжко прасе! До кога ще ме държиш в тоя смрадлив чувал?!
- Хо-хо-хо, извинете, приятели – трябва да освободя дамата- каза Мраз и се зае да развързва завързания със сложен моряшки възел чувал.
От него се подаде първо чернокоса глава с корона, а след това в цялата си прелест пред смаяните герои се появи младо момиче, което би било достойна кандидатка за “Мис Плей-Тилилея 3999”.
При появата на Снежанка, Марко ококори очи, а десния му мустак щръкна и посочи звездното небе над главите им. Кралевития искрено си пожела тя да е поне далечна братовчедка на издирвания от него арап.
Така започна тяхната любов от пръв поглед...


"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Aplodismenti ot dosta vreme bjah zajadnjal za neshtu takova smeja da tvurdja che uspeshno se vkljuchvash v otbora na Skitnik i urukhai(sori i na dvamata za nickovete ma mu murzi da gi pisha pravilno) ta ne se naduvai sega idva i moita kritika....nadjavam se da e vuzniknalo neshto speshno za da spresh taka izvednuj dai da chuem kvo stava po natam i mojesh i poveche znaem go....

Nishto lichno ...prosto se nadjavam che s kritiki horata se starajat poveche i pishat vse po-dobre i po-dobre...inache si e got davate vse taka a puk nekoi den ako neshto se oburka i se zarodi v moitu gluvu i az sha sa vkljucha do sega vi podkrepjam s divo chetene na vsichko shto suzdavate....

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Проблема е,че от известно време нямам връзка и не знам до кога ще е така. Ама при първа възможност ще напиша още нещо.

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Отряда реши да се върне в кръчмата и да изчака утрото, понеже, според източниците им, то било по мъдро от нощта.Тръгнаха обратно. По пътя през гората изведнъж прясноскалпирания Марко усети последиците от прекомерната употреба на шкембе чорбата. Той се обърна към Скитника:
- Виж кво, друже, в теа непознати гори може да се навърта я някоя Църен Арап, я неко й розов трол, и според манталитето им, се откам гърбо ке ни нападнат, че даже и по надоле откъм гърба.Язе ке остана аригард, да ви пазъ, вий вървете напред.А тоалетна хартия, малко да имаш?Требе да си увия цървулите, та кат стъпвам, да не ме чуват вразите.
Както винаги, наивния Скитник изкара от раницата една ролка Т.Х. и със една сълза и половина в лявото очо промълви:
-Вземи ,братко, ти си истински герой, жертваш си живота за нашия комсомолски колектив....Ще те чакаме, и заедно, както пеят Айрън Мейдън "Нека всички да се съберем, надеждата и свободата ще се върнат, нито буря, нито лошо време лодката ще преобърнат", заедно пак ще бъдем и в бой и пир.
-Благодарйъъъъъъъъъъъъ-изрече Марко, тръгвайте сега, че май врага е наблизоууууууууу,оооооооооохххххххх, аз ще ви пазя.
Щом отряда се изнесе, Марко припряно разкопча пояса със сабята дамаскиня и свали потури те, клекна и потъна в размисъл...
Така го завариха елфите, които го надупчиха със стрели, изпадайки в страх от вида му
Миналите след тях орки, също впечатлени, за всеки случай го обезглавиха, и въобще, разчлениха.
Патрула на вейдър, забелязал раздвижването и насочил се към мястото на събитието, за всеки случай изгори остатъците му с бластери, преди да тръгне по още пресните вражи следи.

П. С.: Саламандер, ако искаш, може да намериш някоя изоставена клетка и да го клонираш отново:)))

Виновен съм...но си прощавам

... надигна се юнака в росно утро, разтвори си с мъка зъркели гуреливи, па се прозина, разтърка, почеса там гне го не сръби, па като усети болки ми ти ...неприятни по геройски му телеса, сам си рече:
"Марко, маркооооо... туй шкембечурбъ ще те затрие неко ден..."
И бавно, охкайки, се затътри по следите на малката дружинка, че бе му интересно що ще ги сполетия тия несретници, пък и требеше да върне на Скитника тоалетната хартия да са мъчи той - корава като воденичен камък беше проклетницата...




Awartha uin i dыr cenedril o anann...

Редактирано от lkew на 10.03.03 19:11.

Баф мааму, бре хора (дано никой не се обидил) кви са тези врели-некипели, че и изкипели ?! Орки щели да се бият с Люк Скайуокър-и, ракетни раници и дракони, меджици и лейзър суордове. Как ли пък совалката на еди-кой-си щяла да се приземи до Минас моргул..., или пък онази тема как се пишело фентъзи -> дрън-дрън-ала-бала-дъръдърки ... Трябвало да се измисли земя, но видиш ли плоска; архизлодея трябвало да прилича на еди-какво-си; главните действащи лица трябвало да бъдат еди-какви-си; подчинените на злата гад били орки,троли,гноми и тем подобна паплач; основният куест бил да се спаси светът от горепосочения архиидиот, който кой знае защо иска да го завладее ... Според вас това ли са магичните светове на Толкин, Фийст, Гудкайн, Зелазни? Някой ми беше споменал, че Фийст и още някое светило от съвремието ни плагиатствали от DnD приключения (нямам предвид "Драконовото копие", щото то си е баш DnD де. Я, да се вземете в ръце ей !



Yet, prisoners they are, good queen ... in their own lands!

Магичните светове на Толкин и Зелазни не,но тия на Джордан и някои други определено отговарят на описанието...Не се прави на ощипана девица,знаеш много добре,че тия клишета съществуват...



П.П.:Скитник,МОЛЯ ТЕ,продължавай да пишеш!!!

Не, това не са магичните светове на Толкин и пр, тяхните са си техни, това са си наши:)))Наздраве:)


Виновен съм...но си прощавам

Ми, да! Някой от вас да е чел, че герой на Толкин язди сиво магаре?!
Ония са някак по-възвишени, а нашите миришат на шкембе чорба с много чесън.
СКИТНИК, я да забием нашия трибагреник на най-високия баир в Тилилея, та да разберат хората за кво иде реч! Като не можем да си върнем цяла Тракия и Македония, кво да правим?
Напреееееед към Тилилея - изконната българска земя!

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Реших да събера и редактирам всичко писано в тази тема на едно място. Ще се получи малко трудно, защото се препокриват събития, някои неща не се връзват, но така е, като се пише от няколко човека:)все пак ще стане добре, до няколко дни ще видите

Виновен съм...но си прощавам

Сегаа... Снощи се накопах с ром, като моряк, видял "Летящия холандец" в мъглата...Медиумния ми усет се развихри,аз отворих очи като чинийки за кафе и погледа ми проби през няколко вселени, където видях много неща-странни и чудни…и по скоро смешни, отколкото страшни.За да не забравя видяното, взех лист и химикал и започнах да пиша .Лутат се разни светове из огромната вселена,където измеренията са усукани като кадаиф...Пресичат се времена и пространства..Орк и елф, вкопчени в смъртоносна схватка...и прелита нещо огромно, с много светлинки над тях...и докато те се чудят, консервните кутии на лорд Вейдър ги обграждат:))Та какво би станало, ако...а?Дали Саурон ще се обедини с елфите срещу космо напаста?Дали дракони с прикрепени на гърба им лазерни оръжия и яздени от магьосници Балрози срещу роботи?кой меч е по силен?лазерния или магическия?Ами ако Вейдър научи магия и с едно щракване на пръстите прави чудовище, хибрид между крокодил, вентилатор и на баба ми фърчилото?Какво ли ще направи Гандалф, ако си загуби лаптопа?Назгулите определено ще са по опасни, ако вместо с коне и крилати твари се придвижват с реактивни раници на гърба...
И един кой знае откъде попаднал там СКИТНИК...ама той си има дарбата да попада...
СКИТНИК-това съм аз- ТТданни- дребен полузлодей, около лев и двайсе с дигнати ръце, голям коефицент на рошавост и интелект на склерозирала маймуна, лешпер-главанак 5 левъл, магистър от ордена на Пикантното кюфте, от клана на Алангле кюфтетата.Въоръжение- наследствена права лопата,предавана 18 поколения, с която според легендите прадядо му е утрепал змея, който му откраднал десерта.Превозно средство-кръстоска мужду диво прасе и родопски катър-вярвайте ми, изглежда страшно, ако и да не е особенно полезно.Кауза- типичната скитническа- повече ядене и купон да става в общност...а в частност ще издирвам една по особенна... тайствена... загадъчна... работа

Розовото слънце тъкмо започваше да изгрява, но каменно оголената повърхност на планетата все още не беше съвсем видима, защото острият й релеф размиваше очертанията си в някакъв граничен сумрак - между убийствената космическа тъмнина и предстоящия изгрев на Първото Слънце за Текущата Седмица.
В кухнята на Лорд Вейдър предчувствието за изгревите, които ще започнат, влизаше на ивици - нарязано от синтетичните полиизолиращи лайсни на отворените щори.
Анакин стоеше изправен до прозореца и наблюдаваше започващите изгреви. Беше му особено любимо Първото Слънце за Текущата Седмица да е Розвото - защото само тогава се случваше пронизващият мрак на междугалактическата нощ да преминава в розова светлина. Тя беше най-меката. По-мека от всички останали - от синята (защото беше по-слаба), от виолетовата (защото беше по-нежна), от жълтата и бялата, от зелената...
И само тогава се случваше този... смайващ граничен момент, който наблюдаваше - когато не можеш точно да кажеш дали изгревът е започнал... или... все още - не... Имаше нещо особено... медитативно в... преминаването на междузвездното черно в розово... Продължаваше само няколко минути... После сумракът ставаше розов... Беше си сумрак, разбира се... Но... вече изгревен сумрак...
Прозвуча меко иззвъняване, след което гастрономичният пулт изведе гласовия еквивалент на съобщението:
- Терминиран процес. 2 части кафе, 1 част мляко, 1/10 част мед. Време на процеса: 2 минути и 7 секунди. Заповядайте.
Анакин се обърна и пристъпи до пулта, повдигна люка на кафе-контейнера, за да вземе кафето си и освободи процесора на пулта:
- Благодаря. Върни се в стандартен режим.
Отпи от кафето си и се вгледа отново през прозореца. Сумракът ставаше розов. Вече можеше да се види силуета на почти завършената Звезда на смъртта.
Да я построи... С каква цел? О, да - унищожаване на бунтовниците... Но... лидерът (така да се каже - незабележима усмивка) на бунтовниците беше... Представи си мощта й... По-скоро - опита се... Защото тя надхвърляше границите на всяко осъзнаване... Замисли се отново... за кой ли път за... Оби Уан... Дали той би могъл да си представи, да... обхване в съзнанието си такава мощ... такова унищожение... Цяла планета - за секунди...
А Йода?!... Би ли могъл Йода?!... Йода...
Отпи отново... Не искаше да строи тази мощ, за да убива... хора... синове... (Болезнени визуализации...) съпруги... (Коварно пронизване някъде в гърдите...) майки... (острото дишане... усмихна се едва забележимо отново - заради него... дишането - необходимостта от маската - за да симулира... респираторно дишане... всъщност... респиратор... нямаше...)
О, да! Щеше да я построи... Цялата ирония беше там, че... всъщност Императорът... Тъмната страна... завърши джедайското му обучение... Заради него... проумя, че... всички желания, всяка емоция е... само нестабилна обвивка... незначително контейнерче на временна екзистенция... и че... съзнанието всъщност... стои извън всички обвивки...
Защо трябваше да го... усвои от... тази страна на битието?... Защо трябваше да преминава в Тъмното, за да... стигне до... тайната на Доброто?!... Защото емоциите му бяха крайни?!... Винаги на max?! Любовта му... (отпи отново... за да преглътне... лицето й!...)
Остро иззвъняване и гласово съобщение:
- Комуникационна заявка в централния пулт. Обект: непознат. Регистрация на подателя: Люк Скайуокър.
Би могъл да изпусне чашата от смайване. Би могъл.
Остави я на масата, постави маската и мина в работната зала. Когато отговори на заявката, беше... очакваният Дарт Вейдър:
- Не съм изненадан от действията ти, Люк.
Отговорът на Люк прозвуча с неудържимост, която повтаряше собствените... максимизирани... екзистенциални обвивки на Анакин:
- Татко! Трябваше да ми кажеш, че си ми баща!!! Не трябваше да го научавам от... Няма време за това обаче! Лия е засякла електронно съобщение от друго времепространство... Йода предполага, че е някакъв паралелен свят, но не може да определи как е осъществен пробивът... Подателят е с регистрация: Гандалф... Изглежда все още не познават видеограмите... Татко!... Те... подготвят война... Не срещу нас! И - не срещу вас! Срещу общото ни времепространство! Срещу собствения ни свят! Мисля, че... трябва да говорим с Императора...

И тук възниква въпросът: КОЙ е осъществил пробивът? И - дали оркът и елфът кротко са се биели в смъртна схватка, когато над тях прелита корабът на Анакин? Или - Лорд Вейдър с трагично-джедайски патос е пиел кафето си, когато получава съобщението за Гандалф?
Хайде обаче да зарежем вините... ЗАЩО е извършен пробивът? ЗАЩО е смутено паралелното събитийстване на два свята, които спокойно биха могли никога да не узнаят един за друг?
За да започне Войната на световете?! Заради сензацията Саурон и Елронд срещу Императора и бунтовниците?! "Нощен труд" би получил оргазъм.
Сега... напълно ясно съзнавам, че... не ги мога аз тия неща и... разбира се - никак не настоявам този текст да представлява... увлекателно четиво (кат знаем кви автори има!!! ;))) Само... въпросчета ми се искаше да... запитам, уеее!!! ;))) То и затва... сюжет, кат гледам, няма... особен ;))) Квото има да стаа... главно... в главите на хората стаа (е! то - ясно, басси, че... Вейдър е... любимец 13;))) А, да! И още - съзнавам, начи, че... звучи кат от некъв си захаросан сапунен сериал тоз текст, ама... извинявайте, хора... Аз... така пиша... ;)
За кво `се пак ви тормозя го четете ли?!?! Ми... честно казано - зверски ми е любопитно кой къде в тоя казус би пожелал да застане... В кое пространство?!?! Що?!?!?! С какви... емоции или... незначителни контейнерчета, де ;))) Така си мисля... Не кат допитване, басси, и национално преброяване, ами... да си играем, уеее ;))) Пък и да разбера кое ше е справедливото - щот то... нали... ако лудите са болшинство, стаат нормални и... така...
Е... лично аз... предпочитам да... оставим световете във времепространствен мир. Защото тогава бих могла да приседна в кибер-кухнята на Анакин... да разкажа... какво е Стилът и Класата на един Злодей-Джедай... да си кажа и аз на гастрономичния пулт 1 кафе с 2 части мляко, за да... помисля малко... възможно ли е да напуснеш незначителното контейнерче на временната си екзистенция, когато... мъжът до прозореца е...
Скайуокър - Сайбър-Викингското, Категоричното, Ставането на нещата - не! по-скоро - постигането им. Винаги.
Дарт Вейдър - Изяществото, Погубващата Красота, Брит-Интонацията...
Анакин - Спокойствието, Да оставиш нещата да се случат, Да ги наблюдаваш, Да ги проумяваш. За да ги трансформираш.

А ето как започна всичко.

Някъде далеч, в Тилилея, Скитника вдигна пак чашата...Скука...И пак отпи ром..Той беше търсач.От опит знаеше, че няма нищо хубаво в НАМИРАНЕТО. ИСТИНАТА е в ТЪРСЕНЕТО.Заклатушка се към килера, падна по стълбите и смъка се изправи пред масивния кован сандък, заключен с осемнадесет катинара и надпис"Внимание, минно поле".След два часа успя да ги отключи всичките и вдигна капака.Там на дъното имаше кибритена кутийка, монета от една стотинка (но не точно каква да е монета, а една точно определена такава) и парче от меч... липсваше другата половина от меча.Не че не можеше да потърси и тук,но това беше лесен вариант, а от Пухелита беше чувал ,че в един от безброя галактики имало много прочут строшен меч,дет бил на някакъв крал и като го изковели, оня отново щял да бъде крал...Скитник именно затова сви пространственната бормашина от ония магове...Сега я включи на максимални обороти-беше решил да намери Оная Част От Меча.Ко беше трезвен, можеше и да не реши, но не беше....Не улучи от първия път, вселената явно не беше тази, която му трябваше.След това залитна, без да изпуска бормашината, и залитайки, раздра още пет-шест вселени.В крайна сметка, докато копне тази, която му трябваше, в мазето му стана истински вселенски кръстопът-десетина различни светове се усукваха като кадаиф.В замъгленото му съзнание мина идеята, че трябва да се качи горе и да се снаряжи.Пъхна малко сандвичи, две три консерви, пакет и половина компресирано време в раницата, взе меча, утринната звезда и лопата и поведе Крантинант към мазето...Малко преди да влезе в Пространствената дупка, се сети нещо, върна се горе и на писа бележка."Преятили, аз утивъм дъ гу търсъ мечъ, ходъ йе уткъм мазету, който ще да дойди".Слезе долу, яхна коня ,замисли се за миг, след което с високо вдигнат среден пръст(знака на Джейф ) навлезе в чуждата вселена


Скитник влезе в кръчмата на Мажирепей,взе бира и печено пиле и се ската в ъгъла до камината.Мислеше си, че на няколко пъти беше мярнал пицата да се мъкне след него, с кучешка привързаност.Така и не успя да разгадае това създание...То хем го обичаше, хем и се страхуваше от него.Последва го чак в този чуден свят, но все пак не се приближаваше близо до него.мда, полуопечената магия по начало е трудна за разбиране...Ами ако...оооххххх, мисълта беше прекъсната от настъпване с цървул поне 54 номер.Скитника погледна нагоре и видя червендалесто лице,с мустаци, намазани с восък или мас и застрашително засукани нагоре.Рунтавия калпак беше обкован с желязни пластинки, в едната ръка великана държеше боздуган,, а в другата- голяма крива сабя- дамаскиня.Изпод мустаците се чу:
-Извинявай, авер, да си виждал наоколо три синджира роби, първи синджир - все млади моми, втори синджир- все млади майки със дребни дечица и трети синджир- все отбор юнаци?Един Черен Арап ги води, да му ......майката, лелята,бабата, бълдъзата и евентуално братчедката, ей, как не кандиса тоя чиляк?
Скитник:
Не знам гусине,аз ни съм от тоя край и не познавам никой, а вий отде сте ,ваша милост?
-Не ме ли знайш, аз съм Марко Кралевити, прославения юнак, убил безброй лами, освободил безчет роби и пр,и пр, певци за мен песни пеят,даже и Мишо Тупаника и Аспириника правят сега един проект. Та тръгнах аз след Арапа, да му......................, и евентуално братчетката, да осводя трите синджира роби , хем един вид ,материал за песента да им дам, хем и малко реклама да си направя, че бизнеса позамря.Горе долу ,до Подуенската гара, изведнъж обаче им изгубих следите. Видях ги, че завиват зад един ъгъл, тръгнах след тях- зад ъгъла ограда, ав оградата дупка...Минах през дупката и изведнъж тук се озовах,нящу ни ми съ връзва...Ей,гарсон-подвикна той към Ноб, една шкембе чорбъ с многу чесън.Та така, друже, да му апнем и пийнем, па после ще го намеря тоя арапин и ще му.................. и евентуално братчетката.Ти ще дойдеш ли с мен?
Скитника каза:
- Не, мерси, аз пък търся един счупен меч,гарсона каза, че някакъв скиталец се мотал с него наоколо и го ползвал да плаши гаргите!
-Нищо де, ти ще помогнеш за арапа, па аз на теб- за меча...я, такова , почеши мъ по плешката...ама по здраво де, да му се не види...пусти бълхи...
Искаш ли чорба?Eй на, топни си тая коричка...Та така, да те броя ли?
-Ще ти кажа сутринта.....


Крали Марко се просна на една пейка, която изскърца плачевно, но удържа юнашките мощи. Разкопча елека, после антерията под него... и с неясен жест разгони няколко скитащи бълхи. После заоглежда гостите на Мажирепей, като наум преценяваше кой ли може му свърши работа в новосформирания отряд - хем да гонят Арапа...хем да не му земе дял от славата из народното творчество.
Погледът му се спря на един дребосък с неопределена възраст и странна (е поне тук така изглеждаше) дреха. "Тоя май ше стане" помисли си Марко и с въздишка се отлепи от пейката, упътвайки се към бара, където малкият чоплеше замислено детска порция жабешки бутчета.
- Ей, брато... -тупна го свойски по рамото Кралевитият- ай да редим заедно една далавера. Ше се прославиш - обещавам ти, пък и друго може да падне.

"Малкият" - всъщност Лорд Майлс Воркосиган под прикритието на адмирал Нейсмит, се надигна бавно от земята, отупас и защитния костюм и изгледа свирепо Марко от височина 1.40 м. Не стига че се оказа неизвестно къде след последния преход през точката на прехвърляне за Бета колонията, а сега и този дивак се опитваше да го претрепе. И май не беше чувал за баня, откак се е родил.
Марко леко отстъпи под напора на тоя яростен черен поглед и без да иска стъпи върху нещо, което от пет минути му се умилкваше из потурите. Пицата изквича и уплашено се сви в ъгъла, като от време на време доматчетата по нея злобно се завъртаха към Марко.
Майлс гледаше отнесено и се опитваше да се събуди- навярно е попаднал в някоя от лабораториите на Джексън Хол- барон Риовал отдавна го дебнеше.
Уви - разкъсаното и намачкано от скоковете на пицата време се заплиташе още повече и връзка с флотилията нямаше.

Колкото и да тръскаше глава Майлс ... кошмарната гледка не изчезваше. Гигантът сърбаше здраво някаква невероятна .. мдаа... супа .... с ъс специфичен аромат, който се сгъстяваше на облаци около Марко и на плавни талази заливаше цялата стая, занитвайки здраво прозорците към рамките им.

Погледът му се спря върху Скитника, приседнал до камината. Този поне приличаше на човек, може би изпаднал тук през същите неясни космически преходи, които явно бяха полудели. Опитваше се да избегне припукващата реактивна метла, носеща се до ухото на вълк (о , боже Той говори!) в компанията на двама монаси.
Скитника се поуспокои малко,като видя неговата сговорна дружина беше се решила да го последва през усуканото времепространство.Все пак друго си е да има свои хора около теб, въпреки че доколкото ги познаваше, по скоро биха му причинили повече вреда, отколкото полза…
- Извинете , господине - прокашля се до ухото на Скитника Майлс. На коя планета се намираме?
Скитникът трепна и стисна по здраво тоягата си. И за всеки случай придърпа халбата с ром по- близо до себе си. Изгледа го отвисоко ("къв е тоя дребосък ...да е хобит ... те не ходят така облечени, и джудже не е - грозно е като тях, ама няма брада").
- Ха! Ти от коя луна падаш бе! ТИЛИЛЕЯ! - викна в ухото му вразумително. После милостиво отсипа един напръстник ром и му го подаде - Тииии май си отдалече... (с поглед преценяваше вероятността непознатият да се промуши незабелязан покрай Ламята - Галфонтий се набиваше на очи с едрата си фигура , а вълкът Крум беше търсен във всички познати и полупознати измерения на (не)реалността.) - Всъщност- продължи на глас мисълта си Скитника- ако няма какво да правиш, що не дойдеш с нас - посочи към потресаващата компания, която окото на Майлс се опитваше системно да избегне с оглед опазване на "здравия?" разум.
- Благодаря, ама от алкохола ставам друг - отблъсна жертвоготовния жест Майлс. (Спомни си къв друг става и не пожела компанията да разбере тутакси, мислено се изчерви, а за пред Скитника зе твърда позиция на пиещ морковен сок).
Скитника се огледа,Джейф, откъде се взеха толкова образи...То миришещи на чесън великани, то дребни човечовци, явно налитащи на моркови.Той добре знаеше, че е на чуждо място, но тия хора май и според местните стандарти бяха не на мястото си...Мислите му бяха прекъснати от врява.
-Хей, дребосък нагъл, казах ти да ми донесеш повече чеснов сос, а това едва ли ще стигне и за хобот като теб-крещеше Крали Марко на Боб(или Ноб)
-Хобит, не хобот, сър...-треперейки, отговори дребосъка
-Ся, кът ти фрасна тая солница у тиквата, щи дам аз едни хобити-мобити-Марко замахна, Ноб се наведе и солницата се строши в главата на Скитника..
Реакцията, под давлението на две кани ром, беше извадената права бойна лопата, рязък замах, и поради навеждането на тъмния балкански субект Марко, разцепена глава на Блейк, командира на седморката, който се беше телепортирал буквално преди минути. Марко моментално изкара сабя дамаскиня насреща.От замаха Скитника така беше залитнал, че чак се просна на пода.Марлко се завтече към него, но в момента, преди да го прободе, нещо остро се впи в прасеца му.Невярващия му поглед видя пица, ЯВНО СЪС СОБСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, която свирепо ръмжеше в потурите му.Докато се чудеше и маеше, Скитника замахна пак, но зле премерения му удар прати Майлс в вечните ловни полета на Джейф.Марко се обърна към него,игнорирайки пицата със мощен шут.В момента, в който замахна със сабята,Поразяващата ръка се хвърли със гръм през прозореца, наведе се, и скочи през другия прозорец, който го отведе в друго пространство, а докато се навеждаше,томахока на вожда на команчите Вупа Умуги профуча над него и сцепи картуната на Марко.Вожда се намъкна и той през прозорица.
- Извинете, бле...ъ, страннолики, да сте виждали един мъж, облечен ,носещ две пушки, да минава оттук?Аз казах, Хоуг!
Мажирепей каза-
-дддда, ей през тоя джам излезе...а кой ще плати стъклата?
Без да го погледне, вожда си взе томахока, скалпира Марко и се изнесе след Поразяващата ръка.Скитника въздъхна и огледа хората си.Някой липсваше
-Къде е Крум, да го таковам във вълка,хлъц?
- Още в началото на суматохата той избяга, нагоре, към портата на селото- каза брат Галфонтий
Сговорната дружина се понесе в указаната посока.След като разпитаха стражата, те се насочиха към близката гора, но диренето им не даде резултат...докато пицата не подуши нещо треперещо и миришещо на ако в храстите...
-К-к-кой т-т-там?-попита смело Скитника?
-А-а-аз,Б-б-бил Клинт...Папратак съм!
-А да си виждал един вълк наоколо, такъв, на два крака?
-Да, видях...Втурна се на поляната, в този момент дойдоха тенекиени човеци и го хванаха в името на техния лорд Вейдър, както казаха...качиха го на огнена каляска и го отнесоха в небесата.А-а-а т-т-тоалетна хартия да имате?
-Не, не ни се намира.А ни е каво ще правим?-Скитника се обърна към дружината-вярно, че Крум е един страхлив и глупав абдал, но все пак той е с нас....
Докато умуваха накъде да поемат и с каква ли сили а ще стигнат тенекиените каруци на Вейдър зад тях се чу разярено прокашляне. Всъщност чувствителните ноздри на Скитника бяха усетили приближаващия се по обилната миризма на чеснов сос, от която наследствената му лопата като че ли беше взела да се огъва и да се изпъстря с петна от корозия.
- Де го тоя Вуду Муги ли къв беше а му ... братчетката! - изригна Марко в искрено негодувание. Представляваше странна гледка. Скалпираната му глава беше омотана с част от пояса и с това донякъде напомняше за Халифа на Ал Кхали. - Добре че не ми отнесе и честта тоя - (поглади с любовен жест черните си мустаци). Тааааа накъде сте се упътили, таквоз и аз с вас. То са виде че изпущих синджира с робините.
Брат Галфонтий размаха неопределено тояга, по която беше наковал какви ли не железа в пристъп на дизайнерски ентусиазъм и най-вече с цел самозащита.
От един от пироните се стрелна синя светлина и се насочи някъде към небето, опитвайки се да засмуче и придържащия тоягата. Совалката на Вейдър опитваше да си прибере изпадналите части при прибиране на органичните образци от тая планета.
Марко в пристъп на дружелюбност и от желание за побратимяване цепна въпростия пирон с дамаскинята и компанията с ужас видя как той се устреми нагоре, раздирайки атмосферата и оставяйки след себе си огнена следа. Скитника огледа въпросително лопатата си. Тя му отвърна с мълчаливо свиване на стъпенките си.
Отряда реши да се върне в кръчмата и да изчака утрото, понеже, според източниците им, то било по мъдро от нощта.Тръгнаха обратно. По пътя през гората изведнъж прясноскалпирания Марко усети последиците от прекомерната употреба на шкембе чорбата. Той се обърна към Скитника:
- Виж кво, друже, в теа непознати гори може да се навърта я някоя Църен Арап, я неко й розов трол, и според манталитето им, се откам гърбо ке ни нападнат, че даже и по надоле откъм гърба.Язе ке остана аригард, да ви пазъ, вий вървете напред.А тоалетна хартия, малко да имаш?Требе да си увия цървулите, та кат стъпвам, да не ме чуват вразите.
Както винаги, наивния Скитник изкара от раницата една ролка Т.Х. и със една сълза и половина в лявото очо промълви:
-Вземи ,братко, ти си истински герой, жертваш си живота за нашия комсомолски колектив....Ще те чакаме, и заедно, както пеят Айрън Мейдън "Нека всички да се съберем, надеждата и свободата ще се върнат, нито буря, нито лошо време лодката ще преобърнат", заедно пак ще бъдем и в бой и пир.
-Благодарйъъъъъъъъъъъъ-изрече Марко, тръгвайте сега, че май врага е наблизоууууууууу,оооооооооохххххххх, аз ще ви пазя.
Щом отряда се изнесе, Марко припряно разкопча пояса със сабята дамаскиня и свали потури те, клекна и потъна в размисъл...
Така го завариха елфите, които го надупчиха със стрели, изпадайки в страх от вида му
Миналите след тях орки, също впечатлени, за всеки случай го обезглавиха, и въобще, разчлениха.
Патрула на Вейдър, забелязал раздвижването и насочил се към мястото на събитието, за всеки случай изгори остатъците му с бластери, преди да тръгне по още пресните вражи следи.

Вълка Крум трепереше между двата дроида.Той никога досега не беше виждал такива такива тенекиени човеци.Надеждата,че може да са малко по добри от другите породи породи двукраки, се изпари в момента, когато те отвориха една врата и с мощен шут го ориентираха към насрещната стена. Стовари се направо върху няколко същества, скупчени там. С изненада видя две три, подобни на тилилейските елфи и орки, също така джудже и човек..
Докато се оглеждаха с подозрение, орка изсъска към елфа-
-Видя ли сега, вместо да те резна с секирката и да се прибера в Ортанк да хапна супа, сега и двамцата ще ни варят заедно... ама като се съпротивляваш толкова дълго..
-Млъквай, тъп Урук-Хай, на теб защо ти трябваше да ми се вреш между стрелите?
Орка замахна с юмрук.Двамата се затъркаляха по пода....
Вълкът Крум изгледа с подозрение джуджето. Дали то нямаше да се нахвърли върху него и с това да допринесе за всеобщата бъркотия от коси, стрели, секири и тук там по чудо все още цели тела на хмммм?... Тавматични ефекти ли бяха това? ... В какво ли поле на магия се намираха та елфът от време на време проблясваше с кърваво око, от което проникваше черен мрак, а оркът изсветляваше и аха да придобие поне малко по-човешки черти.
Джуджето си кротуваше стиснало за всеки случай изкъсо бойната си брадва. Хвърли небрежен поглед към Крум и се настани по- далеч в ъгъла от където се откриваше страхотна и безопасна гледка, мдааааа и търкалящите се бяха на една брадва разстояние. Крум се опита да мине за дружелюбна и безобидна твар, домашно кученце например, и забравил за дар-словото си се примъкна на 4 лапи до него, колебливо поклащайки опашка във въпросителна форма. Джуджето се облегна удобно на него и остави доверчиво острието на брадвата да се отпусне върху врата му, с което предизвика ужасено хлъцване. Крум аха да изпсува яко новия си приятел, но бързо се усети и всичко беше маскирано като дружелюбно мъркане. И без това говорещите вълци в Тилилея бяха каста, криеща се дълбоко в хорската джунгла и предоставяща доверие само на себеподобни .... хора ииии... други, тоест скитници, търсачи на приключения и авантюристи.
Крум усети изведнъж, че сякаш се обръща с козината навътре. Определено не беше предполагал че е толкова остра и бодлива. За щастие долетяло изневиделица и с кратко пукване,нагорещено до синьо парче метал го жигоса по челото и временно прекрати естетическите му размисли за удобството на вълчата козина. В самозащитен рефлекс тутакси го хвана енталпията, тоест просна се като талпа на пода за неопределено според относителността време. Е, вярно здраво си го отнесе, щото едно опепелено парче от тоягата на Галфонтий също беше достигнало до тук и врязвайки се в челото на Крум внесе неописуеми ефекти в бедното вълчо съзнание.
Цветове.
И картини.
Изпаднал в тва де, талпирането, той едновременно виждаше вдигнатите сякаш към него лица на Скитника, Галфонтий и оня мустакат тип, заради когото драсна от кръчмата. Пицата май му смигна, подавайки се до крачола на Скитника.
Оркът и елфът се бяха здраво вкопчили един в/за/вътре/около друг. Нещо ставаше с пространството и понятията объркано чакаха по- благоприятен момент за да се вместят пак в него.
Единственият, който можеше да обясни какво става беше г-н Еднокамъков от Юбервалд, но той беше грабнал мандолината си и унесено свиреше по древна партитура, открита в пирамидата на вожда Тупаку Капак.
Докато Времето и Пространството се мачкаха и гънеха взаимно, а нашите приятели се чудеха дали е по-правилно да се каже “На къде...” или “На кога...” да тръгнем?”, зад тях се отвори нова временно-пространствена ниша. Само миг, след отварянето й от там влетя с пълна скорост някакъв тип, облечен целия в червено, с червен нос и бяла брада, а малко след това върху него се пльосна и голям червен чувал, в който мърдаше нещо живо.
При приземяването си нещото в чувала каза “Ох!” и престана да шава.
Всички погледнаха към червендалестия с нескрит интерес, вежливо усмихнати, а оръжията им бавно и почти невидимо се надигаха в посоката, от която пристигна странния тип. Чакаха и най-малкия намек за заплаха от негова страна за да му покажат, че с тях никой не бива да се ебава.
Дядката с пъшкане се изправи и се зае да изтупа праха от дрехите си, като междувременно си мърмореше нещо, от което групичката чу само “Мам... ви загуб..., тъпи...подаръци....Да....го ...на май... ви в роша... Гло-гълски ...ъс!”
Като поотупа праха и приглади брадата си, пришелецът се обърна към групата герои, усмихна се и подаде ръката си на Скитника.
- Хо, хо, хо! Приятно ми е – Мраз! Дядо Мраз!
Скитника бавно премести правата лопата в лявата си ръка и пое десницата на странно изглеждащия тип, която го раздруса така, сякаш го беше ударил високоволтов ток.
- Скитника! От Тилилея,- а после добави - майна!
Докато двамата си разменяха любезности Кралевития с нескрито любопитство се приближи към проснатия на земята червен чувал. С връхчето на дамаскинята си леко побутна мърдащото допреди малко нещо в него. Нещото отново се размърда и пак каза “Ох!”
- Това е Снежанка – каза Мраз – хо-хо-хо, моята сладка помощничка. Конкуренцията от “Зло-гъл” се опита да ми я отнеме по Коледа с примамливи обещания, та се наложи да си я взема, както аз си знам, хо-хо-хо!
В това време нещото от чувала пак помръдна и изкрещя така яростно, че лявата част от мустака на Марко се вирна почти отвесно, а скалпираното място го засърбя, сякаш нападнато от батальон бълхи.
- Дже-е-еймс, тъпо мъжко прасе! До кога ще ме държиш в тоя смрадлив чувал?!
- Хо-хо-хо, извинете, приятели – трябва да освободя дамата- каза Мраз и се зае да развързва завързания със сложен моряшки възел чувал.
От него се подаде първо чернокоса глава с корона, а след това в цялата си прелест пред смаяните герои се появи младо момиче, което би било достойна кандидатка за “Мис Плей-Тилилея 3999”.
При появата на Снежанка, Марко ококори очи, а десния му мустак щръкна и посочи звездното небе над главите им. Кралевития искрено си пожела тя да е поне далечна братовчедка на издирвания от него арап.
Така започна тяхната любов от пръв поглед...

Виновен съм...но си прощавам

Така:)Ако на вас не ви се връзва как Марко налита на Снежанка, след като го клъц-клъц, да знаете, че и при мен е така:)Недоглеждане просто, в момента мисля обяснение:)А едно време съм давал сума ти обяснения-първо пред мама и тати, пред полковника в казармата, денонощно в 4 РПУ, след това пред жената, тъщата, данъчните, та това тук ли няма да обясна:)
Меката топлина...ъхъм:)))

Виновен съм...но си прощавам

Редактирано от CKИTHИK на 08.04.03 09:22.

Я, каква хубава тема:
1. Там където има добре развита техническа цивилизация, няма магия (може да има напъни, но напъните не са магия).
2. Представям си как Средната земя ще блесне и ще изчезне в лъча на Звездата на смъртта... и айдеее, войната свърши...

Ми има си! Ти паралелни вселени виждал ли си?

Айде, пиши, има си кой да критикува

Времето проговори.


"Вруууууммммм", каза то, минавайки покрай ушите ми...

Утепа коня, вуйчо:)
Що не си представиш как Вейдър си слага един от пъстените и става подвластен на единствения?:)))Това е хубавото, изобилието от варианти:))
ай наздраве

Виновен съм...но си прощавам

I kakwo bi stanalo ako se okaje 4e wsa6tnost towa ne sa paralelni wseleni a prosto wsi4ki sa popadnali w matricata?
A tq ot tolkowa mnogo geroi se e pobarkala i balwa warianti na deistwitelnostta koi ot koi po neweroqten ?
Kak 6te se spogodqt Luk & Neo da re4em?
Kak li biha izglejdali orkite plaznali w metroto?
4udno mi e:)


Welcome to the desert of the real!

Не съм гледал Матрицата , та не мога да си го представя, освен това жанра е меч(железни, магични, лазерни) и магия+ майтап да става... а като станат много герои и хората се бъркат....особенннннннно аз, дет съм си шматка по рождение

Виновен съм...но си прощавам

Не се обяснявай а пиши че вече се треса от напрежение какво става после

пиши, та пиши....уф... ся ми е трудно...като един скитник реших да се преселя от тепетата до под Витоша, та ми пламти кофата от квартирни проблеми и работа:)То едва остава време за пиене на една бира с френдове:))па съм млад, живее ми се и по скоро за жени и бира(боза, ракия,ром коняк и пр.) мисля, отколкот за писане

Спец за теб:откъси, които помня, оригиналите са в Пв

Някъде в безкрайната вселена,
сред множество от светове
се щураше планета,
населена със богове,
но сякаш към образа човешки
който пълен е със грешки,
се бяха те приспособили,
затуй воюваха със всички сили
един със друг,или на групи
оспорваха,един на друг,
божествената власт
а хора смъртни, рицари, герои
отрекли боговете свои.... що не помня... дори и това не е верно с оригинала

Виновен съм...но си прощавам

Idi w nqkoi ot PC clubowete s sa6toto ime /ili po to4no the ma3x - 4 sa we4e do kolkoto znam/ i go izgledai :) nqma da sajelqwa6 ... opredeleno 6te raz6iri mirogleda ti :)
ama pobarzai 4e sled 1 mesec izliza 2 4ast ... :)))


Welcome to the desert of the real!

.....
нов лъч светлина сряза небето на къс откос и се спря на купчината пепел останала след набега на Вейдъровите совалки. Лъчът менеше цвета си от октариново до ултрачервено* поради преминаването през неясноколко дупки в тъканта на времепространството. Търсеше праха на Ал Големия - велик авантюрист с опит в язденето на бойни слонове. Залогът беше голям - разбойникът наел совалката се канеше да го клонира от някоя не толкова опепелена клетка и да го пусне на Голямото слонско надбягване в Пръстеновия свят.
За нещастие прахът на Ал от години се беше утаил на една крачка вдясно и метър по надолу. Последва кратък проблясък и силна миризма на опушено и много озон. Марко замаяно се почеса по.... хм... кво му прави пояса тук?..Подръпна здраво и изохка...Братчедка мууууууу..... поясът беше станал част от новата му глава, добре навит, единият му край висеше отзад като ханска опашка. Опипа трескаво мустаците... аха ... те поне си бяха на място и стърчаха отново жизнерадосттно.
Мамка му - помисли си Марко - друг път не ставам ариергъ... на отряда. За едното чудо да ме утепат. Намота остатъка от хартията на лакът и трескаво хукна след отряда като остави лъча да се щура преобразявайки района....



* - ултрачервеното е цветът на околоочната зона след ляво кроше, на моменти варира в жълтозелени нюанси

(мда..това е само опит за съживяване ...ама ако не пасва може пак да го трепнеш, Скитнико:-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Докато бягаше след отряда от герои, Снежанка и Оная пица, Марко хвърли едно око на топчето тоалетна хартия. В следващия момент наби спирачки - от там му се хилеше противната мутра на арапина, който той търсеше от години. Образът на самия Сусама Бил Гаден красеше всеки сантиметър от меката на пипане хартия, а отдолу под него беше напечатан надпис: "Търси се жив, но по-добре мъртъв! Всеки, който даде достоверни сведения за това лице ще бъде признат за дясна ръка на Амуриканския крал и ще сложи в левия си джоб пълна кесия с диаманти и ще получи пожизнена концесия на петролен кладенец по избор в Близкия изток на Тилилея!"
- Мааму да...ба! Ако го пипна жив, ша си изтрия дирника с брадата му, преди да му резна тва, дето му е останало неотрязано! - изпсува Марко, стиснал дръжката на сабята "FRIEND-GIJA-TM".
И като се оригна звучно на шкембе чорба, засука мустак и отново тътри да догони тайфичката от герои