Не съм гледал Матрицата , та не мога да си го представя, освен това жанра е меч(железни, магични, лазерни) и магия+ майтап да става... а като станат много герои и хората се бъркат....особенннннннно аз, дет съм си шматка по рождение

Виновен съм...но си прощавам

Не се обяснявай а пиши че вече се треса от напрежение какво става после

пиши, та пиши....уф... ся ми е трудно...като един скитник реших да се преселя от тепетата до под Витоша, та ми пламти кофата от квартирни проблеми и работа:)То едва остава време за пиене на една бира с френдове:))па съм млад, живее ми се и по скоро за жени и бира(боза, ракия,ром коняк и пр.) мисля, отколкот за писане

Спец за теб:откъси, които помня, оригиналите са в Пв

Някъде в безкрайната вселена,
сред множество от светове
се щураше планета,
населена със богове,
но сякаш към образа човешки
който пълен е със грешки,
се бяха те приспособили,
затуй воюваха със всички сили
един със друг,или на групи
оспорваха,един на друг,
божествената власт
а хора смъртни, рицари, герои
отрекли боговете свои.... що не помня... дори и това не е верно с оригинала

Виновен съм...но си прощавам

Idi w nqkoi ot PC clubowete s sa6toto ime /ili po to4no the ma3x - 4 sa we4e do kolkoto znam/ i go izgledai :) nqma da sajelqwa6 ... opredeleno 6te raz6iri mirogleda ti :)
ama pobarzai 4e sled 1 mesec izliza 2 4ast ... :)))


Welcome to the desert of the real!

.....
нов лъч светлина сряза небето на къс откос и се спря на купчината пепел останала след набега на Вейдъровите совалки. Лъчът менеше цвета си от октариново до ултрачервено* поради преминаването през неясноколко дупки в тъканта на времепространството. Търсеше праха на Ал Големия - велик авантюрист с опит в язденето на бойни слонове. Залогът беше голям - разбойникът наел совалката се канеше да го клонира от някоя не толкова опепелена клетка и да го пусне на Голямото слонско надбягване в Пръстеновия свят.
За нещастие прахът на Ал от години се беше утаил на една крачка вдясно и метър по надолу. Последва кратък проблясък и силна миризма на опушено и много озон. Марко замаяно се почеса по.... хм... кво му прави пояса тук?..Подръпна здраво и изохка...Братчедка мууууууу..... поясът беше станал част от новата му глава, добре навит, единият му край висеше отзад като ханска опашка. Опипа трескаво мустаците... аха ... те поне си бяха на място и стърчаха отново жизнерадосттно.
Мамка му - помисли си Марко - друг път не ставам ариергъ... на отряда. За едното чудо да ме утепат. Намота остатъка от хартията на лакът и трескаво хукна след отряда като остави лъча да се щура преобразявайки района....



* - ултрачервеното е цветът на околоочната зона след ляво кроше, на моменти варира в жълтозелени нюанси

(мда..това е само опит за съживяване ...ама ако не пасва може пак да го трепнеш, Скитнико:-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Докато бягаше след отряда от герои, Снежанка и Оная пица, Марко хвърли едно око на топчето тоалетна хартия. В следващия момент наби спирачки - от там му се хилеше противната мутра на арапина, който той търсеше от години. Образът на самия Сусама Бил Гаден красеше всеки сантиметър от меката на пипане хартия, а отдолу под него беше напечатан надпис: "Търси се жив, но по-добре мъртъв! Всеки, който даде достоверни сведения за това лице ще бъде признат за дясна ръка на Амуриканския крал и ще сложи в левия си джоб пълна кесия с диаманти и ще получи пожизнена концесия на петролен кладенец по избор в Близкия изток на Тилилея!"
- Мааму да...ба! Ако го пипна жив, ша си изтрия дирника с брадата му, преди да му резна тва, дето му е останало неотрязано! - изпсува Марко, стиснал дръжката на сабята "FRIEND-GIJA-TM".
И като се оригна звучно на шкембе чорба, засука мустак и отново тътри да догони тайфичката от герои