Скитника отговори пръв, ама с бележка:)))РРР

вятър ме вее на сиво магаре

Мерси за поканата!Ще прочета всичко /вчера стигнах до някъде и реших да спра,защото от смях щях да се задуша,пък и колегите в офиса ме гледаха странно.../ и в удобен момент ще се включа.

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

abe hora ot dosta vreme ne ste pisali ...az samo da vi napomna de nishtu lichno ma ne sum sa smjal dobre ot odavna....

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Докато Времето и Пространството се мачкаха и гънеха взаимно, а нашите приятели се чудеха дали е по-правилно да се каже “На къде...” или “На кога...” да тръгнем?”, зад тях се отвори нова временно-пространствена ниша. Само миг, след отварянето й от там влетя с пълна скорост някакъв тип, облечен целия в червено, с червен нос и бяла брада, а малко след това върху него се пльосна и голям червен чувал, в който мърдаше нещо живо.
При приземяването си нещото в чувала каза “Ох!” и престана да шава.
Всички погледнаха към червендалестия с нескрит интерес, вежливо усмихнати, а оръжията им бавно и почти невидимо се надигаха в посоката, от която пристигна странния тип. Чакаха и най-малкия намек за заплаха от негова страна за да му покажат, че с тях никой не бива да се ебава.
Дядката с пъшкане се изправи и се зае да изтупа праха от дрехите си, като междувременно си мърмореше нещо, от което групичката чу само “Мам... ви загуб..., тъпи...подаръци....Да....го ...на май... ви в роша... Гло-гълски ...ъс!”
Като поотупа праха и приглади брадата си, пришелецът се обърна към групата герои, усмихна се и подаде ръката си на Скитника.
- Хо, хо, хо! Приятно ми е – Мраз! Дядо Мраз!
Скитника бавно премести правата лопата в лявата си ръка и пое десницата на странно изглеждащия тип, която го раздруса така, сякаш го беше ударил високоволтов ток.
- Скитника! От Тилилея,- а после добави - майна!
Докато двамата си разменяха любезности Кралевития с нескрито любопитство се приближи към проснатия на земята червен чувал. С връхчето на дамаскинята си леко побутна мърдащото допреди малко нещо в него. Нещото отново се размърда и пак каза “Ох!”
- Това е Снежанка – каза Мраз – хо-хо-хо, моята сладка помощничка. Конкуренцията от “Зло-гъл” се опита да ми я отнеме по Коледа с примамливи обещания, та се наложи да си я взема, както аз си знам, хо-хо-хо!
В това време нещото от чувала пак помръдна и изкрещя така яростно, че лявата част от мустака на Марко се вирна почти отвесно, а скалпираното място го засърбя, сякаш нападнато от батальон бълхи.
- Дже-е-еймс, тъпо мъжко прасе! До кога ще ме държиш в тоя смрадлив чувал?!
- Хо-хо-хо, извинете, приятели – трябва да освободя дамата- каза Мраз и се зае да развързва завързания със сложен моряшки възел чувал.
От него се подаде първо чернокоса глава с корона, а след това в цялата си прелест пред смаяните герои се появи младо момиче, което би било достойна кандидатка за “Мис Плей-Тилилея 3999”.
При появата на Снежанка, Марко ококори очи, а десния му мустак щръкна и посочи звездното небе над главите им. Кралевития искрено си пожела тя да е поне далечна братовчедка на издирвания от него арап.
Така започна тяхната любов от пръв поглед...


"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Aplodismenti ot dosta vreme bjah zajadnjal za neshtu takova smeja da tvurdja che uspeshno se vkljuchvash v otbora na Skitnik i urukhai(sori i na dvamata za nickovete ma mu murzi da gi pisha pravilno) ta ne se naduvai sega idva i moita kritika....nadjavam se da e vuzniknalo neshto speshno za da spresh taka izvednuj dai da chuem kvo stava po natam i mojesh i poveche znaem go....

Nishto lichno ...prosto se nadjavam che s kritiki horata se starajat poveche i pishat vse po-dobre i po-dobre...inache si e got davate vse taka a puk nekoi den ako neshto se oburka i se zarodi v moitu gluvu i az sha sa vkljucha do sega vi podkrepjam s divo chetene na vsichko shto suzdavate....

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Проблема е,че от известно време нямам връзка и не знам до кога ще е така. Ама при първа възможност ще напиша още нещо.

"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".

Отряда реши да се върне в кръчмата и да изчака утрото, понеже, според източниците им, то било по мъдро от нощта.Тръгнаха обратно. По пътя през гората изведнъж прясноскалпирания Марко усети последиците от прекомерната употреба на шкембе чорбата. Той се обърна към Скитника:
- Виж кво, друже, в теа непознати гори може да се навърта я някоя Църен Арап, я неко й розов трол, и според манталитето им, се откам гърбо ке ни нападнат, че даже и по надоле откъм гърба.Язе ке остана аригард, да ви пазъ, вий вървете напред.А тоалетна хартия, малко да имаш?Требе да си увия цървулите, та кат стъпвам, да не ме чуват вразите.
Както винаги, наивния Скитник изкара от раницата една ролка Т.Х. и със една сълза и половина в лявото очо промълви:
-Вземи ,братко, ти си истински герой, жертваш си живота за нашия комсомолски колектив....Ще те чакаме, и заедно, както пеят Айрън Мейдън "Нека всички да се съберем, надеждата и свободата ще се върнат, нито буря, нито лошо време лодката ще преобърнат", заедно пак ще бъдем и в бой и пир.
-Благодарйъъъъъъъъъъъъ-изрече Марко, тръгвайте сега, че май врага е наблизоууууууууу,оооооооооохххххххх, аз ще ви пазя.
Щом отряда се изнесе, Марко припряно разкопча пояса със сабята дамаскиня и свали потури те, клекна и потъна в размисъл...
Така го завариха елфите, които го надупчиха със стрели, изпадайки в страх от вида му
Миналите след тях орки, също впечатлени, за всеки случай го обезглавиха, и въобще, разчлениха.
Патрула на вейдър, забелязал раздвижването и насочил се към мястото на събитието, за всеки случай изгори остатъците му с бластери, преди да тръгне по още пресните вражи следи.

П. С.: Саламандер, ако искаш, може да намериш някоя изоставена клетка и да го клонираш отново:)))

Виновен съм...но си прощавам

... надигна се юнака в росно утро, разтвори си с мъка зъркели гуреливи, па се прозина, разтърка, почеса там гне го не сръби, па като усети болки ми ти ...неприятни по геройски му телеса, сам си рече:
"Марко, маркооооо... туй шкембечурбъ ще те затрие неко ден..."
И бавно, охкайки, се затътри по следите на малката дружинка, че бе му интересно що ще ги сполетия тия несретници, пък и требеше да върне на Скитника тоалетната хартия да са мъчи той - корава като воденичен камък беше проклетницата...




Awartha uin i dыr cenedril o anann...

Редактирано от lkew на 10.03.03 19:11.

Баф мааму, бре хора (дано никой не се обидил) кви са тези врели-некипели, че и изкипели ?! Орки щели да се бият с Люк Скайуокър-и, ракетни раници и дракони, меджици и лейзър суордове. Как ли пък совалката на еди-кой-си щяла да се приземи до Минас моргул..., или пък онази тема как се пишело фентъзи -> дрън-дрън-ала-бала-дъръдърки ... Трябвало да се измисли земя, но видиш ли плоска; архизлодея трябвало да прилича на еди-какво-си; главните действащи лица трябвало да бъдат еди-какви-си; подчинените на злата гад били орки,троли,гноми и тем подобна паплач; основният куест бил да се спаси светът от горепосочения архиидиот, който кой знае защо иска да го завладее ... Според вас това ли са магичните светове на Толкин, Фийст, Гудкайн, Зелазни? Някой ми беше споменал, че Фийст и още някое светило от съвремието ни плагиатствали от DnD приключения (нямам предвид "Драконовото копие", щото то си е баш DnD де. Я, да се вземете в ръце ей !



Yet, prisoners they are, good queen ... in their own lands!

Магичните светове на Толкин и Зелазни не,но тия на Джордан и някои други определено отговарят на описанието...Не се прави на ощипана девица,знаеш много добре,че тия клишета съществуват...



П.П.:Скитник,МОЛЯ ТЕ,продължавай да пишеш!!!