... и не се критикувай твърде сурово - не и толкова, че да престанеш да пишеш... а онуй горното много ми хареса...


***

... а аз мигар имам избор? Ние, елфите сме обречени да изчезнем завинаги - да, безсмъртни сме (уж), но раздаемостта е толкова ниска, че е почти отрицателна...
... но де това да ни беше проблема?
Просто ние гледаме залезите отново и отново, знаем, че те ще са пак тук и на следващият ден, както и след хиляда години, и дори нямаме право на кафе...
Има едно решение. Когато годините НАИСТИНА натежат.
Извисените елфи - отиват си. Кротко и тихо. С малката клатупшкаща се лодка по морето на забравата. Тихо и ... безболезнено...
за наз, нощните ни отава само острието на стрелата.
или войната срещу Вейдър.
... така или иначе сме обречени... но нима това някога е спирало някого?

(всъщност Елфите се страхуват от едно единствено нещо - да не се забрави името им. Аз съм единственият , който го казва, и то защото не съм изцяло елф... но го запомнете. Добре. Защото...
...защото когато си на пет хиляди години , знаеш какво означава фразата "До последна стрела".
Не, изобщо нямаш илюзии...
... но имаш лък. И заострени ушички...
... и оглед, зареян в далечината...
... и (ако такава е волята Му) голяма мишена, далеч пред теб...


.... останалото е просто ефлическа песен. От Последната страница....

Дълбина- дълбина, не съм твой, пусни ме, Дълбина...

Ного... хубуу, начи... (и кима мъдро;))) Само... знаеш ли... не можах да... схвана - кафе ше пиеш ли в крайна сметка?! ;)

Е как! Къде си виждала елф дето не пие кафе като нещо ама СЪВСЕМ обратното на кафе машина??!?!

... ми така де, знаеш ли как те спи след цяла вечност живот? или половин вечност, или четвърт... от сично ти е писнало, и т.н....
.
....

макар че по-младите елфи (като мен) предпочитат керосина (преварен в микровълнова фурна) - по-ефективен е...

... или в КРАЕН случай Шльокавицата, ама стига съм говорил за нея, на сички им писна да ме слушат...

(онуй вляво от "клубове" знайш какво значи...? Айде със здраве...)

Дълбина- дълбина, не съм твой, пусни ме, Дълбина...

Някъде далеч, в Тилилея, Скитника вдигна пак чашата...Скука...И пак отпи ром..Той беше търсач.От опит знаеше, че няма нищо хубаво в НАМИРАНЕТО. ИСТИНАТА е в ТЪРСЕНЕТО.Заклатушка се към килера, падна по стълбите и смъка се изправи пред масивния кован сандък, заключен с осемнадесет катинара и надпис"Внимание, минно поле".След два часа успя да ги отключи всичките и вдигна капака.Там на дъното имаше кибритена кутийка, монета от една стотинка (но не точно каква да е монета, а една точно определена такава) и парче от меч... липсваше другата половина от меча.Не че не можеше да потърси и тук,но това беше лесен вариант, а от Пухелита беше чувал ,че в един от безброя галактики имало много прочут строшен меч,дет бил на някакъв крал и като го изковели, оня отново щял да бъде крал...Скитник именно затова сви пространственната бормашина от ония магове...Сега я включи на максимални обороти-беше решил да намери Оная Част От Меча.Ко беше трезвен, можеше и да не реши, но не беше....Не улучи от първия път, вселената явно не беше тази, която му трябваше.След това залитна, без да изпуска бормашината, и залитайки, раздра още пет-шест вселени.В крайна сметка, докато копне тази, която му трябваше, в мазето му стана истински вселенски кръстопът-десетина различни светове се усукваха като кадаиф.В замъгленото му съзнание мина идеята, че трябва да се качи горе и да се снаряжи.Пъхна малко сандвичи, две три консерви, пакет и половина компресирано време в раницата, взе меча, утринната звезда и лопата и поведе Крантинант към мазето...Малко преди да влезе в Пространствената дупка, се сети нещо, върна се горе и на писа бележка."Преятили, аз утивъм дъ гу търсъ мечъ, ходъ йе уткъм мазету, който ще да дойди".Слезе долу, яхна коня ,замисли се за миг, след което с високо вдигнат среден пръст(знака на Джейф ) навлезе в чуждата вселена

Виновен съм...но си прощавам

Къде тръгна?
Крантинант нахрани ли,напои ли?:)
Хубаво нещо е Преминаването,ама и приказката преполовява.И сега да няма...Яхнал СКИТНИК Крантинант,преминал...и слязъл от Крантинант...и пристигане.:)Движението да усетим,моля.Обула съм удобни обувки.
Моля,пиши ти,за да не пиша аз!
Удоволствие е да те чета!


Когда на улице май...Life

далииииии .... пък тази Вселена не е сътворена от Дали? :-)
Представи си .... разтичащо се време по корпуса на Вейдъровите совалки ..което ги откарва чаааааак до ресторанта на края на Вселената .... :-)) нека седят и чакат удобен момент да влязат в сцена:-)) през това време ....(замръзнало в криостатите на Вор-ските саркофази) измъкваме тайно на сцената .... мммм..кой.... ХА що да не е Крали Марко че да вдъхнем малко балкански сюжет :-))) това дава известно объркване сред воюващите .... и омментг на размисъл за въведения герой:-))) а са накъде?:-)))

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Скитник влезе в кръчмата на Мажирепей,взе бира и печено пиле и се ската в ъгъла до камината.Мислеше си, че на няколко пъти беше мярнал пицата да се мъкне след него, с кучешка привързаност.Така и не успя да разгадае това създание...То хем го обичаше, хем и се страхуваше от него.Последва го чак в този чуден свят, но все пак не се приближаваше близо до него.мда, полуопечената магия по начало е трудна за разбиране...Ами ако...оооххххх, мисълта беше прекъсната от настъпване с цървул поне 54 номер.Скитника погледна нагоре и видя червендалесто лице,с мустаци, намазани с восък или мас и застрашително засукани нагоре.Рунтавия калпак беше обкован с желязни пластинки, в едната ръка великана държеше боздуган,, а в другата- голяма крива сабя- дамаскиня.Изпод мустаците се чу:
-Извинявай, авер, да си виждал наоколо три синджира роби, първи синджир - все млади моми, втори синджир- все млади майки със дребни дечица и трети синджир- все отбор юнаци?Един Черен Арап ги води, да му ......майката, лелята,бабата, бълдъзата и евентуално братчедката, ей, как не кандиса тоя чиляк?
Скитник:
Не знам гусине,аз ни съм от тоя край и не познавам никой, а вий отде сте ,ваша милост?
-Не ме ли знайш, аз съм Марко Кралевити, прославения юнак, убил безброй лами, освободил безчет роби и пр,и пр, певци за мен песни пеят,даже и Мишо Тупаника и Аспириника правят сега един проект. Та тръгнах аз след Арапа, да му......................, и евентуално братчетката, да осводя трите синджира роби , хем един вид ,материал за песента да им дам, хем и малко реклама да си направя, че бизнеса позамря.Горе долу ,до Подуенската гара, изведнъж обаче им изгубих следите. Видях ги, че завиват зад един ъгъл, тръгнах след тях- зад ъгъла ограда, ав оградата дупка...Минах през дупката и изведнъж тук се озовах,нящу ни ми съ връзва...Ей,гарсон-подвикна той към Ноб, една шкембе чорбъ с многу чесън.Та така, друже, да му апнем и пийнем, па после ще го намеря тоя арапин и ще му.................. и евентуално братчетката.Ти ще дойдеш ли с мен?
Скитника каза:
- Не, мерси, аз пък търся един счупен меч!
-Нищо де, ти ще помогнеш за арапа, па аз на теб- за меча...я, такова , почеши мъ по плешката...ама по здраво де, да му се не види...пусти бълхи...
Искаш ли чорба?ей на, топни си тая коричка...Та така, да те броя ли?
-Ще ти кажа сутринта.....

Виновен съм...но си прощавам

Крали Марко се просна на една пейка, която изскърца плачевно, но удържа юнашките мощи. Разкопча елека, после антерията под него... и с неясен жест разгони няколко скитащи бълхи. После заоглежда гостите на Мажирепей, като наум преценяваше кой ли може му свърши работа в новосформирания отряд - хем да гонят Арапа...хем да не му земе дял от славата из народното творчество.
Погледът му се спря на един дребосък с неопределена възраст и странна (е поне тук така изглеждаше) дреха. "Тоя май ше стане" помисли си Марко и с въздишка се отлепи от пейката, упътвайки се към бара, където малкият чоплеше замислено детска порция жабешки бутчета.
- Ей, брато... -тупна го свойски по рамото Кралевитият- ай да редим заедно една далавера. Ше се прославиш - обещавам ти, пък и друго може да падне.

"Малкият" - всъщност Лорд Майлс Воркосиган под прикритието на адмирал Нейсмит, се надигна бавно от земята, отупас и защитния костюм и изгледа свирепо Марко от височина 1.40 м. Не стига че се оказа неизвестно къде след последния преход през точката на прехвърляне за Бета колонията, а сега и този дивак се опитваше да го претрепе. И май не беше чувал за баня, откак се е родил.
Марко леко отстъпи под напора на тоя яростен черен поглед и без да иска стъпи върху нещо, което от пет минути му се умилкваше из потурите. Пицата изквича и уплашено се сви в ъгъла, като от време на време доматчетата по нея злобно се завъртаха към Марко.
Майлс гледаше отнесено и се опитваше да се събуди- навярно е попаднал в някоя от лабораториите на Джексън Хол- барон Риовал отдавна го дебнеше.
Уви - разкъсаното и намачкано от скоковете на пицата време се заплиташе още повече и връзка с флотилията нямаше.

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Колкото и да тръскаше глава Майлс ... кошмарната гледка не изчезваше. Гигантът сърбаше здраво някаква невероятна .. мдаа... супа .... с ъс специфичен аромат, който се сгъстяваше на облаци около Марко и на плавни талази заливаше цялата стая, занитвайки здраво прозорците към рамките им.

Погледът му се спря върху Скитника, приседнал до камината. Този поне приличаше на човек, може би изпаднал тук през същите неясни космически преходи, които явно бяха полудели. Опитваше се да избегне припукващата реактивна метла, носеща се до ухото на вълк (о , боже Той говори!) в компанията на двама монаси.
- Извинете , господине - прокашля се до ухото на Скитника Майлс. На коя планета се намираме?
Скитникът трепна и стисна по здраво тоягата си. И за всеки случай придърпа халбата с ром по- близо до себе си. Изгледа го отвисоко ("къв е тоя дребосък ...да е хобит ... те не ходят така облечени, и джудже не е - грозно е като тях, ама няма брада").
- Ха! Ти от коя луна падаш бе! ТИЛИЛЕЯ! - викна в ухото му вразумително. После милостиво отсипа един напръстник ром и му го подаде - Тииии май си отдалече... (с поглед преценяваше вероятността непознатият да се промуши незабелязан покрай Ламята - Галфонтий се набиваше на очи с едрата си фигура , а вълкът Крум беше търсен във всички познати и полупознати измерения на (не)реалността.) - Всъщност- продължи на глас мисълта си Скитника- ако няма какво да правиш, що не дойдеш с нас - посочи към потресаващата компания, която окото на Майлс се опитваше системно да избегне с оглед опазване на "здравия?" разум.
- Благодаря, ама от алкохола ставам друг - отблъсна жертвоготовния жест Майлс. (Спомни си къв друг става и не пожела компанията да разбере тутакси, мислено се изчерви, а за пред Скитника зе твърда позиция на пиещ морковен сок).

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Ей тва е живот седиш си четеш си /........смееш се кат луд (всишки те гледат тъпо,и не вдяват тъпите австрийци що е то бг. творци) обаче еи ся ша доди оня идиот даскала и ша са раzвика че имаме часове да ...му гу.....и брачедката евентуално.....хаха еи хора тва е ве от бг по убаво си нема ся zаа кво ви пиша аz съм един голем негадяйша обаче напрао не zнаете колко ша съм ви благодарен и на УpykXaй и на СКИТНИК ако по нек0в начин се сдобия с теzи ваши творби тва е класика ве хора вzемете се в ръце иzдавайте книги...


Много моля (въzможно най учтиво) да ми кажете начин да получа достъп до вашите творби........ей тва е един маил дето ще получава с удоволствие вашите майли (ако въобще имате желание).....мерси ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!!!!


Искренно ваш новоиzлюпил се почитател...