Re: Чун Куо: От самото начало... / Фен клубове / Фентъзи

Наскоро започнах да препрочитам поредицата и, разбира се ми се ще да поговорим за нея.

Когато става въпрос за Чун Куо обаче, самата идея за единствено обсъждане губи смисъл - серията, 4-те книги на български, самата личност на Уингроув и начинанието му... Всичко е толкова сложно и многопластово, така майсторски заплетено и реалистично, толкова великолепно многосмислено, че просто е кощунство дори да се опитва човек, да го разглежда наведнъж, в една единствена тема. Всички смислови, философски и сюжетни нишки в и извън поредицата са прекалено трудна задача за обобщаване.

Ето защо ми се ще да започнем с нещо просто. Характерите.

Самата поредица е изпълнена с тях. Част от гениалния подход на автора според мен, не просто да пресъздаде преоткрилата класическото конфуцианство постмодернистична империя, а и да изгради самото й описание на базата на ценностите и естетиката му.

Една много характерна черта на конфуцианството като религиозно учение е осмислянето на всички божествени и демонични персонажи като исторически личности. В известен смисъл по този признак конфуцианството е много ранна форма на, да го наречем "Просветен Атеизъм" - всички богове са предадени като реално съществували хора, йерархията им е огледална на действащата в реалността имперска стурктура, взаимоотношенията им са подчинени на човешките и формални - държавни взаимоотношения. Мистиката е сведена до минимум (доколкото това въобще е възможно на толкова ранен етап от човешката история и развитие.). Единствения запазен култ е този към предците, а върховните богове са трансформирани в древни императори, предци на настоящите наследници на Драконовия Трон.

Основна характеристика на това учение като митологична система е естетизирането и морализирането на митовете, които вече се разказват като реални исторически събития, случки които да донесат знания за миналото, а също така и поука. (За челите "Аз, Клавдий" - може да се направи аналогия с "История" на Тит Ливий, за разлика от далеч по-документално правдивата история на другия римлянин (В момента не се сещам името.)).

По абсолютно същия начин огромната хроника на Промяната, на новото завъртане на Великото Колело, е изградена до голяма степен като свръхдокументално описание на множество образи, живи исторически личности лишени от идеализация или други абстрактни изкривявания, които за разлика от повечето книги, които срещам, не са Изградени По Авторовата концепция За Даден Модел Личност, а, напротив, са предадени като съвсем обикновени, живи и исторически правдиви персонажи, със своите предимства и недостатъци, които обаче с яркостта си сами се превръщат в Модели и Типове Образи.

Няма го скучното и уморително авторско морализиране на героя - "Ей го, тва е нашия, прототипа на Добрия герой! Пък оня там е Архизлодея." - което в повечето случаи чисто и просто следва идеята на автора за човека, който би искал да бъде и врагът, който би искал да победи. Напротив, присъствието на Уингроув почти не се усеща в книгата, което е направо чудесно! Аман от крещящите в ушите ни оратори, най-накрая просто можем да се насладим на "филма" без някой да ни го обяснява докато ни го преразказва.

Ето защо, е толкова трудно да се обяснят на хората не чели поредицата образите в нея. "Кой е добрия и кой лошия?" питат. Е, как да им се отговори? Никой! Де Вор наистина е врагът на танговете, терорист, убиец, на места - садист, е и какво? Нима това на което се противопоставя е добро? Как може да го прави лош това, че се бори срещу застоя и гнилостта на съществуващата система? Тогава, Ли Юан, Толонен, Кар... Много е лесно да ги сбъркаме с "Наште", но дори и мъдър и добър към поданиците си владетел, не е ли точно Ли Юан човекът опитващ се да прокара проекта "Жица в главата", посягайки и на последната останала свобода на хората, които управлява?!...

Въобще, историята на Чун Куо е толкова оплетена и многослойна, че просто не може да се опрости до еднозначна морална оценка.
Едно от най-големите достойнства на творбата всъщност.

Тук обаче се крие и доста опасният капан, свикналите на морално поляризирани книги, каквито са повечето, да сметнат, че в поредицата за Средното Царство, морал и етика липсват. Напротив. Но за разлика от повечето неща, които съм имала възможността да прочета, тази творба не е изградена върху първорачалната система от 2 полюса, нито елементите й - синтетично подредени по предварително зададена ос - всяка единица изграждаща сложното пано на поредицата има собствена уникална ориентация към полюсите на доброто и злото и, като че ли това е едно от най-основните качества придаващи правдивост на цялостната история. Всеки един герой може да бъде даден както за добър, така и като лош пример, би могъл да бъде модел на сила или слабост, на достойнство или мекушавост, подлост или твърдост и оценката му не може да бъде опростена до елементарни обобщения като Добри и Лоши, Наши и Врагове.

Затова е всеки от централните образи е почти невъзможно да се опише или изрази, чрез познати типове от предишни произведения, и единствения начин да се представи е чрез собствената си сложна личност - Де Вор си е Де Вор, Леман - Леман, Ли Юан, Толонен, Бен Шепърд, Ким, Ханс Еберт, Грегор Кар, Ли Шай Тун, Цу Ма, и т.н. и т.н. - всеки един уникален характер, всеки един - неподатлив на категоризиране, всеки един - блестящ пример и цяла вселена от теми за обсъждане.

Предполагам всеки разбира и оценява всеки от образите по свой си начин и намира в книгата различни потвърждения или опровержения на собствените си мисли и теории. Когато става въпрос за Чун Куо ми е трудно да говоря. Трудно ми е да задавам конкретни въпроси, теми... Донякъде заради цялата й сложност, на която просто не можах да се спра да не се възхитя по-горе, а и донякъде, заради чувството на изясненост, на едва ли не пълната сигурност отностно всеки елемент, нишка, тенденция, образ от сагата.
И все пак, съзнавайки жеста на върховна авторова етичност от страна на Уингроув, да се въздържи от оценка на каквото и да било, предоставяйки я изцяло на читателите си, предполагам всеки от вас би имал собствено и вероятно уникално мнение за всичко описано в поредицата.

Ето защо ми се иска да направим малка "сверка" на разбиранията си, като за начало започнем от самите личности и мотивите им. Тук поне началото е лесно - има само една личност, която безспорно да заслужава да бъде начело на такова обсъждане и това, разбира се, е Де Вор.

Но макар и на пръв поглед, това да е най-познатият персонаж в поредицата, всъщност струва ми се, това познание е повече или по-малко повърхностно - ние всички знаем и виждаме какво и как прави бившия майор, но що се отнася до мотивите му, до крайните му цели... Какво знаем за това?
Какво според вас ДЕЙСТВИТЕЛНО цели Де Вор, и което е по-важно - ЗАЩО?
Как оценявате вие действията и целите му, всъщност? На чия страна сте?
Интересно ми е, макар да съзнавам, че горното е не толкова обсъждане на едно литературно произведение, колкото изясняване на лични ценности и мотиви, защото правилна оценка добър/лош, прав/погрешен просто не може да се даде. Собственото си мнение ще дам в течение на обсъждането. Надявам се всички, които са чели Чун Куо да участват - не мога да си представя, че някой докосвал се до тези книги може да няма мнение по тях. Съзнавам също така, че броя ни не е голям, но във този форум има поне 4-5, може би 6 души, които биха могли да участват в подобно обсъждане, а на мен толкова ми стига. Особено ако се подходи сериозно.

И накрая - извинявам се на всички, за които всичко по-горе не значи нищо - на всички, които не са чели поредицата. Все пак в духа на обзелия ме напоследък снобизъм, мога само да ви цитирам обръщението на Простетник Вогон Джелтц към подлежащата на унищожение планета Земя: "- Какви са тези приказки сега, че никога не сте ходили на Алфа Кентавър? (...) Съжалявам, но никой не ви е виновен, че не сте се потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район. (...) Не мога да знам, проклета заспала плането! Изобщо не ми е жал за вас!!!"

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."

Благодаря.
Всъщност съзнавам дължината на въведението като пречка за масовост на обсъждането, но също така, смятам, че по този начин е по-добре. По отношение на Чун Куо държа на снобизма си. : )))
Иначе малкия брой отзиви се дължи и на други причини, които скоро ще бъдат отстранени.

Сега за Де Вор.

Да, момент на изненада от страна на Уингроув може да се очаква, но ми се струва и, че имайки пред нас половината поредица (впрочем аз четох и резюмето на събитията преди 7-а книга, така че информацията е малко повече), бихме могли да гадаем с добър шанс за успех това, което ще последва.
Още повече, че "Разказ с неочакван край"-похватът, който споменаваш,... Е, според мен "Чун Куо" е мааалко по-неподатлива на синтетичните ефекти и разказвачески похвати, така характерни за по-голямата част от другата литература. Уингроув, макар и да не е прозаичен, се държи по-скоро като свръхинтелигентна камера, отколкото като меднословен средновековен бард. : )

Та на базата на това, което знам, една от първостепенните "процедурни" цели на Де Вор, наистина е сриването на нивата, и унищожаването на съществуващата система. Ето защо толкова лесно намери и общ език с онова, без преувеличение, нихилистично чудовище - Щефан Леман, от чиято студена смъртоносност дори сам се стряска. Но дори и партньори, Леман и Де Вор не са "сродни души" и това е заявявано и от двамата. Така, че нещо ме кара да вярвам, че целите на майора отиват далеч отвъд мечтата на Леман да унищожи цивилизацията "освобождавайки планетата от заразата на човечеството".

(Цитат:
== Докато поставят експлозивите преди атентата над цитаделата на Силите за сигурност в Бремен; Разговор м/у Ян Мах (все още част от Пин Тяо) и Щефан Леман.;

- Хващам се на бас, че ти мразиш родителите си.
Леман застана на колене и се загледа в работата на Мах.
- Никога не съм познавал родителите си. Никога не съм виждал баща си, защото той просто никога не ме потърси. Майка ми... Не знам... всъщност аз я убих.
- Ти си убил... - Мах отново го погледна, едновременно и ръмжейки, и смеейки се, после внезапно замлъкна. - Не мога да повярвам. Ти си убил майка си?
Леман кимна.
- Моята майка беше наложница на един богат хан. Беше и страстна наркоманка, привикнала към арфидис. Отвращаваше ме. Беше просто една от тях: възпитана и продажна мръсница. Такъв е целият ни свят. Подпалих стаите й и тя изгоря в огъня. Искам всички да станат на пепел, целият свят да изгори и да го натъпча в гроба.
Мах пое дълбоко въздух и продължи работата си.
(...)
[Леман]: - За Де Вор има 2 вида човеци: или врагове, или бледи копия на самия него. Той възприема хората само в черно или бяло. Сякаш те са само фигури от една много голяма партия уей чи.
(...)
- Свършихме с първия, остават още 17. Оказва се, че не е толкова трудно, нали?
- Няма нищо трудно - каза Леман, взе един от болтовете и отново го зави, - само че предварително трябва да имаш нервната система, визията и интелигентността да го планинаш точно.

== Много по-късно, при акцията за залавянето на Де Вор. В планината;

Суровстта тук отвращаваше някаква част от него, жадуваше и покой и топлота, ала по-голямата част - онази, която наричаше свое истинско "аз" - се разпознаваше във всичко това. Тук не беше място за живеене, ала живото тук оцеляваше, ограничено до най-прости рефлекси от дивия климат; по необходимост ставаше гъвкаво, свирепо и хитро. Такъв щеше да бъде и той. Би прадпочел по-скоро това, отколкото Града - тази стерилна утроба, от която не можеше да излезе нищо ново.

Стигна до билото, спря се и се огледа назад. Миналото си беше отишло и задено с него - всички сложни планове. Сега всичко това беше зад гърба му. Оттук нататък щеше да действа по свой начин; щеше да се превърне в нещо като призрак, вестоносец на отвъдното и да се носи между нивата - смъртоносен единак.

Мрачна усмивка грейна в червените му очи, докосна ъгълчетата на тънките му устни. Не чувстваше скръб заради станалото - само нова решителност. Случилото се не толкова бе променило нещата, колкото ги бе изяснило. Сега знаеше какво да прави; как да обуздае цялата си омраза към тях. Омраза, достатъчна да изпълни цялото Чун Куо със смърт.

Облакът бавно пълзеше на юг. Изведнъж отново го огря светлина. Обърна се надясно и погледна към върха. Там, над покрива на света, един орел кръжеше около голото острие на скалата, разперил криле. Гледката беше неочаквана, ала важна - отново знак за него. Известно време остана загледан нататък. след това отново потегли надолу към долината, на север, към своята пещера с оскъдните провизии. Щеше да е трудно, но напролет пак щеше да се появи, по-слаб и по-гладен отпреди, но и пречистен. Като новоизкован меч, отлят в огън и закален в лед.

Разсмя се със студен, невесел смях, после стисна зъби и заслиза надолу.
)

Та, ако въобще има някой опасно луд в поредицата, то това е "Белият Танг" - албиносът Леман.

Това, което ме гложди обаче, е онази реплика в Интерлюдията "Драконови зъби", че новото същество няма да има недостатъците на копието му - ще бъде "необременено от жал, любов или дълг". Т.е. интересно ми е дали това е просто лека самокритика поради провала на копието (макар и оказал се полезна жертва), или напротив - качества, които липсват на истинския Де Вор...

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."