По повод пропуснато и току що прочетено от мен мнение на онуй бялото, дето по прицип се храни с тор и вода, а в случая - с кръв (явно щом се мотае в сърцето). Цитирам:
"... много ми е приятно да видя отново слънчевата ти усмивка:)))
Чудесно е, че се включваш, стихчето ти е хубаво:)
Ако имаш и други, бих искала да ги прочета:)
Бъди здрава и щастлива...
и до скоро:)"
... и отговарям: 1. За слънчева усмивка - нищо не си спомням, което е резултат от т.2
2. Била съм в някакво умопомрачение, което следва от т.3
3. Мразя стихчета, нямам нищо общо с тях, не ги понасям...

Като стана дума за това - сега пък се замислих - колко често вършите неща дето не са нормални, абе направо фантастични (да не кажа хорър) за вас..., дето и на сън да ви се явят - кошмар ще бъдат...
Я малко в релсите... ААА...

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

?!?!?!?!?

Хъ, хубаво въпосче, но не мисля, че повечето хора от ТУК биха дали искрен и нормален отговор... Така де, ЛИЧНО е (говорим си отвратителни хорър репки, кат' тва дет го казах на Марчето 2-ри клас, нали?). Може и да се окажа лош пророк, но...

(Btw - не беше 2-ри а 3-ти , и не беше Марче, но не помня как беше...
но това е нищо в сравнение с повечето мечти, които някога са ме спохождали... Мечтите са отвратително бреме, не мислите ли?)

(а, имах подобни инциденти и в 7-ми, и в 8-ми. Май AZ съм "тъп, но упорит" )
А, и веднъж казах "Снежка посмъртно нема да дойде - (предишният ден беше празник) нема да се свести до довечера! " и тогаз гореспоменатата (моя учителка - физика) любезно попита дали това сме всички (гласът дойде ТОЧНО иззад мен, а аз съм със слабо сърце...)

ХА! Щеше да бъде смешно, ако не беше!

Колко често? Ами правилният отговор е винаги... Може би затова вече не сънувам кошмари - свикнала съм им... Класическият пример е следният - пътувам н трамвая със съученички и на висок глас обсъждаме учителката по английски (която е истински цербер, но въпреки това я харесвам...)... Тъкмо някоя казва колко е ужасна, аз се обръщам и се оказва, че учителката се е качила в трамвая... Или друго - чела съм до късно Зелазни вечерта в следствие от което не само че съм сънена, ами и не съм научила по немски... Отивам аз на у-ще и се оказва, че са ни променили програмата и първият час ще е немски! Ужас! Влиза учителката и аз вярвам, че и този път късметът ще е на моя страна, но тя поглежда към мен из под вежди и казва - Сега ти ми кажи общите предлози заедно с примери... Е, това ако не е кошмар наяве... (въпросните предлози вече втора година не мога да ги науча....)

We walk away from our dreams afraid we may fail or worse yet - afraid we may succeed.

Колкото хора, толкова мнения!

по конкретния ти... ъъъ... въпрос:

резултатът от вършенето на такива ненормални неща сте го чели повечето. И втората книга, а ноември-декември - и третата ще прочетете. И още. И пак. Докато не си признаете смирено, че съм... (скромността не ми позволява да продължа).

Обаче съм сигурен, че ще стискате зъби, а ще споменете очевидния факт, за който скромността не ми позволява да говоря, чак над гроба ми! Ще ви разочаровам и то тотално: първо, няма да ви чуя, второ - няма да имам гроб. И понеже още съм сърдит заради СКОБИТЕ, затова пиша такива МРАЧНИ ХОРЪРСКИ неща и ще добавя и една закана - НИКОЙ не е надживял досега змейовете! Питайте вятъра, дето разнася пепелта на моите недоброжелатели!


(достатъчно хорър ли беше?)
()

...онуй бялото, дето по прицип се храни с тор и вода...

ама че натурализъм... [кисела змейска физиономия]

Imame avtora,dayte ni Stihcheto!
Stihcheto!Stihcheto!

"Ako imash dve ribi..."

...за ко стаа въпрос бе ора? Нещо недоразбирам. А от стихове разбирам...май. Е да де - и октомври.

Бързата работа - срам за ТауМайстора.

А, не... НЕ ДАВАМ! НЕ...

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг