Съвсем скоро оглеждах шкафовете с книги на майка ми, до които много рядко ме допуска и се натъкнах на цял ред(не съм го предполагала) с фентъзи и фантастика, от които няколко неща които имам и аз. Най-странното нещо беше обаче серията "Чун Куо", за която не бях чувала даже. Но, както е казал Айнщайн, има две безгранични неща - глупостта на Ки и Вселената... за второто не бил много сигурен. Та, извадих си аз книжките и си ги сложих на нощното шкафче, за да са под ръка преди лягане... и таковата, така и не легнах. Или поне не стигнах до спане. Книгите са невероятни. Предполагам че сте ги чели, но, моля не ме бийте защото изразявам така възхищение... и недейте злорадства

Чун куо, Средното Царство

...one can get away with doing something while another cannot...

Абсолютно правилно. Изключително мащабно, адски интересно и логично построено действие.
Серията има няколко големи фена в този форум, и още няколко извън (което пък е показателно за популярността и у нас ).
Издадоха първите 4 книги, останалите 4 няма да ги издадат.
Обаче в Кърджали постигнах принципно споразумение със Светлана Комогорова-Комо (преводачката) да разкаже неиздадените на/срещу бира.
Работя по организацията, ако си в София и и те интересува, ела в сряда в "Ефремов" или ми драсни на лични бележки (или e-mail_a в профила ми).

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 30.09.02 17:48.

Разказването не върши работа. Ако можеш, стисни я за гушата и направо да дава насам превода.

I'll try alone
Make destiny my own

Ще ви запозная, стискай я ти.

TANSTAAFL

...много интрижки имаше май. Бяха в повече.

Бързата работа - срам за ТауМайстора.

To ne e za seki... Ti si gledai arpadjika na selo...

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

муаххахахах Де Воре, липсваше ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Иван Окафезеният

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players

Аха, какви извращения, и то сексуални в първи том?
То и в четирите няма, само някоя и друга съвсем нормална перверзия.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 07.10.02 23:57.

Ave De Vor beshe pod deistvieto na narkotici v neq scena.Tva e edinstvenata scena kudeto De Vor go vizdame da gubi kontrol(ne suvsem de) i da vurshi takiva neshta. Spored men toi se nadrusva zestoko, shtot ako e trezv nqq da moe da svurshi takuv gnusen akt. Ako si beshe izvratenqk, oshte v publi4niq dom v glinata shteshe d amo proli4i. Stiga ste go pljuli, vii nishto ne razbirate!
Fox, bash istinskiqt De Vor si beshe, tiq "kiborgite" 4ak po-kusno s epoqviha, a i purvite ne bqha mnoo stoka, stur4aha im prozinite i imaha tvurde mnoo boltove i gaiki po tqh.

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Тц, клонинга беше. Истинския де Вор си е седял през цялото време на Марс.

TANSTAAFL

Tc, az ne mislq taka, ili pone ne pomnq nqkude da se kazva , 4e samiqt De Vor prez cqloto vreme e bil na Mars. Ako beshe taka, zashto togava polzva oniq kofti kloningi, koito ne izdurzaha testa na skenera? Nqmam i knigata pod ruka, za da proverq, samo pomnq 4e nakraq istinskiqt De Vor naistina se okaza na Mars, no ne pomnq nqkude da se spomenava koga e stanala razmqnata...

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Редактирано от De_Vor на 09.10.02 21:56.

E ama nikude ne se kazva v prav tekst , 4e se e vurnalo kopie na De Vor, po-skoro , 4e to4no v nego period e suzdal bazata si na Mars. A i mislq , 4e oniq amerikanci s gennite izsledvaniq sa zameseni v taq dalavera s kiborzite.
"nesuvurshennite" kiborzi bqha prateni s cel d atrepqt vizshestoqshti sluziteli na tanga, no mnoo ot tqh se izduniha, shtot kat gi skanirat im izbivat pruzinite naqve

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Според моите спомени се казваше директно в края на 4-та книга, че де Вор не се е връщал на Земята.

TANSTAAFL

Dai to4en citata. A i znaeli se koga to4no e zaminal?

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

(Препрочитам си 3-а книга от най-великата поредица и разбирам, че определението не е преувеличено.)

Интерлюдия: Зимата на 2207 г.
---------------------------------------------

ЗЪБИТЕ НА ДРАКОНА


"Без подготовка превъзходството не е истинско превъзходство, както и не може да има инициатива. След като осъзнае това една войска, която е по-слаба, ала подготвена, може често да победи превъзхождащата я с изненадваща атака."

Мао Цзе Дун, "За продължителната война", май 1938 г.


На Марс се смрачаваше. В Равинаната на Елизиум беше -76 градуса и температурите продължаваха да падат. Огромни бинтове от сенки се простираха на север под склоновете на Хаос, и бавно и неумолимо пълзяха към големя купол на Град Кан Куа. Земята беше ниско над хоризонта - чисто бял кръг на черен фон. Вечерницата - така я наричаха тук. Чун Куо. Мястото, от което бяха дошли - преди векове.

Де Вор беше застанал до прозореца на кулата, загледан от големия купол на Кан Куа към северната пустиня и залязващото слънце. Вестоносецът бе дошъл преди час и бе донесъл новини от Земята. Значи беше свършило, групата му бу обкръжена, камъчетата му - свалени от дъската. Въпреки това беше доволен от развоя на играта. Рядко някой печелеше толкова много с цената на такава малка жертва.

Обърна се и огледа стаята. "Формата" съдеше на масата, опънатата над мускулите кожа лъщеше на мижавата червена светлина. Беше приведена напред, опряла длани от двете страни на дъската, сякаш обмисляше следващата игра. Беше толкова търпелива - изпълнена с нечовешка наблюдателност, с неизтощима способност да чака.

Приближи се и седна срещу създанието без лице. Това беше последното му творение - засега най-близкото до човека. Най-близко, ала и най-далечно, защото малцина можеха да се сравняват с него и във физическо, и в интелектуално отношение.

Взе един камък от купичката, наведе се и го постави в шан, юг, като прекъсна редицата черни камъни, която идваше от ъгъла.
- Ти си на ход - обади се и се облегна назад.

Всеки камък, който поставяше, активираше електрическа верига под дъската, която се регистрираше в ума на създанието. Въпреки това илюзията, че "формата" наистина го е видяла как поставя камъка, беше силна. Раменете й се напрегнаха, когато се наведе по-близо, сякаш оглеждаше дъската, после кимна и вдигна глава като че ли да срещне погледа му.

Това пак беше само копие - съответствие - на жест, защото повърхността на главата й беше съвсем гладка - като буца глина или черупка, очакваща да и придадат форма.
Такова беше и като личност.

Извърна се с лека усмивка на устните. Само за няколко мига отвън беше станало по-тъмно. Светлините на огромния купол, които преди едва се виждаха, сега грееха топло и изпълваха пустия, студен мрак.
- Пи ли за моята смърт, Ли Юан? - той тихо попита мрака. - Помисли ли си, че най-после всичко между нас е свършено?

Ала не беше свършено. Далеч не беше свършено.
Мислите му се върнаха към деня, когато бе изпратил "копието" - две седмици след отряда убийци. То изобщо не знаеше; дори за миг не се бе усъмнило в това, че е истинският Де Вор. Наричаше себе си Де Вор и си въобразяваше, че винаги е било този човек и никой друг. В определен смисъл си беше така. В края на краищата, нали го бяха изготвили въз основа на негов генетичен материал? Не бяха ли оформили съзнанието му неговите мисли и представи? Е, може би тогава в един много истински смисъл копието - това беше той. Несъвършено копие може би, но достатъчно добро, за да измами всички, с които застава лице в лице; дори и себе си пред огледалото.

Гледаше как формата постави камъка си, като прикри собствената си редица и в същото време предпази връзките между своите групи. Усмихна се доволно. Точно този ход бе направил и самия той.

Прикриването... то беше важна част от играта. Вероятно също толкова важна, колкото и всяка финална схватка. Човек предварително трябваше добре да очертае територията си, като същевременно хитрува, за да провали бъдещите планове на противника: двете нужди - в прецизно равновесие.

Де Вор се наведе, взе камъче от купичката, задържа го за миг между пръстите си - усещаше хладната му полирана тежест и това му беше странно приятно. После го постави в пин, изток - започваше нова игра.



Изправи се, приближи се отново към прозореца и се загледа в мрака отвъд грейналото полукълбо.

Изобщо не се беше връщал от Марс. Онова, което преди 10 години се бе приземило в Нанкин, беше копие - толкова реално, че можеше да се спори дали би могло да бъде наричано изкуствено. А той бе останал тук и бе усъвършенствал игрите си. Беше наблюдавал от този студен, далечен свят как онова нещо се справя на негово място.

Беше впечатляващо. Наистина беше надминало всичките му очаквания. Каквито и съмнения да таеше относно способностите му, те бързо се разсеяха. Според всички доклади, то бе наследило и хитростта му наред с длуги негови черти. Но в края на краищата ресурсите му се бяха оказали недстатъчни. То беше просто един самотник, уязвим във всички отношения, в които е уязвим един самотник. Прикладът на Кар бе разцепил черепа му и бе сложил край на всичките му планове. Така ставаше със самотниците. Но ако преиначим думите на забравения поет Уитман, той щеше да съдържа в себе си множество: щеше да е като зъбите на дракона, от които, извадени от устата на мъртвия дракон и засети, се раждаше нова реколка дракони, и всеки от тях щеше да е по-изящен и по-свиреп от своя предшественик.

Пое си дълбоко дъх, обърна се и отново погледна към "формата". Скоро щеше да дойде моментът. Щяха да вземат това неоформено съзнание и да го оформят - и тялото, и душата му. Да създадат същество, превъзхождащо онези, с които щеше да се срещне там, в Чун Куо. По-бърз и по-хитър звяр, неокован он жалост, любов или дълг. Нов модел, по-добър от стария.

Но този път - с лицето на друг.
Приближи се и постави длан на рамото на съществото. Плътта му беше топла, но с топлина от онзи вид, който се свързва със сетивата чак след миг-два: отначало му се струваше студена, почти мъртва. Е, така си беше и все пак, когато го довършеха, то щеше да се смята за живо; би предизвикало дори самия Господ, ако Той кажеше:
- Аз те създадох.

Но чие ли лица да му сложи този път? Коя ли личност да обзаведе празната стая на съзнанието му? Наведе се към съществото да постави нов камък и разпростря линията си от пин към цу, север. Танг? Генерал? Или нещо по-незабележимо - нещо много по-неочаквано?

Де Вор се усмихна, изправи се, стисна фамилиарно рамото на съществото и се отдръпна. Щеше да е интересно да се види какво ще направят от него, защото то беше по-различно от предишното. Беше онова, за което бе мечтало собственото му несъвършено копие. Наследник. Първият от една нова порода. Едно създание много по-чистоо.

Драконов зъб. Семето на унищожението, долетяло през вакуума на космоса. Първият камък в една нова и много по-ужасна игра. Разсмя се и усети как същетвото се размърда в полумрака зад него - реагираше на шума. Да, първият... но не и последният.

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."

Brao. Tva mi e ubqgnalo.
Sq da sa pohvalq- namerih si purvite 4 toma za $12

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Ах, гад! :) Аз последните 2-3 дни браузвам къде ли не, но щом опре до купуване, след 1 и 2-а скачат на по 10-20 паунда : /.
Btw, някъде на немски май мернах 11 книга "Бронзовата статуя" или нещо такова...
Но и аз да се похваля :) - 2 неща: Оказва се, че Комогорова, преводачката, е имала готова 5-ата преди ПРОЗОРЕЦ да спрат поредицата и евентуално може да се намери, а аз имам вкъщи 7 (на анг. ама все пак), та можем да посглобим нещата :)

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."

V amazon gi ima do 7-ma kniga, i gi ima tunkazni Used... Samo det 5,6,7 tom vurvqt po 12 dolara par4eto i za sega shte sum pas.

11-tom? Huh Tva bi bilo glupavo...

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Не е истина колко много свободно време трябва да има човек, за да напише не мнение с подобен размер, а цитат (носил сми, ала бала, няма значка!). Не е истина колко трябва да го цени също (времето). И не на последно място, гледай какви неща правят наближаващите контролни с хората.

та така...

Белите също могат да скачат под одеало!

Kopo - ostawi gi decata - te sa s krehki i ranimi dushi i weroqtno mnogo razwinteno wyobravenie. Trqbwa da im pratim da chetat onowa razkazche w "Tochka na pristigane"

w treta kniga se kazwa - kogato ubiwat kloninga mu i kogato toj prashta drugoto syshtestwo pri tang-a na Afrika

We4e po4ti priklu4ih pyrwi tom (dwa glawi mi ostawat, angel4e, idwai si, 4e da wzema i sledwa6tite), pyk edno po-swqstno izwra6tenie ne namerih... oswen onowa sys sedloto, ma to e kato bled ly4 w mraka.... a takiwa nadejdi wyzlagah na taq kniga!!!

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

E ni va znam vii s Kopo kvi gi durvite

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Ni6to ni znai6 ti za podzemniq jiwot na kartofite;-)

Приносителят на настоящето е иэвършил всичко по моя заповед и за благото на държавата

Леле, като погледна преди колко време сте коментирали тази книга... направо нямам думи Аз пък сега започнах четвъртата част и после ако мога ще прочета другите макар и на английски, дано да се справя. Но съм съгласна с мнението на всички, че книгата е велика, просто невероятна.