Re: Clubs WAR - The siеgе / Фен клубове / Фентъзи

---Обсадата---

Звук... Поредица от звуци, тишина... Дума... Отново, тишина...
Думата - повтаря се и се усилва, кънти и изпълва възприятията ми,
докато настъпи разпознаването. Думата е име – ВаАамп, моето!

Нищо не виждам. Опитвам се да раздвижа тялото си в мрака
– ПОЧТИ успявам. Настрани няма мърдане, ръцете са като
приковани със скоби, краката също... ПАНИКА!
- Къде съм ? Какво е станало с мен? – въпроси без отговор...
КЛАУСТРОФОБИЯ! Див, панически ужас. Започвам да се мятам като
“затворен в бутилка”. Гърлото ми е пресъхнало, не ми достига въздух,
няма дори и за едничък вик. Потя се, извивам се и се гърча, но
мърдане няма...
В един момент, движен от делириума изхвърлям ръцете си нагоре. Могло!
Кокалчетата на пръстите ми реагират болезнено на срещата си с плътен
камък.
- Фиииииииууу! - Бавно изпускам насъбрания в дробовете ми въздух.
Оказва се, че всъщност съм се задушавал, защото съм го задържал .
Вече знам къде съм – в собствения си ковчег - лукс, първа вампирска класа
със стени от черен гранит и златни жилки вътре в камъка. Но стига
суетност...
- Мааму стара, кога ще спра да се плаша като младо вампирче, не ми отива
на вековете!?

- ВААААААААМП?
Мда, грешка няма ПРИЗОВАН съм...
Вляво от ковчега се намира статуята на старица, омотана в черни дрипи
и стискаща в ръце КОСА. Сега статуята свети и това се наблюдава само
в интерсетивния спектър от “надарените”. С моите сетива я виждам ту в
черно, ту в червено. Падам на коляно, в посока статуята и чакам.
Червеното сияние блесва застрашително и “плисва” към мен, обгръща
ме и ме прави това което съм! Мощна, висока фигура в черно, с очи от
“тлееща жарава” - АЗ съм Пратеник.

Новата задача е ясна, проста като фасул...
- Унищожи и заличи всеки спомен за ОНЕЗИ, които дразнят боговете!
Отиди Vamp и бъди Killer за героите на силата и магията .
ТЕ се събират и предлагат мечовете и уменията си срещу пари в таверната
“При Пиво”. Някакво третокласно кръчме, където сервират някакво
подобие на бира плюс бавносмъртница (разредена скоросмъртница).
Всички улики навеждат към подозрението, че кръчмарят сам си прави пивото....
И то не зад щанда! О, съвсем не...

Не получих куфарче с един милион и снимки върху пачките, нито
Скорпион или Драгунов*, но те и не ми трябваха, не и в тази реалност...
Не случайно ми викат ВампКилър. Силата още е с мен и с нейна помощ
съм си вършил бизнеса само с дума или поглед!

Обстоятелствата са необичайни. Оказва се, че таверната “при Пиво”, която
се явява целта на моята материална визита в тази реалност, всъщност
се намира в град-крепост във воено положение и подложена на обсада
от две враждуващи по м/у си армии, но обединени в целта си да го превземат.
(Явно засега са си изгладили различията, докато прегазят града, а после
ще се дърлят за плячката). Армиите са: - призрачните сили на Некроманта
и фанатиците на Пророка.
- Ха ха, какви гръмки имена!? Пазете се “костури” във “водоема” ви на
риболов излезе “баракуда”! С кой ли от вас да закуся пръв?!

* * *

Ефрейтор Непотребников се наведе предпазливо напред и рязко
се прикри. Три чернопери стрели с нисък писък прелетяха
м/у зъберите на бойницата и потънаха в гърдите на боеца зад него.
Воинът тъпо погледна стъчащите от тялото си пръчки, все така
безмълвно омекна, свлече се и метала по него издрънча при срещата
си с камения под на кулата.
-Идът гъдувете! Устриетъ вън! Гутви съ зъ утпор – “твърдо” изкомандва
началника. Отделение от тежки мечоносци – тигри, притича и се нареди
зад зъберите. Изглеждаха добре – снажни, уверени момци в тежки
люспести ризници, стискащи в ръце брадви и боздугани, на бедрото на
всеки от тях се полюшваше масивен меч. Но това беше в началото...

Тълпи от зомбита облечени в прогнили, остатъци от ръждясъл
метал и стискащи в ръце нащърбени остриета заливаха стените
от три дни. Срещу тях стрелите се оказаха безполезни. Немъртвите
тикаха напред огромни обсадни кули, блъскаха по портата с таран
и неуморно пъплеха по стените на обсадни стълби. Труповете
падаха, бутани от крепостната стена, но после бавно с поклащане
се изправяха и отново се връщаха в битката. Зад тях хълмовете бяха
покрити от кавалерия – воини с блеснали очи, извити саби и
мощни рефлекторни лъкове. От редиците им с писъци над стените
се носеше смъртта – залп след залп, облак след облак от чернопери,
дълги два лакътя стрели, които пробиваха брони и приковаваха
шлемовете към главите на рицарите.

Огън и стомана посрещаха нападателите. Катапултите изстрелваха
огнения си товар към атакуващата маса и старите кости горяха
като ланшна плевел на стърнище. После, когато редиците стигнаха
в подножието на стените реки от огнено масло се посипваха върху
атакуващите, но дори и горящи те не спираха да крачат напред.
И маслото не притъпи атаката. Зомбитата падаха безмълвно и
призрачните редици ги прекрачваха. Щурмът на стените започна...

Капитан Леополд водеше “летяща” команда. Той и подопечните
му леопарди запушваха с телата си всеки възникнал пробив и досега
се справяха добре. Но гарнизонът бе подложен на неистово
напрежение. Щурмът продължаваше вече трето денонощие и
крепостния ров беше пълен с изпочупени кости, а палисадите бяха
хлъзгави от пролятата кръв. Околността навън беше напълно
опустошена. Околовръз една миля от града всичко, което можеше
да гори, всяко дръвче или тревичка вече бяха погълнати от
пламъците. Грозни пушеци се издигаха над изтерзаното поле
- вече пепелище. Вятърът разнасяше облаци от отровни
изпарения и гъсти сажди полепваха по мокрите от пот лица на
прегърбените зад зъберите и вече отчаяни войници. Пощада не
бе предлага. В интерес на истината не бе и искана.
Черният прилив неумолимо пълзеше нагоре, редиците му
срещаха стомана и се разбиваха в нея, но неумолимо се
връщаха, вълна след вълна, след вълна...

Ефрейтор Непотребников се подпря на бойния чук и се огледа.
- Нъ майкъ ти в ****, копиле съкату! – изръмжа и с доволно
изражение погледна поредния, “прилежно” раздробен на съставни
части (като в час по анатомия) труп. Подритна едната още щаваща
ръка и после някак си изненадано видя как пръстите и’ се разтвориха
и рязко и злобно се свиха около глезена му. Ефри изрева като
"рогоносец" и се зае да направи ръката напрах с тежкото си оръжие.
-Нищътъ ни отивът нъ дупре, мъ никък ни утивът на дупре – помисли
си Непотребников. И тогава започна дъждът. Порой изсипващ се от
небето и падащ под ъгъл в лицата на защитниците. Гръмотевици
трещяха в небето. Светкавици падаха сред защитниците и ги
опичаха живи. А зомбитата налитаха с постоянство и
мъртвешка неотстъпчивост. Над крепостта падна сянка
на обреченост...

* * *

Ден 4-ти...
Кралица Дейви крачеше енерично напред назад из тронната зала,
а устните и бяха стиснати решително. Очите и “мятаха мълнии” и
погледите на мъжете, които срещаха нейния царствен взор н
езабавно си “уреждаха” среща с пода.
- Сянки, кога ще спре бурята? – гневно попита кралицата.
- Бурята отвън не се подчинява на силата ми – тихо промълви
вече бившият господар на бурите, докато лицето му изгаряше
алено от срам.
При новината придворните се спогледаха и направиха “одухотворени”физономии.
- Маг колко вълшебници можеш да отделиш да помогнат
на Сянки, че е дал засечка? – саркастично попита кралицата.
- Нито един! И седемте висши мага на гилдията са заети, едвам
удържат портата. Нечия, черна воля напъва да я повали. Без
НЕЯ, таранът дето блъска не би могъл дори да одраска митрила
по вратите, а сега те целите пращят – изрече придворният
магьосник.
- Това не е по силите на Пророка! – заключи той.
- Капитан Тайгър, вие с какво ще ме “зарадвате”? – Погледът
на Владетелката с обич се спря на едър воин, облечен в кована
броня и носещ с достойнство службата си на командир на тигрите.
- Хората ми по стените вече изпускат мечовете си от умора, а аз
нямам с кого да ги сменя. Досега не съм и чувал за такава обсада!?
Ония от вън сякаш идват за нещо вътре и сякаш ги води съдбата!?
Некроманта не може да потдържа такъв натиск и едновремено да
одържа контрол над немъртвата армия. Не и четири дни!!!
- Инфанта**, сваляй рицарите от конете и ги нареди зад стените!
Тигрите трябва да си отдъхнат. Леопардите отдавна са капнали и
не могат да ги сменят – чу се нареждането на Владетелката.
- Ама ние сме благородници.... Как така ще се “маризим” като
селяци? – с изненадан глас, натежал от превзетост, важно, важно
се
обади Иванушка трети царски син (другите двама наскоро се бяха
споминали).
- Алтернативата е да отворим портите и вие Престолонаследникът да
поведете благородниците в атака и да умрете на конете си като
рицари. Ония с тежките лъкове само вас чакат... Аз не моля, аз
НАРЕЖДАМ! МАРШ по кулите!
Благородниците се изнизаха “като пръдня”. След тях остана да се носи
във въздуха само миризма на ТЕЖКИ ПАРФЮМИ и да се чува
отдалечаващ се звън на доспехи...
- Лейди Фокс какви са данните от разузнаването?
- Шаркан (дракон-чо) още не се е върнал да докладва и данните,
с които разполагам са непълни... Сигурно е само, че Некроманта е
“изправил на крака” и градското гробище и го е “хвърлил” срещу
нас. Сега немъртвите са повече отколкото когато започнаха щурма.
Добре, че по съвет на Маг напръскахме със светена вода всичките
си бойци. Даваме толкова много убити, че ако беше “вдигнал” и
ТЯХ щеше да ни довърши. Армията на Пророка не участва в щурма,
само го прикрива. Не мога да проумея как Некроманта може да е
толкова наивен и да хвърля силата си срещу стените, докато
“верният” му съюзник му пази гърба? С тази тактика ни съсипват,
но в нея просто няма логика!?

Ден 5-ти...

Боят за стените продължаваше. Една храбра двойка изпъкваше
днес
с пораженията, които нанасяше над атакуващия враг.
Икю залитна. Крепостта се разтресе, вече за трети път днес, но
този път труса не отмина както предишните, а за постояно
останаха слаби вибрации Очите на Икю смъдяха, от падналите, от
тавана прах и мазилка и ушите му бучаха и той не бе съвсем
сигурен от какво точно – дали от труса или от високото ниво на
адреналина? Младият воин гордо се изправи и се “натопорчи”- в
буквалния и преносния смисъл на думата

- в ръката си
Икю стискаше смъртоносен итем – Брадва (ТМ). До него партньорът
му МИСТ-ър Силен-и-точен-в-окото му пазеше гърба с лък от клас
“Леголас”.

Маговете на гилдията падаха на земята един след друг. Умовете
им постепено губеха моща си и изчезваха в потока на насочената
срещу портата ярост. Мъжете се строполяваха съсипани, с отворени
очи. Погледите им вече бяха празни.
Силата насочена срещу тях постепено “изпиваше” мозъците им.
Дойде ред и на дъртият

вълшебник Маг да заеме
мястото си зад портата...

Едра сянка падна над сражаващите се. Златен дракон в бръснещ
полет мина над перваза над крепостната стена и пламъците, бълвани
щедро от устата му поразиха десетки немъртви. Змеят се приземи,
не особено удачно в средата на двора, зад портата, където се
размаза по корем. При докосването си до земята драконът прие
човешка външност и сега приличаше на миролюбив библиотекар,
с цайсите му и всички останали атрибути...
- Казваше ми мама да внимавам къде кацам. При това падане
може пак да ми е изпаднала някоя златна люспа! Тц тц, и тоя
канокулит хич не държи в мокро време – вайкаше се Шаркан.
- Защо се забави толкова? Научили КОЙ ги води? – попита Фокс.
ТЯ бе “долетяла” с аways още при първите признаци за
драконовото завръщане...
- Забавих се, щото не е лесно да сравняваш текст от манускрипт,
написан на старовампирски с архаичен иврит и после да го
преведеш на съвременен иврит и от там до някой “нормален” език.
Обаче си струваше, получих съвпадение от 75% и подозренията ми
се задълбочиха с нови 50%. Вече съм напълно сигурен, че трябва да
се измитаме оттук докато е време...
- Стига си дрънкал за творческия процес, давай по същество!
Какво става тук по балрозите***

?
- Изглежда се изпълнява ПРОРОЧЕСТВО. Ония ги води Пратеник и той
идва за някой тук вътре. Всеки който му пресече пътя ще падне...
- Какъв е този Пратеник за пръв път чувам за него?
- Носил е много имена и те са без значение, важното е, че той е
меча на боговете, техния палач… Давай да се омитаме докато е време?!

---To be continue---

Ваш: /VampKiller/

Скорпион и Драгунов* – модели картечен пистолет и снайпер,
любими оръжия на наемните убийци.

Инфанта** - престолонаследникът на кралство Испания.

Балрози*** - демони на мрака от творчеството на Толкин.

И ти ще ми говориш за стратегия?!

Kaкто и да е, ще се огранича със серия технически (тактически) забележки.
Отиди във Видин и разгледай Баба Вида, хвърли един поглед на Царевец във Велико Търново или Перперикон до Кърджали - всъщност всяка крепост или кале в България, оцеляла поне столетие. Ако намериш 1 (едно), което е построено срещу хълм, от който стените може да се обстрелват с лък, моля кажи ми къде е.
По въпроса за стрелците с лък: стига си чел Перумов, кавалерията е въоръжена с КЪСИ лъкове (ако не вярваш, седни на стол, така че облегалката да е пред теб и се опитай да си протегнеш ръката; след като го направиш прибави мислено от двете страни на юмрука по 1 метър дърво и се опитай да си представиш като как точно ще опънеш този лък седнал на мърдащ кон). Дълги лъкове има само пехотата (английските стрелци с дълги лъкове по-точно, останалите народи не са имали такива подразделения по ред причини).
За стрелбата с лък: стрелбата на дълга дистанция е по парабола. За да прикриваш щурм на стена ти трябва стрелба с право мерене (за да има по-добър шанс за улучване на мишена с размер половин човешки торс между зъберите на стената). За да стреляш с право мерене стрелците трябва да са близо (непосредствено зад щурмовите отряди).
Мечоносец - войник въоръжен с меч. Къде ги набута тия брадви и боздугани?
Екипировка за щурм на стена: меча, брадвата, боздугана (къси оръжия за близък бой) са добра идея - но няколко накуп създават излишна тежест за щурмовака - той трябва да е лек и бърз (да се покатери по стълба под обстрел и веднага да освободи място за следващия във веригата). Пропускаш щита - много добро съоръжение, което и до ден днешен не е напълно снето от въоръжение. Придвижването към крепостна стена в "костенурка" е използвано в Европа и Азия още преди Новата ера и си остава основа тактическа маневра при щурм на укрепление чак до превъоръжаването на армиите изцяло с огнестрелно оръжие (тогава пък и крепостите променят вида си). Малкия щит върши добра работа при катерене по щурмова стълба - момента, когато войника е най-уязвим.
Обратно - снаражаването на защитниците само с оръжие за близък бой не е особено добра идея. Повече работа ще им свършат копия, пики, алебарди - дълго оръжие + задължителните прътове за избутване на подпрените в стената стълби. И не пропускай камъните - един прост, тежък камък пуснат от върха на стената спокойно ще счупи дървена стъба по средата, а падането от високо ще види сметката на щурмоваците.

За останалото - доста неща могат да се кажат, но Шаркан определено на живо не си го виждал.

TANSTAAFL