Просто ми е любопитно, дали в съвсем близкото бъдеще човек няма да бъде лишен от възможността да мечтае и от желанието да си спомня... И ако да, то аз какво съм?
:-|

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.

Никога. Единственият начин това да се случи е човекът да престане да бъде човек. А мен не ме вълнува особено какво ще се случва с не-хората.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Страхотен въпрос!!! Поздравления! Макар, че темата е толкова обхватна, че просто спокойно може да се разпадне на 2-3 по-малки, които от своя страна пак ще са си огромни и т.н., но в случая някак не мога да се концентрирам върху това КАКВО казваш, докато усещам disturbance in the force по отношение на това ЗАЩО го казваш...
Какво има всъщност?...

А иначе - напълно съм съгласна с Боби - човекът винаги ще мечтае, това е толкова дълбоко биологично вградено в нас, че просто няма как и с топ да се помръдне, най-малкото докато сме още хора :). Любопитната маймуна, която се е вдигнала на 2 крака за да вижда по-далеч, просто има нужда от своите миражи за да върви напред. Винаги съм смятала, че ако се прави герб на човечеството, основният елемент в него трябва да е огромно Гладно Око (друг е въпросът как да се нарисува) - онова за което се гърчим в ада на собствената си видова съвест и все пак същото, което ни кара да се движим напред и нагоре ad astra per aspera.

Човечеството е чудесно!

"Човек може да влезе в ада яхнал собствения си език" - Пророк Ишкибъл

Може би. Ако за теб "Човек" значи "мечтаещо същество". Но мечтите са отражение на копнежите на човечеството, а ако всичко върви по план, то няма да има защо да се мечтае anymore. Искам да кажа, гледал ли си "Матрицата"? Ако да, sure разбираш какво имам впредвид. Ако човек може САМ да програмира светът, в който живее, а не знае, че този свят е изммислен, то той ще има ли мечти? И ще вижда ли смисъл в мечтаенето?

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.

Благодаря!
Та така. Kакто казах и на Boby, човек мечтае, докато има тази възможност. Кажи ми, ако човек се превърне в Homo Telepaticus и съзнанието на всички хора се свърже (Александрист съм, между другото), тогава пак ще носим по- голямата част от нас, нали? Тъп въпрос. Но идеята ми е, че когато си ЕДНО с всички други хора, няма да мечтаеш... не знам защо, но така си мисля поне аз...

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.

Ако не си гледал "Шоуто на Труман", гледай го.
А колкото до мечтите, основната движеща сила на човека не са те, а неговото незадоволимо любопитство. Човекът винаги търси новото, онова, което ще го изненада, недокоснати досега късчета информация. Ако можехме сами да програмираме света, в който живеем, много скоро наличната ни информация и всички възможни комбинации от нея биха се изчерпали, което би довело до всеобща скука и последваща промяна на статуквото.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Дори при наличието на телепатични способности не е задължително отделните личности да изгубят индивидуалността си. Дори е малко вероятно това да се случи.
Освен това тази тема е разработвана сигурно милион пъти, особено в научнофантастични произведения. Горещо ти препоръчвам да прочетеш "Четвъртото измерение" на Робър Сойър.

btw Какво ще рече "александрист"?

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Александрист - ами, това е една от хубавите думи в "Лабиринта на отраженията" (или нещо подобно). Александризмът е религия, според която в бъдещето хората ще бъдат електронни импулси в гигантски компютър. Основите е положил някой си Александър със своите произведения.

Ще останат личности, така ли? Добре, да добавя още детаили: Безтелесна форма на съществувание, пълна свобода на действие. Да, пак ще поспират за малко, горко мечтаейки за по- добра антивирусна програма, но мислиш ли, че мечтите (или любопиството) биха могли да продължат да тласкат напред хората?

Всъщност, прав си. Не сме се юрнали да ставаме безтелесни, а сме се насочили към космоса. Само че един ден, тук, на земята, всичко ще бъде позволено, на всичко, което ни интересува сега ще бъде даден отговор, и тогава какво ще стане с фентъзито? :-j

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.

daaaa, liubopitstvoto.
това същото любопитство, което ни бута напред... ни бута напред. Чао, магия, Чао мечова и лъкове... миналото няма бъдеще, така ли?
Аз смятам, че по принцип мечти няма. За какво си мечтаеш ти? Виж, за тед не знам, но аз искам само нова видеокарта и отнякъде да изкочат двестатина лева да си накупя хубаво книжки. Това не бих нарека(/ъ)л мечта.
Разбира се, ти можеш да кажеш : "Чакай бе, хората си мечтаят за световен ред и т.н.!"
Може и да казват така, да. Мооооже и да си мислят че е така. Но самата ни природа е такава, че можем Пламенно да желаем само слава. И, може би пари.
А в бъдеще какви опасности ще има пред евентуалният герой? Възвишената цивилизация, в която ще се превърнем някой дае (ех, мечтиии ) няма да има НУЖДАТА от мечти и герои.

"Живот" е дума, която само мъртвият разбира.

Дори един ден да знаем отговорите на всички въпроси, които ни интересуват сега, всеки отговор води след себе си още много въпроси. Информацията във вселената е крайна точно толкова, колкото е крайна и самата вселена. Докажи едното и ще докажеш другото. Поне в момента няма яснота по върпоса за крайния или безкраен характер на вселената. Но дори и количеството информация във вселената да е крайно, т. е. самата вселена да е напълно познаваема и описуема, то е толкова голямо, че моментът, в който цялата тази информация ще стане достояние на хората, е толкова отдалечен, че не е ясно дори дали самото време ще съществува като такова. Поради това ми се струва, че няма начин да се предвиди развитието толкова далеч напред. Човешкото въображение е способно да екстраполира на базата на ограничените данни, с които раполага, но ми се струва, че нещата, за които говорим, са далеч извън възможностите му.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy