Преди да оставя тук приказката за пораснали деца:), която написах, искам да ви покажа нещо, което много ми харесва:
http://www.ishaah.com/Ibelieve.htm
http://www.ishaah.com/Dream1.htm
http://www.ishaah.com/Nvrsilent.htm
и
Being Thankful: http://www.ishaah.com/Thankful.htm
An Irish Blessing: http://www.ishaah.com/Blessing.htm
~Wishes~: http://www.ishaah.com/Wishes.htm

а сега ето ви приказката:)

................................................................................................................................
“О МИГ ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…”
“Фауст”


Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди….. Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъмняла от патината на времето…
В тухлената камина тлееше огромен дънер, пропукваше и хвърляше искри, като разпръскваше ухание на борова смола. Огнените пламъчета се виеха в чудноват, хипнотизиращ очите танц. Пред камината се бе свил на кълбо огромен тигров котарак, който доловил раздвижването бе наострил уши и впил очи в господарката си, сякаш искайки да прочете мислите й и предусети желанията.
А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който я спохождаше вече няколко нощи. Отново пред вътрешният й взор се появи картината на пенливият водопад, хвърлящ водни пръски, който с грохот отнасяше водите си към близката река. Тя се виждаше застанала на голям камък, протягайки ръка към водната завеса.
Внезапно всред кристалната вода се завихриха концентрични кръгове от които се показаха две ръце, които нежно хванаха нейната, а след тях изникна и едно мъжко лице със силни волеви черти, сякаш бе изсечено от камък. То я гледаше умолително и й говореше беззвучно. Меко, но настоятелно ръцете я притегляха към себе си, а в очите му се четеше гореща молба.
Тя се виждаше отстрани как пристъпи напред, премина водната стена и всичко около нея шеметно се завъртя, променяше аморфно цвета и формата си, разливаше цветове и багри, завихряше се в поток от време и пространство, притегляйки я напред към неизвестността.
А тя така желаеше да се потопи в неизвестноста, сякаш само това бе искала от деня на рождението си ....желанието страстите й бяха в кръвта , гореща като ..... пламъчетата от камината
и диви и необуздани като тигровия котарак който сякаш я следеше с поглед ..... и тя …
..тя се потопи в бурния и грохнеш водопад от ...усещания и докосването на водата беше като допир на мека коприна а ръцете бяха така силни ... и така сигурни
протегна ръце и се потопи във вълшебна синя светлина

чувстваше се едновременно така слаба и така сигурна както никога досега
сигурна че ...това което става няма да се повтори и трябва да се наслади на мига ..... който и се стори цяла вечност ...
Отразената светлина на хиляди малки кристали се отразяваше във водата и те блестяха с цялата си неземна красота осветявайки всичко наоколо ...
а Той все така мълчеше и не казваше нищо сякаш не искаше да нарани с нещо тази прекрасна гледка.
В миг нещо изпращя в камината и тя за миг се разсея от тази прекрасна гледка …но привличането беше така силно че сякаш бе завладяло цялото и същество ...
Те тръгнаха напред плахо и ...леко сякаш не стъпваха а се носеха над земята...
Кой беше той ...от къде се беше появил ... постоянно си задаваше въпроси и все така постоянно сякаш не искаше да си отговаря ... за да не развали нещо от магията обхванала я за този прекрасен миг от вечността...
Някакъв вътрешен глас и казваше че иска да му се довери че този миг ще е така прекрасен че .... няма да и се иска да спре
Постоянно цветовете около нея се сменяха в прекрасни съзвучия в едно с всичко около тях ... пурпурно .... и розово ...
така дълбоки и така ярки че ослепяват за миг ...
една цепеница падна в камината и наруши божествената тишина в която се бе потопила ....
но усешането не я напускаше ..... искаше да му се отдаде пак ..
на усещането .... на водопада .... на мига безвремие ...
но Тя избяга .... събуди се от мига който и се стори тъй прекрасен че даже не и се вярваше ...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

izvinqvai, 4e ti skapvam romantikata ama ti na kolko si godini? misli6 li, 4e kato mine6 20 pak 6te gleda6 po tozi na4in na TIQ ne6ta?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, ама днес не ми е тактичният ден...

Та какво искаше да ни кажеш с тази история, щото аз не се сетих

...for you, only for you...
Puppet girl, your strings are mine!

Скъпа Лейди, вероятно съзнанието Ви е леко поразмътено от водораслите в Езерото Ви, та не можете да се сетите:)
А и щом не Ви е тактичният ден, не е проблем...
Мога да Ви почакам:)))
И като помисля....как се изразявате..."бълвоч"...мммммм ужас....този език най-малко подхожда за устата на една Лейди:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Никак не ми хареса това, което другите са написали. Толкова ли са слепи, че не виждат красотата на онова, което си написала? Нима Зелазни не е писал със същата увереност също толкова красиви неща? Чудя се него кой го е питал за възрастта му или му е казвал, че написаното е бълвоч. И за да подкрепя твърдението си ще цитирам "Роза за Еклесиаста" - Не! Никога не тълкувай розите! Мириши ги, бери ги радвай им се. Живей за мига. Дръж се здраво за него. Но не искай от боговете да ти го обясняват. Тъй бързо отлитат листата отвяни от вятъра... И това ли е бълвоч и той ли е спрял да вярва в това? Не! Само докато има нещо, в което вярваме ние ще сме живи, а да вярваш в красотата е най-сигурният начин да живееш!

We walk away from our dreams afraid we may fail or worse yet - afraid we may succeed.

Точно това исках да видят другите в моя малък подарък за тях...
Красотата, която би могла да спаси света....
Радостта от свежата утро, от капчиците роса по тревата, слънчевите лъчи и вятъра, играещ си с косите ти....
Красотата, която ти помага да оцеляваш.. съхранява детето в порасналия човек, което му помага задълго да остане млад и да не става жертва на стреса...
Тези, което не разбират това са за съжаление...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Къде я видя красотата тук? Това произведенийце е като порноразказче с пропуснати по-пикантни сцени. Клишета от начало до край. По-добре го допиши, гарнирай го с малко снимков материал и го изпрати във вестник "Чук-чук". Ще му се зарадват.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Ами на коя да е Лейди не знам, но специално на моята персонажка и подохожда много. Все пак съм отрицателен герой

...for you, only for you...
Puppet girl, your strings are mine!

Ами не го намирам за красиво, въпрос на вкус.
По-важното в случая е, че не намирам смисъл в написаното. Губи ми се идеята, разбираш ли? Без идея, това са просто думи, подредени в някакъв ред, нищо повече....
Пълно е с някакви супернеобосновни силни емоции, които по принцип се предполага, че трябва да значат нещо, но нищо не значат! Нямат никаво значение за 'развитието на действието', макар че и такова много остро липсва...
Вижда се, че някой чувства нещо, но не се разбира защо и какво...
И къде му е смисъла...??!?

...for you, only for you...
Puppet girl, your strings are mine!

Редактирано от Lady of The Lake на 25.06.02 12:27.

Хубаво нещо сте написала, милейди, но ще го види онзи, който има очи и ще го чуе - който има уши
А иначе, по принцип не можеш да разкажеш на слепия за слънцето, на глухия за Бах и на конформиста - за борбата...