Re: Къде ги четете / Фен клубове / Фентъзи

Наистина един, много надарен крадец трябва да призная. Пише
много увлекателно и книгата се оставя само след прочитане. Има
таланта да грабва вниманието на читателя и да го кара да "краде"
от скъпоценното си време.
"Сагата за войната на разлома" е едно от най-добрите неща,
които са ми попадали напоследък и се чувВвствам задължен да
я изкоментирам. Сега на виниманието на лицето подвизаващо се с
никовете "Пам Омсфорд" и "Лорд ъв да римис" - Как се прави свят
ала Микдемия?

Микдемия всъщност си е добрата стара майка Земя, а нашият "надарен
крадец" е забъркал един страхотен мишмаш за да я направи фентъзи
свят.
Кралството с двете си половинки - източнота и западната, предс-
тавлява средновековна Европа от гледна точка на Англия. Като
източната и част представлява остров Англия, а западната континента.
Абстрахирайте се от мащабите.
Дори и днес англичаните наричат себе си островитяни, а жителите
на континента европейци. Рицарските армии на кралството, с тяхната
тежка кавалерия и масовата употреба на арбалети, плюс мощния,
далекобоен английски лък ме навеждат на такива мисли. Столицата
Риланон се римува пърфект с Авалон :)) и това едва ли е случайно.

Грабнете сега мислено тази фентъзи Европа и я "пренесете" на изток,
в Японско море на мястото на днешна Япония и я направеде съсед на
Империята Велики Кеш (средновековен Китай). Защо казвам че това е
Китай ли? Такива асоциации ми навява с неговите имперски порядки и
най вече забранения град. Много прилича на тронът на дракона
- упадачната китайска империя под монголско владичество.

"Изпарилите" се Японски острови пренесете през разлома и ще получите
империята на цураните. Войните с техния войнски кодекс са си нашите
изчезнали самураи. Императора е с титлата, но не разполага с реалната
власт, която е в ръцете на "Господарят на войната", или Шогун по
японски :)) Япония е бедна на ресурси и в действителност там стоманата
е била кът. Войните се бият в бамбукови брони, а само владетелите и
най изтъкнатите им войни са притежавали ризници от стомана. Все пак
смятам, че Фийст е прекалил, когато е написал, че и оръжията на цура-
ните са от дърво, слепено със специална смола и с якоста на стомана.

Отвъд "Безкрайното море" (Тихи или Атлантически океан) е преоткрития
континент Нови(И)ндус, който навява асоциация за ... Индия.
Материкът с неговата държавна разпокъсаност прилича на Индия от
епохата на маратските княжества (точно преди да ги колонизират
англичаните. Град с името Махарта, армия от бойни слонове, титли
като раджа и обращения като "сахиб" говорят сами за себе си. Разбира
се всичко това е някак си добре прикрито зад структурата на общество,
с много интересната наемническа форма на армиите, която май пък е
открадната от средновековна Италия, с нейните градове държави,
защищавани от елитни отряди наемници, наемани от гилдиите на
търговците на Венеция, Генуа, Флоренция и т.н.

Коридорът на световете - това е новата форма за пътуване през сенките
и не е лошо като идея, но ние знаем...

Валхеру срещу боговете във войните на хаоса - това ако не е откраднато
от гръцката митология аз ще си посипя главата с пепел и ще поема обет
за "импотентност" :PPP
Титаните старите владетели на света, низвергнати от боговете в тита-
нична битка и хвърлени в мрачния Тартар, а Ашен Шугар предателят
валхеру напомня на титана Океан, койте се бие срещу събратята си и
за боговете.

Панатийците или студенокръвните змии. Ами някой да е чел "Конан" на
Робърт Хауард или "Къл Завоевателят"?Там Прастарите врагове на човеш-
кия род отдавна присъстват...

Не искам да ме разберете погрешно - сагата е супер, но си е едно
голямо крадене, а после разбъркване на получения таратор с вилица :))

Добре

Хареса ми нещо, което казваш и аз също заставам плътно зад
него "личното ми предпочитание е към магията като най-важен
за мен елемент на фентъзито".
Ще се съглася също, че историята се изчерпва в средата на
втората част. Пъг/Миламбер и за мен е най-интересния
персонаж и определено можеше да бъде наблегнато повече
на "кариерата му", за сметка на благородниците в кралството.
Останах си с някой съмнения, че Пъг е син на Макрос, но уви
недоказуеми. Пъг трябваше да е загубил и половината си
сила, след като разлома бе затворен, но не му личеше особено :)
Обучението му за велик беше много авангардно с идеята,
че той сам трябва да осъзнае, когато е готов да мине
следващото "стъпало", а учителите му само подготвят ума му
за промяната. Изпитанието на кулата изобщо не ми се стори
такова, а по скоро като някаква машина за обучение на мо-
зъчно ниво. За един миг му набиха в главицата на Миламбер
древната история за произхода на цураните, посочиха му
кой е "врагът" и как ние великите местим звездите... То
излезе, че пак Макрос им е свършил работата де, само дето
те - великите (има някаква ирония в титлата) дори не са го
разбрали :))
"Кралицата....." се явява пряко продължение на третия том,
който по моето скромно мнение си е писан само за парици...
Какво ме подразни най-много? - оракула и камъка на живота.
Относно драконите със своите съкровишници и джуджетата
миньори мисля, че това е вече "константа" за жанра. Ако щеш
и всеки новоизпечен автор дори и не се замисля, когато ги
включва в този им вид.
Някой да е забелязал файда от оракула? Защото аз не...
Камъчето пък е дело на валхеру и трябваше да е най-мощното
им оръжие във войната срещу боговете. Интересното е обаче,
че драконовите пълчища са излетели без него и са били сразени.
По време на битката за Сетанон, камъкът на живота пък по
собствена воля прецака и низвергна създателите си. Пълна
логическа глупост според мен.
Подразниха ме и благородниците. Ама как не можа да се намери
в цялото кралство и то в продължение на две, три поколения
една знатна особа, която да не милее за благото на поданиците
или просперитета на кралството (изключението е само лудият
крал Родерик)? Как само се прощаваше на стари врагове и не са-
мо се помилваха, а даже им се раздаваха херцогства? Липса на
всякакъв реализъм. Та за едното голо подозрение съвсем невинни
хора са отивали на дръвника не веднъж или дваж. Елфите и
тъмните елфи (моредрел) са супер подценени за сметка на хората.
Цураните са истенски "деца" в стратегията

И все пак не е лошо, ако се абстрахираме, че краят е предизвестен.

Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш