Най-вероятно всички вие сте чели Виктор Пелевин. Той несъмнено е велик автор с изключителни произведения, но по-специално тази повест направо ме прати в дълбоки размисли. Откакто я прочетох /макар, че е само една книга/, съвсем престанах да вярвам, че хората някога са били в космоса. Дали защото книгата е толкова силна, или защото по някакъв начин е затвърдила мои по-ранни заключения и опасения за това. Всъщност, това е и произведението, което лично на мен най-много ми харесва. Толкова е реално до бруталност, толкова е живо, движещо се и агресивно, че признавам си ме потресе по начин по-който го направи "Спесителя в ръжта" но 10 години по-рано. След това мога да наредя "Принцът на Госплан" заради невероятната фантазия и колорит, заради неповторимата смеска от битийно и фантастично. Следват "Чапаев и пустотата", "Жълтата стрела" и др. и др.
Може би защото съм недоскив, не съм виждала до момента някъде да се обсъжда творчеството на този руснак. Но бих искала да прочета какво мислят другите за него.

с въртящ момент

Ами споменава се чат-пат, но в клуб "Фантастика", тук не съм виждала.
Темата ти ме подсети колко голям стана списъкът с книги, които искам да прочета незабавно

написано е, че е турбореалист ... хехе .. даже и звучи тъпо!

с въртящ момент

Да, говорехме, но за Пелевин каквото и да се каже, все е недостатъчно... абе не мога да намеря думата сега - дилетантско може би. Все едно току що запознал се с висшата математика, да седна да говоря за Гаус или Коши.

Освен това народът има сериозно да наваксва с Пелевин - и аз съм доста назад, въпреки че му имам всичко. Сега - с излизането на Generation П като книга на български - духовете се пораздвижиха, но според мен "грокването" на Пелевин тепърва предстои. В световен план той отдавна е знаменитост - всичко, което напише, веднага се превежда и издава на английски, немски и френски. Младите и интелигентни хора на запад го наричат "говорител на нашето поколение". А Кръстьо Кръстев сполучливо охарактеризира творчеството му като нещо, което изправя пред теб действителността и ти показва скритите от погледа механизми, които я движат. Ето затова за осмислянето му наистина е подходяща думичката "грокване".

И в тази връзка пак повтарям - новото произведение на Иван Попов (българин), което ще излезе и като книга, според мен забива в земята дори Пелевин.

Бог е в нас и ние сме в него... Но по-добре Бог да е вътре, отколкото ние.

Терминът "турбореализъм" може да се разглежда в светлината на думите на Кръстьо Кръстев - виж другия ми постинг. Може да звучи тъпо, но е натоварено със сериозен и многопластов смисъл.

Бог е в нас и ние сме в него... Но по-добре Бог да е вътре, отколкото ние.

А кой е Иван Попов и какво е това произведение, с което ще забива Пелевин?
Т.е. малко повече инфо за какво се отнася?

Иван Попов е несъмнено близко до Пелевин, но да го нам си там си какво си, малко съм скептично настроена. Писатели като Пелевин се раждат такива, те са неподражаеми и затова, без особени усилия успяват да хвърлят във въздуха всички клишета и устарели вече форми. Другите им подражават - дълго и мъчително, някои даже много успешно. Начинът, по който пише е толкова уникален, че зачетеш ли го нямаш време дори да осъзнаеш кога е успял да те омотае, да те стигне, да те стисне ... изобщо невероятен манипулатор. Поне на мен той ми действа.

Иван Попов прави нещо средно между Пелевин и Калчев, поне това, които четох от Мисията в Лондон не бе Пелевин, но има няколко разказа, които имат тази атмосфера на изкрейзира псевдореалност.

Този термин, не подходящ нито смислово, нито като звучене, четох реди време друг термин за него, който беше доста по-точен. Май включваше думата "пънк" - спомням си, че ми хареса.

с въртящ момент

Не е ясно колко ще го забива, как, къде, в кой бар и т.н.
По-скоро трябва да изчакаме издаването на въпросното творение.

Ad astra per aspera

За Пелевин вече писах няколко пъти, нямам какво да добавя. Ако не те мързи, Грахче, виж списъка с постингите ми - там има конкретни критики към него. Ако те интересува.
Смущава ме прехласването по този автор.
Той е твърде разпилян и не развива нови идеи, а сменя декора. Понамирисва ми на гурута, секти и промиване на мозъци. А че пише гладко - пише.
(ето, пак не се удържах да го гризна, пфу и с тая уста ям!)

...Грахче. Това не е Иван Попов, а Алек Попов. Нямат нищо общо. А колкото до Иван Попов - новата му книга "Хакери на човешките души" наистина удря в земята Пелевин. Просто е по-интензивна, по-наситена, по- , по-, по-...

Бързата работа - срам за ТауМайстора.