Нека си изберем за детство всяка възраст до 10-12 години.
Кои са били любимите ви книги в детските години? За какво обичахте да четете - палави хлапета, рицари, индианци, пирати, принцове/принцеси, магьосници? Леки и забавни истории или по-сериозни и тъжни книги? Има ли книга, която значително да е повлияла на тогавашното (или сегашното) мислене? Случвало ли ви се е някоя книга да ви натъжи ужасно и да ви разплаче? Смели ли сте се на глас на някоя книга?
Ей такива работи

To hear, one must be silent.

В по-ранното си детство умирах да чета "Емил от Льонеберя", "Пипи дългото чорапче", "Мечо Пух" и други такива. Малко по-късно се запалих по Майн Рид и Карл Май, а след тях дойдоха Емилио Салгари и т. н. А когато се запалих по фантастиката, за дълго време спрях да чета каквото и да било друго. И до ден днешен вземам в ръка книга, която не съдържа фантастичен елемент, с огромно предубеждение и неудоволствие.

Adversus solem ne loquitor.

10 - 12 хммм... тогава бях на някаква мания Астрид Линдгрен и прочетох всяка книга до която можех да се добера - "Островът на чайките", "Малките детективи и гълтачът на мечове" , "Мили мой Мио" (която май не беше особено интересна) , "Мадикен" , "Расмус и скитникът" , "Кале детектива" , "Кале Бломквист живее опасно", "Карлсон, който живее на покрива", "Ето го пак Карлсон от покрива" , "Емил от Льонеберя" и разбира се "Пипи Дългото Чорапче". Май това бяха на Астрид... може да има и още, но повече не се сещам. Някъде в тия години прочетох и "Приключенията на Незнайко". Но можеби от всичко прочетено най-много ми повлияха "Тримата мускетари" и "Клетницие" на Юго

I want out...To live my life and to be free

повечето, да не кажа всичките книги на Астред Линдгрен, повечето "индиански писатели", Карл Май най-вече, Древногръцките легенди и митове - онова дебелото кафяво издание.Толкин. Повлияване... "Съкровището в сребърното езеро" ... не знам колко точно пъти съм я чел, но определено е над 15-20 ... имаше нещичко в тая книга, което ми разпалваше въображението ... лошото е че когато преди 4-5 години опитах пак да я прочета ... ами не ми се отдаде ... може би съм порастнал, а може би съм престанал да я разбирам :)

Иван Окафезеният

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players

Емил от Льонеберя- 11 пъти, Пипи- 13 пъти, след това следват Карл Май, Урсула ле Гуин- Магьосника от Землемория, Летец за особени поръчения- ако си спомняте не се сещам кой беше автора и. т.н.

А плачех на "Дейвид Копърфийлд" в самото начало като спеше в кучешката колибка. И Разбира се Билбо Бегинс или дотам и обратно, и Задругата на пръстена когато излезе за първи път, само че тогава май бях на тринайсет. Ако си спомняте вторият том от Властелина излезе чак около 5 години по късно.

Спомням си от летеца за особени поръчения една реплика, т.е. от Далечните тръбачи, питаха главният герой който беше около 35 годишен, на колко си години и той отговори, "Разбира се, винаги на 13".

Поздрави

"Do or do not, there is not try. "
Joda- StarWars

Hmmmm, Astrid Lindgren...ljubimata mi knijka beshe "Bratjata s lavski sarza"...ei, tova mi napomnja da si ja preprocheta , druga kniga, kojato mi beshe vlezla pod kojata beshe "Prikazka bez krai" (Marsel Eme), kakto mnogo obichah i Jan Bibijan...vsashnost mnogo sa..., no tezi knijki mi bjaha ot ljubimite...i sega si gi obicham...

"Любовта е като шарката- всички трябва да я изкараме"
Джером Джером

Редактирано от leona на 24.04.02 11:06.

Принцове,принцеси и магьосници, но тогава рядко попадах на такива книжки.
Сега им завиждам на децата!
Много обичах книжките за Незнайко - на луната; в слънчевия град; другите приключения.
Джани Родари-всичко до което съм се добрала; и индианци!

Малка корекция - автор на 'Приказка без край' е Михаел Енде. Много любима книжка.

To hear, one must be silent.

"Spartak" - chel sym go edna duzina pyti i wseki pyt namirah po neshto propusnato...

Izchel sym i wsichko, koeto uspqh da dokopam ot Karl Maj, Main Rid i prochie

"indianski" awtori... Fentyzito go otkrih kato vanr blagodarenie na Konan na Robyrt

Hauyrd... I dosega ne sym sreshtal opisanie na bitka kato tazi w prohoda Shamla

towa e prosto shediowyr!

Спомням си, че от момента, в който научих буквичките гризках всичко, на което имаше подредени такива.
Ако трябва да си изброявам настолните книжки, много дълъг списък ще се получи. Ще спомена само, че в по-ранното детство беше "101 далматинци", а малко по-късно стана "Тримата мускетари".
Друга книжка, които много сериозно се отрази на психиката ми, както може и да ми личи , е "Крал Артур и рицарите на кръглата маса" - една малка книжка на Роджър Ланслин Грийн или нещо такова
Но като цяло Мускетарите ми беше най-четената

Сега се сещам и за една друга книжка - Пиратите. История на пиратството и биографии на прочути пирати. Най си обичах Мери Рийд. Яка мадама, а когато някакъв кретен извикал на дуел гаджето и, тя го нарекла с такива думички, че оня се видял принуден първо с нея да се бие и си намерил майстора

Изобщо такива неща винаги са ме впечатлявали.

...и след целувката краставият принц се превърнал в прекрасна жаба!