Искам да ви питам според вас не й ли куца нещо на съвременната ни технически напреднала циливилизацийка?

Не сме ли прекалено консуматорски настроено общество забравило чест и достойнство, приятелство и преданност?

На мен лично ми се струва, че технологичния ни напредък е далеч по-бърз от духовното ни развитие. Дори смея да твърдя, че имаме регрес по втория показател.

Разбира се осъзнавам екзотичността на подобно заявление направено със средствата на модерните технологии. Но аз не съм против тях. А против това могъщи сили да попадат в мизерни душици.

Направо ми е доста чудно как още не сме се гътнали в някой ядрен апокалипсис

Сигурно защото мизерните души и безстрашните фанатици се страхуват за живота си и понеже няма (за сега) печеливша стратегия се дебнем изпод фалшивите думи за мир.

На времето генералите са били лидери защото са били начело на войската, днес удобно пафкат в бункерите.

Действително прекалих май с този офф топик, но ми е интересно какво мислят хората четящи фантастика и фентъзи.

На прав път ли сме?

Arte et Marte

Редактирано от Remmius на 02.04.02 15:15.

На път ли сме ?
Според мен по-скоро сме вълна.

Ad astra per aspera

Arte et Marte

Концентрична.

Ad astra per aspera

Като от камък хвърлен във вода а?
Харесва ми алюзията

Arte et Marte

Да, само че вълната не е равномерна, а и май расте вместо да затихва.

И освен това не мисля, че има такова нещо като 'съвременна цивилизация', просто защото не живеем в монокултурен свят.

Ad astra per aspera

вече сме далеч по-глабализиран свят, от когато и да е било преди, и макар да има някои запазени характеристики на конкретния бит, народност и т.н., като цяло всеки е доста потопен във вълната . Друг е въпроса дали е във върха, средата или към основата й.

Arte et Marte

Изобщо не се притеснявай за екзотичността на заявеното от тебе виждане.
Защото подобна теза е била лансирана още в началото на миналия век.
Е, друг е въпросът, че сега контрастът е много по-силен, и противоречията се виждат по-добре.
Връщане назад не може да има, разбира се и никога не е можело.
А удържането на положението се крие в осъзнаването, че колкото и да е трудно да хванеш тигъра за опашката (моля tiger да не се засяга ), истински страшното започва след като го пуснеш.

Значи монокултурността е в процес на ставане, но все още не е.
В момента човечеството е по-скоро като водната повърхност след изсипването на дузина камъни на различни разстояния .

Ad astra per aspera

Това мнение страшно ми хареса! Не, че съм съгласен с него или че засяга същината на проблема, но е много интересно формулирано!

Adversus solem ne loquitor.