какво повече да кажа
и аз така мисля, макар че ми се ще да вярвам, че не в тъмните векове а в древния свят хората са били по достойни

Arte et Marte

- Ех, а какво беше в доброто старо време!
- Да, а пък днешната младеж не уважава никакви ценности.
Подлсушан разговор между двама пенсионирани шумерски писари.

Доброто старо време всъщност никак не е добро, а просто е забравеното лошо старо време. Човешката памет е доста целенасочена в това отношение - имаме афинитет към несъзнателно забравяне на лошите спомени и възвеличаване на хубавите. Ако не беше така, не знам дали щеше да има човек, който още не е превъртял окончателно. В крайна сметка май натам сме тръгнали, но (слава богу) пътят е дълъг.

Adversus solem ne loquitor.

според мен от размазването на главата на противника до хвърлянето на атомна бомба над многохиляден град има само една крачка. Тази крачка отдавна е измината.

Смея да твърдя, че пътя извървян в посока на хуманизма и мирното съжителство е съразмерен, ако не и по-голям от техническия прогрес.

Ad astra per aspera

Възможно е и да си прав. Но въпросът не е в това дали пътят към хуманизма (ако си позволя да използвам твоите определения) е по-голям от техническия прогрес, а просто дали е достатъчен. Нямаме база за сравнение или стриктно определение и затова сме принудени да приемем, че е достатъчен поне до момента, в който някоя заблудена ракета с ядрена бойна глава се взриви над главите ни. А тогава вече няма да ни пука, нали така?

Adversus solem ne loquitor.

Отстояването на идеалите днес струва много по-малко. Винаги можеш например да си направиш сайт в Интернет от който да тръбиш своята позиция.

А в миналото обичайната практика е била на многознайковците да им кръзват езиците.

Ad astra per aspera

Смея да твърдя, че за човека (като обобщение на всички индивиди, доколкото това е възможно) такова нещо като 'достатъчно' няма. Затова в социалните науки се използват предимно относителни измерители от типа:

:едно време еди колко си умираха без възмезедие и несправедливо, а сега са 100 пъти по-малко."
"едно време 30% умираха до 5г. възраст от болести, а сега са 5%" ...

И така нататък...

Ad astra per aspera

Да, но според науката, наречена статистика, корелацията трябва да се докаже.
Имам предвид, че е несериозно да твърдиш, че "едно време 30% умираха до 5г. възраст от болести, а сега са 5%" , защото ценноста на човешкия живот се е повишила, а оттам и моралът е станал по-извисен. За това може да има и други причини - например напредък на технологиите, времененно подобрение на епидемичната обстановка в следствие на неизвестни причини и т. н.

Adversus solem ne loquitor.

Щото в морето от сайтове кой ще те чуе наистина?
А едно време ако кажеш нещо накриво и хората години са говорели за този който е дръзнал да направи това.
Сега сме преситени направо претъпкани с информация

Нали знаеш какво е казал Хемингуей

Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е просто статистика.



Arte et Marte

Хващам се избирателно само за това изречение:
Някак си ми се струва че сме загубили нещо от духовността си в борбата за технически прогрес. Някак си студени и прекалено целеустремени сме в тази посока.
Не смятам, че има връзка между техническия прогрес и духовността. Едва ли ценностната система се определя от етапа на техническо развитие на дадено общество. Мисля, че факторите, които оказват влияние в тази насока са много по-неглобални и са свързани предимно с най-близката обкръжаваща среда на всеки индивид. Точно тази среда формира, според мен, основния набор от ценности, който пък определя до голяма степен и поддатливостта на влияния от страна на по-външните кръгове на обкръжаващата ни среда.
Вероятно си прав, че технологичния ни напредък е далеч по-бърз от духовното ни развитие, но аз лично не намирам пряка и непосредствена връзка между двете.

To hear, one must be silent.

Добре, има резон в забележката ти.
Исках да кажа че сме много по целеустремени като цовечество да импрувнем техниката си отколкото душата си - никаква друга връзка

Arte et Marte