Едно време имаше едно обяснение в любов, ама за съжаление го нямам записано. Започваше приблизително така: Масифицирайки пантомиката на парадоксалната метропология ...
Не знам кой болен мозък го е измислял, ама продължаваше още половин страница ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ммм...това е един много сложен философски въпрос. Толкова сложен, че е почти необясним...Някои философски школи си позволяват да дадат превод достъпен до простосмъртните, но рядко успяват...А бе...общо взето не мога, обаче локуми мога да разтягам до безумие! такива сме си ние жените...А пък така си исках почерпката!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Както сам Пратчет беше казал "Бих се замислил много що за деца растат, ако някое дете вземе книгата ми и се открие смешното в тях!"...или нещо подобно май беше!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Гледам сте почнали и със загадки, ок, я да видим кой ще познае от къде е това:
Всички си подхвърлиха шапките, един си подхвърли главата, но Саймън не забеляза това.

Като подсказка: имаше един много интересен спор за интелекта на термуса, който обаче не мога да цитирам, понеже нямам книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами и аз днес сутринта имах за разрешаване един философски въпрос, а именно "да отида ли на работа или да се престоря, че днес е събота?"

ма то се оказа сряда


Аз нямам президент. Първанов да върви на майната си!!!

тя твоята лесна! Аз в събота ще искам да се престоря, че е неделя!То философските въпроси май са на всяка минута...а да не говорим за на всеки километър. Кога ли ще дойдат отговорите?
Май да се преместя в друг клуб?

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Задължително да го намериш ей! : )

А иначе одичката на вогона е:
"- Ооо, фриволна грухталност... - подзе той и тялото на Форд се разтърси в конвулсии: беше по-лошо дори и от неговите очаквания - твоите миктурации за мен са като плърдлени геблеточици на лъргедна пчела.
- Аааааааарррррррггхххххх! - се изтръгна от Форд Префект. (...)
- Моля те, о група - продължи безмилостно вогонът, - о, мое фунтиуще търлингдроме.
Гласът му се изви нагоре за да стане страстно убедителен.
- И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърдлекрунчеони, ша видиш ти!
- Ннннннннннннйййййййййъъъъъърррррргггххххххх! - изрева Форд Префект и се сгърчи в една последна конвулсия, когато електронно подсилената последна строфа се стовари с пълна сила върху слепоочията му. След това омекна.
Артър стоеше увесил език."

А това пък е нещо, което винаги съм искала да приложа на някоя класна по литература, но за съжаление така и не се получи : )
->

" - Всъщност на мен много ми хареса - заяви Артър с ведър глас. Форд се извърна към него с ококорени очи. Ето това беше едно разрешение, за което чисто и просто не се беше сетил. (...)
- О, така ли? (...)
- Ами да - каза Артър - мисля, че общо взето, метафизичната образност наистина е много въздействаща.
Форд не снемаше поглед от него като постепенно органицираше мислите си около тази съвсем нова постановка. Щяха ли наистина да успеят да се измъкнат, ако продължаваха да лъжат така безочливо?
- Да, продължете - подкани го вогонът.
- О... и ъъъ... ритмичния строеж е много интересен - продължи Артър - и това сякаш контрапунктира на... ъъъ... ъъъ... - и тук се обърка.
Форд веднага му се притече на помош налучквайки:
- Контрапунктира на сюрреализма на централната метафора, подчертаваща... ъъъ... - той също се заплете, но Артър беше готов:
- ... хуманността на...
- ВОГОННОСТТА - изсъска му Форд.
- А, да, вогонността (пардон) на състрадателната душа на поета - Артър усещаше, че финалът наближава - която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетичното произведение да сублимира това, да трансцедентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотомии на нещо трето - гласът му се изви до тържествуващо кресчендо - и човек добива проникновена и ярка представа за... за... ъъъ...
Форд се намеси със съкрушителното:
- За всичко онова, за което се говори в стихотворението! - изрева той, а с ъгълчето на устата си добави: Браво! Добре го измисли, Артър! Много добре!"

Разправят, на боговете им допадало да имат по някой атеист под ръка. Удобна мишена.

Ама се сетих. "Най-голямото шоу в космоса." Само че не помня името на автора.
Абе... не ми хареса твърде много. Нито тази книга нито следващата дето излезе. Разправяше се нещо за летящи чинии и Хитлер :-)

-------------------------------------
Oh my God, they killed Kenny!
You bastards!

Робърт Ранклин - това е едно към едно с пътеводителя, ако той не ти харесва и това няма да ти хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пусни си песента на Контрол - Интелигенция и се опитай да чуеш неразбираемия брътвеж към края, ще останеш много изненадана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите