За мен един Пангалактически Гаргаробластер : ) - вие се оправяйте!

Повечето хора по-скоро биха умрели отколкото да помислят. Всъщност... те така и правят.

"Не поглеждай натам, ще ти се преобърне кажжгоде-то!"
Ринсуинд погледна. Кажжгоде-то му се преобърна.

...dirt grits beneath my feet, the stair creaks, I precariously sneak...

"В джунглата на централен Клач действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жеритвите без късмет не издаянват дълго*...
----------------------
* Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм."

Повечето хора по-скоро биха умрели отколкото да помислят. Всъщност... те така и правят.

"Колкото и странно да е, единственото, което мина през ума на вазата с петунии, докато падаше, е "О, не, пак ли?!" Мнозина смятат, че ако знаехме защо вазата с петунии си помисли именно това, щяхме да разбираме същността на вселената доста по-добре, отколкото сега."

Да уточнявам ли откъде е?

Хора - С тях не може да се живее! Точка.

"Между другото, жабата беше пусната на свобода в едно езерце край пистите за излитане. Тъй като беше в близост до оживено летище, то беше приятно езерце. Изобилстваше от лилиеви чашки, папур и дебели комари за обяд. Но, мама му стара, нека си го кажем, това не беше Уайкики."

... е т'ва, ако го познае някой... ще го черпя една бира, не, по-добре "пиня-текила" или "текила-таи"...
... Бърни не се обаждай, ако обичаш...

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката" Ютакалтинг

ееее, да бе верно ... сега се сетих чак... Ма то как да се сетя по рано, като и без това не чета гадните книжки за деца . Верно че е от Пратчет... Пък аз съм чел само една от тях... как ли да се сетя по рано!? :()

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

А кашалота защо го забравяш? Кашалотът какво направи?

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Та за кашалота:

"Предлагаме ви пълен запис на мислите му от първия момент на съществуването му до последния:

"Ооо...! Какво става? - помисли си той.
Ъъъ, извинете, но кой съм аз?
Моля?!
Защо съм тук? Какъв е смисълът на моя живот?
Какво искам да кажа с това кой съм аз?
Трябва да се успокоя, да се окопитя... ооо, изпитвам много интересно чувство, какво ли е то? Усещам нещо като... повдигане или гъделичкане в... в... ами май няма да е зле да започна да давам имена на нещата ако искам да напредна в това, в което с цел да бъда разбран, наричам спор, наричам живот, така че да го наречем... моя стомах.

Така. Ууииии! Ама то става все по-силно! Хей, ама какъв е тоя свистящ, бучащ шум покрай това, което ми хрумна да нарека моя глава? Може би ще го нарека... вятър! Дали това име е подходящо? Засега става... може би по-нататък, когато разибера за какво служи, ще успея да измисля по-добро име. Трябва да е нещо много важно, щом го има в такова голямо количество. Хей! А какво е това? Да го наречем... да го наречем... опашка. Да опашка. Хей! Виж как красиво мога да я размахвам насам-натам! Ай-ай! Ех, че е хубаво! Е, няма голама полза от цялата работа, но по-нататък може би ще видим за какво служи. А сега да видим дали съм си изградил ясна представа за нещата?...
Не.
Здраве да е. Иначе е страшно интересно, толкова много неща ми предстоят, толкова много неща трябва да осмисля, че чак свят ми се вие от нетърпение...
Или може би е от вятъра?
Ама той наистина става много силен.
Я гледай! Хей, какво ли е онова нещо, което изведнъж така се забърза към мене? Много, много бързо. Толкова голямо и гладко и закръглено, че се нуждае от голямо, солидно име, като... ъъъ... земна твърд.
Точно така! Много хубаво име - земна твърд!
Интересно дали ще иска да станем приятели..."

Останалото, след едно внезапно пльосване, е тишина."

Хора - С тях не може да се живее! Точка.

В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена

По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход

Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото й съществувание

:: No one lives forever ::

Редактирано от SEAL на 22.01.02 17:42.

не се подигравай на ближния си, щото той(ближният ти) не заслужава

:: No one lives forever ::