Ник Перумов заплашва да взриви толкинистката общност у нас с ПРОДЪЛЖЕНИЕТО си на Властелина на Пръстените "Пръстенът на Мрака".
Мнозина вече коментираха темата за писането по мотиви от Толкиновите произведения. Но с излизането на първата част на сагата "Пръстенът на мрака" на български език се очакват яростни сблъсаци в мрежата на тема "ЗА" и "ПРОТИВ".
Няколко думи за самата книга.
Като пиша за Перумов, ще се опитам да бъда максимално безпристрастен, защото имам доста отрицателно мнение към него, като писател. Ник Перумов триумфира не само в родината си, но и по целият свят с написването на "Пръстена на мрака". Книгата го превърна в един от най-популярните автори в Русия и името му започна да се споменава и извън пределите на страната.
Самата книга води действитео си след края на Третата епоха. Крал Арагорн е мъртъв, на негово място управлява синът му. Преди векове Саурон се е завърнал след гибелта на Моргот, сага и Назгулите се завръщат след смъртта на господаря си.
Книгата е добра, а на мен лично - адски ми хареса. Идеите й са много интересни, защото разказва историята на Истока на средиземието, земите на номадските племена - истърлингите, както и родните земи на елфи и хора, както и историята на могъщи и загадъчни народи, отказали се от властта на валарите, но отхвърлили и сянката на Саурон, тръгвайки по собствен път.
Сагата като че е опит да се коригира яростният поляритет в света на Толкин - Валари срещу Мрачен властелин, светлина срещу мрак. Перумов се опитва да разчупи схващането, че промените, насъпвали през епохите във Средната земя са винаги от Добро към Лошо и от Сила към Слабост, от Величие към Забрава. Героите, и от двете страни са много по-реалистични и липсва натрапчивият идеализъм на Толкин.
Самата книга първоначално бе издадена с доста по-голям обем от този, в който се появи при повторнота си публикация, заедно със заключителната част, която я предърна от дилогия в трилогия.
Не знам обаче как ще се приема книгата у нас. Като пренебрегнем потресаващо грозният външен вид (за Бога, мяза на комикс! - кой ще я вземе на сериозно?), у нас книгата ще се сблъска с редица предрасъдаци наследени от, нека си го кажем направо, годините на прехода, в които се смяташе (а се смята и до днес), че всичко което идва от Русия и бившите съветски републики не заслужава нищо друго освен презрение, както и безрасъдното обожествавяне на всичко, идващо от "запада". Валинор не е Америка, от мен да го знаете, а Американският Президент не е Манве :).
Мисля, че на книгата трябва да се гледа с разумна обективност, без политически или етнически предрасъдаци. Искрено я препоръчвам на всички, които не спят с "Властелина" под възглавницата, а просто много я харесват - тази книга е РАЗЛИЧНА и в нея няма да намерят една истина и една лъжа.
Трилогията "Пръстенът на мрака" бе последвана от едно продължение, което си е само нейно, но не и на "Властелина" - трилогията "Летописът на Хьовард", която, както се оказа, е по-добра от първата трилогия.
Напоследък перумов написа няколко романа в съавторство, като особен интерес представлява романът му "Армагедон" написан заедно с Алън Коул и съвместната му работа с Св. Логинов "Черна кръв".

Podkrepqm te s tezi dwe ryce Gorthawer!
Az sym ZA!

No more mister nice guy!

... хвана ме... аз съм от тези, които спят с Властелина, признавам си не е под възглавницата, но е до нея...
Започнах книгата на Перумов онзи ден и ... хъммм... веднага си пуснах мнението, където трябва и където не... книгата несъмнено е хубава, много добра бих казала... само не разбрах, защо трябваше да е продължение на Влателина! Всъщност не мога да обвиня Перумов за грях, който сама съм извършила... на мен поне, ми беше трудно да се разделя със Средната земя и не съм го направила и до сега. Не ми е хрумнало и да се притеснявам за това, че e руснак - писателите са си писатели. Вероятно, ако не беше използвал работата на Толкин, дори щях да харесам книгата..., но сега, в този вариант - просто сърце не ми дава (ще ме извините за лиричния стил...) да я възприема обективно.
За корицата определено си прав... да не говорим, че (както Афала спомена) преводачите можеха да се съобразят с изданията на Властелина у нас и да използват поне някои от вече измислените имена... - половинка и полуръст; Ривъндел и Ломидол, Брее и Пригорие ли беше!?... такива ми ти работи...
И накрая едно признание: докато чета направо ми иде да ревна на глас, толкова ми е познато и толкова е различно...

"Не съм ли ти казвал вече, че всичко започва и свършва в Библиотеката"

Да си призная, не бях отварял книгата на БГ, поради подобни съображения.
Моите почитания към преводачката. Богат речник и прочее... ОТНОСИТЕЛНО добър превод.
Но не разбирам няколко неща:
1. Защо книгата звучи толкова инфантилно? Това изобщо не е Перумов. На всички читатели - идете и си я свалете от Мушков.

2. Защо книгата се дава на преводач, който НЕ Е ЧЕЛ ИЗДАНИЕТО НА 'ВЛАСТЕЛИНА" НА БЪЛГАРСКИ. Това изобщо не е Средната земя, която читателите познават. Превода на тази поне от гледна точка на имената трябва да е съобразен със превода на "Властелина".

3. Кога най-сетне ще се научите да превеждате книги от руски и да ги карате да ЗВУЧАТ на български. Ние си имаме прекрасен език, не е нужно да запазвате руския словоред и руския маниер на разговор. Същия дефект, който имат някои от преводачите от старата школа се проявява и тук. Вече не сме по Тошево време, няма нужда да подчертавате на читателя, че чете руска книга. Не знам преводачите от англииски да спазват англииския словоред. Да не вземат да преведат "тракт", моля ви се. Половината фенове няма да разберат за какво става дума! "Адамант на Хенна"! АдамантЪТ на ХеНа". Нямате ли коректори, бе!?

Две думи към издателя:
Книгата щеше да се приеме трудно от родните фенове, не беше неоходимо да полагате старания за това.

Корица, превод... Какво следва по нататък? Това издание изобщо минавало ли е през редакция?! Чия, ако смея да запитам.

Maraba na wsi4ki.
Ruskiq ezik ne e lo6 - lo6o e da se prewejda bezhaberno
Ne mi e popadala taq kniga , a i da mi popadne edwa li 6te si q wzema - predpo4itam da zapomnq Bilbo kakto si be6e.
A za gre6kite na prewoda4ite da ne obwinqwame ruskiq ezik - na nego sa pisali Pu6kin , Lermotow i Dostoewski. Da ne zasqgame pametta im.
A za komusti4eskoto ni minalo da ne se zanasqme - wsi4ki sme go prejiwqli.
Kofti - istoeiq. Da sledim da ne se wyrne!

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Интересно наистина, но проблемът с такива продължения винаги е до каква степен "чуждия" на първото произведение автор е уловил замисъла на предишния. Напълно съм съгласна, че Средната земя е достатъчно пълнокръвно изградена и описана за да издържи поглед от повече от една гледна точка и естествено нито Властелина нито още повече Силмарилион не трябва да се възприемат напълно буквално и праволинейно (аз още си държа на онова "Well cosider the source, son!" : ) ), но все пак и пълното им отричане би било пагубно - така че би ми било интересно да обсъдим до каква степен продължението е успяло органически да се свърже с първоизточника?... За сега още не съм и не възнамерявам скоро да чета "Елфическия меч" така че ще се радвам на маааалко повече подробности от страна на тези, които вече са я свършили.

Now you should PANIC!

О, ще има и много други, но сега ми хрумна само този:
- Как по дяволите е обяснено връщането на назгулите в Арда? От Властелина знаем, че те са духове на пръстена, който пак във Властелина бива унищожен - тогава какво ги връща отново в света? В допълнението на Силмарилион (май беше) За всевластните пръстени се казва че те са души-сенки (или нещо такова) на 10-ма човешки крале и магьосници на които са били поверени 10-те пръстена на хората и, които след време са попаднали под властта на единствения пърстен. Но след унищожаването му би трябвало тези души или да се унищожат с него или да се освободят. Първата версия е ясна така че да разгледаме втората - душите им се освобождават от магията на Саурон - тогава те попадат под общия знаменател на умрелите човеци, а във Силмарилион се загатва, че какво точно става с хората след смъртта им не е съвсем ясно. Е, изяснява ли се поне малко или просто са му трябвали на автора познати гадове и той си е даунлоаднал най-гадните подчинени на предходния мастър гад, за които се е сетил?!

Сега ми хрумна и друг въпрос:
- Името на едно от продълженията на трилогията на Перумов като че ли съдържа собствено име с доста скандинавско звучене. Това по принцип не е лошо - самия Толкин свързва историята на Средната земя с тази на нашата планета доста умело, но как точно е станало това при Перумов? Ще е интересно да се види дали е спазено например приблизителното летоброене - толкиновата Трета епоха май се отнасяла за около 4000 години преди новата ера - тогава появата на скандинавци в продълженията не идва ли прекалено рано? Впрочем колко по-късно се развиват събитията в тези продължения?...

И накрая за тези, които биха ме обвинили в прекалена педантичност и откровено буквоядство: Лично аз не се изживявамм като някакъв толкинов ултрафен, влюбен до такава степен в книгите на великия англичанин, че да не съзнава как консервирането на историята във вида и размера, който притежава сега, всъщност убива света на когото тя е посветена. Има толкова много да се каже и напише за Средната земя - било то за времената на първите срещи на елфите с Ороме край водите на Куивиенен и издигането на тримата първи крале на елфическите народи - първите посетили Запада и видели светлината на дърветата; за издигането и падането на Нуменор и дързостта на еретичните му крале (О, как си мечтая някой да опише похода на Ар Фаразон срещу Валинор!) и още адски много места, личности и събития останали само бегло засегнати в свещената песен на елфите за трите силмарила... Но такива продължения не може и не трябва да се очаква да се създадат добре оставяйки цялата дейност в ръцете на един единствен човек, бил той и адски добър автор. Арда е свят и след като неговият създател е мъртъв на нас ни остава да бъдем единствено изследователи. Дори Пратчет дава на специалисти в съответните области да изчисляват физическите параметри на неговият свят - редно е и всичко касаещо Средната земя първо да бъде грижливо обмислено и "изпипано" от специалистите в/по нея (и не ми излизайте пак с обвинения срещу "толкинистите", защото такива съществуват дявол да ви вземе!) преди да види бял свят, за да може достойно да се включи в цялостната картина на първоначалният замисъл.
Дори и Библията не е писана от един човек, нали? : )

Now you should PANIC!

Nqma da go 4etem :)

Избери отново

Харесвам "Властелина.." без да съм заклет Толкинист.
Реших изобщо да реагирам само защото ме подразни твърдението: "Ник Перумов триумфира не само в родината си, но и по целият свят с написването на "Пръстена на мрака". Книгата го превърна в един от най-популярните автори в Русия и името му започна да се споменава и извън пределите на страната", което ще класифицирам или като грандиозно преувеличаване или откровена лъжа (в зависимост от това с какви намерения е казано това).
Ник Перумов остава СВЕТОВНО неизвестен както преди, така и след писането на каквото там пише. Повтарям и подчертавам "световно" и не казвам нищо по въпроса дали е заслужено или не. За това свидетелстват следните три експеримента: (1) влезте в amazon и въведете "Perumov" - излизат три книги (което е напълно естествено, понеже той не е превеждан на английски и едва ли някога ще бъде), (2) влезте в google и потърсете със "sequel to Lord of the Rings" - няма нито един линк, съдържащ името Перумов, най-сетне (3) пак в google потърсете със "sequel +perumov" и ще видите, че единственото място, където се дискутира нещо, свързано с т.н. "продължение" е в нюзгрупата rec.arts.books.tolkien - и там няма много ласкави мнения по въпроса. Но има любопитни постинги как из "цивилизования" свят не може да се публикува на тема "Средната Земя" (дават се примери) и мнения, че единствено в (така я наричат) "lawless Russia" може да стане такова нещо.
Та за да резюмирам, за света извън родината му Перумов е литературна нула (или, ако повече ви харесва" литературен Х, ако направим доста произволното допускане, че някой навън изобщо се вълнува от продукцията му и се интересува от него). Що се отнася до популярността му в самата Русия, достави ми удоволствие да прочета клюката, че е бил бит от руски фенове на "Властелина" за наглостта да се възползва от популярността на това класическо произведение. Пак в refc.arts.books.tolkien има доста обширна дискусия относно етичността на намерението да се пише на тема Средната Земя (има естествено полярни мнения) като се споменава, че самият Толкин е казвал в свои интервюта, че не му допада други да поставят произведения в света, разработен от него (колкото и големи заимставания да е правил от скандинавската митология). Казва се буквално "Tolkien was NOT in favor of other people writing stories in his world. He said so. Rather forcefully" - разбира се аз не мога да посоча нито къде, нито кога, нито по какъв конкретен повод го е казал. Все пак бих искал да насоча спорещите тук да сверят твърденията си с указаната група.

In a Swiss mountain inn:
Special today -- no ice cream.

Постарах се да прочета мненията по въпроса, изказани дотук. Къде изцяло, къде диагонално, но все пак ги попрегледах. Като заклет Толкинист, поне се изживявам като такъв, мога да заявя, че след като се запознах с мненията сега, а и с предишни, не бих прочел така нареченото продължение. Ще ми развали погледът върху нещата, ще промени тръпката, изживяванията. Определено бих прочел продължението, ако не бе свързано по тъкъв начин с предходна книга. Може би като така авторът се е постарал да спечели читатели, но мен ме загуби. Не искам да си развалям идеала. Ако тази книга бе обявена като нещо ново, макар и да е реално продължение на "Властелинът на пръстените", бих я прочел. Но така - не би! Определено не обичам изсмуканите от пръстите продължения, особено когато са от друг автор. Примери колкото искаш.

Колкото до това, руснак ли е авторът или не, това няма никакво значение. Чел съм бози от всякакви автори. Както се изказа веднъж един наш министър-председател - от Ванкувър до Владивосток! За мен Братя Стругацки са в тройката на най-добрите, макар и руски люде. Моля ви, нека критерият за лошо и добро да не бъде националността!

Ясен