Добре де, / Фен клубове / Фентъзи

Ще гледам да съм кратка, защото пак няма време, но книжката все пак заслужава две-три думи, та ето ме и мен да ги кажа.
Ми супер - класата си е класа! Бюджолд доказва май, че не е ничия тъмна половина и освен за Вор може да пише и други неща ( С. Кинговци :) - Джорджият Джордж Старк старкува над старковото старк... ). Вярно, книжлето по-скоро прилича на литературно упражнение, по-скоро опит ей тъй да се пробва и на друга територия, но майсторството веднага си личи - няколко характерни особености:
- липсва типичната за фентъзи авторите мегаломания - защо, по дяволите, във всяка книга трябва за щяло и нещяло да се събират "огромни" армии и да се сриват "древни" градове?! И аман от супергерои дето се изправят срещу 10-а гада и с иронична усмивка ги размазват на тънък пласт кървав пастет по стените на помещението! Тук - не! Всичко е далеч по-реалистично - нашият стои срещу четирима и предпочита да не мърда, защото би било самоубийство. Е поне се замисля.
- нормален дори предсказуем като концепция сюжет, но адски забавен, динамичен и разчупен на микрониво - Да, знае се какво ще стане накрая, но докато стане - стой та гледай! :)
- много семпла, леко средоновековно мрачна, хем добре дефинирана като система от правила (поне такова впечатление оставя), хем запазваща мистичен привкус на нещо недоизказано магия. И най-накрая малко стил - аман от цветни мълнии хвърчащи от достолепно побелели уизърди и мазно запхилени некромансери :)))) (цитатът не е точен, но вие си се сещате, нали сапиентчетата ми :) ?)
- героите - свестни, не е като хич да не ти пука за тях; симпатична двойственост - хем главната героиня е жена, хем по-често като че ли се разказва за Бъдещият Й, та накрая всички са доволни :)
- а, и да не пропусна - никакви екзотични префърцунени фентъзи светове, пънещи се да се правят на оригинални и уникални - действието си се развива в западна европа, времето е средновековието и като никога, авторката си е направила домашното за шестица! Определено е имало сериозни проучвания за онова време и книжката има едва ли не познавателно значение.

Бе с две думи - бива, много бива. Не е нещо което ще си нося отляво до сърцето, но... определено не съжалявам за отделеното време - 400 страници логика и издържаност на всяко действие - значи можело да се пише и умно фентъзи, а?! :)
Ех, има надежда :)...

На края на света, където лъвовете плачат...