по повод недоизпипването... / Фен клубове / Фентъзи

Или - хайде пък сега за "Като рицарите" :).
Хех, не обещавам изцепки като за Файнъл Фентъзи, но пък и не мога да се въздържа. :)
Та значи ето ти преди няколко седмици засичам нова песничка на Роби Уилямс - тя песничката стара, на Queen, но не това е важното - клипчето ми хвана окото и хоп!, в малкото ми лисиче мозъче цъфва червена лампичка - "Бе имай го впредвид този филм"...
Минава време, почти съм забравила, вървя си по улиците и - БАМ! - Плакатът! Повярвайте ми, заслужава си и главната буква и определителния член! :) Както казва един приятел - направо се накърках от удоволствие...
А вчера пък - темичка, на Лейди Мериън при това, "Е, - казах си - стига!" Само че не взех "Активиа" на Данон, ами си навих часовника и тази сутрин полубудна и проклинаща наум все по-застудяващите утрини се замъкнах на срещата, на която всички вие гадове не дойдохте :)...
(*Следва гаднярско потриване на ръчички/лапки и мръснишка усмивчица)
И адски пропуснахте, мога да ви уверя! :)
Значи, бях се настроила за леко филмче със средновековен уклон и на някъкво фоново ниво на възприятие се чудех, колко още може да се експлоатира темата извън традиционните робинхудщини, дали ще се появи неизменния за жанра Крал Ричард и, имайки впредвид модната напоследък тенденция, как по дяволите, режисьорът ще се изхитри да удави главния герой в Атлантика :)...
Вижте сега, няма да се опитвам да твърдя, че филмът беше носител на някаква по-сложна философска мисъл или пък се отличаваше с кой-знае каква идейна натовареност - филмчето си беше чиста екшън-комедийка, с адски приятно миксиран спортно-средновековен интерфейс, но... Ами знаете ли, удоволствието да се гледа беше истинско и си остана непомрачено дори от прилежно клиширания сюжет, нещо повече - почти през цялото време на филма (в смисъл, когато не се смеех, въздишах по "нашия" или не замърсявах околната си среда с мазни пуканки) се опитвах да измисля какъв да е по-различен начин, по който биха могли да се развият събитията, така че филмът да стане по-добър и просто не успях да открия такъв! Макар и клише, всичко си беше на мястото, при това по най-добрия възможен начин!
А, сега се сетих - искам да предупредя всички влюбени в историята образи, които смятат да се насладят на там колкото минути беше дрънчащо, пръхтящо и кървящо средновековие... Пробвайте другаде! Защото ако на мен тълпа средновековни запалянковци, които кротко си денсят и потропват в такт с "We will rock you" на Queen докато чакат турнирът да започне ми се струват адски свежа и забавна гледка, е,... предполагам не с всеки ще е така. :)
А такива "свежести" имаше доста - като почнем от честичко появяващият се в адамови одежди, поради страстта си към комара поет - "Chosser is the name, writer is the game", който стана херолд на нашия човек и така обявяваше появяванията му, че коментаторите на "Разбиване" и други подобни профании доброволно биха се свряли и в [...е не ми казвайте, че не се сещате!...] от срам; минем през "Дамата на сърцето" на нашия сър Пич :) - на външен вид нещо средно между Triniti и Лара Крофт, т.е. не съвсем по моят вкус, но пък някакси успя да спечели симпатиите ми... (Предполагам онова "You can call me Fox" помогна малко :) ) - образката се скъса да сменя тоалети и прически, които може и да не ми направят впечатление в киберпънк манга, но освен ако не съм в страшна заблуда относно 14 век, някак не отговаряха съвсем на "духът на епохата"; и стигнем до суперготиния риж прадядо на всички английски футболни ултраси, който просто няма как да не ви стане симпатичен :)))... Бе, от началото, та до самия край, макар и да беше пределно ясно КАКВО ще се случи, си беше направо очарователно да гледаш КАК се случва :)! Част от майтапите - било то визуални или вербални - просто скоро няма да ги забравя, а мисля, че и останалите, с които го гледахме също!
Та като казах останалите - значи, свърши филма и всички излязохме с блеснали погледи и глупашки усмивки, и тананикайки си мелодията от края се отправихме към Борисовата градина по възможно най-дългия път, та да ни поизветрее от главите спомена за цвилещата и препускаща стомана, звъна на броните и хаоса от трески, разлитащи се от разбитите копия (поне за собствената си кратунка мога да гарантирам, че беше зарязала традиционната пустота в полза на гореизброения пълнеж :) ).
И някъде по пътя, сред свръхсетивното проблясване на хиляди спомени, идеи и асоциации, освободени от току-що извъртялата се пред очите ми лента като че ли долових смисъла свързващ непостнатия ми отговор по темата "За Честта", онова "Не! Няма да бягам! Аз съм РИЦАР!", погледа на фона на тропота на копитата, пред чието достойно определение, когато такова въобще бъде намерено, онова "Eye of the tiger" от "Роки 3" пасти ще яде! :), и... може би канона, на който се крепи моралът на европейската цивилизация през последните около 8 до 10 века...
В този момент Лейди Мериън посегна рязко с ръка пред изцъкленият ми зареян в нищото поглед и гореспоменатият `Смисъл!` или поне конкретната му формулировка бидоха безвъзвратно загубени за идните поколения... (Казах ли ти, че ще те те изоблича за злодейството! Както каза Чосър на онези гадове, които го бяха обрали на зарове - Аз бях гол един ден, но когато поемата ми бъде завършена, вие ще сте голи цяла вечност! :))) )
Нещо остана обаче, по-скоро чувство отколкото мисъл, нещо което ме кара да се възхищавам дори и на най-голямото, безкрайно познато и изтъркано клише,... особено когато това клише кара сърцето ми да заседне в гърлото, а очите предателски да се навлажнят... защото, макар и често заблудени от познатия образ да не си правим труда да погледнем навътре, те, клишетата, под почти непробиваемите си брони от прозаичност все още крият онова, което е накарало толкова хора да съизмерват живота си с тях през вековете и успява да ги поддържа живи и жизнени дори сега.
Знаете ли, хората са се кланяли на клишета! - наричали ги икони... И... колкото и ежедневен, елементарен и прозаичен да е образът им... Доблест, Милосърдие, Чест... те хич не са толкова ежедневни, нито пък елементарни или прозаични, че да нямаме нужда да пазим този образ за да ни ги напомня .

"We are the champions, my friend!
And we'll keep on fighting - to the END!"