Нямам намерение да се включвам в тези забележителни разследвания кой е копеле и кой не е. По тази причина пускам нова тема, по въпрос, който ме интересува.
Какво е за вас Честта? А Гордостта? А Славата?
Кога можете да кажете, че Честта ви е накърнена или че нещо ви прави Чест? В какво се коренят наченаците на Рицарската Чест? Какво значи да си Рицар?
Кога Гордостта ви е наранена? Кога делата ви са Славни?
Какво би ви накарало да извикате някого на дуел? Безславно ли е да не приемете хвърлена ръкавица?
Дайте мнение, плс!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Ауууу ей такива теми обичам ама много
първо за дуелите /освен за да защитим и прославим красота ти лейди Мериан/
Не бих взел ръкавица ако несъм сигурен че противника е поне равностоен въпреки че често казвам на учениците си че който се бие с по слаби е страхливец а този който се бие с по силни е глупак ама пусто желание за слава.
Какво значи да си Рицар ? То е сърцето ти ако помислите и ръцете ти са чисти и въпреки че се страхуваш вършиш онова което смяташ за правилно въпреки че хората ти се смеят то може би за мен си Рицар.
Какво би ви накарало да извикате някого на дуел?
Ако богатия дава храна на кучетата вместо на бедният и после насъсква същите кучета по него.Ако това че някой диша въздоха с тебе и ти знаеш че всяка глътка въздух поета от него носи страдание на много хора...
Кога гордостта ми е наранена ? когато жената в която съм влюбен е избрала друг и този някой е кара да плаче ......
Славата - любимият ми грях..........

О. К. а сега малко по не романтично
за мен живота трябва да се живее честно и да се спазва онзи морален кодекс който си си избрал /за мен надявам се Буши - до/ и тогава имаш честа рицарството славата и наградата която си заслужил

край /малко се натъжавам от такива теми .....защото все пак от време на време приличам на Дон Кихот а това си е тъжно...........

Чест ........................

' А, паднеш ли, ставаш и край,
и никой за нищо друг не виниш,
спечелиш ли-твой е лъвският пай,
от сребро или слава, ето го, виж.
И имането взема онзи до драм,
който пръв е пристигнал, щото тръгнал е сам.

Тъй, че с помощ и подкрепа живей,
подкрепен от приятел, подпомогнат от свой,
и безбожната, тая, моя песен си пей,
нека негов ловът е, ала уловът твой.
Победиш ли от всички отречи се без срам,
онзи пръв е пристигнал, който стигнал е сам.'

От къде е това, скъпи дами и всезнаещи господа?
Ако някой не вижда връзка, то смятам, че контекста на това изчерпва в някакъв смисъл темата.

Не ми се връзвай.

Дълга е по-силен от Страха,
Честта е по-важна от Смъртта.

TANSTAAFL

Ще ти отговоря по два начина.

По римски: Което не се купува с пари, се купува с много пари.
По сталинистки: Което не се постига с болка, се постига с много болка.

Някъде между тези две остриета Честта се опитва да оцелее. Честта е рожба на Гордостта. А Гордостта се храни със Слава.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Лошото на Славата е, че може да промени един човек до неузнаваемост, не просто да укрепи вярата му в собствените способности и сили, но и да го накара да се самозабрави, да се опияни от собственото си величие, да престане да търпи каквато и да било критика, дори от хора, които до вчера са били негови близки приятели. Според мен човек винаги трябва да си има едно на ум щом се сблъска със Славата. Безспорно е приятно да получиш признание за труда си, това носи удовлетворение, но в същото време е добре да я оставиш да засегне същноста ти, отношенията ти с другите хора и начина ти на живот възможно най-малко.
А едно от нещата, които не трябва да се потъпкват е гордостта. Най-трудните отстъпки и компромиси са свързани с нея...потъпкването на собствената гордост ни кара да се чувстваме жалки. А какво всъщност представлява гордостта? Хмм, може би някаква граница, която човек сам определя за себе си и извън която вече не е склонен да прави отстъпки или да се съобразява с каквото и който и да било, а постъпва както той смята за редно и отстоява позицията си независимо на каква цена, независимо от последствията. Но както посочи Amber, за целта трябва да има и себеуважение (което да не е по-ниско от уважението ни към околните). А ако някога се наложи до известна степен да подтиснем гордостта си...мисля, че това е един от случаите в които човек се чувства напълно безсилен, засрамен, унижен. Въпросът е дали наистина си е струвало и дали цената, която сме платили не е по-висока от стойността на полученото. Ето още едно не по-малко тежко изпитание от среща със Славата - смелостта да отстояваш идеалите си, да опазиш неопетнена своята гордост и чест, колкото и да ти струва това.
Като споменах чест...честта може да се разгледа като отстояване на идеалите и разбиранията, на собствените възгледи и постъпки.
Може би когато някой пази своето достойнство, приема спокойно славата, има смелост да отстоява позицията си, а едновременно с това не е до такава степен погълнат от собствени дела, че да обърне гръб на чуждата нужда и молба за помощ, тогава той се превръща в истински рицар.
Изобщо....доста сложни въпроси са това, а и става късно, та рискувам скоро да се оплета в собствените си писания
Но си заслужава да се помисли и в никакъв случай не съжалявам за времето прекарано в усилия да формулирам мислите си. Дано да се е получило нещо разбираемо
Поздравявам те за тази хубава и съдържателна тема!

К'ва Чест, к'ва Слава, бе слънчице????

Тия работи не ги носят на тепсия! Даже вече и на фентъзи героите им се налага сами да си извоюват славата и да си защитават честта.

Инак много хубаво - много славни приключения, много красиви принцеси...
Обаче за славата трябва да се потрудиш и то не само преди, но и след като я получиш. То работите не стават като по книгите. Това обаче много тъжно...

Ще я карам по-весело.
Та за честта най-хубаво се е изказал Пратчет, още в първата си книга. Ще разбера ако се я забравили тя излезе преди "доста време". Тези, които си я спомнят обаче, ше се сетят, че даже "героите", не бяха съвсем герои, а пък да не говорим за магьосника.
Явно герой (със слава, чест и достойнство) не се става само с добри дела и много път, а с добър - как беше - имидж мейкър.

Е т'ва е. Да ви видя сега!

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Благодаря на всички, които изказаха мнение. Предварително благодаря на всички, които ЩЕ изкажат мнение.
Имам огромното желание да отговоря на всеки по отделно, както и да изкажа собствените си разбирания по въпроса, но за съжаление времето ми е твърде ограничено.
Нищо де, и моят ден ще настъпи. .
Радвам се, че темата предизвиква интерес. Пишете! Това ви прави Чест!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Честта.... Гордостта... Славата...
По ред на номерата:
1. Честта е да поканиш дама на танц и тя да се съгласи.Оказва ти се честта! Твоята чест е нещо дето могат да ти го засегнат! Кофти! Затова нямам такава
Ако я имам тя е толкова мутирала и изообразена че я е срам да се покаже пред хората.
В регистрите се води умряла заедно с рицарите - Героично но болезнено.
В нашия свят чест няма - има интереси! Болезнено но факт
Така е при мен - при вас не знам
2. Гордостта - Не съм толкова богат че да си позволя такава!
Ферари, Вила , Фотомодел - Тях също.От какво да съм горд"?" :
от родината ли, от политиците ли, от футбола ли, от парите ли, от това как живея или вирея, от това на какво правя или на каква маймуна ме правят?
Ако някой има такава ТУК то тя е универсална- прекарана през Ариел, Химическо чистене, бетонобъркачка и детска градина.
Дребен заместител на оная рицарската, циганско менте
Да ме извиняват гордите, но през месомелачката на живота малко гордостта ти е необходима като наковалня на парашутист!
3. Славата - моля благодаря, без допълнително
Славата е когато снимката ти е разлепена по всички районни из страната,
Когато не можеш да заспиш заради сирените и репортерите ти бъркат с микрофоните в гъ...
Когато папараците те следят да не пръднеш на обществено място и децата ти се страхуват от журналисти като от ислямските фундаменталисти?
И тя не е за мен. Аз си имам друга. Мини в Южен кръст и питай кой е Shadow Jack - Ще ме посочат.
Защото тези идеалистични химери са за американци и англичани - тези писатели, чиито книги четем.
Затова им се възхищаваме и се надяваме и при нас да е така!
Че някой политик ще изпълни това което е обещал
Че децата ни ще се гордеят да са БЪЛГАРИ !
Че живота ни ще е приказка!
А засега ще се задоволя с ЗЛОБА, УПОРИТОСТ , ЯРОСТ И миниятюрно удовлетворение от поредния изживян ден!
Извинявайте за дългото мнение и писимистистичния ми мироглед!
Дано при вас е друго!