O, mnogo hubavi dumi nyama shto! I naistina ako tryabva da primirish nyakogo s realnostta tova e tochano nachinut!... Drugata aletrnativa - gnevnoto raztursvane i obvinyavane v malodushie sushto beshe probvana, samo che,... ayde ne i tozi put, a?!
Mislite li che tova e vopul na bezpomoshten chovek?! Shto za arogantno nahalstvo da davate ideologicheski suveti, da se vpuskate v jiteyski naputstviya, kato che li ot visotata na nyakakuv vurhoven opit, postavyayki choveka otsreshta v poziciyata na neshtastnoto oburkano detence, na koeto tryabva da mu se iznese lekcika za "Neshtata ot jivota"?!
Jivotut E Skuchen! Neshto poveche - Jivotut e poburkvashto, mozukoizpilvashto, izvrateno, jestoko tup, bezsmislen, poshul, jaluk i nehstasten. No, koeto e nay-losho, JIVOTUT ni e NATRAPEN takuv!!!
I ne mi govorete za tova che, vidite li, vseki den e nova bitka i ejednevieto ni e pulno s nedooceneni izpitaniya, vsyako ot koito ne po-malko doblestno i dostoyno ot podvizite na ricarite ot mechtite ni! Da, bi moglo da se pogledne i po tozi nachin, neshto poveche, da se napravi tova e edna ot poslednite zashtiti pred poludyavaneto, no samo za moment pozvolete mi (vsushtnost nedeyte, az sama shte si pozvolya) egoizma na onova nay-sladko nedovolstvo, koeto kazvat ni razlichavalo ot dovolnite svine...
Nashiyat svyat, sladki moi malki heruvimcheta, ne e "nay-prekrasniyat ot svetovete". Nashiyat svyat e skuchen, za men, za Lady Marian a i za mnogo drugi vyarvam go, zashtoto e shibano kraen! Zashtoto e tupo ogranichen i skovan v normite na sushtestvuvaneto si i tozi put nyamam vpredvid samo socialniyat aspekt. Ima prekaleno mnogo neshta koito prosto ne mogat da stanat. Az ne iskam da naloja volyata si na ey onaya tupachka ot edi koy si chin i da kaja che sum srazila dostoen protivnik, nito kogato si vzema uverenie ot Harizanova da se vuzpyavam kato Jason toku-shto otmuknal Zlatnoto runo!... Az iskam istinskoto zlatno runo, zashtoto mi e pisnalo ot metafori. Problemut ne e che metaforichnite bitki sa loshi, mnogo sa si dobri daje, nyakoi ot tyah sa i dostoyni dori, problemut e, CHE SAMO TYAH IMAME!
SHVANAHTE LI NAY NAKRAYA!!! Inteligentniyat um e gladen, a tozi svyat ima po-ograniceno menyu i ot kvartalna zakusvalnya! Cyalata shibana tragediya e, che znaem tvurde mnogo, znaem kakvo iskame i nay-veche znaem s kakvo sme prinudeni da se zadovolyavame! Izbesnyavam prosto pri samata misul, no tova e - Svobodata, onazi nay-vis6a kvintesenciya na razuma, ni e dadena ogranichena - znachi otneta...
Taka che, kogato nyakoy ot nas ponyakoga nadzurta prez plastovete payajini-metafori s koito sme prinudeni da ponasyame sushtestvovanieto i zaplache za otryazanite i krile, molya proyavete uvajenie pone za mig i go ostavete tiho da skurbi sred haosa ot kruv i puh... Nie sme jiveli veche i produljavame da jiveem, glupost li e ili arogantnost da ni uchite kak da produljavame? Tochno nas li shte suvetvate kak da ponasyame bolkata, kogato nas nay-mnogo ni boli? :-j
O, ya porasnete!

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Така ли си мислиш, копеленце нещастно?
Поплувковец неден, страхливец долен...

Ще ти отговоря по начина, по който ти отговори преди известно време на един друг от клуба:
Ела в сряда и ми кажи всичко това в очите!

Според теб войнът(в най-общият смисъл) кефи ли се на битките?
Не мисля...Тва което иска всеки човек /и смятам, че е нормално/ е ядене и топло легло!
Тва не значи, че се е предал... Тва не значи, че загърбва неволите... Тва не значи, че пада духом и не става повече от страх...
Напротив... Да продължаваш да се бориш, въпреки, че в умът ти е топлото легло, в което е можело да си, е най-храброто нещо, което може някой да извърши...
Мислиш ли, че е лесно да си го признаеш? Мислиш ли, че е лесно да признаеш пред себе си и другите че ти е трудно да се справиш? Със сигурно не знаеш за какво става дума. Ти си едно арогантно копеле, което по-скоро ще си отреже дясната ръка, отколкото да поиска помощ...
Ти си глупак, един горд глупак... ВСЕКИ има нужда от повдигане на духа в определени моменти и ако ти не си признаваш тези моменти, това е твоята слабост.... защото това показва СТРАХ. Страх те е от хората. Страх те е те да не разберат че си проявил слабост. Страх те е... Не им вярваш... ТОВА е истинската слабост!

Знам, че само ще се усмихнеш на това и ще кажаш "Права си, такъв съм!"
Дяволски съм убедена в тва....
Защото ти наистина си такъв и имаш смелостта да си го признаваш..
Но държах да ти го кажа...и се надявам някой ден да се замислиш над думите ми!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Редактирано от The Last Unicorn на 25.09.01 10:44.

Мога да ти кажа само едно:

Благодаря ти, че те има!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Това, с асоциациите е ценно :-)
Правила съм го :-)

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Мисля, че съветът 'О, я пораснете!' можеш успешно да го използваш по адрес на някой друг, а не точно за мен. Пораснала съм повече от 95% от пишещите тук и то не само на години, благодаря!
Съвети не се опитвам да давам, защото сама знам колко са безполезни. Сама казах, че онези окуражителни думи, които на някои им харесаха, са чужди и са опит да ми бъде оказана морална подкрепа в труден за мен момент, имащ аналогичен характер. По лирични отклонения от подобен характер също не си падам. Твърде голям реалист съм.
Повярвай ми, всеки ден виждам колко непригодна съм в този свят и се опитвам да намеря причина и начин да живея с това. Да не мислиш, че на мен не ми е писнало от алогизма на всичко около мен? Смяташ ли, че не съзнавам колко гаден, несправедлив, ограничен и ПРЕДВИДИМ е живота? Знаеш ли какво става с гордостта ми всеки божи ден? Така че не си прави изводи за мен само от едни думи - на думи мога да бъда всякаква.
Трябва ли да се предавам и всеки ден да се чувствам нещастна само поради факта, че не живея в някоя от приказките, които чета?!? Верно, много е разочароващо. Но не съм чак толкова безсилна! И не съм се откъснала чак дотам от действителността.
Болно ми е, че трябва да се съобразявам с гадната действителност. Но не се ограничавам само с нея. Дори ако това означава да бягам от реалния свят за няколко часа дневно, за да се почувствам отново нормално и да имам сили някак да се върна.
Ти как живееш с това отношение към реалния свят? Кое те движи и кое ти дава сила да продължиш?
И не, не смятам, че Lady Marian е 'нещастно объркано детенце' и й се извинявам, ако така е прозвучало. Не смятам и че е безсилна и че има нужда от разтърсване. Намерението ми категорично не е било да изнасям лекция на нея или на който и да е друг.

To hear, one must be silent.

Дори и в най-фантастичните светове приключенията и чудесата се случват на силно ограничена по броя си група хора. Не може всички да са герои. Дори и в най-развихрените фантазии е пълно с хора които орат, копат, строят и отглеждат деца - така наречените тъпи, скучни битки на всекидневието. Не може всички да се впуснат в приключения защото тогава светът ще се разпадне. Приключенията трябва да си ги извоюваш.

В нашия свят е пълно с приключения. Спечели Олимпийски медал, Нобелова награда, стани звезда в популярен филм или направи велико ново откритие. Ето ти приключения и подвизи на които героите от фантастичните книги трудно ще са способни освен ако не са свръхчовеци. Това ли е твоята мечта - свръхчовешкото ? Едва ли. Истината е, че подобни оплаквания наистина са вопъл на безпомощност, защото всички успехи в нашия свят се заплащат с труд, пот и кръв. С многодневно стискане на зъби и воля за постигане на целта.

И извини тези от нас които са приели леко морализаторска позиция. Все пак ние сме се гмурнали дълбоко в сивотата на ежедневието и живеем с всичките и лоши страни. Би следвало да ги познаваме по-добре. И щом ние можем да ги търпим значи всеки може.

п.п. Ако искаш приключения можеш да вземеш от Мафията скромен заем от 1000000, с лихва 1% седмично. И да не го върнеш след това.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

:-)
Държа да отбележа, че съм много нещастно, много объркано и много детенце, но това няма нищо общо с темата ;-)
И знаеш ли какво ме движи и ми дава сили да продължа?
Мисълта, че "там някъде" има "нещо"..
Има един по-добър свят...
Няма да се задълбавам в лирични отклонения, няма....
Щото много мога да пиша по въпроса...
И всяка една секунда, всеки поет дъх, всяка глътка вода ги считам за дар. Дар че съм жива. Дар, че мога да продължа. Дар, че Dum Spiro, Spero(Докато дишам - надявам се)..Надявам се, че някога, някъде ще стане това, за което винаги съм мечтала....

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Питаш дали знам... Имаше един филм, нещо малко като любим ми се пада, но все по кабелните го засичам, та така и не му хванах името. Главният герой - Ерик Робъртс в ролята - беше нещо мафиот и трябваше да изпълни поръчка на китайските триади; за целта беше събрал адски странен екип "наемници" - всички бяха престъпници-аматьори, имащи само по една присъда зад гърба си, но решени на всичко за да получат обещаното възнаграждение; в един момент разбраха, че всеки от тях е смъртно болен - рак, сърце, СПИН - такива работи; бесни отидоха при него и се почна едно викане, пистолети се размахваха, сърдеха се как може да ги използва така и т.н. Най-честият въпрос беше "Знаеш ли ти какво е..." И той отвърна "Знам." Тишина. Проблясък на разбиране. Несигурност. "Как според теб ми хрумна идеята?" Край на несигурността.
След тази на пръв поглед безполезна вметка искам да кажа просто - Знам...
И спокич, не приемай горното като лична нападка - и хич да не ти пука какви изводи си правя за теб. А за опита - хайде белези и рани да не мерим - Какъв е смисълът?!
Просто... ами струва ми се, че понякога твърде автоматично тръгваме да утешаваме тъжащите, без въобще да се замисляме, какво точно правим и дали наистина това е правилното. Доброто е добро когато се осъзнава като такова, а не като заучен рефлекс... или аз поне така се заблуждавам.
Как живея ли? Ами трудно! :) Как иначе?! Но... "Ако беше лесно нямаше да е интересно!" Ето как още се заблуждавам :). Пък и не съм съгласна с такива крайности - едва ли не очакваш или през цялото време да се залъгваш за реалността за да намалиш болката или пък постоянно да агонизираш - няма такова нещо! Има време за всичко!... Всъщност няма, но мисля че разбираш за какво говоря - болката учи, наистина на много може да научи човек, но пък не е нужно да се гърчиш постоянно!
Бе... подозирам, всъщност усещам, че сме на почти едно и също мнение, така че хайде стига толкова засега... Може би друг път ще се успеем да се разберем. :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Съгласна.
Мненията са, ако не същите, поне подобни. Communication error и т.н.

To hear, one must be silent.

Това, че приключенията се случват на ограничена група хора въобще, ама въобще не е аргумент. Виждаш ли, аз не търся "по-добър свят" където да не кОпам, ора или паса патките! Мммм, хайде да мина към комуникационен код, който поне на всички ще е познат - значи аз не търся по-добра сянка от Земята, и в самия Амбър да се бях родила пак нямаше да ми стига! Защото аз не искам най-добрия свят, а ВСИЧКИ светове! Независимо какъв е света - той е ограничен от собствените си физически, а ако щеш и логически закони. Фантастиката обикновено е израз именно на абстрактното мислене, способно да "види" и други възможности, да види и да ги поиска. Точно за това говоря, когато казвам, че интелигентният ум е гладен. The World is not enough! и никога няма да бъде, и Вселената не е. Когато ми предложиш всички възможни светове и вселени - може би ще се споразумеем. :)

В нашият свят може и да е пълно с приключения, но това са приключенията от страна на предлагането, при положение, че никой не е правил проучване на търсенето. Аз НЕ ИСКАМ да печеля Олимпийските игри, но ето, както виждаш нямам по-добра алтернатива. Целият проблем е, че трябва да се плаща с "кръв и пот" за стока, която купуваш с нежелание, ей тъй - просто защото по-добро няма. Има известна разлика между "Искам" нещо и "Ми, нямам нищо против" щом няма друго, и едва ли ще е нужно да я обяснявам.

Накрая - не отричам, че има множество красиви и стойностни неща дори и в този свят... просто... защо ни предлагат само тях? Това нито са всички възможни красиви и стойностни неща, нито пък са най-красивите и най-стойностните. Ето защо трябва да сме недоволни, дори и с риска, всъщност цената, на болка и депресийки от време на време - докато не получим накрая желаното.

Ние сме Принцовете на Вселената и един ден ще поискаме своето... :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!