Vsi4ko tova e 4udesno. Imal sum strahotni izgivqvaniq-lunna no6t v Olimp-vurhut!
No kato tsqlo givota e ogromna pomiina qma.

Като се изключи тона и някои клалификации, по изключение съм съгласен с Амбърчето.
Живота ни обикновено не е нито черен, нито бял. Той е СИВ.
За втори път ще пусна тук един и същи цитат:
“Има една китайска поговорка:“Понякога животът е горчив като драконови сълзи. Дали обаче драконовите сълзи са горчиви или сладки, зависи изцяло от начина, по който човек възприема вкуса им.” С други думи, животът е труден, понякога жесток, но той също е това, което ти самият направиш от него."
Дийн Кунц, "Драконови сълзи"
Мисля, че доста точно описва моята гледна точка по въпроса.

TANSTAAFL

Аз го схванах по-скоро в смисъл, че на човек понякога му писва от еднообразието (да, точно от това да водиш едни и същи битки всеки ден, да си имаш топло легло и работа, един добре подреден, зает и монотенен живот, който обаче не отговаря съвсем на желания от теб). Точно това казах и аз - че човек не трябва да се предава, а да се опита да подреди живота си така, че да е доволен и удовлетворен от постигнатото.
Тона ти няма да го коментирам, явно това е начина по който си свикнал да се изявяваш наоколо в мнозинството от случаите.
А какво представлява стресът и от къде идва той? Не е ли точно от този напрегнат начин на живот, който водим? Ако чак до толкова ти се нрави непрестанно да си под напрежение, то значи не би трябвало въобще да водиш борба срещу стреса.
А, и още нещо - до толкова ли е дълъг пътя, който си извървял и богат житейския ти опит, че да съдиш останалите? Защото аз съм в сравнително ранен стадий от живота си и не мисля, че пасвам в колонката на предалите се. Никога ли не ти се е случвало да се чувстваш поне малко отчаян, несигурен, разколебан и дори депресиран? Не мисля, че това е възможно, в с е к и човек понякога има нужда от съчувствие, разбиране и от това да се отпусне.

Nikoga ne se otpuskam, winagi triabwa da si dawam smetka za towa kakwo goworia ili prawia.
"отчаян, несигурен, разколебан и дори депресиран"... "I az shte wzema chernoto ti otchaianie i to shte stane moito wdyhnowenie"
Wyzrast, whiteiski opit... "Ne pitai starilo, a pitai patilo"

I pri4inite sa nqkolko. Bitkite sa navsqkade, kazva toi. Da, no ima bitki i bitki. Misli6 li 4e sled godini nqkoi avtor 6te sedne i 6te napi6e " Amber se prigotvi za nai-tezkata bitka v zivota si.Ogromnata, zapla6itelno izvisqva6ta se nad nego kup4ina nepopalneni blanki go gleda6e s neprikrita podigravka i predizvikatelstvo. No tova be6e negovata bitka i toi rano ili kasno trqbvahe da se izpravi sre6tu prevazhozda6tiq go protivnik. Ot godini be 4akal tozi mig. Stisna zdravo pisalkata i useti uspokoitelniq i hlad, koito mu vdahva6e kuraz. Toi q vdigna i mina v ataka." Zvu4i sme6no ne misli6 li. I nqma da stane garantiram ti. Kogato se izpravqm sre6tu daskalkata po matematika bih predpo4el hilqdi pati da bada v koito i da e drug svqt nezavisimo ot opasnostite koito 6te me 4akat tam. Na6iq svqt e sku4en. Mnogo zadalzeniq, malko polozitelni emocii. Moze nqkoi da me obvini v marzel i ne bih go upreknal, no tova ne promenq tvardiq fakt-vseki iska da mu bade po-dobre. I ako mi e po-dobre da sedq i da mislq za bitki, magii, drakoni i drugite ne6ta, koito te karat da pi6e6 dumi kato tezi, otkolkoto da u4a, rabotq i t.n. to imam palnoto pravo da go pravq. Tova e moq protest i nikoga nqma da robolepni4a pred tazi poro4na sistema v tozi poro4en svqt. Naistina ima hubavi ne6ta, na koito trqbva da se radvame, no ne trqbva da se zadovolqvame samo s tqh za6toto te sa tvarde malko.

Wow,Raist.Razbi me.

Хм, май щеше да е по-добре да се въздържа от коментар в случая, защото с моя вечен песимизъм едва ли мога да бъда много добра морална подкрепа, но...
Знаеш ли, животът е приказка...
Има ги и рицарите, готови винаги да те защитават. Не носят ризници и мечове, но знаеш, че винаги можеш да разчиташ на тях. Рядкост са наистина и понякога трудно се откриват с невъоръжено око, но ги има, повярвай ми. Огледай се сред истинските си приятели и ще ги откриеш...
Нима не се сблъскваш всеки ден със злото? Е, то не винаги носи черна роба и не винаги е явно. Сигурно вече си го срещала. Дали ще го познаеш в следващото му превъплъщение? Защото то има много лица и всички по един или друг начин се борим с него. И знаеш ли в какво е очарованието? Че тези битки са твои, че ти си в центъра на всяка от тях и краят им не е предварително определен.
Не усещаш ли магията около себе си? Магията на новия ден, магията на новия живот, магията на природата, на приятелството дори...
Гордост, чест благородство, доблест, приятелство, любов, омраза, предателство, алчност, мъст... Нима това са само понятия от книгите, които четеш?
За да бъда откровена, трябва да си призная, че един мой приятел ме успокоява точно по този начин, когато изпадна в поредната си емоционална дупка. И от опит знам, че колкото и някой да се опитва да ме накара да повярвам в очарованието на живота, докато сама не реша да го погледна гордо вочите, да му се усмихна и да го приема, нищо не помага.
Трябва само да повярваш, че имаш своята приказка и да я изживееш по своя си начин.
Е, верно че не можеш просто с едно заклинание да промениш света около себе си. Опитай с дребните промени и те някой ден will make a difference.
Не е много вероятно и да чуеш конски тропот, звън на доспехи и да видиш как красивия рицар, размахал своя омагьосан меч, връхлита върху слугите на мрака. Но винаги има поне един човек около теб, на чието рамо можеш да се облегнеш при нужда.
О, да. Животът, този реалния, има един много съществен недостатък – ДЕКОРИТЕ са кофти и това отнема голяма част от очарованието. И тук няма как да те успокоя.
Някой ден и аз ще повярвам в онези оптимистични думи, които ти написах по-горе. И ще открия красотата на света около себе си. А дотогава ще се боря със сивото ежедневие. Дотук, макар и трудно, някак се справям. И ще продължавам да мечтая. Защото никой не може да ми отнеме въображението и свободния дух. И това ми дава сила.

П.П. Може би всичко това звучи твърде идеалистично...

To hear, one must be silent.

Ако е направено по подходящия начин, на подходящото време и място, луксът да се отпуснеш, да осмислиш нещата и да отделиш време за себе си наистина си заслужава - точно това според мен ти дава сили да продължиш, да разбереш какво точно искаш, какво те прави щастлив и да получиш вдъхновение.
Хубаво е никога да не се предаваш, но понякога не му се вижда края и малко подкрепа и съпричастност са от значение (човекът е социално животно, нали знаеш ).

Davie, аз мисля, че не е твърде идеалистично - та нали човек заради това създава идеалите си - за да има към какво да се стреми и да е щастлив когато най-накрая го постигне.
Много хубави думи!

Брех, както се казва, I fail to understand where do you get such words from... иначе браво, неможах да не ти засвидетелствам че заслужи моето уважение :)
Браво :)

Tanis Half-Elven
Tanthalas Quisif nan-Pah
Hero of the Lance
| aquarius@priest.com |