Adski dosadno e da se razmotawa6 naokolo, i ni6to da ne se slu4wa :-(
Misleh da postna tazi tema s anonimen nik.... no si pomislih - za6to? ot kogo ima da se kriq? Za6to prosto ne si izleq kakwoto mi e na du6ata? Mislq si, 4e 6te me pomislite za luda, 4e 6te mi kajete - wyrwi da si izliwa6 du6ewnite otpadyci drugade....
E, pone sym spokoina, 4e w kluba tuk nqma kirilica i po4ti nikoi nqma da 4ete ;-)
A az prosto imam nujda da napi6a towa!

Gledahme Knight's tale, kakto moje bi ste razberali..... Gledah go i se kefeh na max....
4ustwam se ujasno.4ustwam se pylen sduh!
Znaete li, 4e wsqka sutrin az izlizam ot wky6ti i otiwam na rabota?
Znaete li, 4e we4er se pribiram skapana i zaspiwam?
Znaete li, 4e ne iskam da prekaram jiwota si po TOZI NA4iN!!!!
Edno wreme si 4etqh w 4as po matematika i ne mi puka6e.... no ne moga da 4eta w rabotata.....
4ustwam se kato w kapan...
Sega mi predstoi da otida na kupon, na koito ne mi se hodi, s hora, s koito ne mi se komunikira, na mqsto, na koeto ne mi se stupwa.....
NE ISKAM!
Iskam da tyrsa pyt kym Haosa s Rubina na sprawedliwostta w zadniqt djob... Iskam da mlatq drakoni, da pe4elq turniri, da tyrsq Graala!
Iskam bargata na Awalon da me srie w myglite....
Napuwam wsqka fibra w tqloto si i s cqlata si du6a se opitwam da syzdam zamyk na hylma....
...I s wsqka kra4ka mi se struwa wse po-realen....
...sled koeto iz4ezwa w mygla.....
Kra4ka... nebeto e sinio... Kra4ka.... stani zeleno... Kra4ka... stani zeleno... Kra4ka... Sinio e :-(
ne stawa...
Sy6to kato po6tata w Bruklin: ot tuk, ne moje6 da otide6 tam.....
Prozorecyt e zatworen...
W garderobyt ima samo drehi...
Wratata w stenata iz4ezna.....

4ustwam se zatworena
4ustwam se prsredstwena
4ustwam se gadno, malko, ni6to ne zna4e6to kajgode w gaden, golqm, ni6to ne zna4e6t kajgode........

I dumi nqmam... dumite otlitat
Du6ata mi wyw plamyci gori...
Zabrawqm 6to sa zna4eli za mene
i 4est i Slawa i Lubow dori....

Opitwam se da pomnq, da se budq
Subujdane? Synqt me e obzel...
Pogly6ta me wyw siwite si lapi...
kym gibel tuk duhyt mi e poel...

Az iskam Slawa, iskam 4est, Dostoinstwo
Za6to ne sym na mqsto w tozi swqt?
Za6to ne moga sebe si da byda?
..... a dumite iz4ezwat i boliat.....

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Razbiram te. Iska6 da se mahne6. Dotegnalo ti e. I na men. I az iskam v nqkoq studena no6t da doide Belgarath i da me povede sre6tu trolloci i Otstupnici,da buda izbranit da spre valheru,da imam drakon,da buda drakon...

Mda... makar che tova e povedenie na chisto vmaniachen chovek, i az te razbiram. I na men mi e pisnalo ot sivoto ejednevie. I az se chuvstvam taka...

Tanis Half-Elven
Tanthalas Quisif nan-Pah
Hero of the Lance
| aquarius@priest.com |

spoko!vseki e minal po tozi pyt.Nameri ne6to za koeto da se hvanesh,otvori sebe si za drugite i gi ostavi te da se otvorqt za teb.Ne te poznavam,no znam 4e te boli.Ne znam dali imash priqtel(imam predvid mom4e,gadje i t.n.)no spokoino mojesh da se opresh na nego.Ako go ima bydi sigurna,4e i nego go boli zaradi teb,ako ne potyrsi go.A v karaq na krai6tata "Who wants to live forever"

kofti ti e rabotata? Ne mojesh li da si namerish po-leka?
Kofti ti e kompaniqta? Smeni q!
Iskash da ubiwash drakoni... mmm az trepq redowno.. kato leja i si fatnaziram... i oshte po-redowno... kato igraq MUD :)
Samo che MUDa (a i wsichki igri) sa golqmo gubene na wreme... zatowa pyk sa super nachin da go gubish (pone za mnogo hora).
Mmm jiwota te blyska qko... ili swikwai ili go promenqi... inache shte si ostane samo gyrch.

Gravity is a habbit hard to shake off!

Daaa, syshtoto e i pri men, izlizam noshtem i poglezhdam kym zwezdite, tam sa i drakonite, i bitkite, i trolite w razlichni formi no e syshtoto, gledayki noshtnoto nebe wizhdam prozoreca, prez koyto tryabwa da preminem w tezi bezbroyni i razlichni swetowe, a posle wlizayki otnowo i poglezhdayki monitora na PC-to, wizhdam kak tozi prozorec se zatwarya. Da imash chuwstwoto, che si stoyal na praga i da wizhdash kak wratata se zahlopwa pod nosa ti. Nyama yonni dwigateli, nyama tahionni generatori, izchezwat mistichnite floti na drewni rasi i wsichko se poglyshta ot edna simwolna realnost, surogat na edna wyzmozhna i zhelana deystwitelnost.
Nyakoga edin chowek mi zadade wyprosa 'Dobre, zashto izobshto e nuzhno horata da otiwat w kosmosa?' i togawa osyznah, che prosto nyama kakwo da mu otgoworya, nyamam obosnowka, ako ne chuwstwash priwlichaneto, ako ne chuwash elektromagnitniyat shum na slyncata, ako ne te zawladyawa tishinata otwyd 'horizonta na sybitiyata' ne mozhesh da razberesh tozi impuls, tozi powik kym bezkraya.

Не ми се връзвай.

:-)
да спре valheru?
Що си мисля, че ТИ си valheru?
:-)мерси, все пак

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Редактирано от lady Marian на 23.09.01 02:35.

:-)
Вманиачен?
Идея си нямаш колко си прав.....
и... благодаря за разбирането!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Редактирано от lady Marian на 23.09.01 02:17.

:-)
Държа се здраво за каквото докопам...Даже може да се каже, че със зъби и нокти драпам!
А приятелят ми е едно от най-ценните неща, които имам....
Понякога му се дразня, понякога си мисля, че го мразя, понякога ми иде да го изхвърля през прозореца....
Но в повечето случаи просто си го обичам :-)
Той не чете книги като тези, които аз чета, не е кой знае какъв фен на всичките тези "рицарски" истории или поне не ги схваща по същият начин като мен, но много се старае и винаги проявява разбиране.
Но честно казано, колкото и да се старае, точно за такива неща ми е трудно да говоря с него....Просто ми се струва, че не ги чуства по същият начин като мен...
Знам, че ме обича и иска да ми помогне, но докато за всичко друго мога да говоря с него, за това... наистина ми е трудно....

Иначе мисля, че съм доста отворена за другите и правя всичко възможно да отворя тях за мен....

Благодаря ти :-)

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Не е до конкретната работа, нито до конкретната компания...
ИИ принципно нямам нищо против драконите, като цяло, но професията така повелява :-)
Благодаря и на теб :-)

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

:-)
Да намерим сила да променим звездите :-)
Благодарност и на теб...
бтв, връзвам ти се

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Много лирично!!!

Ще ми простиш Lady Marian, но всеки мечтае за другия свят (освен пълните идиоти, знаеш). Това е пътя на прогреса. Това, че ти или аз сме избрали да този начин да се крием, когато нещо не ни харесва, си е наш проблем. Това, че не намираме "интересното" тук и сега - също.

От опит мога само да ти кажа, че минава. За съжаление отнася със себе си и това, което ни кара да вървим напред. За някои (макар и с други мечти и недоволства) това е пътя към прогреса на човечеството. Ето, че ме зарази. И аз се "разчувствах".

Само един съвет! Не се отказвай от световете, драконите, честта (макар че според мен такова нещо няма, за теб май е важно), славата, приключенията... това също е прогрес. Не материален, разбира се. Духа, също като тялото, се нуждае от "храна". Може точно ти да си тази, която ще намери Отговора. Работата ти трябва да носи удоволствие, но не може и сигурна съм за теб няма такова значение. Тя служи на тялото, а тялото служи на духа ни (на някои, ако искам да съм точна, други го хранят, защото така е модерно).

И...ама я да се стягаш. Излагаш фронта, ние сме силни и как беше..."смели", "ние сме на всеки километър" и освен това непобедими.


Шефа е в отпуска и ние владеем вселената. ОК

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Ами кажи им, че ако не отидем в космоса ще си останем тук.

И кой знае какво ще измослим?!

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Ne e zadulgitelno da sum suglasen s deistviqta na rasata si.

Въпросът е, че на тях и тук им харесва, мижитурковското, вечно оплаквано, изцедено от емоции съществуване, не, пребиваване сред себеподобни, неспособни на самостоятелното решение да рискуват в името на абстрактни идеи като познание, стремеж към неизвестното. Въпроса ми бе зададен, явно от човек, смятащ, че си е отговорил на всички въпроси, задоволен с удовлетворителни за него обяанения на заобикалящият го свят. Тези хора, често казват 'Ами, всъщност много е просто решението на проблема...', те виждат света в черно бели краски и не приемат мнения несъвпадащи с тяхното, така, че да се обяснява нещо на подобни хора е безсмислено, само по себе си, занятие, освен ако докато им обясняваш нещо не те слушат и други, които все пак са способни да те разберат.

Не ми се връзвай.

Хей, горе главата! Има и много хубави неща в истинския живот на които човек да се радва...разбирам какво ти е, самата аз съм изпадала не веднъж в подобен копнеж да живея по друго вереме и по много по-вълнуващия, описан в книгите начин. И също така съм изпитвала ненавист към ежедневието, което за жалост по-често се проявява като скучно и сиво, отколкото изпълнено с емоции и вълнение. Мда, добре познат ми е контрастът между това да гледаш един много хубав филм (което явно важи за Knight's Tale, следващата неделя обезателно отивам да го гледам :) ), да се пренесеш за 2-3 часа в друг свят, след което екранът да угасне и да ти се налoжи по един доста бърз и рязък начин да се 'завърнеш' обратно . И всичко си е както преди, хората минават забързани около теб, а ти поне до края на деня виждаш нещата по по-различен начин...
Но пък и тук (в истинския живот) има неща, които не са за пропускане! Недей да губиш стремежа си да промениш нещата и да ги направиш такива каквито ти се иска да бъдат. Е, за съжаление съвсем реално бой с дракони например може и да не преживееш, но не е ли достатъчно хубаво това, че мечтаеш, четеш и си намерила други хора (демек нас ) с които можеш да споделиш това, да получиш разбиране и да пофантазираш, да се измъкнеш за малко от бъркотията и затрупващите те проблеми в работата? Това, че можеш да разчиташ на любимия човек (а само си помисли как някои още не са го открили и си пеят за любовта подобно на J.Lopez 'I just believe that somehow it wasn't meant for me' ;) ) е не по-малко важно и приятно усещане. Занимавай се повече с неща, които ти доставят удоволствие и се опитвай да реализираш мечтите си...същото се опитвам и аз да направя, а и много други хора около нас - както е казал Брус Лий "Yesterday's dreams are often tomorrow's realities"
И на мен ми се иска да опитам от толкова много неща, страх ме е като си помисля, че животът ми ще е скучен и безинтересен...затова дай да захвърлим негативните мисли и смело напред пък да видим какво ни очаква!

Абе, тоя човек да не съм бил аз ?

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Човечеството е раково образование върху лицето на планетата.
Трябва ли то да се разпространява из цялата галактика ?

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Искейпизма е хубаво нещо, но реалността е корава гад. Единствения начин да я промениш е да я изкривиш по свой образ и подобие. Освен ако не успееш да убедиш другите хора в правотата на твоите идеи.

Какво пък, случва се еднаж-дваж на поколение. Значи има надежда.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Някой беше казал, че живеем в най-добрия възможен свят.

И наистина, Светът е прекрасен! В него има толкова хубави и добри неща, изживявания и хора, че ако цялата тази красота се стовари върху дадена личност, тя ще остане без възможност за емоционално възприятие.

Около нас е пълно с хора които живеят в миналото. Има и много други които живеят в бъдещето. И трети, които макар и деца на времето си, търсят друга негова версия. Всички са недоволни. Това недоволство отличава човека от повечето животни. Не ти препоръчвам всичките ти мечти да се сбъднат. Тогава ще загубиш голяма част от силата която те тласка напред.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

PREKRASEN?! Ponosim-moge bi. NO PREKRASEN?!!!!!! Mi 4e ako nqma6e fantasy,Formula One ili hora za psuvane,az da sum si teglil noga!
Iska vi se da go bqh napravil,a?

Глупости.
Това е защото не си бил на връх Рожен.
Не си гледал морето в лунна нощ.
Не си излизал да се радваш на летния дъжд.
Не си гледал нощното небе в ясна безлунна нощ насред Пирин.
...

Прекрасните неща са толкова много. Защо да задръствам сървъра на Дира?

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

T'wi i prawya, slunchice. A horata lesno gi ubezhdawam w k'vi li ne gluposti, pyk w towa li da ne uspeya.

Не ми се връзвай.

Ako sme rakowo obrazuwanie, zashto pyk ne, nali i towa e smisyla na rakowite kletki, delyat se mnozhat se i zaemat wse poweche i poweche prostranstwo ot zasegnatiya.

Не ми се връзвай.

Разбира се!!!

Никой ли не ти е казвал, че раковите клетки може и да убават отделния организъм, но за сметка на това са източник на прояна и еволюция?
Не смяташ ли, че освен да унищожим вселената, можем да донесем и нещо добро? "Всички сценарии са разработени и очакваме включване!"

Я го дай по-весело и не ми се хвали с песимизма си,

'щото който все гледа кисело и се мръщи му се сбърчква физиономията, а да не говорим за непоправимите гадни последици върху манталитета и интелектуалните способнсоти.

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Това беше много добро Записвам си го за спорове с еколози.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Ами аз не случайно написах 'според някои'. Което ще рече, че аз не съм съгласен.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

hohoho
Slynchice


The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Gledam, cheta i si mislia, che sigurno sym t druga planeta. Ah, wie, kopelenca neshtastni! popliuwkowci neidni, strahliwci dolni. Tolkowa ste slabi, dotolkowa ne mozhete da se proborite, dazhe ne iskate i da se opitate i da go naprawite, che direktno se opitwate da izbiagae na lesnoto. Drakoni, bitki, kakwo znaete wie za bitkite. Bitkite sa nawsiakyde okolo nas, wodiat se neprekysnato. Samoto hodene na rabota, typoto ezhednewie e takawa bitka, w koiato triabwa da se ocelee ne fizicheski, a dushewno. No samiat fakt, che ne wizhdate neshtata po tozi nachin gowori, che ste se predali, che si tyrsite paterica w zhiwota. Prehwyrliaki otgowornost na drugite, tezi, koito zaradi was niamat paterici, koito nikoga ne se otpuskat, za da mozhete wie da si gledate zwezdite... i da mechtaete. Goworite za chest i dostoinstwo, a mislite samo ohostwoto, iadene i toplo leglo. Ako ima niakoia podobna was mizhiturka (prostete napriatnata duma) da wi prawi kompania, sohte po-dobre.
Ot druga strana, mozhe towa washeto da e prawilnia nachin za borba sys stresa, a az da sym niakakyw duhowen inwalid, koito na razbira za kakwo stawa duma... kakyw e smisyla, kato niama znachenie?!

"Pera ili olovo..."

Да, съвсем! "Nothing happens unless first a dream", мисля че беше, и дано не греша с правописа... Бедата е, че се броят на пръсти тези, които проглеждат докато са тук. Аз лично съм чувала мнения, че Земята е именно онзи ад, в който "ще горят грешните", защото за нашето ниво на съществуване каква по-голяма трагедия и капан от настоящето. Дори няма начин излезем от границите на нашата планета, да отидем на Луната дори, камо ли за пътуване извън галактиката. Каква треска ме тресе като си помисля, че докато съм жива няма да видя космически кораб. Дали някога ще стане, who knows? Ако пък не дай си боже ни сполети победата на Матричния изкуствен интелект, тогава вече мечтите съвсем се придвижват по оная функция с безкрайността...
Но можем да последваме смисления и мъдър съвет на Дискавъри ченъл "Take a moment, be inspired"... и да даваме нататък. Аз когато съм в депресираното си състояние пиша или рисувам, е това последното, който го може. Най-прекрасните неща за мене, дар на бягството. Адски е интересно и писането на асоциации. По съвета на "Шесто чувство" - лист хартия, молив. Пишеш без да се замисляш и да подреждаш изречения. Просто нареждаш думи и описваш образи, които ти хрумват на момента. Не е текст. Думи. Страхотни и буквално гениални неща се получават, особено пък ако в момента слушаш божествения саунтрак на "Гладиатор" или на "Blade runner". Много по-смислено от пиянски купон и празнословия-дрънкащи колежки.... Е, пък и моят шеф е една прелестна дрисня (и аз да се похваля!), но нема като как...
Спокойно. Не си сама. А аз съм щастлива, че съм с нездрав разум, и даже се боря с такива страдания като работа, учение, глупава компания, и въпреки това тичам, тичам... Никак не е приятно да си обикновен. Като гледам другите! Ъпсурдно е!!!! Не, мерси!!! Дори заради нещата, които ти занимават ума ти си следващо стъпало в разумната еволюция. Така си е.
Поздрави, М.

"Гледа той децата строго, ама много строго, много,
та дано изпитат срам от това, и то голям!"

Vsi4ko tova e 4udesno. Imal sum strahotni izgivqvaniq-lunna no6t v Olimp-vurhut!
No kato tsqlo givota e ogromna pomiina qma.

Като се изключи тона и някои клалификации, по изключение съм съгласен с Амбърчето.
Живота ни обикновено не е нито черен, нито бял. Той е СИВ.
За втори път ще пусна тук един и същи цитат:
“Има една китайска поговорка:“Понякога животът е горчив като драконови сълзи. Дали обаче драконовите сълзи са горчиви или сладки, зависи изцяло от начина, по който човек възприема вкуса им.” С други думи, животът е труден, понякога жесток, но той също е това, което ти самият направиш от него."
Дийн Кунц, "Драконови сълзи"
Мисля, че доста точно описва моята гледна точка по въпроса.

TANSTAAFL

Аз го схванах по-скоро в смисъл, че на човек понякога му писва от еднообразието (да, точно от това да водиш едни и същи битки всеки ден, да си имаш топло легло и работа, един добре подреден, зает и монотенен живот, който обаче не отговаря съвсем на желания от теб). Точно това казах и аз - че човек не трябва да се предава, а да се опита да подреди живота си така, че да е доволен и удовлетворен от постигнатото.
Тона ти няма да го коментирам, явно това е начина по който си свикнал да се изявяваш наоколо в мнозинството от случаите.
А какво представлява стресът и от къде идва той? Не е ли точно от този напрегнат начин на живот, който водим? Ако чак до толкова ти се нрави непрестанно да си под напрежение, то значи не би трябвало въобще да водиш борба срещу стреса.
А, и още нещо - до толкова ли е дълъг пътя, който си извървял и богат житейския ти опит, че да съдиш останалите? Защото аз съм в сравнително ранен стадий от живота си и не мисля, че пасвам в колонката на предалите се. Никога ли не ти се е случвало да се чувстваш поне малко отчаян, несигурен, разколебан и дори депресиран? Не мисля, че това е възможно, в с е к и човек понякога има нужда от съчувствие, разбиране и от това да се отпусне.

Nikoga ne se otpuskam, winagi triabwa da si dawam smetka za towa kakwo goworia ili prawia.
"отчаян, несигурен, разколебан и дори депресиран"... "I az shte wzema chernoto ti otchaianie i to shte stane moito wdyhnowenie"
Wyzrast, whiteiski opit... "Ne pitai starilo, a pitai patilo"

I pri4inite sa nqkolko. Bitkite sa navsqkade, kazva toi. Da, no ima bitki i bitki. Misli6 li 4e sled godini nqkoi avtor 6te sedne i 6te napi6e " Amber se prigotvi za nai-tezkata bitka v zivota si.Ogromnata, zapla6itelno izvisqva6ta se nad nego kup4ina nepopalneni blanki go gleda6e s neprikrita podigravka i predizvikatelstvo. No tova be6e negovata bitka i toi rano ili kasno trqbvahe da se izpravi sre6tu prevazhozda6tiq go protivnik. Ot godini be 4akal tozi mig. Stisna zdravo pisalkata i useti uspokoitelniq i hlad, koito mu vdahva6e kuraz. Toi q vdigna i mina v ataka." Zvu4i sme6no ne misli6 li. I nqma da stane garantiram ti. Kogato se izpravqm sre6tu daskalkata po matematika bih predpo4el hilqdi pati da bada v koito i da e drug svqt nezavisimo ot opasnostite koito 6te me 4akat tam. Na6iq svqt e sku4en. Mnogo zadalzeniq, malko polozitelni emocii. Moze nqkoi da me obvini v marzel i ne bih go upreknal, no tova ne promenq tvardiq fakt-vseki iska da mu bade po-dobre. I ako mi e po-dobre da sedq i da mislq za bitki, magii, drakoni i drugite ne6ta, koito te karat da pi6e6 dumi kato tezi, otkolkoto da u4a, rabotq i t.n. to imam palnoto pravo da go pravq. Tova e moq protest i nikoga nqma da robolepni4a pred tazi poro4na sistema v tozi poro4en svqt. Naistina ima hubavi ne6ta, na koito trqbva da se radvame, no ne trqbva da se zadovolqvame samo s tqh za6toto te sa tvarde malko.

Wow,Raist.Razbi me.

Хм, май щеше да е по-добре да се въздържа от коментар в случая, защото с моя вечен песимизъм едва ли мога да бъда много добра морална подкрепа, но...
Знаеш ли, животът е приказка...
Има ги и рицарите, готови винаги да те защитават. Не носят ризници и мечове, но знаеш, че винаги можеш да разчиташ на тях. Рядкост са наистина и понякога трудно се откриват с невъоръжено око, но ги има, повярвай ми. Огледай се сред истинските си приятели и ще ги откриеш...
Нима не се сблъскваш всеки ден със злото? Е, то не винаги носи черна роба и не винаги е явно. Сигурно вече си го срещала. Дали ще го познаеш в следващото му превъплъщение? Защото то има много лица и всички по един или друг начин се борим с него. И знаеш ли в какво е очарованието? Че тези битки са твои, че ти си в центъра на всяка от тях и краят им не е предварително определен.
Не усещаш ли магията около себе си? Магията на новия ден, магията на новия живот, магията на природата, на приятелството дори...
Гордост, чест благородство, доблест, приятелство, любов, омраза, предателство, алчност, мъст... Нима това са само понятия от книгите, които четеш?
За да бъда откровена, трябва да си призная, че един мой приятел ме успокоява точно по този начин, когато изпадна в поредната си емоционална дупка. И от опит знам, че колкото и някой да се опитва да ме накара да повярвам в очарованието на живота, докато сама не реша да го погледна гордо вочите, да му се усмихна и да го приема, нищо не помага.
Трябва само да повярваш, че имаш своята приказка и да я изживееш по своя си начин.
Е, верно че не можеш просто с едно заклинание да промениш света около себе си. Опитай с дребните промени и те някой ден will make a difference.
Не е много вероятно и да чуеш конски тропот, звън на доспехи и да видиш как красивия рицар, размахал своя омагьосан меч, връхлита върху слугите на мрака. Но винаги има поне един човек около теб, на чието рамо можеш да се облегнеш при нужда.
О, да. Животът, този реалния, има един много съществен недостатък – ДЕКОРИТЕ са кофти и това отнема голяма част от очарованието. И тук няма как да те успокоя.
Някой ден и аз ще повярвам в онези оптимистични думи, които ти написах по-горе. И ще открия красотата на света около себе си. А дотогава ще се боря със сивото ежедневие. Дотук, макар и трудно, някак се справям. И ще продължавам да мечтая. Защото никой не може да ми отнеме въображението и свободния дух. И това ми дава сила.

П.П. Може би всичко това звучи твърде идеалистично...

To hear, one must be silent.

Ако е направено по подходящия начин, на подходящото време и място, луксът да се отпуснеш, да осмислиш нещата и да отделиш време за себе си наистина си заслужава - точно това според мен ти дава сили да продължиш, да разбереш какво точно искаш, какво те прави щастлив и да получиш вдъхновение.
Хубаво е никога да не се предаваш, но понякога не му се вижда края и малко подкрепа и съпричастност са от значение (човекът е социално животно, нали знаеш ).

Davie, аз мисля, че не е твърде идеалистично - та нали човек заради това създава идеалите си - за да има към какво да се стреми и да е щастлив когато най-накрая го постигне.
Много хубави думи!

Брех, както се казва, I fail to understand where do you get such words from... иначе браво, неможах да не ти засвидетелствам че заслужи моето уважение :)
Браво :)

Tanis Half-Elven
Tanthalas Quisif nan-Pah
Hero of the Lance
| aquarius@priest.com |

O, mnogo hubavi dumi nyama shto! I naistina ako tryabva da primirish nyakogo s realnostta tova e tochano nachinut!... Drugata aletrnativa - gnevnoto raztursvane i obvinyavane v malodushie sushto beshe probvana, samo che,... ayde ne i tozi put, a?!
Mislite li che tova e vopul na bezpomoshten chovek?! Shto za arogantno nahalstvo da davate ideologicheski suveti, da se vpuskate v jiteyski naputstviya, kato che li ot visotata na nyakakuv vurhoven opit, postavyayki choveka otsreshta v poziciyata na neshtastnoto oburkano detence, na koeto tryabva da mu se iznese lekcika za "Neshtata ot jivota"?!
Jivotut E Skuchen! Neshto poveche - Jivotut e poburkvashto, mozukoizpilvashto, izvrateno, jestoko tup, bezsmislen, poshul, jaluk i nehstasten. No, koeto e nay-losho, JIVOTUT ni e NATRAPEN takuv!!!
I ne mi govorete za tova che, vidite li, vseki den e nova bitka i ejednevieto ni e pulno s nedooceneni izpitaniya, vsyako ot koito ne po-malko doblestno i dostoyno ot podvizite na ricarite ot mechtite ni! Da, bi moglo da se pogledne i po tozi nachin, neshto poveche, da se napravi tova e edna ot poslednite zashtiti pred poludyavaneto, no samo za moment pozvolete mi (vsushtnost nedeyte, az sama shte si pozvolya) egoizma na onova nay-sladko nedovolstvo, koeto kazvat ni razlichavalo ot dovolnite svine...
Nashiyat svyat, sladki moi malki heruvimcheta, ne e "nay-prekrasniyat ot svetovete". Nashiyat svyat e skuchen, za men, za Lady Marian a i za mnogo drugi vyarvam go, zashtoto e shibano kraen! Zashtoto e tupo ogranichen i skovan v normite na sushtestvuvaneto si i tozi put nyamam vpredvid samo socialniyat aspekt. Ima prekaleno mnogo neshta koito prosto ne mogat da stanat. Az ne iskam da naloja volyata si na ey onaya tupachka ot edi koy si chin i da kaja che sum srazila dostoen protivnik, nito kogato si vzema uverenie ot Harizanova da se vuzpyavam kato Jason toku-shto otmuknal Zlatnoto runo!... Az iskam istinskoto zlatno runo, zashtoto mi e pisnalo ot metafori. Problemut ne e che metaforichnite bitki sa loshi, mnogo sa si dobri daje, nyakoi ot tyah sa i dostoyni dori, problemut e, CHE SAMO TYAH IMAME!
SHVANAHTE LI NAY NAKRAYA!!! Inteligentniyat um e gladen, a tozi svyat ima po-ograniceno menyu i ot kvartalna zakusvalnya! Cyalata shibana tragediya e, che znaem tvurde mnogo, znaem kakvo iskame i nay-veche znaem s kakvo sme prinudeni da se zadovolyavame! Izbesnyavam prosto pri samata misul, no tova e - Svobodata, onazi nay-vis6a kvintesenciya na razuma, ni e dadena ogranichena - znachi otneta...
Taka che, kogato nyakoy ot nas ponyakoga nadzurta prez plastovete payajini-metafori s koito sme prinudeni da ponasyame sushtestvovanieto i zaplache za otryazanite i krile, molya proyavete uvajenie pone za mig i go ostavete tiho da skurbi sred haosa ot kruv i puh... Nie sme jiveli veche i produljavame da jiveem, glupost li e ili arogantnost da ni uchite kak da produljavame? Tochno nas li shte suvetvate kak da ponasyame bolkata, kogato nas nay-mnogo ni boli? :-j
O, ya porasnete!

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Така ли си мислиш, копеленце нещастно?
Поплувковец неден, страхливец долен...

Ще ти отговоря по начина, по който ти отговори преди известно време на един друг от клуба:
Ела в сряда и ми кажи всичко това в очите!

Според теб войнът(в най-общият смисъл) кефи ли се на битките?
Не мисля...Тва което иска всеки човек /и смятам, че е нормално/ е ядене и топло легло!
Тва не значи, че се е предал... Тва не значи, че загърбва неволите... Тва не значи, че пада духом и не става повече от страх...
Напротив... Да продължаваш да се бориш, въпреки, че в умът ти е топлото легло, в което е можело да си, е най-храброто нещо, което може някой да извърши...
Мислиш ли, че е лесно да си го признаеш? Мислиш ли, че е лесно да признаеш пред себе си и другите че ти е трудно да се справиш? Със сигурно не знаеш за какво става дума. Ти си едно арогантно копеле, което по-скоро ще си отреже дясната ръка, отколкото да поиска помощ...
Ти си глупак, един горд глупак... ВСЕКИ има нужда от повдигане на духа в определени моменти и ако ти не си признаваш тези моменти, това е твоята слабост.... защото това показва СТРАХ. Страх те е от хората. Страх те е те да не разберат че си проявил слабост. Страх те е... Не им вярваш... ТОВА е истинската слабост!

Знам, че само ще се усмихнеш на това и ще кажаш "Права си, такъв съм!"
Дяволски съм убедена в тва....
Защото ти наистина си такъв и имаш смелостта да си го признаваш..
Но държах да ти го кажа...и се надявам някой ден да се замислиш над думите ми!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Редактирано от The Last Unicorn на 25.09.01 10:44.

Мога да ти кажа само едно:

Благодаря ти, че те има!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Това, с асоциациите е ценно :-)
Правила съм го :-)

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Мисля, че съветът 'О, я пораснете!' можеш успешно да го използваш по адрес на някой друг, а не точно за мен. Пораснала съм повече от 95% от пишещите тук и то не само на години, благодаря!
Съвети не се опитвам да давам, защото сама знам колко са безполезни. Сама казах, че онези окуражителни думи, които на някои им харесаха, са чужди и са опит да ми бъде оказана морална подкрепа в труден за мен момент, имащ аналогичен характер. По лирични отклонения от подобен характер също не си падам. Твърде голям реалист съм.
Повярвай ми, всеки ден виждам колко непригодна съм в този свят и се опитвам да намеря причина и начин да живея с това. Да не мислиш, че на мен не ми е писнало от алогизма на всичко около мен? Смяташ ли, че не съзнавам колко гаден, несправедлив, ограничен и ПРЕДВИДИМ е живота? Знаеш ли какво става с гордостта ми всеки божи ден? Така че не си прави изводи за мен само от едни думи - на думи мога да бъда всякаква.
Трябва ли да се предавам и всеки ден да се чувствам нещастна само поради факта, че не живея в някоя от приказките, които чета?!? Верно, много е разочароващо. Но не съм чак толкова безсилна! И не съм се откъснала чак дотам от действителността.
Болно ми е, че трябва да се съобразявам с гадната действителност. Но не се ограничавам само с нея. Дори ако това означава да бягам от реалния свят за няколко часа дневно, за да се почувствам отново нормално и да имам сили някак да се върна.
Ти как живееш с това отношение към реалния свят? Кое те движи и кое ти дава сила да продължиш?
И не, не смятам, че Lady Marian е 'нещастно объркано детенце' и й се извинявам, ако така е прозвучало. Не смятам и че е безсилна и че има нужда от разтърсване. Намерението ми категорично не е било да изнасям лекция на нея или на който и да е друг.

To hear, one must be silent.

Дори и в най-фантастичните светове приключенията и чудесата се случват на силно ограничена по броя си група хора. Не може всички да са герои. Дори и в най-развихрените фантазии е пълно с хора които орат, копат, строят и отглеждат деца - така наречените тъпи, скучни битки на всекидневието. Не може всички да се впуснат в приключения защото тогава светът ще се разпадне. Приключенията трябва да си ги извоюваш.

В нашия свят е пълно с приключения. Спечели Олимпийски медал, Нобелова награда, стани звезда в популярен филм или направи велико ново откритие. Ето ти приключения и подвизи на които героите от фантастичните книги трудно ще са способни освен ако не са свръхчовеци. Това ли е твоята мечта - свръхчовешкото ? Едва ли. Истината е, че подобни оплаквания наистина са вопъл на безпомощност, защото всички успехи в нашия свят се заплащат с труд, пот и кръв. С многодневно стискане на зъби и воля за постигане на целта.

И извини тези от нас които са приели леко морализаторска позиция. Все пак ние сме се гмурнали дълбоко в сивотата на ежедневието и живеем с всичките и лоши страни. Би следвало да ги познаваме по-добре. И щом ние можем да ги търпим значи всеки може.

п.п. Ако искаш приключения можеш да вземеш от Мафията скромен заем от 1000000, с лихва 1% седмично. И да не го върнеш след това.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

:-)
Държа да отбележа, че съм много нещастно, много объркано и много детенце, но това няма нищо общо с темата ;-)
И знаеш ли какво ме движи и ми дава сили да продължа?
Мисълта, че "там някъде" има "нещо"..
Има един по-добър свят...
Няма да се задълбавам в лирични отклонения, няма....
Щото много мога да пиша по въпроса...
И всяка една секунда, всеки поет дъх, всяка глътка вода ги считам за дар. Дар че съм жива. Дар, че мога да продължа. Дар, че Dum Spiro, Spero(Докато дишам - надявам се)..Надявам се, че някога, някъде ще стане това, за което винаги съм мечтала....

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Питаш дали знам... Имаше един филм, нещо малко като любим ми се пада, но все по кабелните го засичам, та така и не му хванах името. Главният герой - Ерик Робъртс в ролята - беше нещо мафиот и трябваше да изпълни поръчка на китайските триади; за целта беше събрал адски странен екип "наемници" - всички бяха престъпници-аматьори, имащи само по една присъда зад гърба си, но решени на всичко за да получат обещаното възнаграждение; в един момент разбраха, че всеки от тях е смъртно болен - рак, сърце, СПИН - такива работи; бесни отидоха при него и се почна едно викане, пистолети се размахваха, сърдеха се как може да ги използва така и т.н. Най-честият въпрос беше "Знаеш ли ти какво е..." И той отвърна "Знам." Тишина. Проблясък на разбиране. Несигурност. "Как според теб ми хрумна идеята?" Край на несигурността.
След тази на пръв поглед безполезна вметка искам да кажа просто - Знам...
И спокич, не приемай горното като лична нападка - и хич да не ти пука какви изводи си правя за теб. А за опита - хайде белези и рани да не мерим - Какъв е смисълът?!
Просто... ами струва ми се, че понякога твърде автоматично тръгваме да утешаваме тъжащите, без въобще да се замисляме, какво точно правим и дали наистина това е правилното. Доброто е добро когато се осъзнава като такова, а не като заучен рефлекс... или аз поне така се заблуждавам.
Как живея ли? Ами трудно! :) Как иначе?! Но... "Ако беше лесно нямаше да е интересно!" Ето как още се заблуждавам :). Пък и не съм съгласна с такива крайности - едва ли не очакваш или през цялото време да се залъгваш за реалността за да намалиш болката или пък постоянно да агонизираш - няма такова нещо! Има време за всичко!... Всъщност няма, но мисля че разбираш за какво говоря - болката учи, наистина на много може да научи човек, но пък не е нужно да се гърчиш постоянно!
Бе... подозирам, всъщност усещам, че сме на почти едно и също мнение, така че хайде стига толкова засега... Може би друг път ще се успеем да се разберем. :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Съгласна.
Мненията са, ако не същите, поне подобни. Communication error и т.н.

To hear, one must be silent.

Това, че приключенията се случват на ограничена група хора въобще, ама въобще не е аргумент. Виждаш ли, аз не търся "по-добър свят" където да не кОпам, ора или паса патките! Мммм, хайде да мина към комуникационен код, който поне на всички ще е познат - значи аз не търся по-добра сянка от Земята, и в самия Амбър да се бях родила пак нямаше да ми стига! Защото аз не искам най-добрия свят, а ВСИЧКИ светове! Независимо какъв е света - той е ограничен от собствените си физически, а ако щеш и логически закони. Фантастиката обикновено е израз именно на абстрактното мислене, способно да "види" и други възможности, да види и да ги поиска. Точно за това говоря, когато казвам, че интелигентният ум е гладен. The World is not enough! и никога няма да бъде, и Вселената не е. Когато ми предложиш всички възможни светове и вселени - може би ще се споразумеем. :)

В нашият свят може и да е пълно с приключения, но това са приключенията от страна на предлагането, при положение, че никой не е правил проучване на търсенето. Аз НЕ ИСКАМ да печеля Олимпийските игри, но ето, както виждаш нямам по-добра алтернатива. Целият проблем е, че трябва да се плаща с "кръв и пот" за стока, която купуваш с нежелание, ей тъй - просто защото по-добро няма. Има известна разлика между "Искам" нещо и "Ми, нямам нищо против" щом няма друго, и едва ли ще е нужно да я обяснявам.

Накрая - не отричам, че има множество красиви и стойностни неща дори и в този свят... просто... защо ни предлагат само тях? Това нито са всички възможни красиви и стойностни неща, нито пък са най-красивите и най-стойностните. Ето защо трябва да сме недоволни, дори и с риска, всъщност цената, на болка и депресийки от време на време - докато не получим накрая желаното.

Ние сме Принцовете на Вселената и един ден ще поискаме своето... :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Поемайки риска да пусна кранчето на розовата боза в този форум... Ама просто не знаеш колко се радвам, че се записах в тоя шибан факултет, в тая гадна специалност точно в онзи ден и час...
:)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

И аз искам много неща ама уви... Много ми се лети със силата на мисълта, но е възможно само в посока надолу...

Желаното и възможното са две множества чието пресечено множество е силно ограничено. И все пак стойностите вътре в него са неограничен брой !

Както виждаш, на ника ми пише "екстремист" .. Бъди по-малко такава. Много добре те разбирам все пак. Разбирам, че искаш ВСИЧКИ СВЕТОВЕ. НО дори в тях само единици могат да правят определени неща и НИКОЙ не може да направи ВСИЧКО което си пожелае.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

В никакъв случай не съм имала намерението да раздавам щедро безценни съвети от позицията си на най-опитна, знаеща, можеща, разбираща и т.н. Бях на противоположния край от подобна мисъл, когато написах първия си поустинг, а също така и когато изразих съгласие с написаното от Davie. Много добре съзнавам, че не притежавам върховен житейски опит, а пък от лекцийки така ми е писнало, остава и сама да почна да водя такива! Единственото, което целях беше да изразя подкрепа и разбиране. По свой собствен начин, чрез моите разсъждения и мисли, така както аз виждам, чувствам и разбирам нещата. Чрез думи, които на мен биха помогнали да се почувствам по-добре и да се замисля, особено когато знам, че са искрени. Не мога да се съглася, че животът е скучен и тъп. Вярно - това е единственият Свят, който ни е предоставен, но в него има толкова много неща, които за цял човешки живот не могат да се опитат, че да ми омръзне това би означавало, че аз самата не живея по по-вълнуващ и интересен начин, а не че самият живот не предоставя такива възможности. Всъщност, вчера след казаното от Amber в един от поустингите му по темата, се замислих над следната ситуация: Представи си, че пред теб изниква Портал към един друг Свят, изпълнен с приключения и битки, където всичко е напълно реално и се случва наистина - магия, звън на мечове и неземни пейзажи....покрай теб с бясна скорост преминават стада от еднорози, някъде високо в небето оттеква оглушителният рев на дракони и свистенето на мощните им крила...има и грифони, и орки, и сирени, и рицари в бляскави ризници, и беловласи старци в златотъкани плащове носещи богато украсени жезли. Изобщо всичко за което човек си помисли. Да, обаче, както казах е истинско и следователно всеки момент един поглед накриво от гореспоменатия тип Старци или пък някоя огнена струя могат да сложат край на жалкия ни живот. А забъркаме ли се веднъж с Тъмните Сили, връщане назад няма, ще ни сполети преследване без миг на отдих и покой, тотално обсебване на мислите и сънищата ни с мрак, безумие и страхове...дори лудост. Ето още един макар и по-любопитен, все така сигурен начин да полудееш, като изключим споменатия от теб - от скука и еднообразие. Та питам се, дали ако ми се предостави такава възможност - да мина през Портала - ще го направя? Имайки предвид всичко това? За мой срам ме обзе колебание . Рискът наистина си струва, но бих се замислила все пак - а ти как смяташ? Още повече, че за да преживееш 100 процентовото приключение и там ще трябва да минат години прекарани в бачкане в местната кръчма и изпълняване на сума ти досадни и омразни задължения.
Хората затова са измислили тези Алтернативни Светове - за да могат да се разнообразяват когато им писне от нашия. Това обаче не значи, че той е напълно и изцяло за пернебрегване

Аре само не ми казвай какво иска всеки човек,а?Ядене и топло легло.Как пък не.Ако ти искаш това ходи си изяж вечерята и си лягай.Аз съм се предал и не искам само това.Помисли тези които не са стигнали до моето ниво какво искат.А дойде ли деня в който да искам само топло легло и ядене...Не.Този ден няма да дойде.Аз винаги ще искам нещо повече.Дори това да е малка проява на нежност от някой(по-добре от някоя).Когато стигнеш до там,че да не знаеш какво правиш на тази планета и да нямаш желание да живееш,тогава говори.Знаеш ли как се чувствам?Не.И не ти пожелавам да разбереш.Ти не можеш да знаеш какво искат другите.Ако продължаваш да твърдиш,че знаеш просто ще изглеждаш глупаво.А ти вярваш ли на хората?Аз вече не.И знаеш ли когато разбереш,че любимият ти човек не те допуска до себе си,защото така му е по -удобно и ти ще спреш да им вярваш.



I`m BORN TO WALK ALONE!!!

Кво им е лошото на квартвлните закусвални.В нашата правят супер вкусни банички..И мисля,че всичкото това,което ти си казала повечето от нас го знаят,но някак ми се струва безсмислено да крещя срещу вселената,че не е честно

Pozdravi.

Леле Lady....

... ти им пусна кокал и каква стана тя!

Абе! Хора! За два дена успяхте да разнищите световния прогрес и човешката психология! Честно, проследих цялата история, но накрая все пак успяхте да ме изненадате. Защо всеки си мисли, че е по добър от другите и се поставя в позицията на всезнайкото? И защо все това лицемерно: "аз не искам да давам съвети", "не знам точно" и т.н. Ми като никой не иска да дава съвети да не го прави..., ама наистина ме ядосахте.

Дайте да си говорим за фентъзи!
(Признавам обаче, че тази тема не беше чак толкова безполезна. Май срещнах и някои интересни мнения, но ще си ги запазя за себе си)

Ама наистина за кои се мислите, по дяволите?
Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат

Редактирано от Jill на 25.09.01 23:39.

ми кат' не си съгласен 'що ми го пишеш???

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Xaxaxaxaxaaxa.За какво говориш,а какво правиш.Нищо лично ама ти кой/коя си че да съдиш другите.

Аре само не ми казвай че НЕ искаш да ядеш или да спиш....
Нито за миг не съм споменала, че човек иска САМО това...
Но ВСЕКИ го иска...
И ако може това да е отплата за един куп неуютности (най-меко казано), толкова по-добре...
Аз знам много добре какво правя на тази планета и ако нямах желание да живея, вярвай ми, едва ли щях да живея...
Но каквото и да ми се е случвало (повярвай ми, не като да не съм имала неприятности) никога и за миг не ми е минавала мисълта да спра да живея. Защото всеки миг е ценен. И зная, че сред мрака, затулил днес света, все още има някъде голям и светъл Път...
Не знам какво ти се е случило (мога само да предполагам) и не знам как се чустваш. И не твърдя, че знам...
Предполагам, че ти е гадно. И на мен ми е било гадно. И на всички ни е било.
И какво от това?
В такива моменти, това, което мен лично ме крепи е мисълта, че ИМА ОЩЕ НЕЩО...
ТАМ НЯКЪДЕ...

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Ти май случайно посочи един от основните, поне според мен, проблеми на днешното време.
Знаеш ли и на мен вече не ми е останала много вяра. Патила съм си от доверие, оказано ей така по подразбиране. Лъгали са ме, предавали са ме, наранявали са ме, унижавали са ме... Прав си, защо ли пък при това положение да вярвам на хората. Но явно се хващам вече като удавник за сламка в такива ситуации - убеждавам се, че аз съм сгрешила, доверявайки се на неподходящи хора. За съжаление знам, че се самозаблуждавам.
Нека пак да направя малък паралел с фентъзито. Като се абстрахирам от приключенията и магията, ценя в тях и човешките отношения (колкото и да са идеализирани понякога). Хубаво е (за мен поне), че поне чета за истинско приятелство, за жертвоготовност, за хора, на които можеш буквално да повериш живота си. Измислените герои ми помагат донякъде да запазя в мен поне онази малка частица вяра, която дарявам на хората, които са ми доказали, че я заслужават.

To hear, one must be silent.

Ех, Дейви...
Може много патетично да ти се стори, ама АЗ врвам в хората.

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Светлина, колко обичам някой да изказва собствените ми мисли на глас!
Мразя да се събуждам сутрин, след като цяла вечер съм била в замъка и съм приключенствала! Мразя да тръгвам към работа и да видя как никой не вижда нищо вълшебно и хубаво в живота. Мразя мисълта, че така ще бъде до края на живота ми- като един омагьосан кръг, в който ще се въртя и въртя. Събуждане, душ, автобус, работа, автобус, легло, събуждане, душ... Мразя дори приятеля си, затова че се е предал и примирил с всичко около себе си! И въпреки всичко толкова ОБИЧАМ всичко и всички около мен! :-) А как ми се иска никога, ама никога да не се събудя!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

pisna mi... i oste kak

no nikoi ne me pita... a i sum tvurde malka za da sum oteg4ena ot jivota

no puk opredeleno mi pisna uj inteligentni hora da govoriat prostotii

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама то наистина не е. :) Пък за крещенето - кой крещи?! Аз само я предупреждавам (Вселената) - жълт картон един вид - после, когато събера съответната сила - аут! Толкова е просто! :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Имаше едни книжки - един човек - полуоплешивял, приличнозакръглен, 40-годишен типичен ама направо свръхтипичен представител на най-скучната част от и без това скучната средна класа намира вълшебна валдхорна - Рогът на Шамбаримен, който му открива портал към друг свят... После се оказа, че същия този пълничък плешо е Властелин на Светове, Създател на Вселени и какво ли още не... Та дали ще тръгна - ще тръгна, що да не? Пък нека и да не съм Повелителка, нито Принцеса от онова кралство или пък демон от другото...
А дали ще чиракувам едиколкоси години в някоя крайпътна кръчма - ще видим, но едва ли... А и да не тръгна... Виждаш ли - важно е не КАКВО, а ЧЕ избираш!

Свобода! Какво повече?! :)

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Skypo na syrceto mi ruso!
Imash li osnowanie kogato wlezesh w restorant i poglednesh menioto, i nishto ne ti gowori, da kazhesh, ama to niama nishto za iadene. Ami towa gowori zle za teb.
Bolka, molka... razglezeni, ot nishto nezatormozeni deca! Zhiweiat si zhiwota i kakwo iskat, da im e interesnoi, da ne im e skuchno, towa za was e nai-golamata tragedia w zhiwota.
Kakwo prawite wie? Stoite i se oplakwate kolko e skuchno, kolko e malys i "kraen" sweta, zashtoto tezi, koito mogat da wi oprowergaiat, sa dotolkowa zaeti s negowata krainost, che ne im ostawa wreme da se usmihnat, a kamo li da otgowariat na praznite wi prikazki.
Ako fakta, che dori i ot nai-drebnata rabotica w ezhednewieto prawim "bitka", s koiato da se preborim kakwo losho ima? Proiawa na shibana gywkawost maika mu stara! Ako utre se nalozhi da ia zamenim s neshto drugo, dobre, taka da byde, zashtoto triabwa da se deiswa sreshtu wsichko, a ne da bydesh ostawen da te deistwat. A wie tochno towa prawite.
A sega izbylwaite mi oshte suma ti prazni redowe, koito nishto neznachat...

nadiawala se... wait grandma for beauty!

I like your style :)

:-)))))))))
Абсолютно!
Ако някоя буря на сенките ме отвее в Амбър, ще се облека като момче и ще потърся работа като юнга на някой кораб :-)
Така хем свят ще видя, хем Сенки...
И после ще се запиша в гвардията :-)
И ще се издигна малко по малко...
И ще стана кралски емисар :-РРРРРРРРР
или каквото дойде...
Абе ЩЕ избера с две думи...
Защо не го направя в ТОЗИ свят? - ще ме попитате, знам....
..ами.. защото ОНЗИ свят ме кефи повече...той съществува ако не другаде, в съзнанието ми... което малко или много го прави реален и съществуващ....
Аз му се кефя именно по тази причина..
Искам да съм разбойничка в Авалон!
Или пиратка в Дегба.
Или патрул в Ардън.
Или кръчмарско момиче в Еринор......
...или ****** в *********
....а през деня ще обяздвам коне!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Your grany's bushes :-PPPPPPPPPPPPPPPPPP

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Malko triabwa da namalish golemite dumi. Hich da ne e , tuk ne e miastoto , kydeto mozhesh da izshashkash naroda s genialnost i gywkaw ezik (mmm, s poslednoto mozhe i da uspeesh, imam predwid tongue :)
Iskala wsichki wseleni, kakwo shte gi prawish? Nishto! Da, znam, che mozhesh da mi flushnesh edin goliam nadyhan otgowor... koito po syshtestwo shte byde wyzduh pod naliagane. malko mi prilicha na towa da iskash 1000 pasti , a da mozhesh da iziadesh samo 2. Zashto sa ti togawa 1000. Chista proba myrliashtina!
Dokato ne wlezesh samo w harmonia sys sebe si, nishto niama da ti stiga. A che ne si ia postignala si lichi ot... mnogo neshta.
I nakraia sywet. Kato tolkowa iskash neshto, koeto e absoliutno nepoznato, samoibii se. nikoi ne nzae kak e tam otwyd. tamyn shte razberesh, i dano ti e interesno!

Да мога. Но няма. И нямаше да бъде просто пара, макар че... Бе те и локомотивите "просто пара" ги е движела, та...
Искам всички пасти, не за да ги изплюскам всичките, а за да си ИЗБЕРА 2-те които ще искам да изям...
А хармонията - мерси! Източноазиатски глупости за примиряване на духа с калта и лайната на този свят! Само че, знаеш ли, азиатците никога не са имали Ренесанс, а ние още летим!

Болка! Ясно?! Много болка!!!

Tozi, koito samo prendira, che ne se strahuwa ot nishto e glupak! Tozi, koito ne se strahuwa ot nishto e pylen oligofren!

Никого не съдя, ако искаш да знаеш!

Такава осъдителна реч бях ви намислила, но си казах, че въобще нямам намерение да падам до това ниво и съществено я съкратих.

Така че мога да разбера защо всички са изпаднали в блаженното състояние "аз съм най-великия и знам всичко", "дай да оплюем всеки, който не е на нашето мнение" и т.н. И на мен ми се е случвало. Обаче страшно ме ядосахте и трябваше да се разкрещя на някого. Т'ва е!

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Sys sigurnost shte swyrshish w krychmata "Pri kyrwawia...", w dobria sluchai kato trup...

Няма, защото както вече споменах, това се развива не другаде, а в личната ми самосъздадена вселена.
И тъй като е създадена от мен и за мен, аз съм главен герой..
хехе
никой не си трепе главните герои :-РРРРРРРР
най-малкото пък аз!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Аз живея за себе си. Заетите с крайностите на света да се оправят.
Знам какво е болка и не е точно молка... нито пък малка. Дете казваш - може, но не го вярвам. Както казах веднъж - аз съм вечно дете, което никога не е било такова.
Шибана гъвкавост?! :) Шибаната гъвкавост ти трябва именно когато "те действат", вярвай ми! :))) И когато утре ни се наложи да я сменим... аз не искам нещо да ми се "налага", нито утре, нито никога! Което не трябва да значи, че изживявам като някаква Фокси Терсенето и правя на всеки и всичко напук ("Те ш`ми кажат! Люуууус 10 метра встрани!), но също така скъпи ми принце, дори и робството предпочитам сама да си избера.

А за самоубийството :), хех... "За щастие избегнах самоубийството, но често мислех за това." (Луди години). Има време, нека поживея едно 1000 - 10 000 или повече годинки, пък ще видим. Хубавото е, че като верен приятел, Онази винаги ще е готова да ме посрещне, независимо по кое време на денонощието и де изтърся...

Болка! Ясно?! Много болка!!!

maliiii, 3000 che i poweche godini smelo zacherknati ot nai-nowata nadezhda na FMi... Drakoni razprawiash?

Nai-dobre da Ne govorite.
Ne.

Ti da ne si ot carskata koalicia i da se izzhiwiawash kato "Gospodar na mylchanieto"?

A sto taka be matianna????????

][

:-)
ми просто така....

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Vij ne 4e iskam prosto mi se nalaga.Abe nqma kvo da govorq....

Знаеш ли,лошото е че аз не се доверявам лесно и когато ме наранят боли много.Не мога,а и не искам да се хващам за сламки-няма смисъл.Наистина е хубаво,че успяваш да запазиш малката частица вяра и много се радвам,че има на кой да я дадеш.

Дано не се разочароваш...

Da znae6 4e za napred nqma da stawa po-dobre ako taka q kara6.6te se izlyje6 da se ojeni6 i detence da rodi6,togava 6te se 4ustwa6 taka 4e sega6noto polojenie 6te ti se vijda rai.Mislq 4e se glezi6 i tyrsi6 lesni jertvi wsy6tnost.

То си е моя работа как я карам.
бтв, кой си ТИ, че ще ми казваш?

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

недей!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Дано...
Но всичко зависи какво разбираш под разочарование, както и каквоси очаквал...
Как си вярвал...
Аз вярвам, че във всеки има нещо човешко, колкото и да не им личи на някои....
и се старая да правя всичко възможно, за да го изкарам на бял свят...
и дори да не успея, не се разочаровам...това значи не че съм се лъгала, а че не съм намерила точният подход...
но както и да е , сега е много късно и не ми се пишат повече такива, че кой знае какво още ще наприказвам...

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

..........................

Избери отново

natam otivat ne6tata

Удобно разсъждаваш.Харесва ми.Просто избягваш прекия сблъсък.Не знам,може би така е по-добре.Но ако аз вярвам в някой със сигурност очаквам нещо.Не знам точно какво за всеки различно.И може би за това така се получава,но не мога да избягам и да си кажа "не намерих правилния подход", а може би щеше да е по-добре...

Ne bqgai
Prosto probwai po drug na4in...

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Така, така, по този въпрос спор няма - никой не пита кога и къде искаш да се родиш и да живееш...остава единствено утехата от факта, че поне можеш сам да определяш начина по който ще изживееш живота си :)