Tuka neea kirilica, i ne znam oshte dali moa da durpam za tva sorry.

Gledah versiqta za video, ne kino versiqta, za tova moze da sum izturval tva onova!

Openning scene- Oniq densvat na pesenta na Queen. Mnoo kofti vpe4atlenie mi napravi, stana mi qsno da ne 4akam koi znae kuv film. Scenata si beshe napravo absurdna, se edno vidqh Semeistvo Flimstoun prez srednovekovieto.
Galvniq geroi si e edin tipi4en Andreshko. Opitva se da probie tam kude ne mu e mqstoto(Tipi4na amrekinaska priumica-Ako mnoo iskash, nishto ne moeze da te spre) Ne stiga, 4e e nagul da se pravi na blagorodnik, ami e absoljuten tupak! na bala kak mu pruzirashe selqshtinata, nqmashe si ponqtie ot dvorcov etiket i porqdki. Samo 4e tva e glavniq geroi- Rus , oble4en v bqla, za nula vreme shampion.
A gada si beshe super simpati4en! Vqrno bqha mu turili 4erni drehi kato na tipi4en zlodei, beshe 4ernokos, ama mnoo mi napomnqshe na aktiora izpulnqvasht rolqta na Lovejoy v ednoimmennnoto serial4e puk toi si me kefeshe.
Na4i gada se trepe v imeto na kralq, puk William dokato go nqma edinstveniqt mu snosen protivnik, drugite bqha zalki(moeha da se postaraqt malko pone) stava shampion! E tva 4estno li e? Razbira se rezisiora ne propusna da o4erni gada- onq prebi okovaniq William i posle na turnira izpolzvashe istinski kopiq. Tva 4e iskal da otkradne madama, mi ko o tva. toi si e blagorodnik, toi iska rukata na madamato ot bashta i' ne ot neq, tui 4e ko to tolkoz.

SLAB film kato cqlo!

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

Аз също съм съгласна, че филма беше слаб. Не само защото беше, ама full от клишета, но и заради слабата актьорска игра на част от героите.

"...искам поезия..." или (тук ще перифразирам) "...абе ако ме обичаш остави се да те пребият"

Единственото което може да го спаси този филм от определението "посредствен" са няколкото добри хрумвания на сценаристите. Страшно харесах началото с представата за пълен стадион пеещ под звуците на "We will rock you", да не говорим за тръбачите, от които излизаше здравия звук на електрическа китара. Страхотна идея.
Фокс ги е изредила хубавите работи и затова няма да ги повтарям. Само ще спомена, че адски харесах въпросния херолд - героя, както и изпълнението на актьора.

Обаче...., да се твърди, че филма има някаква друга стойност, освен забавно губене на време и среща с добрия стар английски хумор (чиято почитателка съм, уверявам ви), си е чиста проява на лош вкус. Това го казвам без да искам да обидя никого, особено теб Firefox, защото толкова добър разбор на филм или книга не бях чела скоро. Уверявам те, че ако бях прочела твоята, ако мога така да се изразя, "творба", щях да се втурна към първото кино и да гледам филма.

Накрая, хареса ми идеята, но можеше и по-добре. Затова и няма да си кълча езика да казвам, че филма е добър. Но начина на представяне беше страхотен.
А! И Уилям (главния герой) отвсякъде си приличаше на Иванушка Глупака, който не вярва да гледа филма!!!

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Jill на 26.09.01 00:13.</EM></FONT></P>

Редактирано от Jill на 26.09.01 00:14.

Снощи и мен ме завлекоха да го гледам филма. След такива суперлативи нямаше начин да не отида. Става за гледане.

Но причината да го харесам като цяло не са рицарските глупотевини. Както всеки американски филм за Средновековието и този е тотално недомислен и недоизпипан. Всички изглеждат все едно току що са взели един душ (13 век в Европа ??) и показват зъби като от зъботехническо зиложение (да бе да)..

Все пак филма се движи около стара като самото изкуство линия - добрият човек който е готов да се жертва в името на нещо хубаво винаги печели.
Подобна вяра в победата на доброто трябва да се уважава и култивира, защото тъй или иначе животът е пълен с примери за обратното.

Друг ценен момент са класически майтапи по оста мъже-жени. В това отношение филмът прави впечатление на доста феминистки което несъмнено се е понравило на дамите. При това в нито един момент на филма не се засяга и мъжкото достойнство.

Но моментите с крепостните селяни рокаджии и феодалното диско на Джоселин и Улрих ме разсмяха от сърце.



The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Бас държа, че точно това е била идеята...
Ако искаха просто да представят "живота на средния средновековен европеец", 100% нямаше да започнат с "крепостни селяни рокаджии"
А и те 100% са взели душ преди това.... в гримьорната!
Всъщност идеята далеч не е всичко да е исторически точно (тъкмо напротив!)
Именно ценните моменти, които отбеляза са съществените... всичко друга са декори и грим ...

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Вместо рицарски боеве можеше да става дума за шофьори от Формулата, а Джоселин да е манекенка или актриса .

защо им е цялото това средновековие ? В него не е имало много романтика...

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Naprotiw!
Wyw horskite umowe romantikata se krie imenno w srednowekowieto //kolkoto i dale4 da e towa ot istinata...

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

da ve romantika- ga trugneli armiite na pohod i nqmalo na4in da ne iznasilvat zenite na protivnicite, bilo 4ast ot igrata!

Early this morning when you knocked upon my door, I said:"Hello Satan. I believe it's time to go!"

все едно че тва "Световен шампионат за рицари" не прави точно такава аналогия :)))

аз съм малко предубедена, но няколко пъти ми се натрапи точно това - когато стана дума че рицарите са малцина и избрани... всички тия хора със знамената които скандират името на любимеца си... представянето на отборите.... мечтите на малките момченца ((да станат като тях))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много ми хареса филма, същото може да се каже и за хората които бяха с мен ((прочетох темата на мариян твърде късно иначе щях да дойда с вас))

като голяма почитателка на Queen, които между другото са ми любима група, началната сцена много ме впечетли и още тогава реших че си е заслужавало да гледам филма дори само заради нея :)))

въпреки всички клишета на филма не му липсваше оригиналност
героя, който най-много ме впечетли обаче беше принца
да, добрия беше много добър, много красив, лошия много лош, много стилно докаран и той, но не ми допаднаха толкова.
той беше наистина блогородник и участваше в турнирите не за пари или слава а заради самия турнир...
хареса ми и това че авторите се бяха посторали и го бяха направили с далеч по-реалистичен рицарски вид, а това което направи за главния герой ме спечели окончателно :))))

освен това, докато всички се изпотрепват за вниманието на Улрих фон Лихтенстайн аз ще имам далеч по-малко конкуренция ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така, най-после вчера отидох и аз да гледам 'Като рицарите'. Честно казано, въпреки, че филмчето ми беше в списъка на онези, които държах да гледам, бях доста предубедена относно качествата му.
Не бях много сигурна как ще ми се вържат рок саунда и средновековната обстановка. В интерес на истината, най-много ми допаднаха именно тези 'анахронични' моменти. Началото на рицарските приключения на Уилям под звуците на We Will Rock You беше мноооого свежо и разби моите предубеждения поне в тази насока. Най-готин, според мен, беше бала след първия турнир. Обожавам Дейвид Боуи! Преходът от началния инструмента, звучащ сравнително адекватно за времето, в което се развиваше действието, към Golden Years беше направо разкошен! Не бих могла да си представя танц точно на фона на Golden Years, но хореографите се бяха справили доста добре.
Руфъс Сюъл беше другото добро нещо във филмчето - беше много добър лош . Доста достверен злодей си беше - добра игра, а и си има природни дадености човека (с тази физиономия просто не бих могла да си го представя в роля на 'нашия човек').
Чосър - страхотен образ. Дали и доколко в описанието му сценаристите са се придържали към автентичния образ на Джефри Чосър или освен името всичко друго си е художествена измислица? Не знам и не ми пука. Хареса ми - комарджия, непукист, талантлив, креативен, атрактивен. А какъв само поглед имаше - като че ли беше здравата надрусан .
Допадна ми идеята на филма - че човек може сам да бъде господар на съдбата си, стига да има куража да вземе живота в ръцете си. Не вярвам в съдбата - предначертания път, от който не можеш да се отклониш. Уилям спечели симпатиите ми, защото имаше смелостта да се изправи срещу предопределеността и ограниченията, наложени в едно закостеняло общество.
Хареса ми чувството за хумор, харесаха ми декорите, хареса ми принц Едуард.
Но имаше и мнооого недостатъци. Че никой от актьорския състав няма да получи номинация за 'Оскар' е ясно (Хийт Леджър беше доста по-истински и грабващ в 'Патриотът'). Филмът наистина изобилстваше от клишета (но така или иначе те са навсякъде). Естествено не беше спестен и тривиалния happy end.
Едно нещо, обаче, ми беше като трън в очите през цялото време - Джоселин. Абсолютно неевропейска физиономия, която ме караше да повдигам дясна вежда в недоумение относно причините за избора на актрисата. Поне да беше добра актриса... И какви, по дяволите бяха тези нейни рокли, прически, шапки, грим, походка с уклон към непоносимата (поне за мен) съвременна висша мода?!?! Тя и нейната придружителка се вписваха точно НИКАК в пейзажа. Моля ви, обяснете ми коя беше тая, че винаги седеше на почетно място - така и не разбрах какво е мястото й в онова общество. Вероятно поради недомисляне този въпрос беше (полу)тактично оставен без отговор. И как можаха да 'влюбят' нашия човек в тази безподобна лигла, която може да предизвика един едиствен тип емоции у всеки здравомислещ човек - силно желание да й извие врата с голи ръце (или да й прегризе гръкляна - според предпочитанията). 'Ако ме обичаш, ще изгубиш турнира'. След 5 мин. и подобаващ брой синини по нежното тяло на Уилям - 'Ако ме обичаш, няма повече да губиш'. Гррррррррр!!!!!! Междувременно влажни погледи, зареяни някъде в близката далечина. А сцената в катедралата беше ужасно абсурдна! Красъци, тропане с крак, цупене, инат, детинщини.... Много нелепо, още повече на подобно място.
Та като цяло май най-доброто в този филм бяха музиката и чувството за хумор. Заедно със средновековния декор и романтизма на рицарските турнири се заформи една доста свежа комбинация. Ама на - нещо пак не достигна...

To hear, one must be silent.