Нямам намерение да се включвам в тези забележителни разследвания кой е копеле и кой не е. По тази причина пускам нова тема, по въпрос, който ме интересува.
Какво е за вас Честта? А Гордостта? А Славата?
Кога можете да кажете, че Честта ви е накърнена или че нещо ви прави Чест? В какво се коренят наченаците на Рицарската Чест? Какво значи да си Рицар?
Кога Гордостта ви е наранена? Кога делата ви са Славни?
Какво би ви накарало да извикате някого на дуел? Безславно ли е да не приемете хвърлена ръкавица?
Дайте мнение, плс!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Ауууу ей такива теми обичам ама много
първо за дуелите /освен за да защитим и прославим красота ти лейди Мериан/
Не бих взел ръкавица ако несъм сигурен че противника е поне равностоен въпреки че често казвам на учениците си че който се бие с по слаби е страхливец а този който се бие с по силни е глупак ама пусто желание за слава.
Какво значи да си Рицар ? То е сърцето ти ако помислите и ръцете ти са чисти и въпреки че се страхуваш вършиш онова което смяташ за правилно въпреки че хората ти се смеят то може би за мен си Рицар.
Какво би ви накарало да извикате някого на дуел?
Ако богатия дава храна на кучетата вместо на бедният и после насъсква същите кучета по него.Ако това че някой диша въздоха с тебе и ти знаеш че всяка глътка въздух поета от него носи страдание на много хора...
Кога гордостта ми е наранена ? когато жената в която съм влюбен е избрала друг и този някой е кара да плаче ......
Славата - любимият ми грях..........

О. К. а сега малко по не романтично
за мен живота трябва да се живее честно и да се спазва онзи морален кодекс който си си избрал /за мен надявам се Буши - до/ и тогава имаш честа рицарството славата и наградата която си заслужил

край /малко се натъжавам от такива теми .....защото все пак от време на време приличам на Дон Кихот а това си е тъжно...........

Чест ........................

' А, паднеш ли, ставаш и край,
и никой за нищо друг не виниш,
спечелиш ли-твой е лъвският пай,
от сребро или слава, ето го, виж.
И имането взема онзи до драм,
който пръв е пристигнал, щото тръгнал е сам.

Тъй, че с помощ и подкрепа живей,
подкрепен от приятел, подпомогнат от свой,
и безбожната, тая, моя песен си пей,
нека негов ловът е, ала уловът твой.
Победиш ли от всички отречи се без срам,
онзи пръв е пристигнал, който стигнал е сам.'

От къде е това, скъпи дами и всезнаещи господа?
Ако някой не вижда връзка, то смятам, че контекста на това изчерпва в някакъв смисъл темата.

Не ми се връзвай.

Дълга е по-силен от Страха,
Честта е по-важна от Смъртта.

TANSTAAFL

Ще ти отговоря по два начина.

По римски: Което не се купува с пари, се купува с много пари.
По сталинистки: Което не се постига с болка, се постига с много болка.

Някъде между тези две остриета Честта се опитва да оцелее. Честта е рожба на Гордостта. А Гордостта се храни със Слава.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Лошото на Славата е, че може да промени един човек до неузнаваемост, не просто да укрепи вярата му в собствените способности и сили, но и да го накара да се самозабрави, да се опияни от собственото си величие, да престане да търпи каквато и да било критика, дори от хора, които до вчера са били негови близки приятели. Според мен човек винаги трябва да си има едно на ум щом се сблъска със Славата. Безспорно е приятно да получиш признание за труда си, това носи удовлетворение, но в същото време е добре да я оставиш да засегне същноста ти, отношенията ти с другите хора и начина ти на живот възможно най-малко.
А едно от нещата, които не трябва да се потъпкват е гордостта. Най-трудните отстъпки и компромиси са свързани с нея...потъпкването на собствената гордост ни кара да се чувстваме жалки. А какво всъщност представлява гордостта? Хмм, може би някаква граница, която човек сам определя за себе си и извън която вече не е склонен да прави отстъпки или да се съобразява с каквото и който и да било, а постъпва както той смята за редно и отстоява позицията си независимо на каква цена, независимо от последствията. Но както посочи Amber, за целта трябва да има и себеуважение (което да не е по-ниско от уважението ни към околните). А ако някога се наложи до известна степен да подтиснем гордостта си...мисля, че това е един от случаите в които човек се чувства напълно безсилен, засрамен, унижен. Въпросът е дали наистина си е струвало и дали цената, която сме платили не е по-висока от стойността на полученото. Ето още едно не по-малко тежко изпитание от среща със Славата - смелостта да отстояваш идеалите си, да опазиш неопетнена своята гордост и чест, колкото и да ти струва това.
Като споменах чест...честта може да се разгледа като отстояване на идеалите и разбиранията, на собствените възгледи и постъпки.
Може би когато някой пази своето достойнство, приема спокойно славата, има смелост да отстоява позицията си, а едновременно с това не е до такава степен погълнат от собствени дела, че да обърне гръб на чуждата нужда и молба за помощ, тогава той се превръща в истински рицар.
Изобщо....доста сложни въпроси са това, а и става късно, та рискувам скоро да се оплета в собствените си писания
Но си заслужава да се помисли и в никакъв случай не съжалявам за времето прекарано в усилия да формулирам мислите си. Дано да се е получило нещо разбираемо
Поздравявам те за тази хубава и съдържателна тема!

К'ва Чест, к'ва Слава, бе слънчице????

Тия работи не ги носят на тепсия! Даже вече и на фентъзи героите им се налага сами да си извоюват славата и да си защитават честта.

Инак много хубаво - много славни приключения, много красиви принцеси...
Обаче за славата трябва да се потрудиш и то не само преди, но и след като я получиш. То работите не стават като по книгите. Това обаче много тъжно...

Ще я карам по-весело.
Та за честта най-хубаво се е изказал Пратчет, още в първата си книга. Ще разбера ако се я забравили тя излезе преди "доста време". Тези, които си я спомнят обаче, ше се сетят, че даже "героите", не бяха съвсем герои, а пък да не говорим за магьосника.
Явно герой (със слава, чест и достойнство) не се става само с добри дела и много път, а с добър - как беше - имидж мейкър.

Е т'ва е. Да ви видя сега!

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

Благодаря на всички, които изказаха мнение. Предварително благодаря на всички, които ЩЕ изкажат мнение.
Имам огромното желание да отговоря на всеки по отделно, както и да изкажа собствените си разбирания по въпроса, но за съжаление времето ми е твърде ограничено.
Нищо де, и моят ден ще настъпи. .
Радвам се, че темата предизвиква интерес. Пишете! Това ви прави Чест!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Честта.... Гордостта... Славата...
По ред на номерата:
1. Честта е да поканиш дама на танц и тя да се съгласи.Оказва ти се честта! Твоята чест е нещо дето могат да ти го засегнат! Кофти! Затова нямам такава
Ако я имам тя е толкова мутирала и изообразена че я е срам да се покаже пред хората.
В регистрите се води умряла заедно с рицарите - Героично но болезнено.
В нашия свят чест няма - има интереси! Болезнено но факт
Така е при мен - при вас не знам
2. Гордостта - Не съм толкова богат че да си позволя такава!
Ферари, Вила , Фотомодел - Тях също.От какво да съм горд"?" :
от родината ли, от политиците ли, от футбола ли, от парите ли, от това как живея или вирея, от това на какво правя или на каква маймуна ме правят?
Ако някой има такава ТУК то тя е универсална- прекарана през Ариел, Химическо чистене, бетонобъркачка и детска градина.
Дребен заместител на оная рицарската, циганско менте
Да ме извиняват гордите, но през месомелачката на живота малко гордостта ти е необходима като наковалня на парашутист!
3. Славата - моля благодаря, без допълнително
Славата е когато снимката ти е разлепена по всички районни из страната,
Когато не можеш да заспиш заради сирените и репортерите ти бъркат с микрофоните в гъ...
Когато папараците те следят да не пръднеш на обществено място и децата ти се страхуват от журналисти като от ислямските фундаменталисти?
И тя не е за мен. Аз си имам друга. Мини в Южен кръст и питай кой е Shadow Jack - Ще ме посочат.
Защото тези идеалистични химери са за американци и англичани - тези писатели, чиито книги четем.
Затова им се възхищаваме и се надяваме и при нас да е така!
Че някой политик ще изпълни това което е обещал
Че децата ни ще се гордеят да са БЪЛГАРИ !
Че живота ни ще е приказка!
А засега ще се задоволя с ЗЛОБА, УПОРИТОСТ , ЯРОСТ И миниятюрно удовлетворение от поредния изживян ден!
Извинявайте за дългото мнение и писимистистичния ми мироглед!
Дано при вас е друго!

Идеалист до дупка!
Ще се бием с теб за леиди Мериан а?
Заради тебе кучетата ще умрат от глад ако дотогава не са ги изяли бедните - ето това му обичах на виетнамците - нямаше кучета из квартала ни!
Всеки има право да диша, Ако някой го боли - Да си купи упсарин!
Хич не е романтично, но не ми харесва този възнесен стил!
Все едно чета "Арлекин" !
Но е хубаво 4е е останал поне един мохикан

Заслугата за този интересен форум е изцяло ваша, Лейди Мариан!

като Jack of the Dark, много ще ти ходи, а пък аз ще ти завиждам, щото на мене не ми ходи

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

Честта.Хм.всеки може да говори каквото си иска,но смятам,че от доста време честта е изчезнала от този свят.Разбира се винаги ще има последни рицари,които вярват в нея,но те стават все по-малко.Чест.Накърнена,заровена дълбоко във всеки тя съществува,но защо ни е ако я държим там дълбоко в таините дебри на душата си?Затова мисля,че тя постепенно изчезва и отстъпва място на друго.Какво е това друго?Не знам и не искам да знам.Винаги съм смятал че съм бил човек на честта,но не е приятно.Боли!Много.И все пак продължавам да мисля така,продължавам да си мисля,че по някакъв начин успявам да остана такъв,какъвто винаги съм се чувствал.Но става все по-трудно и почвам да се питам -има ли някакъв скапан смисъл да продължавам.Преди успявах да открия дори и малко зрънце,но сега точно в този момент вече не знам.Не откривам смисъла.Не ми пука за нищо и за никой.С две думи-честта не може да се определи,тя е крехко вътрешно състояние и е много лесно да бъде загубена.

амбъре,ти винаги ли правиш нещо с цел?Никога ли не се отпускаш,никога ли не правиш нещо еи така?Не ти вярвам.Вярвам само че във всичко влагаш по нещо от себе си,но не е ли така със всеки?Не се ли опитва всеки да прави точно това?Мисля,че повечето се опитват.А за изгубените каузи трябва да си поговорим.Отдавна се опитвам да те намеря ама не мога.Току що загубих най-важната загубена кауза,но това не е мястото да говоря.Гордостта ти е голяма и ще ти донесе неприятности.Казвам ти го като приятел,защото те смятам за такъв въпреки че почти не те познавам.Не е важно да покажеш колко ти стиска,особено пред себе си.Ти не знаеш ли докъде можеш да стигнеш?Знаеш!Аз знам,че мога да стигна до края.Знам,че много пъти съм казвал "Здравей",но наближава деня в който ще кажа "Сбогом".И знаеш ли,не ме е страх да стигна до края,защото нямам нищо за губене,нямам причини да остана.

kazwash, che mozhesh da stignesh do kraia. E, az ne moga. Ne moga, zashtoto niama shiban krai. I tochno towa e hubawoto. Winagi da znaesh, che ima oshte nakyde da se myrda. Kato wyw lafa: "Stignahme dunoto i prodylzhawame da kopaem."
WISOKO...

"I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals..."

Това са измислени понятия. В момента в този жесток век е в сила следното
КОЙТО СТРЕЛЯ ПРЪВ ТОЙ СЕ СМЕЕ ПОСЛЕДЕН




БАЙ СТАВРИ СТРОГ НО СПРАВЕДЛИВ - ЕБЕШЕ НО ДАВАШЕ ДА ГО ХЕБАТ

Ех, Jack, колко ми е познат този песимизъм...
Ако трябва да разгледаме въпроса от гледна точка на идеализма, който лъха от книгите, които четем, всичко ще бъде от розово по-розово. Смелият рицар, уважаващ принципите на благородството ще се завърне от поредната героична битка, в която е защитавал честта на прекрасната принцеса и отрупан със слава гордо ще пристъпва пред погледите на тълпата.
Ако, обаче, се върнем за малко в света, в който живеем и ако бъдем реалисти (а поне на мен ми се налага всеки ден до 21-22 часа да бъда реалист) май трябва да признаем, че честта, гордостта и славата до голяма степен съществуват вече само като понятия.
Къде е гордостта на тези, които ровят из кофите за боклук, за да осигурят някак своето мизерно съществуване с остатъците от живота на другите? Къде е гордостта на възрастните хора, които просят по улиците, защото мизерстват? Къде е гордостта на всички онези млади и образовани хора, които мият чинии някъде в чужбина, защото не са уверени, че тук физическото им съществуване ще бъде възможно? Уви, в нашия материален свят гордостта е лукс, който не всеки може да си позволи (колкото и шаблонно да звучи).
Чест? За мен честта е комлекс от морални ценности, които определят начина ти на поведение в обществото (не съм проверявала в речника, може и друго да е). Но дали във времето, в което живеем, моралът не се размива в борбата за съществуване и за налагане на нечии интереси. Всеки ден квалифицирам нечия постъпка с ‘Това не му / й прави чест’. Дали парите покваряват дотолкова, че хората забравят елементарни принципи на поведение? Аз държа на своите принципи и не правя компромиси с тях. Иначе не бих уважавала сама себе си.
Слава? Не ми трябва. Макар и да се получава на практика така, че работя за слава понякога. Стига ми личното удовлетворение от образованието ми, работата ми и отношенията, които съм създала с приятелите си, колегите си и познатите.
Извинявам се за прагматичния не-фентъзи отговор, ама на – реалист и прагматик съм си в real life и не мога да избягам от това.


To hear, one must be silent.

Посмали Манго. Твоята чест минава през оная ти работа.
Единственият турнир в който няма да имаш равен това е някакъв порно-маратон с 5-6 кучки

БАЙ СТАВРИ, СТРОГ, НО СПРАВЕДЛИВ - ЕБЕШЕ ,НО ДАВАШЕ ДА ГО ХЕБАТ

tva za jenata e mnoo dobro.kefi me qko

ima krai!i sled kato te zakopaqt nqma kyde da myrdash mnoo mnoo,nali.a za duha,dushata ili tam kakvoto e she povqrvam edva kogato vidq na4aloto na pustinqta

ne se znae

bay ti Stawri znae wsichko. Mnogo e widyal i oshte mnogo ima da gleda.

Не ми се връзвай.

Am, az t'wa i kazwam, we.

Не ми се връзвай.

Kreasiwo i romanti4no
Ricarqt po du6a si li4i ot dale4e!
A kolkoto do moralniqt kodeks - wseki si ima po edin :-)
Da pazi6 moralyt, koito syrceto ti powelqwa e nai-dobriqt na4in da se izdigne6 do Sebe Si

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Amber, Amber, wse sy6tiqt Amber :-)
Kakwo li moga da ti kaja, koeto da zwy4i na mqsto sled takowa izqwlenie?
:-)
Kefi6 me.
Bydi kakywto si, towa ti e nai-hubawoto.

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Imenno Chest!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

S teb obsydihme wyprosya za chestta, i poneje mi e ograni4eno wremeto, nqma da pi6a i tuk... nadqwam se da ne mi se syrdi6...

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Syglasna sym napylno.
Mnogo to4no.
No opirame do wyprosa: ot kakwo e powelen duylgyt?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Eh, Piwo....
Ili mnogo si prepatil w toq jiwot ili si po rojdenie 4ernogled....
ima istina, no ako wsi4ki razsyjdawaha taka, do kyde 6tqhme da q dokarame?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

От собствените ти разбирания за Дълг, разбира се. Пробутвам един цитат, който ми се е набил от години в главата, макар че не е точно по темата. Мисля, че ще разбереш какво искам да кажа.
“Има една китайска поговорка:“Понякога животът е горчив като драконови сълзи. Дали обаче драконовите сълзи са горчиви или сладки, зависи изцяло от начина, по който човек възприема вкуса им.” Сдруги думи, животът е труден, понякога жесток, но той също е това, което ти самият направиш от него."
Дийн Кунц, “Драконови сълзи”

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 22.09.01 19:39.

Славата може да ти навреди само ако го допуснеш
Гордостта е пряко следствие от Самоуважението.
Чудесна дефиниция на "Рицар" !!!!!!!!!:-)))))))))))))))
//седни си, 6 !

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Е, да, никой не дава Слава ей тъй, за хувавите ти очи
Това е и идеята, да си я извоюваш и да оповестиш на всички.
В "Като рицарите" пичът едно че го биваше и едно, че имаше "имидж мейкър" на ниво :-)

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

:-(
Нагазил си с двата крака в Голямото Мръсно Реално?
Жалко....
Не се отчайвай!
Винаги има начин! :-)

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Честта я има!
Тя е в мен, в теб във всички, които вярват в нея (убедена съм, че вярваш, иначе нямаше да пишеш всичко това!)
Честта е последната движеща сила, която е останала на онзи Последен Рицар, Пследен Защитник на Камелот, който живее във тайните ъгълчета на сърцето ти и само чака сгоден случай(или подходящ тласък) за да открие на белия свят прекрасния си лик (интерфейс - бел. авт.) и с дъх на рози и цвят на залез да препусне към хоризонта, за да търси Нещо... къде Граал, къде Любов (абе казват, че то все тая, ма знаеш ли)
Бъди това, което сърцето ти подсказва.
Keep on fighting to the end!
Тя е там ;-)

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Виц ли му разказват?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

:-(
Много ми стана тъжно от твоя отговор....
И напълно съзнавам колко си права...
Но нали свещената цел на рицарят е да поправя неправдите и да защитава слабите и онеправданите?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

:-)))))))))
Дааааааааааааааа.........
Всичко е въпрос на лично виждане...
Дългът... това е необходимостта, която ти повелява личният ти морал

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils!

Който се смее последен, той се смее най-накрая!...

...беше

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

A ti ne si li ? Mileidi ?
Ako jiwee6 w drug swqt - obadi mi se ? Molq ?
No ako ne se 4uwstwa6 po w^6tiq na4in - bih se radwal!

Готово - регистриран съм

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Heh!
Drugiqt swqt mi e w glawata, Jackence....
I za sega ws o6te sporim dali az jiweq w nego ili toj w men

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Da ti e 4esito!

...All along the Champs-Elysies the chestnuts were foaming white...

Голяма глава - голямо нещо!
В моята 2 хлебарки играят на тенис и пак остава празно пространство!

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Танк ю!

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

значи ли това че човек трябва да живее безчестно / според неговите разбирания /понеже има да изпълнява дълг ? Понеже страха от безчестие е по слаб от дълга .....