Идеалист до дупка!
Ще се бием с теб за леиди Мериан а?
Заради тебе кучетата ще умрат от глад ако дотогава не са ги изяли бедните - ето това му обичах на виетнамците - нямаше кучета из квартала ни!
Всеки има право да диша, Ако някой го боли - Да си купи упсарин!
Хич не е романтично, но не ми харесва този възнесен стил!
Все едно чета "Арлекин" !
Но е хубаво 4е е останал поне един мохикан

Заслугата за този интересен форум е изцяло ваша, Лейди Мариан!

като Jack of the Dark, много ще ти ходи, а пък аз ще ти завиждам, щото на мене не ми ходи

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

Честта.Хм.всеки може да говори каквото си иска,но смятам,че от доста време честта е изчезнала от този свят.Разбира се винаги ще има последни рицари,които вярват в нея,но те стават все по-малко.Чест.Накърнена,заровена дълбоко във всеки тя съществува,но защо ни е ако я държим там дълбоко в таините дебри на душата си?Затова мисля,че тя постепенно изчезва и отстъпва място на друго.Какво е това друго?Не знам и не искам да знам.Винаги съм смятал че съм бил човек на честта,но не е приятно.Боли!Много.И все пак продължавам да мисля така,продължавам да си мисля,че по някакъв начин успявам да остана такъв,какъвто винаги съм се чувствал.Но става все по-трудно и почвам да се питам -има ли някакъв скапан смисъл да продължавам.Преди успявах да открия дори и малко зрънце,но сега точно в този момент вече не знам.Не откривам смисъла.Не ми пука за нищо и за никой.С две думи-честта не може да се определи,тя е крехко вътрешно състояние и е много лесно да бъде загубена.

амбъре,ти винаги ли правиш нещо с цел?Никога ли не се отпускаш,никога ли не правиш нещо еи така?Не ти вярвам.Вярвам само че във всичко влагаш по нещо от себе си,но не е ли така със всеки?Не се ли опитва всеки да прави точно това?Мисля,че повечето се опитват.А за изгубените каузи трябва да си поговорим.Отдавна се опитвам да те намеря ама не мога.Току що загубих най-важната загубена кауза,но това не е мястото да говоря.Гордостта ти е голяма и ще ти донесе неприятности.Казвам ти го като приятел,защото те смятам за такъв въпреки че почти не те познавам.Не е важно да покажеш колко ти стиска,особено пред себе си.Ти не знаеш ли докъде можеш да стигнеш?Знаеш!Аз знам,че мога да стигна до края.Знам,че много пъти съм казвал "Здравей",но наближава деня в който ще кажа "Сбогом".И знаеш ли,не ме е страх да стигна до края,защото нямам нищо за губене,нямам причини да остана.

kazwash, che mozhesh da stignesh do kraia. E, az ne moga. Ne moga, zashtoto niama shiban krai. I tochno towa e hubawoto. Winagi da znaesh, che ima oshte nakyde da se myrda. Kato wyw lafa: "Stignahme dunoto i prodylzhawame da kopaem."
WISOKO...

"I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals..."

Това са измислени понятия. В момента в този жесток век е в сила следното
КОЙТО СТРЕЛЯ ПРЪВ ТОЙ СЕ СМЕЕ ПОСЛЕДЕН




БАЙ СТАВРИ СТРОГ НО СПРАВЕДЛИВ - ЕБЕШЕ НО ДАВАШЕ ДА ГО ХЕБАТ

Ех, Jack, колко ми е познат този песимизъм...
Ако трябва да разгледаме въпроса от гледна точка на идеализма, който лъха от книгите, които четем, всичко ще бъде от розово по-розово. Смелият рицар, уважаващ принципите на благородството ще се завърне от поредната героична битка, в която е защитавал честта на прекрасната принцеса и отрупан със слава гордо ще пристъпва пред погледите на тълпата.
Ако, обаче, се върнем за малко в света, в който живеем и ако бъдем реалисти (а поне на мен ми се налага всеки ден до 21-22 часа да бъда реалист) май трябва да признаем, че честта, гордостта и славата до голяма степен съществуват вече само като понятия.
Къде е гордостта на тези, които ровят из кофите за боклук, за да осигурят някак своето мизерно съществуване с остатъците от живота на другите? Къде е гордостта на възрастните хора, които просят по улиците, защото мизерстват? Къде е гордостта на всички онези млади и образовани хора, които мият чинии някъде в чужбина, защото не са уверени, че тук физическото им съществуване ще бъде възможно? Уви, в нашия материален свят гордостта е лукс, който не всеки може да си позволи (колкото и шаблонно да звучи).
Чест? За мен честта е комлекс от морални ценности, които определят начина ти на поведение в обществото (не съм проверявала в речника, може и друго да е). Но дали във времето, в което живеем, моралът не се размива в борбата за съществуване и за налагане на нечии интереси. Всеки ден квалифицирам нечия постъпка с ‘Това не му / й прави чест’. Дали парите покваряват дотолкова, че хората забравят елементарни принципи на поведение? Аз държа на своите принципи и не правя компромиси с тях. Иначе не бих уважавала сама себе си.
Слава? Не ми трябва. Макар и да се получава на практика така, че работя за слава понякога. Стига ми личното удовлетворение от образованието ми, работата ми и отношенията, които съм създала с приятелите си, колегите си и познатите.
Извинявам се за прагматичния не-фентъзи отговор, ама на – реалист и прагматик съм си в real life и не мога да избягам от това.


To hear, one must be silent.

Посмали Манго. Твоята чест минава през оная ти работа.
Единственият турнир в който няма да имаш равен това е някакъв порно-маратон с 5-6 кучки

БАЙ СТАВРИ, СТРОГ, НО СПРАВЕДЛИВ - ЕБЕШЕ ,НО ДАВАШЕ ДА ГО ХЕБАТ

tva za jenata e mnoo dobro.kefi me qko