Темата не е за тук, ама не ми пука. Ако ви е кеф, четете, ако ли не...

"...Възглавницата бе на бучки. Дюшекът също. Като живота."


Впечатлението ми от този автор е противоречиво. Харесах първата "Кобра", с всяка следваща мнението ми отслабваше, "Завоевателите" не можаха да ме спечелят, но "Пътят на Икар" определено си завоюва позиции.
Няма да предавам сюжета на книгата, защото е достатъчно интересна, а и като никога в краткото й резюме отзад не се преразказва цялата, оставяйки по този начин на читателя възможност да се наслади на всичко.
Главния герой! Легна ми на сърцето пича.
Имаше задача и я изпълняваше с всички сили. Бореше се. Правилата на играта се сменяха постоянно, догатките и предположениятра му рухваха една след друга, но той не се отказваше. Правеше си планове и се биеше. Почти можех да чуя, когато всеки път, когато нещата се обръщаха наопаки, си казваше: " 'бал съм му майката! И с това мога да се справя." Ръсеше цинизъм, тупалки и лафове, неоклонно вървейки по пътя си, слят в едно с моралния му кодекс. Никой не му вярваше, от всички криеше по нещо, взимайки все повече и повече отговорност, с която се товаряше, за да не легне на чужди плещи.
Далеч съм от мисълта да го изкарам някакъв самарянин. Но ми се ще да си мислия, че улавям някаква част от мислите и чуствата му, която авторът не показва, но която оставя на читателят да си мисли, че е била загатната. Всичко, което би трябвало да го подтисква и смазва той превръщаше в положително качество. От самотата, гнева и яростта той правеше създатели на спокойствие, увереност и сила...от него бликаше сила.
Почти съм сигурен, че никой друг няма да схване книгата по същия начин и май ще отнеса доста плюване, но както казва Vice Admiral Alexei Stukov "Yes, I am prepared to go all the way..." така че четете и ако не ви мързи дайте си мнението.


"I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals..."

priateliu ti vinagi imash 4uvstvoto 4e ulavqsh 4ast ot mislite na drugite to tva ti e vrodeno ne se pritesnqvai.Imam edin poznat moje da ti okaje specializirana pomo6t:)))))))a za geroite te vsi4ki sa takiva(pone pove4eto qki heroesi)kato po4nesh ot Rocky Rambo i Comando i stignesh do tvoq 4ovek tuka toq geroi mi prili4a mnooo ama mnoooooooo na edin drug s tupalki, lafove , cinizmi i cel
ako poznaesh koi e she te 4erpq kvoto iskash(joker-ne e ot kniga,a ot film)kaji mi filma i imeto na geroq i te priznavam:)))))))are kato si ne6to TELEpat da te vidq obajdai se
p.s
za kvo ne vleze taq ve4er kato obe6ta?!?

Mi nadiavam se 4e knigata shte mi haresa.Vse pak mnogo se 4udih predi da si q kupq dano mi ostane vreme da e pro4eta sled Hiperionite.

Амбърче, отдавна не бях виждал твой смислен постинг.
Като се добави, че прочетох до тук 1/3 от книгата и за сега съм съгласен с положителната ти рецензия, стигам до извода: Може би все пак има надежда и за теб.

А пък ми текна и една друга мисъл: Момче, с четене на шарени книжки няма да си вземеш изпитите, виж коя дата е! Сядай си на мършавия задник и си чети учебния материал!

П.П. Не си прави труда да ми отговаряш в твой стил, няма смисъл. Само ще се натрупват безсъдържателни писания.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 30.08.01 00:23.

Уча бре брат, уча, майката си е 'бало!
А по въпроса за безсъдържателните постинги и стиловете ще отбележа само, че не е много етично да напишеш: "Може би все пак има надежда и за теб." Това е все едно да пъдиш куче, размахвайки щафета салам! Ама, 'айде живей :)