Акира преди време подхвърли една не лоша идея за тема - всеки да сподели кой му е любимия герой на Толкин и защо. Аз бих допълнил и - кой ви е най-неприятния герой и защо.
Ето и моя принос:
Моя любим образ е Белег Куталион, могъщия лък. Сами разбирате - като образ е доста близо до Робин Качулката, но въпреки това има доста нюанси. Първо, той е нолдор, сиреч - дълголетен. Но края на кариерата си прекарва с човеците, което в крайна сметка води и до гибелта му. Защо го прави? Явно е по особен нолдор. Скита из горите, наблюдава, не се посвинва да общува с по-низши същества като с равни. Той е героят в сянка, онзи, който по могъщ и по-благороден от "героя на слънце", но си остава незабелязан. Не търси отплата за подвизите си. За него елфите не пеят безкрайни балади или поне не толкова, колкото за Берен и Лутиен. Много близък до мен по нагласа герой.
Като споменах Лутиен, тя също е един много интересен образ. Отчаяна смелост, безмерна хубост, готовност за саможертва... И как само пее...
Още един (само) - дракона Глаорунг. Много спорен и противоречив образ. Единствения в творчеството на Толкин (поне не се сещам за друг), който показва че "черното не е съвсем черно и бялото не е точно бяло", т.е. - не може да се каже позитивен или негативен образ е.
Изключително много ме дразни присъствието на Гандалф (на моменти само) Такъв един самодоволен, всезнаещ, вездесъщ и вездеизникващ, винаги прав, въобще - неприятник. Но в Хобита е разкошен образ

mm Turin Turambar.... zashto ... ne znam pomnq 4e mnogo mi dopadna negoviq obraz ... malko tragi4en, malko otka4en ... dokaral razruha i smart na vsi4ki koito e obi4al ...

"Turin Turambar - gospodar na sadbata i ot sadbata pobeden" ... nadqvam se citata da e to4en

PS. Turambar moze da se prevede kato Lord Of Doom ... Doom kato igrata :))

Johny Cage

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players

Да, Турамбар определено е един много ярък образ. Помня по литература, като щяхме да вземаме Евгени Онегин, нашта даскалица ни предложи една класификация на трагичните образи и после трябваше на наврем Онегин в някоя от групите. Стигна се до противоречие, в следствие на което записахме темата на урока - Евгени Онегин, трагичен образ от съвършенно нов тип. Доста тъпо, но е вярно. Имах същото усещане като четох Силмарилиона. Абсолютно уникален и будеш безмерно съчувствие и възхищение образ. Умишлено не говорих за него, надявах се Акира да постне 10 кВ анализ и коментар на Турамбар, той и е безспорен любимец, а като знам как обича да се разлева... повече и от мен. Ама явно не идва в клуб Попово.

На мене пък Гандалф ми влезе под кожата още от началото. Така съм му треперила... а как щях да се разрева като си помислих, че е умрял при балрога... За пръв път ми се случи тогава да прелиствам книга напред, за да проверя какво става. Просто исках да се уверя, че ще оживее..

Освен това си спомням, че много ми бяха харесали онези говорещите и ходещи дървета..ъъъ....изскочи ми от главата как точно се казваха...??

N.

Ох, те героите са толкова много, че едва ли може да се назове по един за любим и неприятен. За най-неприятен веднага мога да кажа, че спорят Феанор и Турин.Не знам кой ми е по-гаден от двамата, но знам, че когато четох книгата първите два пъти, с нетърпение чаках да умрат и се надявах да умрат по гаден начин.(Аналогично и за двете истории).Имам една приятелка, която като стигна до момента, когато умира Феанор, каза : ох, отдъхнах си - той умря, вече мога да продължа спокойно
:))
А за любим....
Финголфин, Варда, Аредел, Туор...
А от "Властелинът..." безспорният ми любимец е Сам. Разбира се и Ентите.
Със сигурност съм пропуснала някой, за който после ще ме е яд ...

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

От главата за краката, но все пак: Странно ми се стори отношението на Малис към Феанор. Всъщност точно Феанор си ми беше един от първите любимци - трагичен образ, горд, самотен в надменното си величие, по-добър от най-добрите :) ( така де - най-изкусен сред изкусните Нолдори, а Силмарилите му се сравняват само с делата на Валарите.), пък и клетвата му, там сред факлите в нощта на Туна, сред кулите на Тирион... Апотеоз на свободата!... Да отхвърлиш дори волята на боговете (при това си сигурен, че съществуват - така да се каже, на една маса си седял с тях:) ), ... не, не намирам думи да опиша с какви чувства точно ме изпълва благородният му гняв, богохулна гордост... бе въобще!...
Иначе, любимка си ми беше Галадриел. Първоначално защото чисто и просто отчаяно си търсех Героиня, която да си харесвам, с която да се идентифицирам... от името на която да си направя ник :))... Но после... В "Недовършени предания"2 се казваше, че тя, макар и да не е долюбвала много братовчед си Феанор, доста се е изкушила от мисълта за кралствата отвъд океана, над които е мечтаела да властва. А дори май е достигнала Средната Земя по път независим от този на Феаноровите синове и този на Финголфиновите нолдори. Което е поредното парченце в мозайката. Честно, не знам дали бих могла да й направя кратка личностна характеристика в момента, за да се обоснова относно предпочитанията си към нея, но... Ами харесва си ми и толкоз!!! :)
Наскоро при едно препрочитане на Силмарилиона си спомних и за съдбата и отчаяния подвиг на Финголфин. По тази и ред други причини ( :) ), ами и той се нарежда сред любимците ми. Май няма да забравя онова описание на отчаяната му ярост и черният фатализъм, които са го накарали да препусне към Тангородрим, за да предизвика самият Мелкор на двубой!... Представям си как го виждам през очите на случаен свидетел, докато яхнал верния си Рохалор препуска с яростта на Ороме... М/у другото Ороме си ми е любимият Валар. И Тулкас Златокосия ми харесва обаче. Тази негова берсеркска жажда за битки... И гръмотевичният му смях. Впечатляващо, не ще и дума.
Кой още?
Ами Гандалф си ми харесва. Доста даже.
Белег Куталион също си ми беше доста симпатичен, макар и май да не съм се замисляла колкото Робин :). Доста се вбесих при смъртта на Крепколък. Един такъв безсилен гняв.
Мелкор ми е доста симпатичен. Да, може би е малко странно, може и да не е, но той така ми напомня на най-светлия от ангелите, недостижим сред огнените херувими, гордия Луцифер... И също като него е осъден на неуспех, само защото "не е от наште"! Ми не е честно пък!
Не мога да не спомена Хурин бащата на Турин (за когото пък въобще няма да споменавам, че ми харесва - това май си се приема по default! Това негово Турамбар - Владетел на Съдбата си... Какво да каже човек?!). Неговата съдба ми се стори една от най-злощастните въобще възможни! И въпреки това той си остава Талион. Да, винаги ще помня Хурин Непреклонни!
Да не забравя Лутиен. Нейното отказване от безсмъртието в името на любовта й към Берен... My role-modell! :))
Сега като го споменах и Берен ми е супер симпатичен - тоя човек какво изтърпяааа! Пък и историята му като млад, да не кажа малък, смъртта на баща му и бойната им дванадесеторка, подвизите му в последствие... Бе, много, много неща.

А, кои са ми неприятни?! Ето:
Манве. Ми гади си ме. Въпреки, че е рус :). Съвършен, самодоволен неприятник. Вярното кученце на Илуватар. Сори, но не мога да го харесвам! Единствено за малко ми стана симпатичен, когато се оказа, че е харесвал Феанор, и съжалявал за тръгването му. Бе то това, тяхното си беше едно голяяямо сърдене, в почти детски стил.
Ауле. Не знам защо. Просто не ми е симпатичен.
Саурон. Дребен е. След Мелкор, просто не мога да го сложа на неговото ниво.
Саруман. Гадно алчно старче. Неприятник, та дрънка!
Елу Тингол и Мелиан. Специално пък краля Сивоплащ направо ме отвращава. А пък след като той и Нарготрондците не се включиха в Петата битка, направо си ги мразя! Все още си мисля, че ако наистина всички елфи и хора се бяха били, нямаше да има Неизброими Сълзи... И наистина щеше "да дойде ден"!...
Сигурно има и други, но в момента не се сещам. То и това не е малко, нали ? :)))

"I'm not ready to live. It's too scary to die..."

За една от срещите на клуба (РинЕннор), аз трябваше да правя характеристика на образите на Тингол и Феанор. Започнах от Тингол и така го "изтипосах", че никой не можа да каже и дума в негова защита, макар че първоначално имаше желаещи. После за Феанор казах само една трета от изложението си и настроенията вече бяха "за" неговата екзекуция :)))
Ако се чудиш защо не го харесвам, ами...накратко:Защото е разрушител, алчен безумник , вманиачен в силмарилите си толкова, колкото Смеагол в Безценното, но за разлика от Смеагол е далеч по-голям гадняр и е готов да подложи да гибел и народа си и собствените си синове, само за да си задоволи нагона на алчността. Сега нямам време да прилагам доказателства и цитати, но обвинителната ми реч в седем точки още стои тук някъде. Просто по-отвратителен от него не мога да си представя.
Турин стои само на крачка зад него, не, стъпка. Имал бил злощастна съдба!?!?!?Я пак погледнете историята и вижте дали в нея има друг виновник за нещастията му, освен самият той! Не стига че е такъв смотаняк, че е объркал до безобразие собствения си живот, ами решил да си го изкара на другите. Абсолютен мухльо! Мъж без никаква чест и достойнство....
Абе, кофти парче с две думи...

Аз също много харесвам Галадриел. Най-любимият ми епизод от Толкин е моментът, в който Задругата е в Лориен. Влизането, излизането...има много силни чувства в този епизод...

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Редактирано от Malice на 15.06.01 16:09.

I az iskah da pisha mnogo se wyodushewih dazhe. Ama niakoi weche kaza silni dumi za geroia mi, a az ne iskam da se izkazwam za nego wtori. Wse pak toi si e moi, nal tyi?
Za otwratitelen geroi, opredeleno sym syglasen che e Feanor. Bokluk mama mu stara (iahoooo, az si psuwam). Za Sauron i Melkor mi e malko zhal. Predstawaim si gi kato dwama otneseni tipa, koito drugite sa narochili za loshi za da ima kak da se prawiat na weliki, kato w mohabeta koi da natopim , ami koito go niama. I hop, Melkor i Sauron izgoriaha za nishto.
Saruman. Dokato chetiah wse se pitah koga niakoi shte si razkara zadnika i shte ide da shamarosa diadkata. Neise naprawiha go.
A za Beleg Kuintalion moga da kazha, che edno wreme go glasen za liubimec moi. Ama da umre tolkowa typo, e ne e shibana istina. Tolkowa da si kiopaw che da ne mozhjesh da se obiasnish koi si...
Beren. Super, prosto super. Pomnite li kogato na wyprosa kyde e Silmarila otgowori: "W desnicata mi" i wsichki poglednaha otriazanata mu ryka. I kak kaza : "Za ewtini drynkulki prodawat elfite dyshterite si!"

"I prey for stromy wheater..."

За Феанор, мога да добавя - той не притежава благородното свойство на твореца да се отнася с пренебрежение и любов едновременно към творението си. Единствено алчност и безумие. В този смисъл, той не е творец, а творец менте, създал Силмарилите по случайност.
За Куталион бих искал да добавя - смъртта му е наестина тъпа и е въведена за да допълни образа на Турамбар. Тъкмо затова не харесвам Толкин, мненията ни за положителен герой се различават. Той коси с някаква отвратителна лекота симпатичните герои и оставя да живеят боклуците. Не стига това, ами мрат от тъпа смърт. Помните ли Боромир? Същата история. И то само и само да излезе Фарамир на преден план.
Моргот и Саурон са много любопитни образи. Ако искате - да разширим темата извън творчеството на Толкин. Който е чел Арда, нека разкаже нешо. Аз си спомням как една песен на Блайнд Гардиън започва с монолог на Мордред - "Два пъти съкруших светлината и сва пъти се провалях..." . Въобще Гардиан много обичат да разглеждат нещата откъм гледната точка на "лошия"

mmmm protiv Feanor mai moze da se sazdade dosta golqm (anti)fan-club. Pishete i mene. tova e 4oveka koito sasipva vsi4ko.... no pak bez nego edva li steshe da prote4e taka istoriqta na Arda.
Eto go i palniq tekst na pesneta na BG
Johny Cage

War of Wrath
Blind Guardian

Sauron: The field is lost
Everything is lost
The black one has fallen from the sky and the towers in ruins lie
The enemy is within, everywhere
And with him the light, soon they will be here
Go now, my lord, while there is time
There are places below

Morgoth: And you know them too
I release thee, go
My servant you'll be for all time

Sauron: As you command
My king

Morgoth: I had a part in everything
Twice I destroyed the light and twice I failed
I left ruin behind me when I returned
But I also carried ruin with me

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players