Изчетох доста нейни произведения, а предполагам и вие също. В родната ни фантастична литература и в частност - фентъзи литература има една огромна дупка (и множество по-малки, естествено), която зее от липсата на известен авангардизъм и традиции. Тъкмо затова мисля, че може и трябва да се говори за творчеството на Афала, тъй като то е един от най-големите чували с пясък, запълващи тази пробойна. Това тук обаче е само предложение за тема. Ще "хвърля първия камък" след одобрението на самата ЕПП(Афала). Вчера прочетох Фентернета (бр.6, който не го е получил а се интересува, мога да му го форвардна) и там се разглежда излизането на две нови "пълнометражни" книги от двама млади бг автори (на по 18 год.) - Юлиана Манова и Мирослав Пенков. Автора на Ф6 (Наско Славов) изказва възторга си от самото събитие и известно съжаление от качеството на творбите. Според мен, това е важна (за нас) тема - защо БГ НФ и фентъзи литература все не може да намери себе си. И в редките случай когато го пради, защо остава по-скоро инцидент, отколкото прецедент.
Очаквам мнението ви.

Не мисля, че съм накатерила по мрежата толкова мои неща, че чак пък да се обсъждат... иначе, мерси за комплимента. Но, ако трябва, готова съм да съдействам - сиреч, да хвърля още неща на пираните.
Що се отнася до книгите, които се обсъждат във Фентернета, и двете са хоръри, каквито Наско Славов не обича: държа да отбележа, че поне "Кървави луни", която съм чела, е чудесен сборник на автор, на който тепърва му предстои да се разгръща в пълната си творческа сила... ако аз пишех така добре на 18 г., както Мирослав Пенков, днес би трябвало да съм носител на "Хюго", "Небюла" и всички останали големи награди.


________________________________
Светът е само преходна халюцинация

Четох всичло на Afala, до което се добрах и съм възхитен ("Теранският начин" и "Рая на рокенрола" в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде да не се отплесваме по двата нови сборника. Ако трябва, който ги е чел да отвори нова тема (аз обезателно ще си ги купя като дойда в София и ще ги изчета). Искам да предизвикам дискусия по въпроса защо в българската фантастика и фентъзи липсват традиции и произведения, които да се превърнат в някакъв еталон, класика (само не ми говорете за Дилов и Николов и за други соц.класици. Изобщо не става дума за това). Крайъгълен камък, с който да мерим новите постижения. Или греша, като казвам че е така? Във всеки случай, за повечето образци може често да се чуе като рецензия - нещо липсва (отзивите на Наско Славов може и да са несправедливи, но той има в предвид точно това! Защо?). Нещо е недоизпипано или пък претрупано. Прекалено е самобитно или пък прекалено се е олял. И други от сорта. Когато четох разказите на Афала, имах какви ли не забележки наум, но не и това. Е?

За какво са ти традициите и еталоните - после всички да се жалваме, че това "вече сме го чели"?
А рецензиите са абсолютно субективна дейност.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 12.06.01 14:50.

Ами например да не се жалвам (аз например), че ето това не съм го чел, а ми се иска да бях. В скоро време ще прочета докрай ужасния сборник Моделириум и ще напища гиганткса статия за комплексите за малоценност в българската фантастика. Целта на тази дискусия е именно да се проумее, защо, макар и с титанични усилия излизат грижливо и с любов направени неща като Тера фантастика, Нова българска фантастика, Моделириум 1,2,3 и т.н. , а в тях литературните творби не че са лоши, но повече подхождат на списание Съвременник. Ето например ТФ4 - шест български разказа, пет от които кой-от кой по ужасни. Ако аз правех това списание, пет от шесте щяха да са на Афала и не мисля че някой щеше да ме упрекне в такъв примитивизъм, какъвто аз изпитах докато четох тези разкази. За голям сборник да не говорим. Така че - липсата на известни традиции винаги се усеща, дори само от наличието на неизбежната нужда да ги разчупваме и да не се съобразяваме с тях.

Не си прав. Точно по "традиция" Афала, Мирослав Пенков и други (ако ги има) автори ще остават зад борда на сборниците и списанията. Те са леки, рабираеми и приятни за четене - т.е. не се връзват с представата за българска фантастика.
А за Моделириум - не си съвсем прав. "Нашите марковски процеси" е много весел.
П.П. Ако ще се позоваваш на Атанас П. Славов за мнения - наясно си, че той е един от съставителите и авторите на "Моделириум".

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 12.06.01 23:05.

Малко смесваш нещата. Говоря ти за липсата традиции във родния жанр, а не за традиции да прецакаме нещо типично по български, каквито изобщо не липсват.
"Те са леки, рабираеми и приятни за четене - т.е. не се връзват с представата за българска фантастика. " Именно! А трябва! Представата за българска фантастика е доста извратена, според мен. Мисля че е крайно време да бъде извадена отпословичната и самобитност и да бъде върната в руслото на фантастиката, дори ако трявба в руслото на представите ни на англоамериканската фантастика. Което съвсем не е задължително, както показаха новото поколение руски автори - те скъсаха с традициите на тяхната предперестроечна фантастика , но далеч не създават в момента англо американска фантастика. Защо ние не можем да го направим? Защо, повтарям се, Афала може? (За съжаление не съм чел още сборниците на Юлиана и Мирослав, но обещавам да го направя). Което е най печалното - защо издетели и блюстители на любимия ни жанр дори не чувсктват нужда да го направят? За мен лично отговора не е тайна - повечето издатели са всъщност и писатели. Малкото образци, които все пак виждат бял свят са точно този тип писатели, а сами разбирате, нови традиции със стари кадри е малко невъзможно да се правят.
(Когато през 1992 г. предложих на един приятел сборника "Нова българска фантастика" от Орфия, той ми отвърна - не съм склонен да чета сборници, на които съдържанието на автирите и редакционната колегия съвпада. С малки изключения, беше напълно прав!)
За Моделириум - и още как съм прав! Ако в сборника липсваше Нашите марковски процеси до сега да съм го прочел три пъти (а още не съм, на Историята на тезгяха запецнах). Позовах се на мнението на АП Славов по повод на двата нови сборника, не на Моделириума. Знам много добре че той е съставител на оригиналния вариант и знам мнението му за всяко едно от произведенията в него. Но аз си имам свое.

Опитваш се да ми кажеш, че "Нашите марковси процеси"не ти е харесал?

TANSTAAFL

Виж сега:
-строго погледнато, Процесите не ми харесаха, дори ме подразниха с някои моменти
-Това обаче не изчерпва въпроса. Стила на Иван и подхода му към повествованието е добър, почти професионален. Това е един от многото случай в които мога само да съжалявам за пропуснатия шанс да се получи една класна творба
-като човек запознат поне малко с редица обществени науки, решително не съм съгласен с много от постановките
-стремежа към иронизиране и гротескно представяне на нашата постперестроечна действителност са предварително обречени на неуспех. Опити в тази насока (все неуспешни) има доста и най малкото - доста се поизтъркаха. Да не говорим, че цялото произведение звучи като лош римейк на Пелевин, когото Иван много уважава, но аз не бих казал същото за себе си.
Това е офф-топик, предлагам да спрем да го обсъждаме.