Shte dubliram temata za Maistora i margarita i shte popitam - kak wie opredeliate knigata na Umberto Eko? Mozhem li da ia opredelim kato fantastika?

Някакъв вид, да кажем - езотерика. А тя си е все пак фантастика.

Но не толкова, може би, откъм формалната страна и непрекъснатите позовавания на масоните, Кабалата, тамплиерите, розенкройцерите, философските течения и т.н. Колкото откъм това, че поставя един кръг от вечно отворени въпроси, въпросите за човешкото познание, въпросите дали човекът е равен на бога, въпросите за световния експеримент. И най-вече - моментите които ни се ГУБЯТ в този процес.

По този последен въпрос всъщност Еко действа като истински масон (какъвто не знам дали е в действителност). Дълбае темата по любимата масонска схема - "Първо - човекът е плод на експеримент, но в програмата на този експеримент съществува ли пункт, който позволява на човека да осъзнае този факт. Второ - съществува ли пункт, който позволява на човека да открие кой е експериментаторът. Трето - разрешено ли е на човека да влезе в контакт с експериментатора." Въпроси, зад които стоят тонове фактология и спекулации, кои от тях - оборими, кои - необорими. И въпреки това, махалото винаги ни връща в начален момент ... Подождем, увидем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност те са се радвали на доста привилегии, независимост и отговорност единствено пред папслия престол. Френския крал Филип (непомня кой номер) се заел да засилва властта си. Едно от нещата било да отслаби Църквата - първо закарал папата от Рим в Авиньон т.н. авиньонски плен, а другото било да подреже крилата(и други части) на богатите тамплиери (той свършил още доста интерестни неща). Сещащ се къде са отишли богатствата, до коите краля се добрал. В традиците на средновековието висшите рицари на ордена били обвинени в какви ли не смехотворни неща и те след известна обработка с разнообразен инвентар те си признали. Известна част от рицарите се спасили и окрили, но силата им никога повече не се възстановила. Повечето подобни ордени се разпаднали или еволюирали в друга форма - примерно йоаните, които след като ги изгонили от остров Родос се заселили на о-в Малта и т.н. ...............

Колкото до всичките неща, които се пишат - до голяма степен те са само литература. Ще ти е интерстно да разбереш, че в България има последователи на орфизма. Ако ги питаш тях света изглежда по доста по-различен начин.

Както я беше определила италианската критика - като "Фукалото на ЕКО"
ами по точно като фантасмагория - изсмукани от пръстите факти от ЕКО
и много далече то нежната "Името на розата"

Интересен е факта, че в книгата на 2 или 3 места се споменава България. Включително и една от тайните сбирки на темплиерите е тук, в началото на миналия век.

Да, съгласен съм. Литература е. Но все пак е литература, чиито задачи не са толкова литературни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато даден автор се позовава на нещо звучи много научно, но често ако се разровиш излиза, че и неговите източници се позовават на някого и така до момента, в който се получи или кръстосано позоваване, позоваване на самия себе си или позоваване на оригинални документи, които в различна степен са фалшификати. Интересен пример е интервюто на Жорж Ганчев в шоуто на Слави. Като Слави го питаше за конкретни факти - той се позоваваше на книгата си т.е. на самия себе си. Позоваването не е начин за превръщането на една фантазия в сериозиен научен факт. Има си доста начини за оценяването на един труд, но един обикновен читател няма нито възможност или желание да си губи време и средства за нещо такова. В едно списанийце успях да прочета доста аргументирано как хората никога не са стъпили на Луната. Примерно за Бермудския триъгълник - някакъв учен се хванал и издирил и систематизирал всичко казано по темата. Оказало се, че повечето е пълен боклук и абсолютно няма общо с каквито и да е реални факти.
Колкото до разните тайни организации - прочети "Стражите, стражите" на Тери Пратчет. Мъглата е удобно прикритие за създаването на мистична атмосфера, но често за нея няма нищо.
Няма смисъл да спорим за властта и влиянието на подобни тайни организации, защото без реални и пълни факти това би било преливане от пусто в празно.
В една книжка бях срещнал за някаква пустинна роза, която може да бъде изсушена и сложена в хербарии, но като се сложи във вода тя "възкръсва".
Много пустинна растения и животни имат странни особености.
Имам приятели занимаващи се с орфизма, но самият аз почти нямам информация.

България е държава като всяка друга - защо да не е част от света.

Светославе, аз не споря. Просто обобщавам хаотичните си впечатления от романа. Съгласен съм с теб по повечето пунктове на мнението ти. Да, звучат ми рационално. Но все пак, не мислиш ли че това е само едната истина ? И изобщо, откъде знаеш, че точно това е истината ?

Този роман именно ми е интересен с неговата гледна точка към редица въпроси, които смятаме за априорни, а определено не са.

Ето какво се получава, когато погледнем от другата страна на огледалото.


<Когато даден автор се позовава на нещо звучи много научно, но често ако се разровиш излиза, че и неговите източници се позовават на някого и така до момента, в който се получи или кръстосано позоваване, позоваване на самия себе си или позоваване на оригинални документи, които в различна степен са фалшификати. >

Тук, за по-лесно мога да ти отговоря с поредица от въпроси.
Умберто Еко знаеш, е световноизвестен специалист по семиотика. Така че извинявай, но да ми кажеш че ТОЧНО този човек се позовавал на нещо "което звучи научно", при условие че той е Самата Наука ми звучи несериозно. Едва ли някой може по-добре от него да подреди причинно-следствените връзки за изследваните обекти в книгата.
Виждам, че явно те дразни думичката "позоваване". А кажи ми, кои съждение не е изградено на позоваване ? И един достоверен в твоите очи исторически факт не е ли също така изграден на позоваване ? Знаеш, че експериментално отдавна е доказано, че една и съща случка описана от трима различни души звучи приблизително еднаква откъм базисния момент, но коренно различна откъм погледа на разказващия.
Ами да вземем Библията. Тя е изцяло изградена върху позовавене на очевидци. И тези притчи и описани случки са били най-авторитетният аргумент, на който е можел да се позове човек по време на спор през Средновековието.
А днешните съждения, в които се опитваме да напъхаме всичко което се движи. Къде ще бъдат те след пет века, например ?
Аз мисля, че Умберто Еко много по-правилно разполага във времето редица важни въпроси, спрямо които ние днес сме се окопали във втръсналия вече повсеместен емпиризъм.

В момента ми се случи да подготвям теми за следдипломна квалификация и тъй като те трябва да имат методологична част, ми се наложи да изчета и разни академични сухарски студии по тази тема онлайн. Ами знаеш ли, че в Англия например в момента вече се чуват все по-многобройни гласове за преобръщане на схемата на традиционното западно академично изследване, което залага предимно на набирането на емпиричен материал и неговото обобщаване. Установено е че при такава разработка една съществена част от природата на изследвания обект остава извън фокуса. По простата причина, че емпиричната информация регистрира истината за даден момент, но не и причините за това регистрирано поведение. На Запад вече се говори за макетирането на модели на изследваните обекти предимно на базата на техните непроменливи, а не променливи характеристики, които са предметът на емпиричния анализ.


<Интересен пример е интервюто на Жорж Ганчев в шоуто на Слави. Като Слави го питаше за конкретни факти - той се позоваваше на книгата си т.е. на самия себе си. Позоваването не е начин за превръщането на една фантазия в сериозиен научен факт. >

Този въпрос ти го зададох малко по-горе. А според таб сериозната история на какви "сериозни" източници се позовава ?


< В едно списанийце успях да прочета доста аргументирано как хората никога не са стъпили на Луната. Примерно за Бермудския триъгълник - някакъв учен се хванал и издирил и систематизирал всичко казано по темата. Оказало се, че повечето е пълен боклук и абсолютно няма общо с каквито и да е реални факти. >

"Повечето е пълен боклук", казваш. Добре аз ще ти цитирам един още по-драстичен пример. Подобни глобални равносметки се правят ежегодно и за всички постъпили сигнали и свидетелства за НЛО. И се оказва, че шкартото обикновено се движи в границите 92-95%. За останалите пет процента обаче няма обяснение. И тази картина се повтаря почти без промяна всяка година.
Е,та това са ЦЕЛИ 5%. Може ли да се отрече тяхното съществуване ?


<Колкото до разните тайни организации - прочети "Стражите, стражите" на Тери Пратчет. Мъглата е удобно прикритие за създаването на мистична атмосфера, но често за нея няма нищо. >

Чел съм въпросната книжка, но не й виждам тука мястото.
Мога да ти кажа обаче един мой любим цитат :"Думите са създадени, за да прикриват мислите"

<В една книжка бях срещнал за някаква пустинна роза, която може да бъде изсушена и сложена в хербарии, но като се сложи във вода тя "възкръсва".>

Е, радвам се. Значи вече станаха два уникални ендемита.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Cruiser благодаря ти за свежата рецензия. Съгласен съм и със следващите ти мнения. Помня че когато четох Фукалото на Еко много ме издразни откровенното му подигравателно отношение към читателя. Мисля че точно в това се превърна литературната част. Всъщност си давам сметка че нищо не помня от книгата. Май е време за препрочитане. Дано съм дораснал за нея :))

Между другото Светославе, помня в някаква рецензия пишеше че Еко е обработил за около осем години (май) незнам колко си хиляди тома за тази книга . Едва ли е добър примера с Жорж Ганчев :-)