Името на темата не звучи много като за този клуб, но ми се иска да поговорим малко за отношенията между двата процеса.
Преди около година прочетох една книга - The Languages of Pao на Джак Ванс - в която авторът защитава (по много добър начин) идеята, че езика оформя начина на мислене и възприятията ни за света. В книгата бе описана тоталната промяна на една популация в следствие на въвеждането в употреба на нови езици.
В момента чета последния роман на Върнър Виндж и там е описано следното: хора наблюдават извънземни. "Наблюдението" всъщност става чрез предаватели, които не позволяват получаването на картина (и съответно представа за вида на извънземните, макар че хората горе-долу знаят как изглеждат жителите на планетата "долу"), а само на звук. Посредници между наблюдателите и наблюдаваните са група преводачи, които поднасят информацията за извънземните едва ли не като радио шоу - самите жители на планетата се превръщат в нещо като звезди и всеки на човешката станция става съпричастен към съдбите им. Важното в случая е, че преводачите правят едни абсолютно човешки, ако мога така да се изразя, преводи - имената на извънземните са от типа на Смит, Виктори, имената на градовете също звучат като на градове от Земята, времето за извънземните тече в секунди, минути и часове и т.н. Но първата сцена с извънземни (това става след около 40 години наблюдения и живот с "героите"), на която хората стават свидетели, отблъсква повечето и променя отношението...
Та, значи, не е ли езикът фактор, който може да се превърне както в плюс, така и в огромна пречка при отношенията не само между хора и други интелигентни раси (ако има такива), но и между хора и хора. Това във връзка с постингите за начина, по който източната и западната цивилизации гледат на нещата.
Смятате ли, че езикът наистина променя мисленето и възприятията ни?


chips of plutonium are twinkling in every lung

Ами за начина на мислене не съм сигурен,но за начина на изразяване-определено ще доведе до промяна.

Май по-точно казано е "формира".
Неотдавна ми хрумна че ученето на чужди езици, при услови че се прави както трябва, по определение ни кара харесваме "чуждите" (т.е не просто да разберем). Когато ги разберем, ние вече не ги приемаме за чужди и тяхната култира започва да ни влияе. Стига се дотам че в момента американската култура е наша култура. Ние обичаме американците (амриканска мечта?), живеем с проблемите им (книги и филми) и много често забравяме че това е чужда култура. Че имаме своя която е нашата идентичност. Мисля че това е причината толкова лесно американците и англичаните да си мислят че те са център на света. Всички други учат техния език. Забележете че разните там немци и французи го учат, но не обичат да го говорят. И те дърпат чергата. (Тук малко се отплеснах. Сори :-)
Сега да се върнем към езика. Важното във всеки език е даването на имена на нещата и определяне на отношения (кое какво обяснява). Поради разни исторически причини доста термини си остават думи за които не помним откаде идват, т.е. те стават абстракция която назовава даден обект или явление. Когато учим чужди езици имаме шанса да "разберем" понятията като научим за връзките им с други понятия на чуждия език. Това ако не променя възприятията, кое го прави?
Аз много обичам да научавам окъде идва някоя дума. Въобще етимологията на понятията ме интересува живо.
Надявам се скоро да издадат Snow Crash на Нийл Стивънсън. Там се вихри една много яка история за корените на нашето възприятие за нещата, за времената когато езикът е бил един и когато думите са убивали и лекували...

<< уф стана малко безсмислено... надявам се следващото ми вкючване да изясни нещата :))) >>

Това звучи доста интересно (за Стивънсън)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

hehe , ami minalata sedmica se opitvaha da mi prepodavat tochno nesto svurzano s tozi vupros ( ne mnogo uspeshno ...) I vse pak mejdu tronovete glupsoti koito chuh imashe i nakoi smisleni nesta , kato naprimer tova che hm.. imalo dve teorii naj razprostraneni po vurposa za tova kak ezika ni povlizva vuzpriatiata i kak ni promenia i nasochva mislite. Ednata besehe ce tova koeot govorim totalno kontrolira misleneto ni. Drugata beshe che te prosto oformiat mislite ni i ni pomagat da gi predadem na horata okolo nas.. Teia dni ste si procheta uchebnika i ste vidia kakvo tochno se e opitvala da ni kaje prepodavatelkata

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво учиш бе, човек? Да не би да си колега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм с виждането ви, че езикът определя в известна степен културната идентичност, но върху нея оказват влиание и други фактори, като социалната визия (именно тук е силна англоезичната култура) и жизнения стандарт, но и двете явления са временни и в различни епохи различни култури са се определяли като "цивилизационни фактори".
Интересни възгледи относно ограничеността на езика, като средство за пресъздаване на действителността ( по специално свързаните с предаването на чувства и усещания и техните степени), има в едно от есетата на Оруел, за съжаление не мога да се сетя как беше озаглавено, но в сборника от негови есета(маи има само един издаден такъв на български език) си спомням, че беше поместено първо. Темата е много обширна, по нея сме събеседвали часове наред с един от преподавателите ми по стилистика (иначе той си беше лингвист), интересно беше, дотогава не знаех това, че семантика носят както самите звуци или символи така и неща отвъд тях (по малки), та преподавателят зае понятия от физиката(квант и делимост) на значенията съдържащи се в най малките семантични(ако изобщо такива съществуват) структури на речта. Интересни изледвания върху лингвистиката има и Ноам Ч(Х)омски, той е и основоположник на математическата лингвистика, издаван е у нас с поредица ДИСИДЕНТСКИ статии срещу външната политика на САЩ по отношение на Близкия изток и Латинска Америка.

Процесът е взаимен: езикът едновременно отразява и формира възприятията на света на определена група хора. Аз затова съм против пропиването на нашата култура с американските ценности, защото по тоя начин се извършва препрограмиране на подсъзнателно равнище - изменят се възприятията ни за света. Известно е, че съществуват езици, в които няма дума за "война" например. Но при промяна на ситуацията се появява такава дума и едновременно с това възприятието на войната като явление. А, ето. В езика на аборигените от ... Таити ли беше... абе там от островите в Тихия океан нямало дума за "работа", просто нямало такова понятие. Възприятието на аборигените за света не включвало такова нещо - всичко необходимо за живот им било на тепсия и нямало нужда да "работят", за да го получат. Дошли нашите хора, впрегнали горките наивници и те вече много добре знаят какво е "работа".
Едно от индианските племена измисля собствени думи за всяко ново явление, с което се сблъсква. Така племето поддържа живо усещането си за идентичност. За частите на автомобила например хората от племето са измислили стотици нови думи, различни от английските.
Ох, вече ме е страх да пиша каквото и да е, защото все звучи глупаво.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

Ноам Чомски наистина е много добър - всъщност в доста от фантастичните книги от края на '50те и през '60те има разработени негови идеи. Трансформационната и универсалната граматика са доста интересни.

chips of plutonium are twinkling in every lung

Hm a na nas ni dadoha primer sus niakoe ot indianskite plemena v Severna Amerika. Ta na ezika na edno ot tezi plemena niamalo minali i budeshti vremena! Vsicko ili veche bilo zavurshilo ili .. zapochvalo