Бързам да я пусна, за да не се дублираме.

Така. Безсмъртието за мен винаги е била една от най-важните теми във фантастиката. Биологичното безсмъртие, разбира се. Или пък безсмъртието на нематериалната част от разумното същество. Това другата литература няма как да го разгледа. А може много да се мисли по въпроса...

Аспектите на темата са много - от чисто технологичните проблеми за постигането на безсмъртие до най-изчанчените идеи за това до какво може да доведе то. Освен яркия пример на безсмърния в Пътеводителя има още много произведения, които дават нов поглед върху проблема. От раз мога да изброя няколко, но все пак трябва да подбера по-съществените. Давайте и вие :)

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Редактирано от Goa на 10.01.01 18:13.

Znaeh si, che nyama da se razberem... ehhh...
Dobre de, no neka kato klon na tazi tema ottuk nadolu se postva vsichko svurzano s
"Bezsmurtieto kato realna alternativa" (Kolkoto po-skoro - tolkova... A dali?)

Редактирано от Trillian на 10.01.01 18:10.

Дали няма да заприличаме на марсиянците от "Странник в странна страна" когато ни връхлети безсмъртието???

Вижте, аз запълних постинга си по-късно, така че прочетете го!
(Имам предвид първия постинг)

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

A, zashto ne. Vyarno, takava alternativa ne e koy-znae kolko izkushavashta, no puk... Kakvo tolkova - te byaha dosta "duhovni sushtestva", kakto biha se izrazili nyakoi.
Razlichnostta ne e porok.

Ако сме безсмъртни, дали някога бихме свършили нещо навреме или просто ще заприличаме на "почакаймалковците" от едноименния разказ? Животът би станал безкрайно скучен и повтарящ се. Защо всички безсмъртни в SF са толкова отегчени от живота, дори и в "Хрониките на Амбър"?
Тогава сигурно ще си мечтаем не за вечен живот, а за малка почивка в смърта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ami to i sega sred smurtnite se razmenyat izkazvaniya ot vida "Uff, nyama li kray!" i "Po-dobre da pukna, otkolkoto..." ("Optimist do kray' :)), no nikoy ne go misli seriozno.
Puk i dali Животът bi bil безкрайно скучен и повтарящ се zavisi samo ot jiveeshtiyat go. A za otegchenieto - ne e nujno da si jivyal vechno za da ti pisne.
"16 - /me che i 19 - godini sa tvurde dulgo vreme da si zadrusten na nyakoe myasto, dori i to da ne e taka otchayvashto tupo kato planetata Zemya" (HHGG, D.Adams)

Интересно ми е защо такава изкушаваща придобивка като безсмъртието е така яростно отхвърляна/оплюта не само във фантастиката
може би авторите разбират безполезността/вредността й и израждането до което ще доведе...
въпреки че всичко това (вкл. нашите писания) са само предположения...

Безсмъртието... Имам малко време, затова няма да се задълбочавам, а само ще дам интересни примери от фантастиката.

Шедьовърът тук безспорно е "Достатъчно време за любов" на Хайнлайн. Но за него ще говоря не сега, а в понеделник. Ще кажа само, че има неща, заради които си заслужава човек да е безсмъртен.

Други книги, за които се досещам - дилогията "Линия Грез" на Лукяненко. Там проблемът се разглежда също от много интересен аспект. Може би единствените произведения, в които Лукяненко успява да постигне нещо във философски аспект...

Прекрасния разказ на Саймък "Пещерата на танцуващите елени". Прочетете го, който не го е чел - излизал е на български.

Безсмъртието присъства и в "Хиперион", например. Но там е по-различно...

За това се сещам в момента, но ще пиша още по темата...

Ami, prosti mi scepticizma, no se sumnyavam, che e neshto kato v onazi basnya - tova koeto ne mojem da imame, se pravim, che ne iskame. Samo che tuk grozdeto vuobshte ne e kiselo! :))