Е, не съм толкова добър в измислянето на заглавия, но се надявам да разберете проблема.

И така:
Колко книги стигат? (не искам да уточнявам за какво...)
Добре ли е да сме прочели много?
Важно ли е да сме разбрали това което автора смята за основна идея? (нямам предвид че човека е искал да яде и ние трябва да го разбираме)
Трябва ли да продължаваме да мислим по книгите които сме прочели?
Добре ли е да ги препрочитаме?

"Колко книги стигат?"
Не стигат, колкото и да си прочел. Просто продължаваш да четеш.

"Добре ли е да сме прочели много?"
Термин много в книгите няма. Просто четеш още...

"Важно ли е да сме разбрали това което автора смята за основна идея?"
Много по- важно е да разберем какво ние смятаме за основна идея.

"Трябва ли да продължаваме да мислим по книгите които сме прочели?"
Да.

"Добре ли е да ги препрочитаме?"
Да.

(Това са лично мои мнения, не е необходимо несългасните да се изреждат да ми обясняват че не съм бил прав)

За някои книги препрочитането е задължително. За други е удоволствие. Най-често двата ефекта са комбинирани :-)

- може да стигнат 100, може да не стигнат 100000
- задължително (100 също е голямо число)
- важни са всички идеи - не само авторовите (които може да не разберем), но и собствените, породени от прочита
- иначе за какво ги четем?
- да, ако сметнем, че е настъпил моментът за това

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

te moje li da se izrejdat da ti ra rakopliaskat?

shtoto ako moje - az sam parvia!(to i da nemoje...)
tochno, iasno i kratko - tova e.

Султан Мурад, ако не се лъжа, класифицирал книгите в две категории - такива, които са *в съгласие* с Корана, следователно са излишни (след като тъй и тъй го повтарят) и затова трябва да се изгорят и такива, които *противоречат* на Корана, следователно са вредни и затова трябва да бъдат изгорени.

;-) ;-) ;-)

Hellen
==
"Writing is nothing to be ashamed of. But do it in private, and wash your hands afterward." -- Robert A. Heinlein

Любопитно... Аз си мислех че повечето хора тук се гордеят че мнението им е различно от това на множеството. В нашето малко общество четенето е на почит. И точно от Malcom получих най-тривиалните отговори...

Естествено тези отговори ги знам.
Понеже понякога си задавам въпроси защо това е така, а другото иначе веднуж ми хрумна че може би прекомерното четене на книги ме е направило изкуствен. Ами всичките любими герои от книги и филми чийто живот "живеем" (да това е пак темата за идентификацията) ни карат да имаме усещането че това са наши спомени. Проблема е че това е фалшива опитност. Всеки е забелязал че никога не може да е подготвен за реалността от разказ или книга. Нащата са доста по различни. Най-простия пример е казармата. На всички които не са били или "никога няма да бъдат" :) ще кажа че който и да питате ще ви каже че не си е представял нещата така. Истинските неща винаги са различни от това което сме си мислили че е същността. Гадни по различен начин.
В този ход на мисли се чудя дали пък султана да не е бил прав (ебаси кви ги приказвам?... не беше ли този дето е изгорил Александрийската библиотека?...)
Дали не е по-добре да си чел малко книги които да си разбрал, отколото много от които и помен няма в главата ти и дали ако имаше малко, но умни книги в/у които да мислим нямаше да бъдем по-умни и по-добри.

Basstoon, ти беше развивал тезата за литературата като възможност за напрупване на житейски опит и на друго място и аз не бях ствсем съгласна още тогава. На Астрид Линдгрен принадлежи мисълта, че ако една книга има "поука" и цели да наставлява хората, тя не би я чела (това по повод въпрос към нея каква е поуката от "Пипи Дългото Чорапче"). В този смисъл аз не бих свързала *пряко* четенето с трупането на житейски опит. Ясно е, че каквото и да прочетеш за казармата, то няма да те подготви за това, което би могло да ти се случи там (може би с изключение на "Параграф 22").

Колкото до тези книги, които след като ги прочетеш, "не ти остават в главата", тях въобще можем да не ги броим за прочетени. Прочетени са само тези, които си запомнил, направили са ти впечатление, ... е, може би някакъв опит си придобил в резултат на прочитането им...

А султанът е същия - с Александрийската библиотека.

Hellen

Страхувам се че съвсем не си разбрала. Аз трърдя че се трупа псевдо опит и това не е положително явление. Това става и без да искаш, просто така се обучаваме. Например: "Не ходи в гората за да не те изде мечката". Ти не знаеш какво е гора или какво е мечка априори. Това са понятия които научаване от разкази или филми или ходене в зоопарка. Истинския опит обаче е няма нищо общо с това. Ако срещнеш мечка в гората ще разбереш за какво говоря. Това че не си съгласна с това което твърдя се вижда от примера ти с Параграфа. Бях го чел, както и други книги. Някои споменават Швейк, други Холдеман. Няма значение. Уверявам те че е различно. Освен това не е важен примерът. Важно е че това е принцип.
За оставане в главата си в голяма грешка. Преди десетина години можех свободно да цитирам доста от любимите си книги. Вече не. Това дали означава че не съм ги чел?

Правейки еретичното изявление за султана, исках да ви шокирам.

[Надявам се, че това не е "замърсяващо" мнение]

А ти какви отговори очакваше, по дяволите? След като задаваш риторични въпроси?
Дали четенето на книги ни прави изкуствени? Ами прави ни, и какво? Мен често ме обвиняват, че съм книжен плъх. Е, книжен плъх съм и ако ме подпалят, ще изгоря. И какво от това? Това си е мой личен избор и аз не бих го заменил за някой, дето е Стоманен плъх и не гори. Естествен ли е човек, ако не чете? А ако има много лични преживелици, по-естествен ли е? Дрън-дрън. Може да си най-патилият и най-опитен човек на Земята и пак да не струваш нищо. Дори в много отношения натрупаният личен опит прави хората изкуствени. Затова децата са най-естествените създания.
Освен това книгите са възникнали като необходимост по много причини и това, което придобиваш от четенето им, няма нищо общо с "понятието" "фалшива опитност". Пълна заблуда е възприемането на ползата от книгите по този начин. Ай сиктир!
[Да, знам, че се отклоних. Знам, че съм нелогичен и си противореча. Знам, че съм ненужно остър. Днеска много ми се събра и моля за снизхождение (не за прошка).]
И стига с тая казарма! Тя не учи на нищо повече, отколкото учи животът извън нея.
А султанът е бил напълно прав - така нещата придобиват много по-голяма романтичност и се налага да преоткриваме отново и отново истините за живота, вселената и всичко останало... [ako i tova go vyzpriemesh bukvalno, sledvashtiq pyt shte te tresna s edin bukvar po glavata]

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Гледай да не си счупиш ръцете от ръколляскане!

Исках да се заям с теб (разбире се добродушно), още щом ти видях постинга. Вече не! Браво, добре че те има защото Corwin бере душа.
PS. Сигурно са ти разказали играта на съвета днес,а?

Току-що завърших с навикването ти в другата тема. Какво значи "бере душа"? Пусни ми поща, ако има нещо.
А получи ли си мануала за Деветте принца на Амбър?

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Получих го, нерси много :)
Ще разбереш какво има, спокойно!

за четенето беше приказката...ами ако четеш заради самото четене...просто се откажи...нищо няма да се получи...или би се получило нещо доста изкуствено и безполезно...като драматургичната кариера н а жан-пол сартр. (гледам литераторите имат поставена тема за негоо..какво ли ще се и зказват)мислех си и за книгите, които не сте запомнили...хули сипехте за тях...струва ми се те също са оставили своята следа във вашето съзнание или мироглед, макар да не смеете да си го признаете или да не го съзнавате...най-малкото...четенето на книги уплътнява добре времето, не изморява очите както взирането в монитора...a за ползите о т четенето...тук съм пристрастна и ако започна темата ...няма как да не спомена и за писането...което доста с е отдалечава от заглавието на постинга(както о бичате да го наричате...:)
чети , говедарче(е казал поетът)
и не се спирай над подобни въпроси(добавила зъмята)

За мене "основната идея" на всяка книга е да достави удоволствие на тези, които я четат. В зависимост от човека, който я чете тя наистина може да направи това, а може и да стане скучна и досадна.

Не мога да разбера Gandalf, като казва, че препрочитането на някои книги е задължително. Какво означава това? Моята литераторката също ми дава книги, които задължително трябва да прочета. Виновна ли съм обаче, че "Тартюф" не ми харесва и ако не ми пукаше толкова много за оценката нямаше изобщо да я погледна (но това е четене насила и е много гадно), дори да ми пилят на главата как трябва да се прочете дори само заради "общата ти култура".

Та мнението ми е: книги се пишат и се четат само за удоволствие (е, има си научни книги, но този, който ги пише да не го прави насила?). Препрочитат се поради същата причина. Няма задължителни книги. Няма бройка, която е хубаво да си прочел. Няма такова нещо като "чете много" или "чете малко". Освен това книгите се тълкуват от всеки различно и може това тълкуване да няма нищо общо с това, което автора е искал да каже (ако изобщо е искал да каже нещо), важното е всяка книга да ти носи нещо, нещо твое си.

И защо да е нужно да продължаваме да мислим за книгите продължително време след като сме ги прочели? Има и други неща....истинския свят например. :)

N.

Редактирано от NlKlTA на 09.01.01 20:33.

О..., препрочитането е опасно занимание! Иначе лично не познавам хора които да четат много книги ей така за спорта. Относно цитатите - е никога не съм чел за да запомня цитат. Не обичам жалоните защото за мен никога пътя не е един. Гениалните прозрения не се броят.

Малко са книгите , които мога да препрочитам , просто не ми стигат нервите и желанието да прочета оеще веднъж книга, от която си спомням 95% само за да открия липсващите 5%, колкото и да са .. съществени те. Разбира се има си изключения от това правило. Ето например препрочетох преди 1 месец човека от Високия Замък на Филип Дик и останах като застрелян накрая , просто щото предичниа път съм проспал явно колко свързано и завързано е всичко ж тази книга. И като резултат днеска търчах по Славейков и питах на всеки щанд дали имат нещо друго на въпросния автор - ето на сега има да му .. търся основните идеи още дълго време :)

А какво ще кажете за книги , които четеш просто за да се потопиш във един друг свят , да се загубваш и луташ и движиш из него всеки път когато отвориш книгата. В моя случай основната "полза" от тези книги идва просто от удовоствието да си изградя един свят в главата си, четейки . Говоря за книги от рода на серията за Ъплифта на Брин или Хиперион...

Представете си сега за момент,че ги няма книгите които сте изчели от момента, в който сте се научили да четете до сега. Имам предвид всичките книги, които сме изчели по собствено желание , не .. хм учебници по химия примерно . Та щяхте ли да сте същите без тези книги?
За себе си съм убеден,че нямаше да съм , просто щях да гледам на всичко около себе си по някакъв съвсем различен начин.. колко ли неща нямаше да видя, за колко ли неща нямаше да се тормозя обаче.
Та книгите не са ми дали жизнен опит те са ми дали право на избор .

Ами аз точно за това говоря. Ти си го открил сам и си мислиш че е случайност, но не е! След време ше го откриеш и за други книги и тогава ще се запиташ какво точно помниш? Какви са тези 95%?
Нека те попитам нещо друго, съжаляваш ли че си препрочел "Човекът от високия замък"?

-----------------
Мняууууу... За сведение има нещо което се казва волева памет. Т.е. помниш каквото искаш, даже и това което не се е случило. Имаше един разказ на Робърт... мауууууууууу Полуектович (?) Сссс...Шекли! "Човекът с роршарховата риза" Помните ли как започва?

Ама ти да не мислеше че имам нужда да чувам отговори на реторични или банални въпроси? Каква изненада само! Това да не е викторина? Това са проблеми които ме мъчат напоследък. Защо да ви оставям да спите спокойно. Нали затова са приятелите? Разтоварваш се от бремето върху тях.
И само какъв патос! Само дето не разбрах какво ти е мнението. Демонстрацията на механизмите на логоческото ти мислене не доказва нищо. Само, че си обиден(?)
Т.е Кой съм аз, че да ти казвам че идеалите ти пет пари не струват?
Мисля че това заслужава по-сериозна защита. Все пак ти вярваш в това, че е по-добре да си книжен плъх отколкото железен. Само дето не го обясни. (Изречението за казармата го прескачам. Само ще те помоля, когато ми четеш постингите да ги четеш по два пъти, защото понякога се палиш по-бързо отколкото трябва)
Освен това на два пъти заплаших, че ще я пусна тази тема (Lazy къде си?)

-------------------------

"Чекиста трябва да има хладен ум и чисти... (ръце ли беше сърце ли :-)))"

"чети, говедарче (е казал поетът)"
"и не се спирай над подобни въпроси (добавила зъмята)"
Мляскайки с пълна уста в другия край на стадото ?

...идеята не е да се _правиш_ на различен или да държиш на това...
Иначе, пояснения: Книгите наистина не се мерат на килограм (aka, "днес прочетох още три книги от азимов" примерно). И разбира се, има книги които е интересно човек да прочете (щях да кажа задължително, но много избива на училище), и има такива кото може да чете за уплътняване на свободното си време, а има такива дето може спокойно да ги чете в тоалетната примерно... <grin> Та за книгите от първата категория, е хубаво да си "драпаш пачата" както казва Генерала. НО не в стил "авторът тук е искал да каже" а просто така, нелицензирано, да си мислиш. Не беше ли в твой пост ... или нечий друг... нещо за Стругацки, тяхно изказване, какви идеи вкарвали в книгите си, а хората какво намирали...
Колкото до препрочитането - ето ти един пример: На всеки 6 месеца си препрочитам някоя книга на Лем или Стругацки, и всеки път си казвам "Как съм могъл да бъда толкова тъп, и да не го видя ТОВА миналия път като го четох ?" Което показва, че поне тъпите като мен трябва да препрочитат книгите...

Gee, дългичко се получи този път.. Айде със здраве...

malko sas zakasnenie no vcera se opitah da naleya malko akal v glavata na edin gurunduk no may bezrezultatno /v sasednia forum / ta tuy

Ami ima knigi i knigi
Primerno niakoi chetat edna kniga prez celia si jivot do pripadak setete se koya. Celata razbira se e klisheto duhovno izvisiavane.

Profesionalno pone za men e po po dobre da proceta desetina ili tam niakade knigi /po malko nay veroyatno / i da gi razbera.

A poneje vse pak e klub SF hm ami ima knigi koito NISTINA spored men triabva da se preprochitat /pone edin pat godishno preprochitam nashto na Lem ili Strugazki / no kolkoto poveche se chete tolkova poveche se obagatiava chovek na idei i ...
prtejiviavania e kato kolichestvoto ne vinagi znachi kachestvo no sledvayki edin priroden princip che kolichestvenite izmenenia preminavat v kachestven skok sledva che se izrabotva kriterii koyto pozvoliava da se otsee hubavoto ot loshoto ... subektiven estestveno

Значи, според мене да четеш е нещо прекрасно. Друг е въпроса дали трябва да са много и дали трябва да мислиш по тях. Някои(като мен) четат за удоволстие и само от време на време се замислят върху някоя книга. Други пък(като Куато) четат и още по време на четенето се замислят. А по въпроса за препрочитането-мисля, че има премного нечетени книги(при това стойностни), за да ги пропуснем, като препрочитаме вече четени работи.

Everything is wrong

Стига да съдържа това, от което се нуждаеш - постоянно да ти дава нови отговори на нови въпроси, да ти помага и води напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Dobre de ne sujaliavam e sum ia preprochel razbira se , no predstavi si puk kakvo bi nastanalo ako sedna da preprochitam vsiaka kniga koiato niakoga sum chel, ili daje samo tezi koito si struva ..

..аз лично не съм съвсем сигурна в това, но тя е наистина е едниствената достойна кандидатура по твоите критерии- поне от това, коато аз знам. Но относно Библията темата е съвсем друга...:-)

НИКИ, това, което казваш - ""основната идея" на всяка книга е да достави удоволствие на тези, които я четат" - е вярно само от известно време насам - от времето, когато четенето и писането на книги е станало масова дейност. Т.е. някъде от Дюма насам. Преди това книгите са се пишели единствено с образователна и педагогическа цел. И са били почти само шедьоври. Така че "вертикалното нашествие на варварите" (т.е. ние) е изменило целта на книгите. Което е колкото добре (разширява се тематиката, броя на пишещите, казват се много повече неща), толкова и лошо (профанизира се и се конвейеризира писането, куцо и сакато почва да пише, съдържанието страда, трудно е да се попадне на добри неща...). А добрата книга винаги доставя удоволствие на нормалния човек, ако не му е натрапена.

Когато Гандалф казва, че прочитът (за препрочитането няма да говоря)на някои книги е "задължителен", той няма предвид това, което учителката ти има предвид, а това, че (както се изрази Лейзи) някои книги наистина са крайъгълни камъни в израстването ти като личност. Т.е. ако искаш, ги чети, но само ще загубиш, ако не го направиш. Разбира се, в много голяма степен е субективно кои точно книги са такива, но може би наистина има книги, които са такива за всички. [А Тартюф си е хубаво нещо... просто не трябва да го възприемаш като педагогическа задача.]

А мисленето върху дадена книга дълго след прочитането й не е "нужно", а просто се случва - ако книгата те впечатли дълбоко с нещо, просто не можеш да я забравиш.

Впрочем защо всички правят някакво разделение между "книгите" и "истинския свят"? Та книгите са част от истинския свят...

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Ами....съгласна съм с всичко което си написал. Може би наистина съм малко пристрастна относно "задължителните" книги, защото в момента примерно съм на вълна фантастика и имам толкова книги, които искам да прочета, че се ядосвам когато трябва да си губя времето (знам, че не е точно губене на време но..) с други, които в момента не ме интересуват.

А относно книгите и "истинския свят".... Имах впредвид, че е хубаво да живееш малко повече сред хора, а не само сред книги.
:)

Mежду другото, от къде идва 'Куато'?

N.

ама ти имаш време да четеш и фантастика - толкова живот има пред теб :)
А иначе е вярно, че в училище се учат книги, които въобще не са за тази възраст. И съответно не могат да се оценят по достойнство, защото за това се иска сериозен жизнен опит, който на тая възраст просто липсва.

Знаеш ли, аз започнах да живея сред хора едва след като започнах да чета сериозно фантастика. Преди това наистина бях като в клетка. Такива ми ти работи...

А Куато е водачът на бунтовниците във филма Зов за завръщане (онова мутантче - глава и ръчички, което живееше в корема на друг мутант...), дето накрая го застреляха :)

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

:}
dobar opit za zaiajdane
obache ti lipsva stilat na bastoon
taka che trenirai, vmesto da umirash

Никита, вземи си на видеокасета "Зов за завръщане" ("Total recall") с Арнолд и Шарън Стоун... Или не си го взимай, ако си със слаби нерви - на мене той на времето ми осигури неколкомесечни нощни кошмари с представата за Куато - сиамският близнак на Джордж (не на Арнолд, слава богу).

Хубав филм иначе... Фантастика.

Hellen

Филмът е по разказа на Филип Дик "Ние можем да си спомним всичко вместо вас". Там няма такъв герой, но е изключително добър разказ. Излезе във втори брой на Тера фантастика.

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Преди няколко години по БНТ имаше едно предаване - Наблюдател. Водеха го Димитри Иванов и Тома Томов. Веднъж Наблюдателите и тогавашния финансов министър Иван Костов яко се спречкаха, не помня точно по какъв повод. От тогава е и една от най-известните реплики в това предаване - Тома Томов символично се обръща към Костов от екрана с думите "Г-н Костов, между Вас и нас от Наблюдател има влакови композиции с книги!" Наблюдател отдавна няма, а Командира е несменяем вожд. Което доказва, че колкото по-малко четеш, толкова повече успяваш ;)

Доколкото знам, Иван Костов е прочел огромно количество книги и е бил първенец на випуска си при завършването на висшето си образование. По принцип се носят вече всякакви слухове за него и другите политици, но...

Освен това кой твърди, че Иван Костов е успял? Та той се превърна почти в развалина, откакто пое властта.

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

Редактирано от Kyaтo на 10.01.01 16:50.

Никога не се обиждам, особено пък на хора, чийто начин на мислене ми е непонятен :Р
И точно там е работата - механизмите на моето и на твоето мислене са различни; ако един литератор се мъчи да обясни на един математик какво кара Македонски да мине Дунава, ще ли схване онзи нещо? Е, в момента само за този пример се сетих (понеже все искаш примери).
И защо трябва да обяснявам нещо, което е въпрос на личен избор? Ами откъде да знам как работи подсъзнанието ми?
Това са неща, които се чувстват, а ти се опитваш да ги ОБЯСНИШ. Затова съм поставил по-долното мото.

"Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея." (Честъртън)

тук съм, ама темата е много сложна, трябва да обмисля какво да напиша, но непременно ще се включа

a ti zashto smiatash che edin literator moje da obiasni Makedonski?
i zashto si siguren che edin matematik niama da shvane?

btw kakvo e Literator?

обикновено хората посягат към книга за да получат удоволствие, развлечение, наслада (и тъй като всеки ги получава по различен начин тези неща, хората посягат към различни книги). друга причина за посягането към книга е за да научиш нещо, но тук обикновено се касае за учебно-справочна литература.
мнооого рядко, струва ми се, някой тенденциозно ще седне да чете дадена книга, "за да стане по-умен и по-добър" :)
такъв ефект може да настъпи, но той е следствие, а не причина.

в този смисъл, моето мнение е, че въпросите ти са нерелевантни, демек немат отношение и връзка с предмета, към който ги отнасяш. всичките въпроси до един. прощавай, но са глупави.
продължавай да четеш това, което душата ти иска и не си мъчи мозъка с измислени въпроси. има достатъчно истински.

Това не са измислени въпроси! Пак казвам - удоволствие, развлечение, наслада са целите на четящия само от Дюма насам. И то далеч не на всеки четящ. И не са само тези цели. И съвсем не за всички книги се отнася. Аз например чета поредицата за Дюна най-малко за наслада. Та там има милиони важни неща, които просто трябва да прочета!

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

какви неща има там, които ти "трябва" да прочетеш, примерно?
действително, може да се дефинират и други причини да четем книги, сега се сещам - например, мен ме вълнува темата за ..... /нещо си/. знам, че в книгата Х се засяга тази тема, и айде хоп! и т.н.
основно възроптах срещу две схващания
- че книги се четат със съзнателната цел да се усъвършенствуваш /тук се изключват учебниците!/;
- че при четенето има понятия като - много/малко/достатъчно, добро/лошо, необходимо/полезно/вредно и т.н. особено това с препрочитането..... (всичко това, навяно от въпросите в началния постинг, които чини ми се, не бяха твои, Goa? :-)

Ами аз наистина чета книги, за да се усъвършенствам. Това е една от главните цели на книгите. И въобще на всяко знание. Защото книгите са знание. Информация, ако щеш. В широкия смисъл.
А защо роптаеш срещу препрочитането? Щом човекът е намерил за какво да препрочита дадена книга, значи има за какво. Колкото до понятията, защо да не може да се асоциират към книгите? И те са продукт. И те имат някакви количествени показатели, по отношение на качеството ако щеш. Нима за една картина не може да се каже, че е добра или лоша? Или за една песен? Разбира се, че има полезност и вредност - немалко са случаите, когато една книга влияе отрицателно на прочелия я. И т.н. Просто книгите задоволяват потребности и нищо не пречи да се подлагат на всякакво категоризиране. Пък ако не искаш, не обръщай внимание на това!
Да, аз неслучайно казах, че магията на книгата ми се губи при повторен прочит. Но това се отнася за чисто литературните й аспекти - стил, загадка, сюжет... Докато информационните аспекти понякога са толкова много, че един прочит просто не стига! Докато чета Децата на Дюна например, имам усещането, че вниквам в 10% от това, което е вложил авторът като идеи. Ами просто се чувствам задължен да я прочета пак! Макар и след време.

Докато пиша, имам чувството, че изказаните мисли са струйка в реката на общата мисъл...

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

не, не, не - отнюд!, както казал Иванчо Йотата.
изобщо не роптая срещу препрочитането, не съм се изразила достатъчно ясно, може би.
роптая срещу питанката дали е правилно /!/ да се препрочитат книги. уморих се да повтарям, че всичко е индивидуално в тоя бизнес - четенето, че НЕМА правилно/неправилно...
аз лично препрочитам яко. по две причини - едната, че чета много бързо и постоянно се нуждая от четиво - портфейлът ми не може да издържи такъв напор; другата - че си имам любими неща, не малко, които си ме кефят всеки път.
има разбира се, риск при повторния прочит. особено, когато е минало много време от първия и си прескочил в друга възрастова група. така се случи при мен с "Тримата мускетари", "Спасителят в ръжта" /някой тук май сподели подобни преживявания с тази книга/ и други.
но на баба Агата книжките си ги преговарям редовно през 2-3 години, нищо че знам кой е убиеца :))

Откакто при последната книга, която прочетох от нея, на 20-та страница всичко ми беше ясно, вече не я чета. При нея всичко е такова клише...
Виж, Чандлър е нещо друго. Той е истински ПИСАТЕЛ :))) Даже наскоро даваха за него в поредицата "Великите писатели на ХХ век".

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Какво ли се казва в книгите?- Нищо, на което можеш да научиш другите, нищо, в което можеш да повярваш. Ако това са романи, в тях се говори за хора, които не съществуват, които са само полд на въображението. А ако са научни книги, положението е още по-лошо: един професор нарича друг професор “глупак”, един философ се мъчи да надвика друг. И всички се суетят, изгасят звездите, изгасят дори и слънцето. Ако ги прочетеш, главата ти съвсем ще се обърка

Въобразяваш си, че с твоите книги можеш да вървиш по повърхността на водата, без да потънеш? А се оказва, че светъът прекеасно може да мине и без тях.

Те четоха през дългия следобед, а студеният ноемврийски дъжд се сипеше от небето върху притихналата къща.

Хубаво казано. :-)

Едва ли този, който го е написал,не е прочел нито една книга...

Хех
Много рядко ми се случва някои напълно да споделя моитомнение ;))

и още един път - не е толкова важно какво точно автора е имал предвид. Защото понякога се случва автора да каже нещо което той самия да не осъзнава!

;)

Ha!
Da naistina - Komandira e nesmenjaem, obache znaesh li za kakvo se seshtam??? Za pesenta na Vasko Krupkata za dyrvoto:
"I taka jivotyt prodyljava,
njakoi postojanno oceljavat
zashtot drugi sreshtu burjata sturchat..."

A inache da se govori za sravnenie na intelektualno nivo mejdu Komandira i Toma Tomov i Dmitri Ivanov e napylno izlishno.. ;))))

яаааа караско :-)

???
flar, tova vyzklicanie pyk kakvo znacheshe?? ;)))

хех... ами нищо... взе да става същински анкх-морпорк тук... :-)

flar ;))


che losho li e? ;))))

Otgovor: losho nema ;))

Mi tupichuk vupros po princip ama q glei kvo e povlqkul po sebe si:))lichno za men knigite sa nachin da obshtuvam s DOSTA po -inteligentni hora ot tezi koito shtukat naokolo:))ne che tam nqma plqva ama s techenie na vremeto se nauchavash da otsqvash.prosto az za mene si sum priel che nikoga nqma da stana MOZUK :)) kakto povecheto ot tiq det sa pisali po nagore ama tva ne mi prechi da si kontaktuvam po nqkukuv nachin s edni umni hora i koi znae da ponaucha i az neshto moje bi .I vse pak predpochitam da si kontaktuvam s chovek koito e poprochel neshto otkolkoto s MASATA TV-misleshti .i pak s vruzka s po gore pisanoto :))po dobre da ne se kefi na r.chandlur.

Hmm, izvinjavai, ama az ne moga da razbera v kraja na kraishtata spored teb hubavo li e da se chetat knigi,, ili ne???
Ili moje bi da se chetat, no da ne se vjivjah mnogo?????

Повдигайки тази тема, аз не исках да дам отговори. Просто исках да споделя с вас някои идеи. Обучението на един човек, продължава през целия му живот. Проблема е че понякога знанието на което стъпваме не е истинско. Например математиката се основава на няколко аксиоми, като целта е всичко да се докаже въз основа на тях. (Дали е така е отделен въпрос.) Всичките ни знания обаче по никакъв начин не могат да се преразгледат наведнъж. Представете си че сте прочели книга. Разбрали сте "истината" която проповядва книгата само наполовина (за чистота на примера приемаме че това е една много умна книга). Ако никога не прочетете пак книгата вие може никога да не разберете че не сте разбрали всичко. Или че изобщо не сте разбрали. И това е едно знание което си седи във вас, вие смело стъпвате на него като на стара и проверена истина...
Проблем е че количеството книги като че ли има връзка, но тя е индивидуална за всеки читател. В българсия език има такъв израз - "начетен". Мисля че идва точно от "много прочетени книги". Или много препрочетени... Може би "човек който много чете" (по принцип).
Та въпроса го зададах за да разбера дали и вие се притеснявате дали това което знаете е вярно, дали продължавате да си задавате въпроси от стари книги и дали сте решили че вече сте достатъчно умни за да се съмнявате в собствените си думи...

хаха... правилно...

Hmmm ;)))

Dobre, haresa mi nachina na mislene. Obache! Suglasen sum che dali si razbral edna kniga e mnogo otnositelno, i ako ne ja preprochetesh, moje da si ostanesh s njakakvo vpechatlenie i "znanie" ot tazi kniga, koeto pogreshno ti se e nasadilo v glavata, vsledstvie na fakta che v momenta v koito si go chel, neshto e otvlichalo vnimanieto ti, i ti ne si shvanal smisula.... Da de, samo che koi kazva che tozi smisul e "pravilen" , a onzi ne e? ;) To kato si pomislish ne e li syshtoto i s informacijata kojato poluchavash po radioto, neshtat koito ti kazvat roditelite, i t.n., i t.n.???

Smisula ot cheteneto na knigi spored men, e v tova imenno kato prochetesjh neshto, ne to da ti "dade" njakakvio znanija, a da te nakara po njakakayv nachin da sednesh i da porazsyjdavash vurhu materijata za kojato se otnasja. Zashtot v kraja na kraishtata spored men nali tova e smisula da imash razum v glavata si - da go izpolzvash. Vseki interpretira neshtata po svoi nachin, v zavisimost ot lichnoto si vijdane i lichnija si interes. Ta spored men ne e tolkova fatalno dali shte preprochetesh njakoja kniga. Ako da - togava moje bi samo pechelish, zashtot mojesh da otkriesh nova temna za razmisul, ako li ne - togava moje bi imash dostatuchno drugi temi po koito da razsujdavash ;))))

Vie kak mislite? ;)

еее нямяш ли кирилица караско :| ...

1о за да седнеш въобще да мислиш по някоя книга трябва да си стигнал доста далеч в изграждането си като личност, а за да постигнеш пък това трябва маса книги да си прочел и приел поне част от съдържанието им и идеите заложени в тях като истинни... вече с годините и с развитието си човек може да преосмисли някои неща, да препрочете дадена книга и в резултат да достигне до някакъв извод, до някаква нова, лично негова интерпретация... но на това е способен само 1 по-зрял човек (няма как да не стъпиш смело:-) на истини, които си приел ей така - по този начин се започва)...

Имам кирилица ;)

Е на това аз му викам чиста проба провокация... ;))
Че човек приема някакви "истини" за напълно вярни, е неоспоримо, а доколко е правилно вече е много спорно. Само че пак ти казвам - в това няма нищо лошо, до момента в който нещо не те подтикне да се замислиш доколко това в което вярваш и приемаш безрезервно е точно така....Само че това което те подтиква е именн някоя книга.. ;) получава се поредния омагьосан кръг. А за това дали човек е изградена личност - според мен няма някакаква точка в която да кажеш - да, стоп! аз се изградих вече и мога да мисля идеално. Нали в това е смисъла постоянно да се развиваш в нови насоки. А и ако чакам да се "изградя" за да мога "правилно" да осмисля някоя книга, тогава май никога няма да дойде нужния момент. Поне това е моето мнение.

Мисля, че много добре се изразихте всички вие, макар и да не съм сигурен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е де :-)... написах "трябва да си стигнал доста далеч в изграждането си като личност" има разлика все пак...

Мисля че се пропуска един съществен момент - някои книги не са написани за да получиш просветление свише след като ги прочетеш. Сещам се за цял куп фантастични книги (ако говорим за фантастика) които са писани просто за отмора (жанра "космическа опера"). Така че колко книги си прочел не може да бъде мярка за твоята начетеност.
Има и друго. Не съм съгласен с мнението че от четене на книги можеш да придобиеш някакъв житейски опит. Можеш да четеш за смъртта (примерно), да гледаш филми, но когато човек умре до теб си съвсем неподготвен, въпреки целия "опит" които уж си натрупал...
Книгите дават гледна точка. Можеш да пречупиш реалността през призмата на различните светове и съзнания които си срещнал в книгите и това е полезното на четенето - разширява ти кръгозора. Но не дава опит.

Редактирано от Hidon на 01.02.01 22:55.

Това няма значение. Даже имам и готов пример. Какво умно има в падането на една ябълка? Сър Нютон обаче си е извадил някой друг извод...
Не разбрах дали се опутваш да спориш с мен, че четенето не носи житейски опит? Аз твърдя че всяка една мисловна дейност ни носи някакъв псевдо опит. Именно защото можем да си мислим че разбираме нещо и когато ни се случи разбираме че това е нещо съвсем друго. Така е и с гледането на филми и дори със сънищата. Спомнете си не ви ли се е случвало да си мислите че нещо се е случило, а после да си спомните че сте го сънували?
Като се опитам да обобщя обърканите си брътвежи, си мисля че този слой "непроверени" знания с количеството книги, филми или просто фантазии набъбва... Въпроса е дали трябва да се стремим да го отъпкваме отвреме на време, да го изтръскаме от ненужния баласт или да го пресеем с погледа на другият човек който ставаме докато растем. Визирам препрочитането...
Хмм... това звучи като реторичен въпрос... Надявам се че не е прекалено надуто :))))

Всъщност много съм ти благодарен за последните изречения.

В отговор на:

---

Можеш да пречупиш реалността през призмата на различните светове и съзнания които си срещнал в книгите и това е полезното на четенето - разширява ти кръгозора. Но не дава опит.

---

"Та въпроса ми е какво е това митично разширяване на кръгозора. Как така без да имаме опит изведнъж станахме отворени?"

Точно това се случи с мен. Преди да започна да чета "осъзнато" фантастика, имах изключително тесен кръгозор, почти никакъв опит и бях напълно затворен. Да говоря с непознат? Да поискам нещо от живота? Никога! Сега не можеш да ме обвиниш, че не съм отворен, въпреки че продължавам да нямам опит, а за кръгозора си не мога сам да преценя, но ми се струва, че продължава да е много тесен.

Сигурно пак не съм разбрал за какво говориш, но ето, просветнаха ми горните мислички.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

От собствен опит энам: стига можеш да кажеш само ти;ако ти хареса една книга може да я прочетеш и 100 пъти; и все пак не се превърэвай много!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите