Ами зачудих се колко души от тукпишещите са чели нещо на Робърт Пърсиг. И какво точно...

чели сме, ама той нали не беше фантаст човечеца? :)

нищо де, на мен точно това ми е интересно... колко от хората тук са чели нещо...
и какво точно сте чели?

Чел съм и двата романа - "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" и "Лайла". И то по няколко пъти. Доколкото знам, те са цялото му творчество, освен ако в последните две-три години не е написал още нещо.

Тези книги са задължителни за всеки! Смятам ги за основни стълбове в духовното си израстване, наред с романите на Достоевски.

Dostoevski ne sym 4el... Pyrsig - malko
No nikoi ne e kazal, 4e tuk trqbva da si govorim amo za fantasti4ni knigi...
Spomnqm si predi sedmici kak se zaprikazva za "Polet nad Kukuvi4e gnezdo". Strahotna kniga.
I "pileto" e hubava.
i zashto nqkoi hora se ograni4avat samo s fantastikata?

...вече бях цитирала този възглас, отправен от един идиот към друг идиот, когато откриха сходство в литературните си вкусове, обаче фразата "основни стълбове в духовното израстване" е точно начина, по който бих определила "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет"!... ;-)

Когато преди години четях романа, само ходех насам-натам и цвилех от възторг!... Човекът беше успял да обясни фундаментални философски категории с прости примери от типа на това как се поправя ръкохватката на мотора или колко са тухлите по стената на съседната сграда... На този фон и на базата на изключително високата летва, която беше поставил, "Лайла" се оказа малко под очакванията ми, но "Зен и изкуството..." е убийствена книга!...

Hellen

"Полет ..." е удивително красива книга.


The soul quake happened here in a glass world...

:)))С риск да го обърнем на общолитературен клуб..."Лайла" и "Дзен или ..." са от тези книги ,които те карат да мислиш.Философия без философски термини:)Като романите на Сартр и Камю.
Много обичах и Селинджър:"Семейство Глас" и "Устата ми хубава,очите ми зелени"-имат адски особена атмосфера...А и Гюнтер Грас, Набоков, Фитцджералд,Б.Виан....
И аз не мога да си обясня защо колкото повече остарявам:) ,все повече се ограничавам жанрово..
Хващам се,че вече дори не поглеждам към купчината с "другите" книги:) Ежеседмично минавам през Славейков, сканирам масите за някое ново фентъзи и обикновено щастлива си тръгвам с придобивката...предчувствайки удоволствието от една две вечери откъсване от реалността:)
Дали това не е разултат от прекалено големия избор от книги...и неособено големите финансови възможности,а и свободно време? Too many books ,too little time:)))Или пък си е чисто вманиачване,колкото и да не ми се иска да го призная:))

neznam koga si chela "Laila" no spored men tia e razmazvashtata, "Dzen i ...." e samo podgotovkata :)
moje bi e vreme za preprochitane :)

ami neznam zashto se ogranichavat
da gi pitame?
tova mi beshe edna ot ideite kato pitah za tezi knigi :)