Отг: ...за Братът / Фен клубове / Фантастика

Първоначално отправям една забележка - темата може да има отношение към фентъзи-жанра. Моля тези участници във форума, които не четат подобни работи, да я затворят, да се прекръстят три пъти и да плюят през рамо (последното не знам защо се прави, но прабаба ми, бог да я прости, така казваше).

И така...

Видях се с Тери Пратчет в петък. Той прави обиколка из Острова, за да дава автографи за новата си книга, “Истината”.

Тази година срещата не беше във "Waterstones", както обикновено, а в една нова книжарница, която едва миналия петък я откриха – “The Printworks”. Тя е част от голям комплекс, който изглежда като уличка в скандинавски или северно-европейски град - покрита отгоре и по "покрива" се прожектират небеса и фойерверки и гърми музика. Вътре има голям кино-комплекс с десетина салона (аз още не съм ходила там на кино), има и разни кафененца, барове и други такива неща, повечето още неоткрити, но основно от големи междунаридни вериги.

Та в самото начало на този комплекс е книжарницата. Тя е на три етажа, добре направена, със светло дърво. На мене много ми беше харесала, като ходих да я инспектирам първия път, защото и навън беше слънчево, а тя е с големи прозорци, а освен това имаше много забавни календари с пингвини.

Както и да е, подредих се аз на опашка извън книжарницата, и започнах прогресивно да си променям мнението за книжарницата. Реших, че тези хора за абсолютни идиоти. Бяха курдисали Тери Пратчет на най-долния етаж. Там първо е най-студено, второ - опашката се виеше пред стълбището и пречеше на случайните посетители да се качват по горните етажи. Освен това, ако бяха направили подписването на последния етаж, хората хем щяха да се редят по стълбището на топло, хем щаха да разглеждат книги и да си купуват евентуално по нещо, докато чакат. Защото на всеки етаж се минава поне покрай една каса. А така минахме покрай една каса точно до входа и това беше. Всички неща, които можеха да ни харесат и да си ги купим, бяха СЛЕД като бяхме минали касата. А навън валеше дъжд, така че ние си стояхме под дъжда.

В самото начало, докато се редях на опашката, минаха трима млади идиоти с вид на футболни запалянковци, явно усремили се навътре към кината. Те се почудиха за какво се редим, ние им обяснихме и те се оказа, че даже не бяха чували името на Тери Пратчет. Аз в този момент говорех по мобифона (оплаквах се от дъжда), така че не успях да се включа пълноценно в разговора и да им посоча, че това им е най-известният съвременен автор и вместо да ходят на кино, да вземат и да си купят по една книга всеки и да я прочетат, и че той е по-известен в чужбина от тримата Бекъм, взети заедно.

Редих се около час. По средата на опашката един човек с вид на Йети (див изглед и огромна рижа брада), раздаваше брошурки за участие в Disworld Convention 2001. Аз се зарадвах, защото бях останала с впечатлението, че само феновете на “Седморката на Блейк” са мутанти, но се оказа, че явно и феновете на Тери Пратчет също са мутанти. Поне този им представител… Взех си и брошурка.

Стигнах в един момент (малко внезапно и неочаквано - "зимата ме изненада" – с ударение на крайната сричка) до Човека... Дадох му моето копие на "Истината", да ми я подпише. И още преди да си е измислил какво да напише (или да си припомни някоя от стандартните фрази, които обикновено пише), му дадох и моята книга - Шовинистът. Казах му, че аз съм я превела и даже повторих, за да затвърдим... Той каза, че - да, спомня си той, от миналата година, дето му дадох "whole bunch" от тях... На български бяха, нали? Аз казах, че да (о, боже, помни!!!). Той пита, а дали изобщо той взима някакви пари от цялата тази работа. Аз казах, че аз също съм била изненадана, но се оказало, че българските издателства си КУПУВАТ правата. Взаимно изразихме изумлението си, така да се каже.

Той ме пита лесно ли се превеждат неговите книги. Аз казах, че по принцип той се счита за труден за превеждане автор, но че имаме еднаква ментална нагласа, така да се каже, така че на мене не ми е било трудно.

След това той каза едно дълго и засукано изречение, което звучеше като да беше на келтски или нещо такова, но във всеки случай аз ДУМА не разбрах... Той явно видя обърканото ми изражение, защото поясни: "...но все пак каквото и да правим, мисленето на хората не се променя, нали?..." Аз бях толкова шашардисана от срещата с Него, и така ми се беше качило кръвното, че изобщо не отговорих, само закимах съвестно... … А всъщност трябваше да му кажа, че не, не е прав, ПРОМЕНЯ се мисленето!... За да има за какво да пише след това, човека. Следващия път, като се видим, обезателно ще му кажа.

Хареса ми това, че самият той има усещане за Мисия. Обикновено писателите си пишат просто така - или защото им е гот, или за да продадат следващия касов роман... хареса ми, че той имаше усещането, че пише, за да променя Света към добро - от моята категория, един вид, съгласно психологическите тестове...

След това минах през Waterstones, за да използвам намалението, и си купих още три негови книжки –“Маскарад”, “Moving pictures” и “Guards! Guards!”.

А-а-а, да, на книгата той ми написа: "The Truth will make ye fret", което е пародия на "The truth will make you free", но означава "Истината ще те разтревожи".

Hellen