Първоначално отправям една забележка - темата може да има отношение към фентъзи-жанра. Моля тези участници във форума, които не четат подобни работи, да я затворят, да се прекръстят три пъти и да плюят през рамо (последното не знам защо се прави, но прабаба ми, бог да я прости, така казваше).

И така...

Видях се с Тери Пратчет в петък. Той прави обиколка из Острова, за да дава автографи за новата си книга, “Истината”.

Тази година срещата не беше във "Waterstones", както обикновено, а в една нова книжарница, която едва миналия петък я откриха – “The Printworks”. Тя е част от голям комплекс, който изглежда като уличка в скандинавски или северно-европейски град - покрита отгоре и по "покрива" се прожектират небеса и фойерверки и гърми музика. Вътре има голям кино-комплекс с десетина салона (аз още не съм ходила там на кино), има и разни кафененца, барове и други такива неща, повечето още неоткрити, но основно от големи междунаридни вериги.

Та в самото начало на този комплекс е книжарницата. Тя е на три етажа, добре направена, със светло дърво. На мене много ми беше харесала, като ходих да я инспектирам първия път, защото и навън беше слънчево, а тя е с големи прозорци, а освен това имаше много забавни календари с пингвини.

Както и да е, подредих се аз на опашка извън книжарницата, и започнах прогресивно да си променям мнението за книжарницата. Реших, че тези хора за абсолютни идиоти. Бяха курдисали Тери Пратчет на най-долния етаж. Там първо е най-студено, второ - опашката се виеше пред стълбището и пречеше на случайните посетители да се качват по горните етажи. Освен това, ако бяха направили подписването на последния етаж, хората хем щяха да се редят по стълбището на топло, хем щаха да разглеждат книги и да си купуват евентуално по нещо, докато чакат. Защото на всеки етаж се минава поне покрай една каса. А така минахме покрай една каса точно до входа и това беше. Всички неща, които можеха да ни харесат и да си ги купим, бяха СЛЕД като бяхме минали касата. А навън валеше дъжд, така че ние си стояхме под дъжда.

В самото начало, докато се редях на опашката, минаха трима млади идиоти с вид на футболни запалянковци, явно усремили се навътре към кината. Те се почудиха за какво се редим, ние им обяснихме и те се оказа, че даже не бяха чували името на Тери Пратчет. Аз в този момент говорех по мобифона (оплаквах се от дъжда), така че не успях да се включа пълноценно в разговора и да им посоча, че това им е най-известният съвременен автор и вместо да ходят на кино, да вземат и да си купят по една книга всеки и да я прочетат, и че той е по-известен в чужбина от тримата Бекъм, взети заедно.

Редих се около час. По средата на опашката един човек с вид на Йети (див изглед и огромна рижа брада), раздаваше брошурки за участие в Disworld Convention 2001. Аз се зарадвах, защото бях останала с впечатлението, че само феновете на “Седморката на Блейк” са мутанти, но се оказа, че явно и феновете на Тери Пратчет също са мутанти. Поне този им представител… Взех си и брошурка.

Стигнах в един момент (малко внезапно и неочаквано - "зимата ме изненада" – с ударение на крайната сричка) до Човека... Дадох му моето копие на "Истината", да ми я подпише. И още преди да си е измислил какво да напише (или да си припомни някоя от стандартните фрази, които обикновено пише), му дадох и моята книга - Шовинистът. Казах му, че аз съм я превела и даже повторих, за да затвърдим... Той каза, че - да, спомня си той, от миналата година, дето му дадох "whole bunch" от тях... На български бяха, нали? Аз казах, че да (о, боже, помни!!!). Той пита, а дали изобщо той взима някакви пари от цялата тази работа. Аз казах, че аз също съм била изненадана, но се оказало, че българските издателства си КУПУВАТ правата. Взаимно изразихме изумлението си, така да се каже.

Той ме пита лесно ли се превеждат неговите книги. Аз казах, че по принцип той се счита за труден за превеждане автор, но че имаме еднаква ментална нагласа, така да се каже, така че на мене не ми е било трудно.

След това той каза едно дълго и засукано изречение, което звучеше като да беше на келтски или нещо такова, но във всеки случай аз ДУМА не разбрах... Той явно видя обърканото ми изражение, защото поясни: "...но все пак каквото и да правим, мисленето на хората не се променя, нали?..." Аз бях толкова шашардисана от срещата с Него, и така ми се беше качило кръвното, че изобщо не отговорих, само закимах съвестно... … А всъщност трябваше да му кажа, че не, не е прав, ПРОМЕНЯ се мисленето!... За да има за какво да пише след това, човека. Следващия път, като се видим, обезателно ще му кажа.

Хареса ми това, че самият той има усещане за Мисия. Обикновено писателите си пишат просто така - или защото им е гот, или за да продадат следващия касов роман... хареса ми, че той имаше усещането, че пише, за да променя Света към добро - от моята категория, един вид, съгласно психологическите тестове...

След това минах през Waterstones, за да използвам намалението, и си купих още три негови книжки –“Маскарад”, “Moving pictures” и “Guards! Guards!”.

А-а-а, да, на книгата той ми написа: "The Truth will make ye fret", което е пародия на "The truth will make you free", но означава "Истината ще те разтревожи".

Hellen

Кога е следващото подписване, казваш?

"Хареса ми това, че самият той има усещане за Мисия. Обикновено писателите си пишат просто така - или защото им е гот, или за да продадат следващия касов роман... хареса ми, че той имаше усещането, че пише, за да променя Света към добро - от моята категория, един вид, съгласно психологическите тестове..."

Разкажи малко повече за това твое усещане (имаш в предвид Месия, нали?) и особено ако вече си прочела "Истината", разкажи нещичко от нея, защото кой знае кога ще излезне от печат тука или пък ще я пуснат в internet за четене.
:) Няма да те карам да ни напишеш целия роман, ама поне резюмето, дето е на задната корица.

Е, сигурно може да се каже и Месия, като се замисли човек...

"Истината" е за издаването на първия вестник, което определено ми е любопитно, тъй като Патрицият досега беше много против това хората да са информирани...

Достигнах до извода, че няма нищо лошо в това на хората да им се казват разни работи, стига да са безопасни...

Ако толкова искаш да знаеш, следващото подписване е този петък във "Forbidden Planet" в Лондон... Хм-м-м, опасявам се, че не искаше да научиш това...

Но ПО-СЛЕДВАЩОТО ще бъде или напролет, когато излиза негова детска книжка с картинки от Пол Кидби - "Последният герой", или през есента догодина, когато излиза поредната книга от поредицата за света-диск. Забравих й името, но тя още е в самото си начало, както разбрах.

Между другото, открих онлайн непубликуван разказ на Тери Пратчет (на английски). Искаш ли да ти го пратя?

Hellen

Имах пред вид точно "мисия", в смисъл на задача, която човекът си е поставил и която се опитва да изпълни. Би било ... нескромно да го обявявам за Месия, още повече, че на фона на голямото количество самозвани пророци в днешно време това надали би било комплимент...

А колкото до "Истината", с неудобство признавам, че не съм седнала да я чета все още. Но това, което Крис каза, е абсолютно вярно. Действието се развива в Анкх-Морпорк, но доколкото успях да забележа от беглия пробег по текста, единствения познат герой от Стражата, който присъства, е Ноби.

Но - да разсея тревогата ти, AcidMemory - "Истината" следва да излезе доста бързо - най-късно следващата есен.

Hellen

ти на това скоро ли му викаш
скоро е началото на следващия месец,всичко друго е свръхчовешки тормоз

Наркомани, наркомани....

"Наркомани, наркомани...."
бият барабани,
а пиронСКИ ходи подир тях,
за да си изпроси от беличкия прах.

/като не ти отърва, не го чети/

Не в началото, но към средата на следващия месец, трябва да излезе "The Fifth Elephant" - "Петият слон". Да издам от сега - никакъв слон нямаше. Освен този на корицата.

Hellen

Браво Hellen!
Това е най-добрата "тема" (или пост?) която съм чел напоследък. Накара ме да завиждам... :-) Обичам дълги и смислени неща около които може да се завърже дискусия. Това е по скоро репортаж които ми хареса ужасно. Браво!

BTW Не си ли правила опит да го поканиш на кафе (или боза с банички) и да си поговорите надълго и нашироко? Или е по-добре да познаваш само Тери Пишещия, околкото "другия".
Помня, че когато взех автограф от Аркадий Натанович, успях само да смънкам нещо на развален руски и качествено да се изчервя... Чуствах се като Привалов пред У-Янус, когато разбра, че е контрамонт и може би трябва да го пита за нещо важно, но нищо не звучи достаъчно умно...

Hm, njakoi pishe ot moe ime no da se znae che ne sum as. A shto se otnasja do mnenieto mi za informiranostta na horata - prochetete "Istinata" i togava shte komentirame :).

E, imaLO e :), inache otkade sa se obrazuvali prochutite mastni zaleji (zabravih kade bjaha :)) ). Spomenavash po-nagore za nepublikuvan razkaz koito si otkrila - molja te publikuvai go tuk :).
Sushto, ako ti se otdade vazmognost pak da prikazvash s Nego, predai mu che v Balgaria ima mnogo verni negovi pochitateli koito mu gelaiat vsichko nai-dobro i go smjatat za nenadminat pisatel...

FonManiac, отговарям ти в две части. Първата е, че последния път, когато се интересувах от въпроса, издателство "Вузев" преговаряше с агента на Тери Пратчет за покана в България. Това не е нещо необичано - той беше на обиколка из Германия, за да се среща с тамошните фенове, а най-силният му източно-европейски клуб - Чешкия, го поканиха да им гостува. Така че като нищо може да се окаже, че ще му предадеш поздравите си лично.

Това е втората част от отговора ми към FonManiac и съдържа разказа на Тери Пратчет, който намерих online.

Едно пояснение към него - уличният куклен театър е популярно забавление в Англия. Традиционно в него участват (водени от един и същи кукловод, който си преправя гласа с помощта на пищялка) майка, баща, бебе, полицай и крокодил. Традиционният сценарий на разиграваната пиеса е следният: бащата убива детето, защото плаче силно, след това убива жена си, когато тя решава да отмъсти и накрая идва полицаят, набива го, арестува го и доброто възтържествува. Така и не разбрах къде се включва крокодила в цялата тази работа (може би изяжда бащата след произнасяне на присъдата, кой знае). Разказът по-долу е базиран на този традиционен елемент от Островната култура.


Theater of Cruelty

A Discworld short story
By Terry Pratchett

Copyright (c) Terry Pratchett 1993


It was a fine summer morning, the kind to make a man happy to be alive. And probably the man would have been happier to be alive. He was, in fact, dead. It would be hard to be deader without special training.

"Well, now," said Sergeant Colon (Ankh-Morpork City Guard, Night Watch), consulting his notebook, "so far we have cause of death as a) being beaten with at least one blunt instrument b) being strangled with a string of sausages and c) being savaged by at least two animals with big sharp teeth. What do we do now, Nobby?"

"Arrest the suspect, Sarge," said Corporal Nobbs, saluting smartly.

"Suspect, Nobby?"

"Him," said Nobby, prodding the corpse with his boot. "I call it highly suspicious, being dead like that. He's been drinking, too. We could do him for being dead and disorderly."

Colon scratched his head. Arresting the corpse offered, of course, certain advantages. But...

"I reckon," he said slowly, "that Captain Vimes'll want this one sorted out. You'd better bring it back to the Watch House, Nobby."

"And then can we eat the sausages, sarge?" said Corporal Nobbs.

* * *

It wasn't easy, being the senior policeman in Ankh-Morpork, greatest of cities of the Discworld [*].

There were probably worlds, captain Vimes mused in his gloomier moments, where there weren't wizards (who made locked room mysteries commonplace) or zombies (murder cases were really strange when the victim could be the chief witness) and where dogs could be relied on to do nothing in the night time and not go around chatting to people. Captain Vimes believed in logic, in much the same way as a man in a desert believed in ice -- i.e., it was something he really needed, but this just wasn't the world for it. Just once, he thought, it'd be nice to solve something.

He looked at the blue-faced body on the slab, and felt a tiny flicker of excitement. There were clues. He'd never seen proper clues before.

"Couldn't have been a robber, Captain," said Sergeant Colon. "The reason being, his pockets were full of money. Eleven dollars."

"I wouldn't call that full," said Captain Vimes.

"It was all in pennies and ha'pennies, sir. I'm amazed his trousers stood the strain. And I have cunningly detected the fact that he was a showman, sir. He had some cards in his pocket, sir. 'Chas Slumber, Children's Entertainer'."

"I suppose no one saw anything?" said Vimes.

"Well, sir," said Sergeant Colon helpfully, "I told young Constable Carrot to find some witnesses."

"You asked Corporal Carrot to investigate a murder? All by himself?" said Vimes.

The sergeant scratched his head.

"And he said to me, did I know anyone very old and seriously ill?"

* * *

And on the magical Discworld, there is always one guaranteed witness to any homicide. It's his job.

Constable Carrot, the Watch's youngest member, often struck people as simple. And he was. He was incredibly simple, but in the same way that a sword is simple, or an ambush is simple. He was also possibly the most linear thinker in the history of the universe.

He'd been waiting by the bedside of an old man, who'd quite enjoyed the company. And now it was time to take out his notebook.

"Now I know you saw something, sir," he said. "You were there."

WELL, YES, said Death. I HAVE TO BE, YOU KNOW. BUT THIS IS VERY IRREGULAR.

"You see, sir," said Corporal Carrot, "as I understand the law, you are an Accessory After The Fact. Or possibly Before The Fact."

YOUNG MAN, I AM THE FACT.

"And I am an officer of the Law," said Corporal Carrot. "There's got to be a law, you know."

YOU WANT ME TO... ER... GRASS SOMEONE UP? DROP A DIME ON SOMEONE? SING LIKE A PIGEON? NO. NO-ONE KILLED MR. SLUMBER. I CAN'T HELP YOU THERE.

"Oh, I don't know, sir," said Carrot, "I think you have."

DAMN.

Death watched Carrot leave, ducking his head as he went down the narrow stairs of the hovel.

NOW THEN, WHERE WAS I...

"Excuse me," said the wizened old man in the bed. "I happen to be 107, you know. I haven't got all day."

AH, YES, CORRECT.

Death sharpened his scythe. It was the first time he'd ever helped the police with their enquiries. Still, everyone had a job to do.

* * *

Corporal Carrot strolled easily around the town. He had a Theory. He'd read a book about Theories. You added up all the clues, and you got a Theory. Everything had to fit.

There were sausages. Someone had to buy sausages. And then there were pennies. Normally only one subsection of the human race paid for things in pennies.

He called in at a sausage maker. He found a group of children, and chatted to them for a while.

Then he ambled back to the alley, where Corporal Nobbs had chalked the outline of the corpse on the ground (colouring it in, and adding a pipe and a walking stick and some trees and bushes in the background -- people had already dropped 7p in his helmet). He paid some attention to the heap of rubbish at the far end, and then sat down on a busted barrel.

"All right... you can come out now," he said, to the world at large. "I didn't know there were any gnomes left in the world."

The rubbish rustled. They trooped out -- the little man with the red hat, the hunched back and the hooked nose, the little woman in the mob cap carrying the even smaller baby, the little policeman, the dog with the ruff around its neck, and the very small alligator.

Corporal Carrot sat and listened.

"He made us do it," said the little man. He had a surprisingly deep voice. "He used to beat us. Even the alligator. That was all he understood, hitting things with sticks. And he used to take all the money the dog Toby collected and get drunk. And then we ran away and he caught us in the alley and started on Judy and the baby and he fell over and --"

"Who hit him first?" said Carrot.

"All of us!"

"But not very hard," said Carrot. "You're all too small. You didn't kill him. I have a very convincing statement about that. So I went and had another look at him. He'd choked to death. What's this?"

He held up a little leather disc.

"It's a swozzle," said the little policeman. "He used it for the voices. He said ours weren't funny enough."

"That's the way to do it!" said the one called Judy.

It was stuck in his throat," said Carrot. "I suggest you run away. Just as far as you can."

"We thought we could start a people's co-operative," said the leading gnome.

"You know... experimental drama, street theatre, that sort of thing. Not hitting each other with sticks..."

"You did that for children?" said Carrot.

"He said it was a new sort of entertainment. He said it'd catch on."

Carrot stood up, and flicked the swozzle into the rubbish.

"People'll never stand for it," he said. "That's not the way to do it."
__________________________

[*] Which is flat and goes through space on the back of an enormous turtle, and why not...



"Theatre of Cruelty" was originally written for the W. H. Smith "Bookcase" magazine. The expanded version reproduced above was later published in the program book for the OryCon 15 convention.

This online version of the story is made available on the Net by kind indulgence of the author, who reserves all reproduction and other rights to the story. In his own words: "I don't want to see it in distributed print anywhere but don't mind people downloading it for their own enjoyment."

Благодаря, Basstoon, за коментара! Обаче да те питам - ТИ ИМАШ АВТОГРАФ ОТ БРАТЪТ СТРУГАЦКИ?!? ... Виждал си го на живо?? Ех-ех-ех-ех <въздищам аз>, сега е мой ред да започна да завиждам! А образът "Привалов пред У-Янус" описва максимално точно поведението ми пред Пратчет (или по-скоро описва вътрешните ми подтици да седя и да гледам разконцентрирано-благоговейно към Човека).

Не бих могла обаче да поканя Тери Пратчет на банички с боза, защото островитяните не са открили още баницата. Нито пък бозата. Кафето са го открили (по сведения на очевидци) преди около десетина години. Дотогава се е пиело само чай. И досега не могат съвсем да свикнат с концепцията "кафене", та затова наблюдавам екстравагантности от типа на "капучино със суши" например. (Сушито е сурова японска риба, както е известно).

Но иначе идеята ти е добра. Все повече се убеждавам, че да познаваш Тери Пратчет е ... уникално изживяване. Познати, които са го засичали във влак или просто на улицата, казват, че е приятен събеседник и говори интересни и умни неща. За чувството за хумор няма какво да говорим. А и у мене, от кратките ми срещи с него ми остана усещането, че край него човек се чувства ... спокойно. Някакъв душевен мир излъчва, ако това може да опише усещането. (Обикновено човек, когато е заобиколен от тълпа непознати, се чувства напрегнат и притеснен. Той се притесняваше, разбира се, но това не му пречеше да излъчва усещане за спокойствие около себе си.)

Hellen

Тц. Кажи "посветени".

;-) ;-) ;-)

Hellen

Между другото бих искал да попитам,
като четеш (или превеждаш) Пратчет от оригинал, как човек може да се справи с всички хитроумни имена и странни думи, които прочита (има ли някъде сайт с нещо като речник, но специално за книгите му).

P.S. Как би превела на български "Moving Pictures"
/всичко, за което се сещам, не съдържа заложената идея, която идва от "movie picture"/

Падна ми и аз да се похваля :-)
Ами видяхме се на Соцкон'89 - първи и последен.
...през цялото време се чудехме как да му привлечем вниманието. Например мислехме да направим засада и с най-небрежен вид да се придвижваме като хвърляме камъчета пред нас. Един приятел - "Космоса" - успя да завърже идиотси разговор гелейки един помияр. Аркадий изразил задоволството си от идиличната картинка с въпроса "Кученцето галиш?" - моя човек контрира - "Само, не по главата!" :-)
... както и да е успяхме да го пресрешнем пред входа на "бунгалото" и получихме по един подпис. Аз поднесах моя екземпляр "Неуговорени срещи" и Аркадий попита какво съдържа, аз поех дълбоко въздух и казах едно изразително "ъ-ъ-ъ...". Той се усмихна приятелски и ме потупа по рамото...

... Сега трябва да измисля как да получа втората половина от автографа. Май ще се налага да ходя до Петербург.

Мисля ужасно дълго, AcidMemory. И така става. Давам си сметка, че ако трябваше да си изкарвам хляба с преводи, щях да си умра от глад, защото аз държа превода да бъде АБСОЛЮТНО точен и да предам ЕДНО КЪМ ЕДНО идеята, която е имал автора. А това иска много мислене. Да речем, имаше следния случай в "Шовинист":

На Ноби му гадаят, и му предсказват, че ще се запознае с много млади жени, повечето от които са "nubile", което буквално преведено значи "моми за женене". След което той невинно пита Колън "Абе, сержант, а къде е Nubilia?" Защото явно не знае думата и е решил, че Нубилия е името на местността, където ще се запознае с девойките.

Е, на мене ми трябваха 5 месеца мислене и консултации със сума ти познати, докато дойда до превода:

-...Виждам те заобиколен от млади жени, повечето от тях са а-ха и да стават за невести, но...

и след това репликата на Ноби:

- Сержант, къде е Невестино?

Не знам защо редакторът махна този вариант, в крайна сметка...

Hellen

Ah, Hellen,

Sluchaino da znaesh kakvo e neobhodimo za da se osashtestvi podobno poseshtenie? Trjabva li da se poemat raznoski, ili e nugna samo pokana? Kagi kakvo trjabva da se napravi i as sam siguren che v kluba pone shte se opitame da go storim :). Btw blagodarja ti i za razkaza, sega shte si go kopiram i shte si go cheta na spokoistvie.

А защо е трябвало да хвърляте камъчета, за да му привлечете вниманието? С надеждата, че ако го уцелите, той ще погледне във вашата посока ли? ;-) ;-)

И той защо те пита какво съдържа книгата - защото не разпозна заглавието на български или защото питаше дали е сборник?

Личните ми наблюдения сочат, че докато почитателите седят и се смущават да отидат при величието, то обикновено седи и объркано се пита "А защо никой не ми обръща внимание? Не ми ли харесват вече книгите?..." Тоест - обикновено конфузията е взаимна.

Hellen

Понеже не можахме да намерим гайки. Нали помниш "Пикник край пътя"?
Израза за кучетата е от "Бръмбар...". Когато Лев Абалкин разреши на едно дете да погали главанака...
Сборника "Неуговорени срещи" не повтаря руския. Това е една доста дебела книга с едни от най-добрите им неща."Пикник...",
"Бръмбар...", "Охлюв..","Милиард години..."
Един интересен щрих: държеше цигарата си по много странен начин. С палеца и показалеца, но обратно, с огънчето нагоре. Може би за да не пада пепелта, но определено не съм виждал друг да пуши така. Може пък огънчето на руските цигари да пада по-лесно - кой знае...
Имаше един момент в "Бръмбара..." където не се изясняваше защо е загинал Тристан и дали е виновен Абалкин за това. На учтивата ни молба (на едно събиране в тесен кръг) да ни осветли, той отговори:"Знам, но няма да кажа" :)))

Това, което ЗНАМ, че е необходимо да се направи, е да се съгласува с графика му. Това става чрез контакт с агента. Очевидно добро време за целта би било времето на някой панаир на книгата (вероятно Пролетен, щото тука хората взимат много насериозно Коледата и надали би се навил да пътува за зимния панаир).

Освен това трябва да му се поемат разходите запътуване и хотел и така нататък, предполагам (поне така правят в другите държави, където го канят).

Трябва да има вероятно някой да го съпровожда (тука ще се явят достатъчно доброволци, предполагам), защото той много се губи.

И накрая - вероятно "Вузев" ще искат да преиздадат някои от неговите книги в чест на посещението, за да могат почитателите да имат възможност да си ги набавят, ако са прпуснали.

Вероятно има и други неща, като програма за страната (да не го влачим единствено между хотела и малкото НДК, ами да види и планина, нещо, човека).

Би могло представител на Клуба да говори с издателство "Вузев" и да предложи някакви конкретни идеи, ако има такива.

Hellen
==
"I stroll along, talk, I sign books, people buy me drinks, I forget where my hotel is, I get lost and fall into some local body of water... done it hundreds of times." -- (Going to a convention is fun!, Terry Pratchett)

Ami shte se opitam da namerja samishlenici togava :). A puk ako planinata ne doide pri Mohamed, moge puk Mohamed da otide pri planinata :)).

Разбирам да чакахте втория том с разкази на Лем с такова нетърпение - тогава бих казал "посветени". Ама във вашия случай...

Съжалявам, pironSKI, но Лем е един от авторите, които не чета ПО УБЕЖДЕНИЕ.

Hellen

Skypa Hellen , ako naistina ti si prevela "Shovinist" moga samo da te pozdravia s izkliuchitelnata rabota. ;)
Ot raz postaviam knijkata na pyrvo miasto v lichnata si Pratchetska klasazia, moje bi poradi otkrovenata si privyrzanost kym chlenovete na gradskata straja ;)
Interesno mi e mnenieto ti svyrzano s "Dobri polichbi" - edna ot naj-kritikuvanite Pratcheski knigi, izlezli do tozi moment v Bulgaria. Povecheto zakleti fenove na Pratchet, koito poznavam se izkazaha kraino nelaskavo spriamo neinata literaturna stoinost. Moje bi ot zavist, ili ot strah che stom Pratchet e zapochnal da pishe zaedno s drug avtor - tova e qsen priznak che e zapochnal da se izcherpva. Lichno na men tq mnogo mi haresa. Napomnq mi za Bitkata na Hiliadoletieto v trilogiata na Zelazni&Shekli, samo che v edin mnogo po-uiuten i priaten Prachetovski variant :) tova e to - istinskiqt maniak si ostava maniak do krai ;))

О, как само звучи - chlenovete na gradskata straja ... :)

И на мен ми са любими героите от стражата :)

Не четеш Лем???
Или го четеш, но не "по убеждение"?

Ай стига бе :((( Ако е първото, ще се хвърля от 11-тия етаж... Ако е второто, само от втория...

Ami taka de, ne moje da ostane nezabeliazana edna takava pystrocvetna lichnost kato Nobby Nobs. Vse pak za nego se tvyrdi, che ima tqlo na 20 godishen myj. Samo deto nikoi oste neznae kyde go krie... ;)) Nito pyk 'otkoga' go krie...
koeto pyk nevolno me navejda na misylta che hich ne mi se iska da znam 'kakvo' tochno krie serj. Nobs!! Taka che edinstvenoto, koeto mi ostava e da se nadiavam s pylni sili, che toi ste syumee da go skrie podobavashto dobre v imeto na ... snostnata mi vecheria.

...трескаво търся иконката за "изчервявам се силно и смутено"... Благодаря ти за оценката за "Шовинист", но съм сигурна, че моята заслуга за това ти да харесаш книгата е твърде малка... Просто Тери Пратчет си е велик и това си е! ... <казвам аз с риск за настървя опонентите>

<Ot raz postaviam knijkata na pyrvo miasto v lichnata si Pratchetska klasazia, moje bi poradi otkrovenata si privyrzanost kym chlenovete na gradskata straja ;)>

На мене любимата ми е "Guards! Guards!". Заради оня момент на страница 73-та (от оригинала), където Керът тъкмо е набил престъпниците в "Поправения барабан", Ваймс е осъзнал, че в крайна сметка справедливостта може да тържествува, хвърля бутилката си и крещи "Два часъ-ъ-ъ-т! И всичко е наре-е-е-е-д!!" - в най-добрите традиции на Градската Стража.

<..."Dobri polichbi" - edna ot naj-kritikuvanite Pratcheski knigi, izlezli do tozi moment v Bulgaria. Povecheto zakleti fenove na Pratchet, koito poznavam se izkazaha kraino nelaskavo
...
...stom Pratchet e zapochnal da pishe zaedno s drug avtor - tova e qsen priznak che e zapochnal da se izcherpva.>

Това е ... странно съждение. Обикновено един автор се изчерпва В КРАЯ на творчески си път, а не в началото... Защото "Good omens" е писана през 1989 година, а излиза за пръв път през 1990. За "изчерпване" бихме могли да говорим, ако сме харесали предишните книги, а не харесваме "Шовинист", "Петия слон" и "Истината". Защото ТОВА са най-новите му книги...

Всъщност нещата стоят точно обратното на това, което твоите познати казват. А именно - в началото, когато е започвал да пише, Тери Пратчет явно се е чувствал неуверен и някои от книгите му са в съавторство. Едва по-късно започва да пише и да се подписва сам.

<Lichno na men tq mnogo mi haresa. Napomnq mi za Bitkata na Hiliadoletieto v trilogiata na Zelazni&Shekli>

В момента чета "Тъмната страна на слънцето", която бях изпуснала. Тя е от по-старите му книги, още преди да се появи поредицата за света-диск. И аз бях чула лоши неща за нея, но всъщност книгата е много логична и подредена и на мене ми харесва. Освен това е по-скоро Sci-fi, отколкото фентъзи, което (в моите очи) е допълнителен плюс.

<tova e to - istinskiqt maniak si ostava maniak do krai ;))>

На това място само ставам и козирувам! ;-) Като така си говорим, чела ли си "Автентичната котка"? Аз бях в България точно когато я издадоха, веднага купих две книжки и още същата вечер ги прочетохме (синхронно) със сестра ми, като едновременно избухвахме в смях. Прекрасна книжка и написана от истински познавач на котките!

Cheers, Hellen

Taka si e... mnogo hora ne haresaha Tymnata Strana Na Slynceto. Oba4e knigata si e TO4NO "logi4na" i na men mi haresa.
No ima li smisyl da kazvame "haresa mi", "ne mi haresa"..?

Avtentichnata kotka beshe neveroiatna knijka. Pomogna mi da proumeq mnogo neiasnoti otnosno koteshkata psihika, za koito mojeh samo da podoziram;)) A samiqt Pratchet govori za kotkite s takava liubov i razbirane, che sym na krachka ot tova da zaqvq, che samiqt toi v nqkoi predishen jivot e bil edno ot onezi samodovolno myrkashti syzdaniiza, koito gledat kym svoq stopanin i blagodetel i si misliat: Hey, tozi glupcho, koito ni nosi hranata pak e doshyl! :)
A kato si govorim za kotki - sestam se za oste edna prepratka - Stuart Little, istoriata na mishkata s domashna kotka :))

Ами да, Alvin, мисля че има смисъл да казваме, когато нещо ни харесва или не ни харесва. На мене "Тъмната страна..." ми хареса, защото отговаря на повечето от основните изисквания, които имам към научната фантастика. А именно - логична е, както вече се разбрахме ;-), има много и подредена фактология - за различните раси, населяващи "мехура на живота", дефинирането на изучената част от галактиката именно по този начин, ясни причинно-следствени връзки, добра наука - даже слънчевите кучета изглеждат логични... Такива работи и още доста, които мога да изброя, щото снощи свърших книгата и още ми е прясна в главата.

Както и идеята за игите като "вегетативна" форма на Шегаджиите. ...В този смисъл, ако съдя по ника ти, ти имаш добро отношение към ъплифта, да? Хууните, спомням си, отглеждаха домашни любимци?

Hellen

Имайки предвид ника си не мога да кажа нищо... Той е резултат от това, че започнах да чета Градът и Звездите на Кларк. После, кой знае защо, се запознах с доста хора иманно с този ник и не ми се щеше всеки следващ път да казвам: Аз съм еди-кой-си, но преди бях Алвин...
Иначе си права, трябва да се казва кой какво харесва, аз лично смятам че няма нищо по-хубаво от Малки Богове :))) Мога да приказвам много за нея, но май ще трябва да го направим в нова Тема:)
Аз ли да дам тон?
:))

S izvinenie che taka nahluvam v razgovora no - davai smelo s temata za malki bogove :). Za men sushto edna ot liubimite.

Ах - сега... Че не мога да си спомня!... Кой беше Алвин в "Градът и звездите"? Аз те помислих за Алвин - хроникьора-хуун на Дейвид Брин.

"Малки богове" е пракрасна - тя е любимата книга на повечето хора. Четох я на български, след това си я взех от библиотеката на British Council и я прочетох и в оригинал. Там има още няколко книги на Пратчет, обаче човек трябва да се запише на опашка, за да се дореди до тях (аз май просто имах късмет да ги заваря на рафтчето...).

Давай с темата за боговете! А аз ще си донеса книгата.

Hellen
==
"That's why it's always worth having a few philosophers around the place. One minute it's all Is Truth Beauty and Is Beauty Truth, and Does A Falling Tree in the Forest Make A Sound if There's No one There to Hear It, and then just when you think they're going to start dribbling one of 'em says, "Incidentally, putting a thirty-foot parabolic reflector on a high place to shoot the rays of the sun at an enemy's ships would be a very interesting demonstration of optical principles."" -- The many and varied advantages of philosophy (Terry Pratchett, Small Gods)

Библиотеката на British Council е невероятна. Така съвсем наскоро успях да прочета Maskerade, a преди това Глинени крака и две от книгите за вещиците, които не са издавани у нас.

Willow

---
"I believe the future is only the past again, entered through another gate." [Pinero]

Napravo zavijdam na Hellen i basstoon, che sa se sreshtali s liubimi avtori.
Az dosega ne sam vzimala avtograf ot pisatel (podsmyrk). Ako moga po niakakyv nachin
da doprenesa za idvaneto na niakoj pisatel-fantast nasreshta sam! :)))

Аз там прочетох първите две книги за вещиците, "Witches abroad" не успях да я довърша, преди да замина, така че си я купих в Англия да си я дочитам. Дочетох я - десетина пъти.

Willow, като си говорим за библиотеката на British Council, там няма ли някакви видеокасети за Бъфи? Нали ти ме питаше за Бъфи в другия клуб? Щото си спомням, че си бяха внесли едно добро количество сериали - английски и американски, но на времето не ми е и хрумвало да ги проверявам за такива неща...

Hellen

PRIVET!
Ei, super! Pozdravleniia!!!
Prochetoh go na edin duh, dobre che te poslushah i
minah ot tuk :)

Hellen, Hellen ...... мисля, че се чувствам както теб пред Тери Пратчет. Съвсем искрено ти се възхищавам за преводите. Дори ставах да правя справка в "Шовинист" за Невестино и наистина ми се струва по-добре от Венчилия. Всъщност, разбрах идеята с "Къде е Венчилия" след като прочетох коментара ти.
Копирах си разказа, да видим кога ще имам време да го прочета (имам малко бебче, което все още не проявява интерес към тази литература :))).
Имаш ли представа дали скоро ще се издава поредицата за вещиците?
Искрени, ама много искрени поздрави! Не знам дали скоро пак ще мога да вляза в нета, така че ако не отговарям дълго, не го считай за проява на лош вкус.

FonManiac: ами между Small Gods и Градската стража кое харесваш повече :))) За мен нищо не е по-добро от стражите. Впрочем, сега се сещам, че много харесвам поредицата за номите, която много хора не одобряват.

Вие как мислите ?

За жалост нямат. Но те и не закупуват нови сериали доклкото видях. Само по-стари а и нямат много фантастика.Макар че от там успях да намеря "Седморката на Блейк" и да си я припомня, както и "Dr Who"
Така че сега Бъфи си я набавям по други начини.

Willow

---
"I believe the future is only the past again, entered through another gate." [Pinero]

Лично аз слагам на първо място Малки богове, а после Въоръжени мъже. Номите са приятно четиво. А по отношение на Невестино, нека Хелън не смята, че се заяждам, но: на мен ми хареса този вариант, обаче после говорих с професионален преводач, и то жена, която е на мнение, че това не е добро решение - измествал се смисълът, тъй като невестата е нещо друго - млада булка (оженена).
Значи Зарков го е направил на Венчилия? Защо не Венчилино или друго? Венчилистче например :)))

Гоа :)

...Благодаря ти за оценката!... Тя е прекалено ласкава, и само аз си знам, че е доста далече от реалността, но въпреки това съм трогната.

А ти му чети на глас на подрастващото поколение (то 'той' ли е или'тя'?), въпреки че още не разбира. Нали знаеш за теорията, че спомените от най-ранна възраст се натрупват в подсъзнанието и след това формират личността? Та в този смисъл не виждам какво по-добро от Тери Пратчет можеш да му предложиш. Е, и "Малкия принц", разбира се, но него по-късно...

Колкото до поредицата за Вещиците - ще излезе, когато се натуткам да я преведа. Тоест - да набера на компютър вече преведения текст. Така че оттук-нататък, когато се ядосваш, че книгите не излизат на български, ще имаш конкретен обект, към когото да отправяш гнева си. ;-)

Hellen

О, здравей! Получих и писмото ти, ще му отговоря. Радвам се да те видя тук!

Hellen

...Съгласна съм, че е трудно да намериш дума, която абсолютно точно да отразява смисъла и едновременно с това да става и за каламбур, но на мене идеята с "Невестино" по ми хареса, защото имаме и селище с такова име и читателите биха схванали смисъла на каламбура.

А иначе вторият вариант на превода също си е мой, той беше фактически ПЪРВИЯТ вариант, който сметнах за "тромав" и смених.

Hellen

Mnogo haresvam Stanislav Lem( s izkl. na potiskashtiq 'Edem') i sym otchaqn fen na Terry Pratchett.Kato logichno razsyjdavasht chovek ne vijdam prichina tezi dve neshta da se izkluchvat vzaimno.I ti se chudq shto postoqnno gledash da vkarash diskusiqta v ruslo,po-podhodqshto za klub 'Football' :)

Hellen mnogu vpechatliaiusthaia istoria za toviata sresta s Pratchet naistina , az chak sega ia prochetoh uvi . No vse pak da popitam , dali imash niakvi Blizki Sresti ot tretia Vid sus drugia Goliam ? :))