и моето възприемане е подобно - винаги ми е трудно да приема, че при наличие на разум в широки мащаби, той ще е еднотипен. твърде малка вероятност за подобие при още по-малка вероятност за съществуване на такъв. е, ако се тръгне от общото начало на планетата-майка, се получава. в този смисъл много ми допадат разни "невероятни" идеи за вариации на разум. като "Соларис" на Лем например. това май беше извън темата:))) на нея ще се върна обаче, когато дочета "Фондацията", която незнайно защо отбягвах да прочета до скоро.

A kakvo ste kazete za "Amber's Chronicles"?

Азимов е началото и края! Фондацията е най-великото нещо, което съм чел някога.... е, разбира се да не забравим Хиперион и темата за Ъплифта... Абе що ли говоря тия глупости? Няма лоши или добри книги...Важното е какво остават в теб....А в мен фантастиката е оставила много....

За "Фонндацията" не знам , обаче "ДЮН" е една от най-добрите книги вьв фантастиката вьобще.А за да ви бьде по-близка просто трябва да имате малко повече акьл за да я разберете !!!

Фондацията е гениална. Дюн също е гениално НЕЩО, но по друг начин. Въобще няма смисъл да се сравняват. Колкото до Робърт Хайнлайн... най-много пъти съм чел Звездните Рейнджъри :) На Азимов съм си препрочитал историите за Лъки Стар по няколко пъти, защото ми допадат. Детски са :) Мисля, че Азимовата фондация е гениална в първите си три части. След това има слаби книги. Битката за фондацията отстъпва на останалите, а не съм много доволен и от последната... макар че ми даде тема за размисъл. Isaac Asimov rulz!